Емир: Аз съм влюбен в момичето, което свети над светлината. Когато я няма, аз съм на тъмно. И аз загубих онази светлина. Загубих, защото не знаех как се обича. Загубих, защото не познавах невинността, но научих. Когато те нямаше, аз научих всичко. Когато те нямаше, аз се научих да обичам.
Разговора на Емир и Фериха, след като Емир се събужда след катастрофата и първото им сдобряване-17.
Фериха:Емир!Събуди се. Не,недей да се уморяваш. Аз да извикам лекар.
Емир:Не отивай.
Фериха:Вече няма да отивам никъде.
Емир:Не знам как стана, но аз те усетих,че си с мен.
Фериха:Вече завинаги съм с теб. Има много неща за говорене. Има много неща за разказване.
Емир:Обичам те!
Фелиха:И аз те обичам! Спомняш ли си, че седяхме заедно на пейката в болницата? Когато ти спеше, аз те чаках на онази пейка. Мислех за нас. Липсваха ми старите ни дни. Много ми липсваш. Аз сега имам една работа, която трябва да свърша, но веднага, ще дойда. Ще говорим всичко. На онази пейка, ще седим заедно.