Съвременни романи от български автори

Г-жа Рамацоти, благодаря за препоръката. А дали я има електронно?
Аз бих препоръчала също Мравки и богове на Стефан Цанев - въпреки хаотичното препускане през годините е страхотна книга, казваща много истини.
А Лисицата аз не я харесах. Въпреки обещаващото начало и огромното количество факти, криминалната нишка ми се видя доста неизпипана.

Това върши ли ти работа?
Харесах много и " Бабо, разкажи ми спомен" на Иванела Самуилова

Не знам, но не бих рискувала

Още един влюбен в "Аз още броя дните" 
Силно препоръчвам и "Щъркелите и планината" от Мирослав Пенков.
От "Самодива" на Краси Зуркова останах разочарована.
"Камбаната" ми тръгна тежко и я оставих за някой друг момент, по същият начин стоят нещата и с "Докато дишам"

Някой има ли отзиви за "Скитника и синовете" на Секулов или "Бог и гадното копеле" на Савов?

"Една и съща река" Здравка Евтимова
е роман, който е издаден през тази година и много ми хареса.
Към него добавям:
"Една и съща нощ" Христо Карастоянов;
"Калуня каля" Георги Божинов;
"Трънски разкази" на Петър Делчев
"Възвишение" Милен Русков от предишни години.
За други, като се сетя.

Здравейте! Нова съм в сайта и без бой си признавам, че не съм изчела коментарите до момента. Мисля, че е прекрасно, че темата все пак съществува. Има хора, които умишлено "бягат" от български автори, но аз съм на мнение, че на всеки трябва да се даде шанс и не трябва да поставяме всички под общ знаменател. Нямам предвид само авторите, а хората като цяло.
Та по този начин попаднах на Теодора Бургуджиева. Не съм прочела всичко, написано от нея, но преди седмица-две попаднах на романа ѝ "Въртоп". Вдъхновен е от действителни събития. Разказва историята на Мария и майка ѝ, които след държавния преврат, извършен в нощта на 8 срещу 9 септември 1944 година, са изгонени от дома си и интернирани в село Костен. Паралелно се запознаваме и с Йоан и Евстати - съученици и приятели в гимназията, които през есента на 1988 година отиват на задължителна бригада в същото село. В наши дни пътищата на героите се пресичат.
Въпреки че събитията са представени от гледната точка на жертвите на събитията от 1944 г., мисля, че никъде не прозрях злоба или омраза към насилниците в думите на авторката. Сякаш нарочно е оставила всеки читател сам да направи свои изводи и да прецени кое одобрява и кое - не.
Романът не е голям като обем и се чете леко, "на един дъх". Аз не съм запалена по историята и винаги ми е била един от най-скучните предмети в началното училище, а и в гимназията. Най-вероятно затова не съм запозната добре с представените събития. Тази книга обаче отново ми показа, че дори политическото минало може да бъде предадено по интересен, увлекателен начин, който да породи желание за получаване на повече информация. Избрах да прочета книгата по-скоро заради загадката около въртопа - подобни не съвсем ясни поне на пръв поглед истории винаги са ми били интересни и са ме привличали. Анотацията до някаква степен ми напомни за "Ритуалът" на Радко Пенев, която също с огромно удоволствие прочетох преди няколко месеца.
Бих препоръчала романа на всички, които искат да научат какво всъщност се е случвало след деветосептемврийския преврат, но историческите книги и учебниците със сухи факти са скучно за тях четиво и по-скоро ги приспиват. Това е една трагична и в същото време вдъхновяваща, красива по свой си начин история за силата на човешкия дух.
Ще се радвам, ако привлека нечие внимание върху книгата и се извинявам, ако вече е било публикувано мнение за нея и не е било нужно да го правя и аз. Желая ви приятен ден и много усмивки!

Книголюбител, вече го прочетохме това, не е нужно да го публикуваш във всички теми.

Направих го, защото предполагам, че не всички потребители, следящи едната тема, следят и другата. Но все пак се извинявам!

Наскоро четох Анна и планината на Невена Митрополитска. Силно я препоръчвам.

Някой с отзиви за:

1. "Не се влюбвай привечер" на Валентин Пламенов

и

2. "Щъркелите и Планината" на Мирослав Пенков

---

Наскоро взех втората част на "Сексът и комунизмът" от Милена Фучеджиева - доста по-слаба от първата, малко, като изсмукана от пръстите, колкото да има втора част ...

На мен не ми харесаха "Щъркелите" Но и Сексът и комунизмът не ми хареса. Даже не знаех, че има втора част, но не бих и посегнала към нея
............
Стопанката на Господ наистина ли е изчерпана? Ще трябва да я взема от библиотеката....явно

Мерси  

Може би ще има ново печатане на "Стопанката на Господ". Попитай

На мен ми хареса "Сексът и комунизма" и в двете части. Сега прочетох "Още броя дните" на Г. Бърдаров - много ми хареса и също толкова много ме натъжи. Обикновено книгите, които предизвикват много полярни мнения и биват силно препоръчвани или крайно отхвърляни, не са "моите"...но тази определено ме грабна и не ме пусна до края. Сякаш преживях всичко, което прочетох. Следващата е "Нашингтон" на М. Вешим. Също доста хвалена, ноо...ще я видим )

Обичам Валентин Пламенов и смятам, че пише много добре. Конкретната книга не съм чела, добавям  си  към списъка, но си мисля, че няма да сгрешиш.
"Щъркелите и планината" е недомислена и писана за износ. Мирослав Пенков е страхотен в разказите, но тук е пресолил манджата. Който е тръгнал с голямата кошница за ягоди, едва ли и десетина ще набере в нея.