Как да създадем интерес към ученето у детето

Нищо такова нито съм написала, нито имала превид! Моля да не ми се вкарват думи в устата! Къде виждаш "социални боклуци"? И не проектирам нищо върху никого, просто сравних. Има разлика. Всеки има право на мнение. Откъде-накъде ще размахваш пръст с двете ми " грешки"?

Двама от най-интелигентните и културни хора, и образовани също така, които познавам лично и са ми близки, изобщо не четат книги. Вече. Като ученици четяха. Сега не желаят. Приемам го за техен личен избор.

Е, хайде сега, четящите са/ сме си друга бира  Опира, до голяма степен, до навици, и до достъп до качествени и приятни четива. Който достъп, в днешно време, е и много улеснен.
Но е вярно, че на сила хубост не става. Нито при деца, нито при възрастни.

По принцип, не е много трудно да прикоткаш дете към забавна и интересно написана книжка, с хубави илюстрации. А е важно и е добре да го направиш. Моето дете, което е на 5, дръпна доста напред с лексиката, покрай илюстрованите четива, които гледам да подсигурявам. На пазара има страхотни детски книги - и нови, и стари издания.

Детето ни обожава да чете. Чете от 5 годишна ,а сега е на 7 и го прави на 2  езика .

Удават и се езиците ,четенето и рисуването. С математиката нещата не са така праволинейни ,но математиката не е била любима и на баща й и на майка й. За там измислям награди, мотивационни занимавки и гледам да не натискам прекалено много .

Затова и се записвам в темата  

Голямото дете, не може да чете още гладко, но го виждам, че сам си хваща книгите, и се опитва да си чете.
Ще напиша нещо, което мислех за друга тема. Карам го да чете, и да се научи ок да чете за първи клас, точно защото аз не можех да чета преди първи клас и ми беше ужасно трудно, направо ревах.
Карам го всеки ден да ми чете по няколко реда, от книга по негов избор, да ми прочете каквото иска. Интересно му е.
Вечер ме карат винаги да им чета, понякога съм изморена и просто си мисля, че нямам сили, но те си скандират книжка.
искрено се надявам да обичат да четат книги

Обичах много да чета, като ученичка съм изяла мнооооого книги. Ваканциите много четях. Това ми е асоциацията за приятен ден: тишина, хубава книга, вали дъжд, в леглото. Сега нямам много време за четене, май губя и време във форума, може би, ако го огранича, ще чета повече.

а ние едно време се учехме да четем по вестник Работническо дело    Май това е първото, което прочетох. Моите се научиха да четат етикетите на храните. Най-любимите бяха пилешко бутче, луканка и сирене. Нещо зарзаватите не се радваха на почит.

Може примерно с някакви игрички.
http://www.topmarks.co.uk/maths-games/hit-the-button
http://www.mathsatplantsbrook.co.uk/Primary/games/qtn_MultipleWipe.swf
Дъщеря ми конкретно тези два сайта много хареса, иначе има много по-цветни и забавни приложения за айпад, с много по-интригуващи сюжети, пак на тема таблица за умножение.

Понеже те питат, ако аз можех да си дам съвет на себе си за миналата година, категорично щях да си кажа, че таблицата трябва да се научи преди втори клас. Затова и на теб такъв съвет давам.
И аз миналото лято си мислех, че е по-добре детето да си почива, да чете книжки и да си кара лежерната ваканция, но ето, че таблицата я учиха в момент, когато тя по традиция ни приема ни предава - точно януари/февруари/март, когато толкова умора и недоспиване са ѝ се събрали, че въобще не може да слуша какво ѝ говорят. Като мине пролетната ваканция се съвзема, но през трите зимни месеца мозъкът ѝ спи зимен сън 
Така че таблицата не беше научена и се наложи лятото с това да се занимаваме. Само че вече не като предварително знание, което би било интригуващо и забавно за нея, а като нещо, в което вече знае, че се е провалила, когато му е било времето и се връща към него с огромно нежелание.

Така че ако можех да си дам съвет, щеше да е точно този. Така с игричките да си поцъква по малко на ден и за нула време неусетно щеше да я наизусти.
Иначе с концепцията на умножението не е имала проблем. Винаги може да сметне едно произведение, като използва последователно събиране. Въпросът е, че не я знаеше наизуст, което е целта - да се сеща за отговора веднага.

Много начални учителки съветват родителите да помогнат на децата лятото преди втори клас да се научи таблицата, дори да не се разбира идеята, само да се знае наизуст. Явно от практиката си са видели, че често точно за това наизустяване не остава достатъчно време през учебната година.

Благодаря ти, Allana за съвета. Тъкмо ме бяха разубедили някои съфорумки тук. Едва ли не- сме решили да учим детето да решава квадратни уравнения или тройни интеграли. Голямо подскачане. И аз си мисля, че таблицата е редно да се научи наизуст дори малко по-рано, за да й е лесно после.  Е, все пак- няма да натискам много и със сигурност няма да я научи за кратко време, но ще я учи. То не може само игри и забавления.

учителката гледа да си върже гащите. някои учители са най-добре, ако може децата готови научени на всичко да ходят на училище, и ако може класът да е само от отличници. Който иска да учи и интеграли във втъри клас - детето си е негово. Така ще е готово направо за университета. Така ще спечелите състезанието за супердете, което си знае всичко още преди да са стигнали до него в училище. започва се от състезанието  кое дете първо е седнало и проходило и продъължавае с това да отиде четящо и пишещо в първи клас. Като наблюдение, оставам с впечатление, че всичко това са повече родителска несигурност и срахове, че детето няма да се справи "на живо", затова дай да му подготвим един "плейбек" за всеки случай. Не казвам, че разпределението на програмата е много добро, но децата трябва да се научат и да се справят "на живо" с ученето, това е част от нещата. Ако винаги учи нещата предварително как ще я карате по0нагоре? На мен лично ми е все едно дали потребителката Х, У или зет ще учи таблицата за умножение преди втори клас - нито ще убеждавам, нито разубеждавам. Но е добре човек да си има едно наум. Капанът в случая е, че е много вероятно всички деца да отидат с научена таблица (което дълбоко ме съмнява, затова ще помоля после авторката да каже) и ще  стане кофти за детето. Но не съм съгласна учителките да задължават родителите да са учители и да вземат предварително материал, който всъщност е работа на учителките да бъде представен на децата, и то чак втория срок, ако правилно помня..

С две деца съм, минали втори клас /едното отдавна/.
Няма смисъл учебен материал да се взема предварително. По нищо.
Що се отнася до разширяване хоризонта на детето по история, география, биология и въобще ако става въпрос за обща култура и то не с учебници, а с друг тип литература и научно популярни предавания- това се прави постоянно, в случай, че човек е позагрижен за децата. От раждането им.

Но да се учи предварително училищен материал и то точно да се "научи", а не просто да се запознае детето с него- от това няма нужда. А и се усвоява вредният навик детето да се чувства сигурно само ако е предварително подготвено, а това в по- големите класове не е възможно. И животът няма да ви казва занапред утре какво ще ви трябва да научите.
Таблицата малкият научи миналата година идеално точно в училище, с програмата. Има си достатъчно и подходящи упражнения, домашни,последователност. Стига учителят просто да си върши работата. Знаеше, както и брат му, предварително само какво е умножението и как се ползва, т.е. смисълът му. Но да зубри таблицата предварително- това не сме правили. И двамата ми сина в края на втори клас я знаеха идеално.
Между впрочем самата ни учителка заяви, че не е имала ученик, който да не я научи. И се оказа права. Е, имаше и деца с по- амбициозни родители, но в края на втори клас не бе ясно кой е бил предварително готово и кой- не.
С математика занимавам децата си само с материал, който не учат в училище, а по мое мнение е нужно- с логически и практически задачи, които развиват логиката и мисленето, а не се въртят безконечно в материята на бакалските сметки. За жалост в учебната програма това не е залегнато. И ако ги има, появата им е позакъсняла и ги намирам за малко и недостатъчно разнообразни. Аз просто запълвам налична дупка. С таблицата за умножение такава дупка няма.
Също така по БЕЛ съм ги занимавала /и сега това работя с малкия/ с писане на авторски текстове, което, по мое мнение, също не се учи в училище /или далеч не достатъчно/, а е много важно умение, което също развива мисленето и създава едни незаменими умения за мотивация на теза и водене на диалог и спор, които умения малко възрастни у нас притежават и това личи.Понеже са плод на нашата система, с тези дупки в нея. Четенето, обаче, си се учи в училище, в начална степен с нормален учител става също добре.
...
Невземането на учебен материал предварително изобщо не се равнява на
Достатъчно широк е хоризонтът на знанието за всяка възраст. След първи клас има достатъчно неща, които едно дете може да научи, за да разшити и затвърди вече взетия в училище материал.
А с игра и забавление, между впрочем, се придобиват много по- добре и дълготрайно редица необходими знания и умения. Колкото по- близо до естественият начин на учене при децата е самото учене, толкова по- достъпно, разбираемо и полезно за тях е то. Излишният академизъм и трупане на обем и скорост, характерни за нашата образователна система, не правят хората много знаещи и можещи. Правят ги папагали и не особено добре справящи се с реалните житейски задачи.
...
Да се научи да чете детето е лесно. Но темата е друга- да му се създаде интерес към четенето, което лично за мен не винаги е толкова лесно в днешния свят на достъпни източници на информация и удоволствия от друг характер.
В тази връзка гледам да не правя погрешни сравнения с други времена, когато този достъп не бе наличен.

Те нямат разбирането на тази възраст, за да се аргументират в смисъла на това, което ти го казваш. Те се аргументират и водят спор според ситуациите с връстниците си и родителите си, а не просто така "да се учат да мислят". На 7-8 все още не им е дошло, така да го кажа. Да, сега ще кажеш, че твоето дете се било научило. Ти можеш да говориш само за твоето дете, а не да обобщаваш за всички деца. Най-малкото нямаш широка основа, нямаш и знанията, защото познаваш своето дете, с което живееш цял живот и то с теб. Има някои общи маркери, километрични камъни, до които достигат повечето деца по горе-долу в един отрязък от време. Това, че твоето може да пише приказки, а моето може да рисува, на Мария може да прави нещо друго не означава, че важи за всички деца. По същия начин, ако ти кажеш, че твоето дете не може да разказва, моето не може  да рисува, а на Мария нещо друго, не означава, че и другите не могат да го правят.
Аз като цяло по математика откривам несъотвествстия в някои задачи, които са от експериментални постановки за възрастни, но незнайно защо съставителите на учебниците са се влюбили в тях и ги дават на малки деца. Също и за текстовите задачи нещата зависят от това доколко детето е стигнало до по-високо ниво на разбиране и боравене с езикови конструкции отвъд буквалното им значение. Това са неща, които зреят индивидуално, затова на някои им "щраква", а на други не. Лично за мен ключът е на детето да се помага и провокира развитието на внимание, мислене, памет, езикова компетентност, "битова" наука и практика в обичайния живот. Тогава и в училище нещата по-лесно си идват по местата.

Лично мнение по конкретните теми от по-горе: чудесно е да имат предварителна представа що е то умножение и за какво служи, оттам нататък - само ако и доколкото желаят. Учене на таблицата наизуст - не съм за това нито предварително, нито в у-ще, въпреки изискванията. Научават я, разбира се, просто е безсмислено. Такъв тип неща със сигурност оставям на у-щето Синът ми я научи в крайна сметка не като стихотворение, а когато му разпечатах десетина листа с по стотина примера с умножение и деление. Дъщеря ми е на пет и има силен интерес към смятането, умножава и дели с по-малките числа и неволно ги запомня. Както беше писала Касита веднъж, точно на тази възраст имат невероятен ищах към математиката. Именно такива моменти и периоди гледам да използвам аз, независимо от областта, за да им бъде интересно и да учат смислени неща с желание, а не да се водим по съмнителна учебна програма за масово приложение. Почти всички деца обичат да учат, номерът е да бъдем нащрек да не изгубят това си желание най-вече покрай телевизията и тем подобни пасивни забавления и... училището.
За четенето смятам, че това е едно от най-най-най-важните неща, на които трябва да науча децата си. Въобще не ме вълнува колко хора четат в момента и какво четат; за мен понятия като "успех" и пр., споменати по-горе, са твърде относителни и по отношение на образованието човек преди всичко трябва да бъде широкоскроен, с богата обща култура и способност да възприема различни гледни точки (вкл. емоционални), да отсява критично информация и пр.; всичко останало  е второстепенно. Аз лично не знам друг начин поне бегло да се докоснеш до огромното наследство на човечеството, освен чрез книгите. Слава богу, към момента и двамата четат с удоволствие. Дано да си остане така, защото ми е пределно ясно, че критичните периоди в това отношение тепърва предстоят.

В кой смисъл го "казвам"?
Разбирането се придобива постепенно. В начална ученическа възраст имат вече наченки на такова. Стига да им се даде възможност да го  покажат и развият- устно и писмено. Работя и съм работила и с двете си деца в тази насока и го видях.
Ако не се опита със сигурност няма да се установи. Това е нещото, което е вече абсолютно вярно.
Разбира се на малко дете предпочитам да дам съчинение, а не текст- разсъждение. Малкият сам харесва да пише такива. Вчера прави приказка. И аз обичах като дете, но имахме и учителка, която ни стимулираше редовно и отговорно проверявахме и обсъждахме от малките класове още. Следващата беше също такъв отговорен човек. Пишеше целият клас, не само аз.
Предпочитам това, пред диктовките и безумните упражнения по БЕЛ от сборниците.
Дете в четвърти клас и нагоре може спокойно да защити своя теза. Разбира се не с похвата на възрастния. И не е нужно да се изисква такова нещо. И това се прави по света. Дори по английски децата пишат у нас есета, каквито по български не правят, за огромно мое съжаление.
За мен това са дупки на системата ни, които запълвам. Не се оплаквам. Тя е такава и няма да се промени. Просто споделям. И работя по въпроса.

В училище точно така я научиха моите деца- с решаване на задачи в клас и за домашно. И я научиха.

Джуди, неслучайно написах, че ти можеш да имаш наблюдения и мнение, но за своето дете, не за чуждите. Не се изненадвам, че не обичаш диктовките и упражненията от сборниците, а предпочиташ да му даваш да съчинява, зная много добре защо гледната ти точка е именно такава. Но това се отнася до твоето дете и ти реагираш като родител за своето дете. Твоето дете не е еталон на дете, за да генерализираш. Повечето деца не са твоето дете.
В темата не става въпрос за деца от четвърти клас нагоре. А това, което ти казваш за защитаване на теза не отменя това, което аз съм написала - могат да защитят теза, но само такава, която конкретно е свързана с тях и предимно от егоцентрична гледна точка. А и тук ставаше въпрос за деца в първи-втори клас, а не след четвърти. Разликата между един второкласник и един петокласник е от земята до небето. Затова не е зле да се сещаш, че твоите изводи се отнасят предимно до твоето дете и неговите особености. Разбирам те, че искаш системата да бъде прекроена специално за твоето дете и жалоните да се поставят спрямо еталон твоето дете, но тези работи не стават така.

Много индивидуално е развитието на детето - и интелектуално, и емоционално. Нормата може да служи само за ориентир, но учебните програми няма как да не са унифицирани.
Способността за усвояване на учебен материал се появява с наченките на мислене с понятия. Нормата е плаваща - 6 и нещо, до към 8 години. Понякога по-рано, при друго дете - по-късно.
Аз съм "за" заниманията вкъщи, по преценка какви са интересите и възможностите, на дете и на родител.
Моят син за диктовки и упражнения от помагало е малък; като стигнат до там, ще не ще, ще прави заедно с всички. Не че ми допада; но и с ученето наизуст няма да минем метър, вероятно. Не бих, обаче, подкрепила тоя модел вкъщи - с диктовката и наизуст, не е най-доброто.
Знам, че в в училище ще процедират така.

А моята девойка четеше на четири и половина киселите млека в супера. Явно всеки си има специалност!