Брак и семейство

Ми аз се обадих. Както казах, няма повод за толкова драми, още повече, че всичко е ставало дори и преди да се познавате.
Последната ми връзка беше такава. Тя имаше уж по-бурни младини от мен, не ми стана приятно като го научих, но не съм тръгнал да я съдя. Тя обаче направи грешката да скрие неща, които не трябваше да крие и това рефлектира във времето. За това е по-добре, да започнеш на чисто.
Това, че си водила по-динамичен начин на живот, всъщност е предимство, защото си видяла повече от живота и риска след 10 години семеен живот да ти скимне, че ти се живее, е с една идея по-малък(това никак не означава, че не съществува и си е индивидуално).

Ами не знам, не мога да предвидя бъдещето, сигурно е така. Това по-скоро би ми помогнало във възпитанието на евентуалните ми деца, защото съм видяла от живота. При партньора ми не знам как ще е. Ще бъде малко като бумеранга - тъй като аз съм нямала родители, само присъствено, един, който постоянно съм го виждала с чашката в ръка, това е било възпитанието, сега ще знам как да се държа с моите деца.  А ти семеен ли си? 

Не, не съм семеен.
Но пък така като те чета, явно имаме доста общо от към родители. Единственото, което научих от своите е какво да НЕ правя и как да НЕ се грижа за семейството си. Така че не си сама!
Иначе за твоя човек, не му позволявай да те кара да се чувстваш виновна за неща, които са останали в миналото ти. Седнете(а може и в хоризонтална позиция да си решите проблемите ), поговорете, пък то ще се чуе дали ще успее да живее с мисълта за аборта ти или не.

Успех!

Мерси, засега ще оставя нещата така. Времето ще покаже дали ще се случат между нас нещата или не, а пък през това време аз ще си продължа живота. Нямам намерение повече да се чувствам виновна, защото така опропастявам живота си. Хубаво, била съм болна от "любов" и съм направила грешката. Единственото кофти, което направих може би е това, че му казах по такъв недиректен начин, без да видя реакцията му, но го направих просто за да избегна конфузната ситуация, в която ще се чувствам виновна и ще плача. Може да е малко несериозно от моя страна, но избегнах доста негативни последици върху мен самата, като например - отхвърлянето. Честно казано, ако обичаш истински даден човек, тоест има любов, а не живот по сметка и заради децата е много по-трудно да превъзмогнеш такова нещо, защото колкото си по-влюбен, толкова по-чувствителен ставаш към теми, засягащи предишния живот на половинката ти, особено ако имаш намерение това да е ТЯ и с нея да създадеш семейство. И в един момент се получава, че си чакал.. чакал и накрая излизаш малко разочарован и наранен, защото се е оказало, че тя не е такава, за каквато си я смятал преди да я опознаеш толкова добре. Така, че го разбирам напълно, но както се казва това е действителността. Или приемаш човека такъв, какъвто е с всичките му недостатъци или просто си продължаваш с търсенето и вечното чакане, а пък той живота си тече. Малко спрях принудително опознавателния процес между нас, като казах тази новина, но наистина нещата отиваха съвсем насериозно, а аз не съм убедена напълно, че съм готова за тази стъпка, особено предвид мъчителния аборт, който изкарах преди време и който ми изцеди силите.

Може да затворим темата.

Идеално !!!! Най -разумното нещо казано досега   

Бягай далече от ревнивец! Ще ти скъси живота.

Да ама това бил идеалния човек, за който е била сляпа н'ам колко години.

То каквото сам си направиш, цяло село не може да ти направи!
Освен да й пожелая успех, не знам какво друго да кажа.

Дам, какъвто филм една жена може да си нарисува в главата, и най-големият Дон Жуан не може да и го нарисува.

Недей така, моля ти се! Това, което си написала, е ужасно.
Няма как да изградиш пълноценна връзка, ако не се научиш да обичаш първо себе си.
Всеки прави грешки. Абортът е вид гумичка, която ти си използвала по предназначение. Всяка грешка е урок, който ни прави по-мъдри и силни.
Основната ти грешка е, че издигаш на пиедестал разни хора и се самобичуваш, че не си като тях. Загубила си няколко години по тази причина, но сега пак тръгваш в тази посока. Идеални хора няма. /Питай двете му бивши приятелки  / Може и да е точно твоят човек, но идеален не е, не натоварвай връзката ви с такива очаквания. Какъвто е разсъдлив... може би точно твоята противоположна на неговата разсъдливост емоционалност го е привлякла в теб.   
И стига си му говорила за бившия - не е негова работа. И твоя не е вече - ти си друга.

Абсолютно съм съгласна с вас. Всичко е в главата и мислите ми. Прекалено бях свикнала с бившия ми, просто го осъзнах чак след като срещнах друг. И наистина издигам хората в пиадестал и това ми пречи. Не казвам, че сегашния е идеален, напротив, но е сто пъти по-добър и сериозен човек от предишния, тоест че се отнася добре, с уважение, внимание към теб и т.н.. всичко както си му е по реда. И като казвам сериозен - мислеше за сватба и т.н. с мен.

Споделял ли ти е? Какво казва?

Изумявам се се от мисленето на някои от потребителките и какво им е мнението за връзките.За мен преди всичко освен чувствата трябва и комуникация и да се споделя разказва така се сближавате вярно е не е казано всичко да изръсих на един път това става постепенно според обстоятелствата.Какъв беше годизи изкажах от човек от тук да си затваря устата е кка тогава може да познаваш човека до себе си истински ако абсолютно нищо не споделя не казва и в повечето случай след време човек се осъзнава какъв му е партнора и не му харесва осъзнава че не са за един за друг.А и ако не знае как се очаква да разбира партнора си да му влезе в положението ако го няма тази комуникация.Приятелят ти може да е бил шокиран просто може да е против аборта и да се е шашнал ако има чувства към теб ще те потърси и ще си поговорите и ти като човек ще му обясниш защо си г направила на какво мнение си била какви са били обстоятелствта как си се чувствала и така.

Сериозна връзка, но комуникирате само чрез обща компания?/? Това не ми се струва съвсем наред.