Случи ми се нещо странно XII

При нас преди се включваше телевизора, ако е оставен на стенд бай и тока спре. Вече го гасим от копчето. Обаче за сметка на това трети път чувам как пералнята се пуска (при натискане на копчето писка 3 пъти), ставам натискам копчето пак същото пиу-пиу-пиу и си лягам. Явно е от тока като телевизора 

Мисля си, че има логично обяснение, но все пак ме ужасява как малкото кученце, което имам, от време на време вперва поглед в нищото и започва да лае, ама все едно има човек. За пълен колорит, му настръхва една ивица козинка на гърба... Обикновено, ако съм сама в къщи буквално изтрещявам. То си лае на асансьор и звуци във входа, но по съвсем друг начин..някак си между другото. Докато в тези случаи направо изглежда, че вижда някой.

Историята с жената с пластмасово лице е от сайта Крийпипаста - известно място в Интернет за публикуване на авторски истории в този жанр. Т.е. художествен разказ е.

Снимката е от обучение на медицински сестри и е на восъчна фигура (манекен), използвана за тренировки в края на 60-те. Стана ми любопитно, та разрових.

негативна, много благодаря, че си направи труда да споделш откритото  Вълнуваше ме от къде е дошла тази история.

  Няма за какво. Обичам да разследвам.

Бях на 9, когато дядо ми почина сравнително млад в болницата от белодробно заболяване. Ранен пенсионер и останал и рано вдовец, той се беше преместил при нас с моето раждане и ме отгледа от дете, грижеше се и за всичко вкъщи, докато родителите ми бяха по цял ден на работа. Всяка година влизаше по веднъж в болницата за 2-3 седмици, за да се позакрепи малко и си се връщаше, само не и последния път 
Състоянието му бе тежко и всички знаехме, че този път май няма да може да си дойде. Майка ми ходеше често след работа на свиждане. Един от последните дни преди да почине, майка ми пак отива, както обикновено и го вижда замислен.  При което той я попитал: „Абе аз вчера идвал ли съм си през деня у дома?“ И майка ми съответно отговорила: „Не, татко, как ще си си идвал? Ти си толкова зле с белите дробове, че и две стълби не можеш да качиш без да се задъхаш.“ Важно е да се знае, че и майка ми, и дядо ми са големи реалисти и не вярват в нищо, което не виждат с очите си.  Но дядо ми й разказва следното: на предния ден аз съм дошла след училище при него в болницата и съм му казала, че щепсела на ел.печката у дома се счупил (а той винаги поддържаше нещата у дома) и ако можело да дойдел да го оправел. И той станал и тръгнал. И като излязъл от болницата му било учудващо леко и лесно да диша, да се движи, че изобщо не хванал дори автобуса ами пеш стигнал до къщи, влязъл, оправил щепсела и пак пеш си се върнал в болницата и през цялото време се чудел как така изведнъж му станало така леко и лесно да върви без да се задъхва. Бил е на 100% сигурен, че това не е било сън, а изключително душевно преживяване.
След броени дни той почина в съня си. Просто е спрял да диша. До ден днешен помня думите на майка ми: „Макар и преди да почине, душата му в онзи момент вече е започвала да напуска тялото.И накрая го напусна окончателно.“

Да се включа и  аз. Моята случка е по скоро сън,но беше толкова истински,че едва ли някога ще го забравя.

Беше 2006 година,февруари,когато дядо ми (бащата на вторият ми баща) почина,тогава бях 6-ти клас и го приех много трудно. Много плаках и мина доста време преди да се осъзная. Преди около 3 години разбрахме,че баща ми има проблем с десният крак и  се налага операция.
Малко след това сънувах  дядо.
Сънувах,че съм на село  и си стоях до едно негово много любимо столче,на което той много обичаше да си стои. Тогава,сякаш от нищото се появи дядо.Погали ме по главата мило и ми каза : -''Руме,аз ви виждам от горе,знам че баща ти не е добре с единият крак,кажи му да не се претоварва много.'' Аз му  се усмихнах и докато се опитам да му отговоря той бавно изчезна.


И сега,когато си спомням ми става много мъчно,но и  знам,че е с мен.

И аз  да се включа  с   нещо, което  ми  се  стори  странно.

Моето  момиче  заспива  на   светната    нощна  лампа, която   изгасяме  от  ключа, преди да  си  легнем  с  баща й. Детето  няма  навик  да се буди  нощем- напротив, спи  като  буба   до сутринта.
Преди  десетина  дни  обаче,  дойде  в спалнята   около  три  часа  и   ме  осведоми, че  лампата  й   светвала и  изгасвала, светвала и  изгасвала, светвала  и  изгасвала  и  така- до безкрай. Това  я  било  събудило.
Пратих   дребната  да  се  изчишка, изключих  лампата  от контакта  и    включих осветлението  в банята,  която  е до  нейната стая  така, че  да  не й  е  тъмно.
 Дъщеря  ми  заспа. На  следващия  ден споделих  с баща й. Според  него,  това  се  случило  заради  променливото  напрежение  на  тока Аз  съм абсолютен  невежа, затова  приех обяснението, но  оттогава    изключваме  нощната  лампа  директно  от контакта.
Нови  случаи  не  е  имало,  но   се чудя, ако е  от променливо  напрежение , не  следва  ли  да  светне  и  силата  на  светлината  да  се  променя  или пък  лампата  да  изгори А  колко  време  е  светвала  и  изгасвала, че   чак детето  да  се  събуди, не  знам...
Тя  не  беше  уплашена, но  на  мен  ми  стана   леко  плашещо. Макар, че  сигурно  мъжът ми  е  прав.

Ето това може да ви се стори интересно : http://dama.bg/article/20-ot-naj-zloveshtite-izkazvaniia-na-detsata-ni/2319/ .

страховито

Имаше и тема за това "Нещо страшно, което децата казаха" мисля, че беше 

От някои наистина ме побиха тръпки! 

Докато ги четях си спомних нещо, което майка ми ми е разказвала. Веднъж по-малкият ми брат, който тогава е бил на 3-4 годинки е попитал нея и баща ми защо трябва да живеем тук. Там, където живеел преди да се роди било много по-хубаво. Те го попитали къде е живеел и как е изглеждало там, а той им описал една приказна поляна с цветя, слънце, зелена трева, дървета, щастливи хора наоколо. И до днес майка ми се пита дали е било просто детска фантазия. Аз също не мога да си дам отговор.
 Друго интересно около него е, че още докато беше съвсем малък, току-що проходил, много обичаше да ме издебва, когато лежа на пода и лягаше изпънат върху мен така, че да образуваме формата на кръст. По-късно, когато се научи, че тази форма се нарича кръст, сам ме молеше да направим кръст. Важно е да уточня, че не сме особено набожни, а по онова време имахме само една икона у дома, но върху нея нямаше изобразен кръст.
Когато беше на 8 или 9 години пък на връщане от училище беше паднал със свои приятелчета в необезопасена шахта. Той и още едно от децата бяха в кома, а третото се отърва със счупвания. Видяло ги едно момиченце и повикало помощ. Когато дойде в съзнание, брат ми разказваше как когато паднали в шахтата, пред тях се отворил светъл тунел. Другото тежко пострадало дете тръгнало към него и викало и брат ми. Хванали се за ръка и тръгнали, в този момент спрели да изпитват болка, но после се върнали назад и пак започнало да ги боли. След това дошли хората, които ги извадили. В шахтата обаче нямаше никакви тунели - едни съседи отидоха да проверят, а и третото момченце не беше губило съзнание и съще не е видяло тунел, още по-малко пък светъл. Освен това разказваше, че те двамата са били в несвяст през цялото време, то ги е викало по имена, но не са реагирали. Според нас това е бил въпросният тунел, който масово описват хора, имали т.нар. преживявания близки до смъртта.

Привет!
Чета ви отвреме навреме, понеже съм свръхчувствителна и някои от историите ме натоварват психически, въпреки че са ми много интересни, след това някои от тях дълго време отлежават в съзнатието ми и мисля за тях...
При мен често се случват някакви странности, писала съм няколко пъти и тук, но като цяло рядко споделям /ако изобщо споделя/, просто си ги пазя за себе си.
Днес ще ви разкажа едно мое преживяване, което за жалост свързвам с една огромна трагедия. През 2004г пътувах  през деня към града в който бях студентка и както си блуждаех през прозореца, минавайки покрай една река в главата ми започнаха да изкачат страшни картини, накъсани-една мътнна вода, давещи се хора, викове, крясъци....деца.... Всичко трая секунди и като на накъсана кинолента, по секунда от някой кадър. Същата вечер се случи трагедията с дечицата във река Лим. Разбрах го на сутринта. Не съм го споделяла до сега с никой.... не мисля, че е съвпадение, но когато го разбрах сякаш някаква сила ме блъсна в главата....
Друго странно нещо, което ми се случи наскоро е, че сънувах моята фризьорка, която не бях виждала от много време. Сънувах, че си е преместила салона в ново по-голямо и хубаво помещение и видях четири фризьорски стола, попитах я защо толкова много столове и тя ми отвърна, че иска да наеме няколко момичета да работят там.
След няколко дни си записах час за фризьор. Разказах й, че съм я сънувала в нов фризьорски салон, а тя ми каза, че тъкмо приключва сделка за наемане на ново помещение, сама ми каза, че иска да наеме още момичета и колкото и да ми беше странно съня ми се препокри на 100% с казаното от нея 

Ох защо ли го отворих в 2 сутринта 

Това наистина прилича на ПБС - тунелът, тръгването, спирането на болката, връщането назад и с това отново появяването на болката... 

Двете пострадали деца изглежда са имали споделено ПБС.  Други елементи помнят ли?

Ако искаш, може на лична.