И аз не схванах идеята...какво е направило детето. Или по скоро какви неща е правило. Защото от един ден да сложиш квалификация на когото и да било лично на мен ми е чудно.
- Публикувана: 18 септ. 2013, 10:14 ч.
- Последно мнение: 28 ян. 2015, 08:29 ч.
"Не съм очаквала, че ще имам такова дете в моя клас"
разчитам на Вас като на опитен специалист и педагог да съумеете да възпитате у децата желание за учене и подходящото държание в училище
Учителят възпитава ценности у децата, дори и да не им чете нарочна лекция по въпроса, най-малкото със собственото си поведение, начин на изразяване, отношение... с други думи, предава им собственото си възпитание.
Ама и на майката призивът от нищо не е подкрепен.
Не съм начален учител, слава Богу. Но не искам да си мисля какво ще научат децата ми, докато учителят им се прави на пъдар заради някой друг.
Надявам се майката да се включи скоро да каже какво толкова е станало. Но обида в така представената история няма.
Не съм начален учител, слава Богу. Но не искам да си мисля какво ще научат децата ми, докато учителят им се прави на пъдар заради някой друг.
Надявам се майката да се включи скоро да каже какво толкова е станало. Но обида в така представената история няма.
Ако учителят реши, че не би следвало да изпълнява и възпитателни функции, по какво неговата роля ще се различава от записан глас на аудионосител примерно?
Учителят възпитава ценности у децата, дори и да не им чете нарочна лекция по въпроса, най-малкото със собственото си поведение, начин на изразяване, отношение... с други думи, предава им собственото си възпитание.
Учителят възпитава ценности у децата, дори и да не им чете нарочна лекция по въпроса, най-малкото със собственото си поведение, начин на изразяване, отношение... с други думи, предава им собственото си възпитание.
Къде ще му излезе краят, ако оставим всичко да се прави от институции, защото "това им е работата"? А нашата каква е? Недаването на начални представи за света ни прави просто инкубатори за следващото поколение, не мислите ли?
Докато има учители, които смятат за редно да се държат като пъдари, ще има и ученици, за които е нормално да се държат като говеда. Не визирам изобщо детето на авторката, а големи и вече "формирани" ученици. Имам и известен личен опит точно в тази насока, така че не говоря наизуст.
Едно е да изгледаш куп филмчета как се плува, как се диша и как се движат ръцете и краката, съвсем друго е да скочиш във водата.
Контра-въпрос. Ако родителят не обясни на детето в каква нова среда попада, а оставя всичко на някой друг, къде отива родителската възпитателна функция? И двете страни имат задължения. Но колкото и да е, ако детето не знае, че учителят е авторитет, че в класната стая не се подскача и не се говори нонстоп (особено без да те питат), че не отива на детска площадка, а да се учи - пропускът е на родителя и за който и да е учител ще е трудно да коригира този пропуск.
Къде ще му излезе краят, ако оставим всичко да се прави от институции, защото "това им е работата"? А нашата каква е? Недаването на начални представи за света ни прави просто инкубатори за следващото поколение, не мислите ли?
Къде ще му излезе краят, ако оставим всичко да се прави от институции, защото "това им е работата"? А нашата каква е? Недаването на начални представи за света ни прави просто инкубатори за следващото поколение, не мислите ли?
Едно е да изгледаш куп филмчета как се плува, как се диша и как се движат ръцете и краката, съвсем друго е да скочиш във водата.
Цитат на: link=topic=738852.msg26176296#msg26176296 date=1379506295
Никой не предлага подобно нещо. Поне аз говорих за сътрудничество. Но да отрека нечия роля в този многостранен процес- възпитанието на ученика, това не бих направила. Не само защото законът повелява така и възлага определени функции на учителя и училището, а и защото е ненормално да се мисли, че детето не се възпитава в средата, в която прекарва по- голямата част от деня си.
За какво "недаване на начални представи за света" споменавате тук и в каква връзка пък е това?
Аз, сама, не мога да науча детето как да контактува в училище, най- малкото защото не съм до него и не мога да реагирам, а много често се иска реакция, адекватна и своевременна намеса. Само с обяснения вкъщи ако ставаше, простете, но нямаше да има никаква нужда от училища въобще.
Джуди, напълно съм съгласна. Проблемът, който аз виждам, е че се оставя детето в нова среда и се очаква учителят да му покаже нещо качествено ново, непознато за него. Къде е ролята на родителя? "Иванчо, утре отиваш на училище, там ще се учите да четете и пишете" - много сладко, но училището не е само това. Трябва да се каже и за желателната дисциплина, за авторитета на учителя - все такива едни маловажни неща, които са работа уж на учителя, обаче всъщност точно те не са негова работа, а на родителя. На даскала му трябва основа, върху която да му стъпи възпитателната работа, тази основа се дава вкъщи.
Както и по-горе се запитаха - какво пък толкова е станало, че още от първия ден учителката се е шашнала? Значи е станало нещо... запомнящо се. Питам какво е това нещо, без него няма как да кажа дали учителката се е държала неадекватно. Темата е почти като насъскване.
Както и по-горе се запитаха - какво пък толкова е станало, че още от първия ден учителката се е шашнала? Значи е станало нещо... запомнящо се. Питам какво е това нещо, без него няма как да кажа дали учителката се е държала неадекватно. Темата е почти като насъскване.
Да, училището И възпитава. Но ако на едно дете му липсват ония първи седем години, нали не мислите, че учителят ще успее да поправи пропуските на родителите? В последните години класовете се пълнят с проблемни деца. Проблемите са основно поведенчески. Че не са по калъп, не са. Но защо всички останали деца трябва да търпят агресия, цинизми, физическо насилие? Защо трябва да се отнема от времето, което учителят трябва да посвети И на тях, заради тези, които имат лоша дисциплина?
Изпреварвам нападките. Отделям предостатъчно време, работя с такива деца и се справям. Но винаги имам угризения спрямо другите.
Изпреварвам нападките. Отделям предостатъчно време, работя с такива деца и се справям. Но винаги имам угризения спрямо другите.
Не мога да се съглася, че за нещо безобидно колежката е сложила детето отзад и е казала подобни думи още първия ден. Обикновено децата също се притесняват и не си показват геройствата веднага. Добре е майката да поговори с детето си. Нека се изяснят отговорностите му на ученик. Това дете не е ли посещавало предучилищна?
Какво е сторило детето Х аз лично няма да гадая. Ще го оставя на желаещите, очевидно има такива. Това е първи ден в І клас.
Въпросът не е дали следва да му се позволява да се качи на главите на учител и една камара деца, а че подходът да се изричат такива неща на всеослушание е погрешен. Не само от педагогическа гледна точка. То си е въпрос на елементарно възпитание. Учителките, които уважавам и които наистина са професионалисти, не си позволяват да се изявяват по такъв начин.
Какво следва да направи родителят в подобна ситуация вече писах и то не бе свързано с пасивно поведение от негова страна.
Въпросът не е дали следва да му се позволява да се качи на главите на учител и една камара деца, а че подходът да се изричат такива неща на всеослушание е погрешен. Не само от педагогическа гледна точка. То си е въпрос на елементарно възпитание. Учителките, които уважавам и които наистина са професионалисти, не си позволяват да се изявяват по такъв начин.
Какво следва да направи родителят в подобна ситуация вече писах и то не бе свързано с пасивно поведение от негова страна.
Учители разни.
Моята щерка бе наречена "особена" и "странна", защото бе единствена от класа, която си играеше с едно момче със СОП, с явен проблем с говоренето и четенето /предполагам, че бе някаква форма на дислексия, без да съм 100% сигурна/ и завидно добре го разбираше и комуникираше с него.
Е, реших проблема радикално. Преместих я в друго училище, при друга госпожа. Определено беше правилното решение.
Редно е да поговориш с госпожата, тя да те информира какво точно има предвид и какво очаква. Ако има забележки към детето, те да бъдат отправяни към теб - има варианти всякакви за комуникация, включително тефтерчетата на децата. Хубаво е ти да си запозната конкретно с нещата, за да можеш да реагираш адекватно и да се опиташ да направиш каквото е необходимо.
Моята щерка бе наречена "особена" и "странна", защото бе единствена от класа, която си играеше с едно момче със СОП, с явен проблем с говоренето и четенето /предполагам, че бе някаква форма на дислексия, без да съм 100% сигурна/ и завидно добре го разбираше и комуникираше с него.
Е, реших проблема радикално. Преместих я в друго училище, при друга госпожа. Определено беше правилното решение.
Редно е да поговориш с госпожата, тя да те информира какво точно има предвид и какво очаква. Ако има забележки към детето, те да бъдат отправяни към теб - има варианти всякакви за комуникация, включително тефтерчетата на децата. Хубаво е ти да си запозната конкретно с нещата, за да можеш да реагираш адекватно и да се опиташ да направиш каквото е необходимо.
Боже, само аз ли не се обиждам на такива неща и се правя, че не съм ги чула. 
Хе, обикновено едно нещо върви ръка за ръка с нещо друго. Въобще не става дума за обиди, а за възпитание. Съвсем скоро чух думи, изказани от майка пред детето й: "ТАЯ пак ли"... нещо си..." визирайки госпожата на децата... Много любопитно какво точно отношение към учитлите и училището възпитава една такава уж незначителна думичка...Това са два примера за явно неуважение - от страна на родител към учител и на учител към дете /съответно родител/. И двете абсолютно недопустими.