Напълно покри моето вътрешно мнение и убеждение относно езика. Затова мисля догодина - преди 11кл. , вероятно и преди 12кл. да я изпратя на лятна ваканция за по 2 седмици. Оказа се, че имаме позната с дъщери там и ще ги помоля да я вземат на гости и да им гледа децата за месец едното лято (ако се съгласят разбира се, не са ми чак толкова близки, но бабите ходят да вършат тази работа - жената е българка, но съпругът е французин, а и децата са малки и не знаят български).
Относно университетите и еколите - една майка от тук ми прати сайтове и като като чета ми се струва, че всички са с общ профил кино и няма разделение за режисура например. Вероятно това става с магистратурите. Продължавам борбата - английските и американските вече май са набелязани както и два френски- La femis i 3iS (този е частен), вероятно и ens-louis-lumiere, но в него не мога да се ориентирам има ли изобщо L ниво или е само магистратури. Важното за мен на този етап е какво се изисква в тях. В американските искат портфолио, но нямат изпит на място. Френските не искат портфолио, но имат имат изпити на място. Изглежда доста тежък в 3-4 части. До момента всички искат В2 ниво владеене на езика.
п.п. Този сайт, който си дала не е ли за след бакалавърски програми? или греша.
Относно езика, бих искала да те посъветвам наистина детето да пребивава във френскоговоряща среда, за да може да свикне с езика. Защото в езиковите гимназии учат книжовната форма, на разговорния се обръща по-малко внимание. Освен това, се сещам, че има и такива курсове - за разговорен френски. Но за него първо трябва детето да е учило във френска езикова гимназия, едва после да посети тези школи.
Друго което бих те посъветвала е да пишеш на всеки един университет, който има това което искате и конкретно да му зададете въпроси в писмен вид. Ще ви отговорят.
На дъщеря ми й помогна преди години г-жа Коларова от Френски Институт в България. Помогна - с пояснения кой университет какво предлага. Тя има и специални за целта брошури - абсолютно всичко й обясни, как да попълни документите, коя специалност какво "дава". Ето и координатите на г-жа Коларова:
bissera.kolarova@institutfrancais.bg
http://institutfrancais.bg/
Помощта беше абсолютно безплатна, тъй като това се организира от Френски Институт в България и това е един вид задължение на г-жа Коларова. Тя е много приятна и отзивчива жена. Но си спомням, че дъщеря ми контактуваше с писма, но също и ходи около 4 пъти до София.
Защото някои неща е трудно да се обясняват по пощата.
Аз придружавах дъщеря ми на записването й и смея да твърдя, че тя доста добре се справи с езика. Но имаше моменти, в които искаше да й повторят изречението-примерно когато изброяват какво още искат като документи, или пък име на някоя институция. Като цяло първата година никак НЕ е лесна. Колкото и да знаят езика, е трудно именно поради факта, че не учат книжовния език, а попадайки там, чуват все пак разговорен език с акценти. В края на втората година НЕ можеха да я различат, че не е французойка. Едва когато някой се сети да я пита за името й, оставаха учудени, защото името издава все пак.
Смятам, че ако г-жа Коларова все още работи там, ще ви помогне много. Другото нещо е писане до набелязани от вас университети и кореспонденция с тях по всички въпроси, които ви интересуват. Все пак най-точната информация ще ви дадат именно те.
Когато дъщеря ми кандидатства, беше все още системата " постбак" (съжалявам, че не мога да я изпиша на френски). Но когато пуснахме всички документи по тази система, се оказа, че НЕ всички университети, които си беше подбрала дъщеря ми, са включени в "постбак". Оказа се, че за тях трябваше да се кандидатства самостоятелно.
Така че - писане до отделни избрани от вас университети, връзка с г-жа Бисера Коларова и курсове по разговорен френски (като се предполага естествено, че детето знае книжовен френски).
Относно университетите и еколите - една майка от тук ми прати сайтове и като като чета ми се струва, че всички са с общ профил кино и няма разделение за режисура например. Вероятно това става с магистратурите. Продължавам борбата - английските и американските вече май са набелязани както и два френски- La femis i 3iS (този е частен), вероятно и ens-louis-lumiere, но в него не мога да се ориентирам има ли изобщо L ниво или е само магистратури. Важното за мен на този етап е какво се изисква в тях. В американските искат портфолио, но нямат изпит на място. Френските не искат портфолио, но имат имат изпити на място. Изглежда доста тежък в 3-4 части. До момента всички искат В2 ниво владеене на езика.
п.п. Този сайт, който си дала не е ли за след бакалавърски програми? или греша.
Относно езика, бих искала да те посъветвам наистина детето да пребивава във френскоговоряща среда, за да може да свикне с езика. Защото в езиковите гимназии учат книжовната форма, на разговорния се обръща по-малко внимание. Освен това, се сещам, че има и такива курсове - за разговорен френски. Но за него първо трябва детето да е учило във френска езикова гимназия, едва после да посети тези школи.
Друго което бих те посъветвала е да пишеш на всеки един университет, който има това което искате и конкретно да му зададете въпроси в писмен вид. Ще ви отговорят.
На дъщеря ми й помогна преди години г-жа Коларова от Френски Институт в България. Помогна - с пояснения кой университет какво предлага. Тя има и специални за целта брошури - абсолютно всичко й обясни, как да попълни документите, коя специалност какво "дава". Ето и координатите на г-жа Коларова:
bissera.kolarova@institutfrancais.bg
http://institutfrancais.bg/
Помощта беше абсолютно безплатна, тъй като това се организира от Френски Институт в България и това е един вид задължение на г-жа Коларова. Тя е много приятна и отзивчива жена. Но си спомням, че дъщеря ми контактуваше с писма, но също и ходи около 4 пъти до София.
Защото някои неща е трудно да се обясняват по пощата.
Аз придружавах дъщеря ми на записването й и смея да твърдя, че тя доста добре се справи с езика. Но имаше моменти, в които искаше да й повторят изречението-примерно когато изброяват какво още искат като документи, или пък име на някоя институция. Като цяло първата година никак НЕ е лесна. Колкото и да знаят езика, е трудно именно поради факта, че не учат книжовния език, а попадайки там, чуват все пак разговорен език с акценти. В края на втората година НЕ можеха да я различат, че не е французойка. Едва когато някой се сети да я пита за името й, оставаха учудени, защото името издава все пак.
Смятам, че ако г-жа Коларова все още работи там, ще ви помогне много. Другото нещо е писане до набелязани от вас университети и кореспонденция с тях по всички въпроси, които ви интересуват. Все пак най-точната информация ще ви дадат именно те.
Когато дъщеря ми кандидатства, беше все още системата " постбак" (съжалявам, че не мога да я изпиша на френски). Но когато пуснахме всички документи по тази система, се оказа, че НЕ всички университети, които си беше подбрала дъщеря ми, са включени в "постбак". Оказа се, че за тях трябваше да се кандидатства самостоятелно.
Така че - писане до отделни избрани от вас университети, връзка с г-жа Бисера Коларова и курсове по разговорен френски (като се предполага естествено, че детето знае книжовен френски).
, разбрах и че първите две години е много трудно и след тях има допълнителни изпити за по-тясна специализация, разбрах също и че завършват 10-15% от приетите студенти, а също и че на детето му трябва яко CV.......
