Не за първи път го чувам 
Длъжни са да ти го кажат, но явно...
Длъжни са да ти го кажат, но явно... - Публикувана: 2 юли 2014, 14:17 ч.
- Последно мнение: 25 авг. 2014, 22:41 ч.
Работа или не?
аз съм за работата , аз не съм спряла да работя ,до края на бременностите ми след раждане, абе постоянно съвместявам всичко с децата а и тях ги взимам с мен , за мен няма по хубаво от работата . Не си представям да се затворя в къщи с деца като мога да работя и да давам всичко за децата ,не говоря материално , успех ти желая
*АДРЕНАЛИНКА*, освен ако нямаш собствена детска градина и не взимаш децата си там на работа, не мога да разбера как го правиш това с работата и отглеждането. и аз не съм спирала да работя, но често страдам от угризения, че работата ми отнема време за детето. а пък ако я водя в офиса, работата изобщо не спори и предпочитам да отида сама и да свърша всичко по-бързо, за да имаме повече "качествено" време заедно.
аз съм за работата , аз не съм спряла да работя ,до края на бременностите ми след раждане, абе постоянно съвместявам всичко с децата а и тях ги взимам с мен , за мен няма по хубаво от работата . Не си представям да се затворя в къщи с деца като мога да работя и да давам всичко за децата ,не говоря материално , успех ти желая
Прочетох първите страници с отговори по темата и искам да кажа, че мисля точно като Касита - вече!
Имах неблагоразумието да се върна на работа, когато беше на 1,6г. и после напуснах, защото много боледуваше в ясла/от 1,9г. ходи/. А, и аз покрай него бях все болна. Взимах огромна заплата, не е нужно да я цитирам
Останах в къщи, спрях детето от ясла и така до като стана време да е 2ра група в градината.
2 години го гледах и бях много щастлива, въпреки някои здравословни проблеми, възникнали от ходенето болен на ясла, за да градя кариера с голямата си заплата.....
Е, гледахме се и това бяха най-прекрасните 2 години след прекъснатото майчинство.
Миналата година започнах работа отново, но за съжаление напуснах/принудиха ме, а и аз исках да се махна от там/, заплата беше по-малка, на половина, но аз много боледувах....
Вече не знам дали да търся.
Объркана съм. Защото в 1 клас/след 2 години/ не знам кой ще ми го взима от училище и подробностите...
И още нещо, да кажа. Втората си работа напуснах в името на това да направя компромис както със семейството, така и с мъжа ми. Защото, когато и двамата отсъствахме по болнични ни се клатеха столовете на работните места и на двамата. Сега мъжа ми не отсъства по никакви причини и разчитат на него на 100%, той се е утвърдил в работата си и е много важно за нашето семейство поне единия да има сигурна и добре платена работа.
Имах неблагоразумието да се върна на работа, когато беше на 1,6г. и после напуснах, защото много боледуваше в ясла/от 1,9г. ходи/. А, и аз покрай него бях все болна. Взимах огромна заплата, не е нужно да я цитирам
Останах в къщи, спрях детето от ясла и така до като стана време да е 2ра група в градината.
2 години го гледах и бях много щастлива, въпреки някои здравословни проблеми, възникнали от ходенето болен на ясла, за да градя кариера с голямата си заплата.....
Е, гледахме се и това бяха най-прекрасните 2 години след прекъснатото майчинство.
Миналата година започнах работа отново, но за съжаление напуснах/принудиха ме, а и аз исках да се махна от там/, заплата беше по-малка, на половина, но аз много боледувах....
Вече не знам дали да търся.
Объркана съм. Защото в 1 клас/след 2 години/ не знам кой ще ми го взима от училище и подробностите...
И още нещо, да кажа. Втората си работа напуснах в името на това да направя компромис както със семейството, така и с мъжа ми. Защото, когато и двамата отсъствахме по болнични ни се клатеха столовете на работните места и на двамата. Сега мъжа ми не отсъства по никакви причини и разчитат на него на 100%, той се е утвърдил в работата си и е много важно за нашето семейство поне единия да има сигурна и добре платена работа.
*АДРЕНАЛИНКА*, освен ако нямаш собствена детска градина и не взимаш децата си там на работа, не мога да разбера как го правиш това с работата и отглеждането. и аз не съм спирала да работя, но често страдам от угризения, че работата ми отнема време за детето. а пък ако я водя в офиса, работата изобщо не спори и предпочитам да отида сама и да свърша всичко по-бързо, за да имаме повече "качествено" време заедно.
Отделно па зареждаме всичко от борсите и децата много се забавляват обсипвани са с играчки и внимание от служителките. Каката ми ходи по 4 часа само на занималня ,но определено иска да бъде с нас и сама избира стоката за магазина и комуникира със склададжиите .
Така съм си направила и изградила работата ,за да има начин да бъдат при мен децата , Не си представям да се откъсна от тях .
Желая успех на авторката във всяко едно отношение ,
То много си зависи от работата. Има работа и работа. Особено когато сам си си началник, може да си позволиш доста неща. Но има случаи, когато е недопустимо да си мъкнеш детето на работа.
Освен това, предполагам, че зареждането на магазина не трае 6-7часа ежедневно, да не говорим - 8-9часа.
Представете си, операционна сестра да си вземе 2-те деца в операционната зала!
Освен това, предполагам, че зареждането на магазина не трае 6-7часа ежедневно, да не говорим - 8-9часа.
Представете си, операционна сестра да си вземе 2-те деца в операционната зала!