Децата и домашните любимци

Преди да се здобием с Ричо мислихме за домашен любимец, но не сериозно. Мъжът ми имаше по голямо желание от мен и един ден след като се пребера от командировка ме изненада приятно. Обикнах го от първия миг в който го видях. Пратихме котарака при роднини които знаехме че ще се грижат за него докато си го вземем и само защото в интернет има много противоречива информация " за или против". И като има роднини (майките) които да са против, съответно взехме решение. Сега чета че очевидно не е било правилно, но когато се замислиш детето или котарака? Нормално е да се притесни човек. Вече знам, няма никакви проблеми да се гледат заедно. Кураж и успех на другите които се чудят, Аз в най-скоро време си прибирам Ричо че ми е мъчно много.

Нашите котки- две на брой се появиха още докато бяхме гаджета с мъжа ми. Те бяха пълноценни членове на семейството ни през целия си живот. Живееха с нас по всички апартаменти в които живяхме. Бяха ваксинирани и съответно периодично обезпаразитявани. Мъжът ми е с умерена алергия към котки което не ни попречи. Всичко е въпрос на хигена и организация, поддръжката не ни тежеше защото и без това всички сме и с алергия към домашен прах. Вече Бяха с нас когато  се роди дъщеря ни,  после сина ни. Живяха с нас от самото си рождение и до края. Починаха в ръцете ни - той на 15,  тя на 17 години. За всичко се намира начин стига да има желание.

Свекър ми и свекървата не спряха да мърморят. Но имам мъж на място и той просто ги отряза и не им даде възможност да се месят в живота и решенията ни. Каза им че те си решават за тяхната къща ние си решаваме за нашата. Като не им харесва да ни навестяват по- рядко. На моите родители и сестра ми пък съжителството с котки толкова има хареса че и те си взеха котка.

П.с. междудругото те са в подписа ми - Дейвид и Грейси ...

Детето ми, което е на почти 6 години, още от раждането си живее с котка.
 Запознаването между детето и първият ни котарак стана около 6-тия месец на бебето. Не сме имали проблем с отношението на животното, въпреки че малката много го скубеше . Разбираха се много добре. Началото на миналата година почина, а преди 3 месеца си взехме нова котка (нямаше как да оставя малкото черно страхливо котенце  на улицата ). Малката се разбира добре с нея, много си играят, а и двете са си малки дечица, на един акъл са.
Така че, личният ми опит е детето да съжителства с животно още като малко, дори и от бебе .

П.С: Горният коментар ми напомни за отношението на останалите, всички бяха против, разбира се, но ние с мъжа ми си отстоявахме . Котарака беше живял доста години с нас преди появата на детето, беше част от семейството ни, кастриран, имунизиран.

От известно време мисля да пиша в темата за любителите на котки, но сега попаднах на тази и ми се струва по-подходяща да попитам за съвет. Имам две котки на 3 години, обезпаразитени и кастрирани, а от скоро имам и внуче, което не живее при мен, но ще ми гостува доста често и тук идва въпроса за космите и пръснатия пясък от тоалетната им. Не знам аз ли не правя нещо както трябва, но ги има въпреки постоянното чистене. Как се справяте с това?

ами, тъй като си го изгонила за доста време този котарак - първо запознай детето с него, докато е още в роднините. Ако може им ходете на гости, постоянно. И нека детето и котката се запознаят в тази среда там, а после като си го прибереш, котето пак ще има едно научаване на нещата - предполагам заради детето ти предметите из вкъщи за подредени по различен начин вече и за котето това ще е ново и стресиращо. Затова най-добре поне да познава детето, което е във фаза да скубе, пипа, дърпа, крещи, прави резки движения и това котките МНОГО го мразят.

Майка ми има две котки в момента, а когато се роди внучката й имаше 1 коте, което дори ходи навън. Бебето не сме го пускали до котето, дори живеехме първите месеци на детето при майка ми и котето не е ходило в стаята му, нито е имало контакт с бебето, но все пак са били в една стая понякога. Живеят в къща и е много поддържано, защото всеки ден се чисти там, нито е имало разпилян пясък някога, нито помен, че живее коте в тази къща - косми, миризма и т.н
Като вече стана дъщеря ми на 1+ година започна да тормози котето, то съответно разбра, че не трябва да закача детето (мнг умно коте) и до ден днешен като тя го пипа, той просто изпада в състояние на "плюшена играчка". Но не всички котета са такива. Преди няколко месеца си взе още едно коте, то беше бебе и съответно искаше да хапе и драска, моята дъщеря на 5 вече я беше леко страх дори, но сега и новото коте е улегнало и се забавляват заедно.

впрочем препоръчвам прахосмукачка робот iRobot, ако имате възможност - леля ми долу, както и майка ми (въпреки наличието на реална чистачка) си взеха такъв робот, той си обира и косми и пясъци ако има, доста добре чисти! Аз защото съм скептична към такива машини, но трябва да призная, че е доста добра машина (около 1000 лв е).

Изгонила звучи грубо. С мъка се разделихме с него. За съжаление няма как да ги срещаме често двамата. Но вече са се виждали няколко пъти и сина ми много му се радва , а Ричони като всички котки му отговаря с едно подушване и безразличие. Мисля че няма да има проблем с приобщаването му с новата обстановка. След всичко прочетено за котки научих че се привързват към дома а не като кучетата към хората. Но моя герой е пътувал много с нас и мисля че е привикнал. Освен това дори и след толкова време когато види мъжа ми започва да го следи и изпълнява командите му. Много се е превързал към мъжа ми. Когато си беше при нас постоянно му спа на гърдите и сега като го види много му се радва и лигави. Относно питането на долния пост "как се справяте" с гледането на котки пак си има трикове. Мъжът ми за да го дресира и научи на някои неща всяка вечер му намираше и късаше прясна трева. С нея го научи на много.

Почиствах тоалетната основно ежедневно плюс обстриване  пода в килера където беше тоалетната  и самият съд- легена  с оцет.
Както и прахосмукиране навсъде ежедневно. Но заради алергиите към домашен прах ние няаме килими вълнени завивики пътеки пердета. Прахосмукирането и миенето отнемаше малко време. В периоди раНо лятото когато им капеше козината ежедневно ги четках с четка докато не падне старат козина.винаги имаше по някой косъм тук там но без това няма как.

Встрани от темата но котките не се привързват към къщата. Дали обичат нещо или не - е индивидуално. Има котки които мразят да ги галят и много гушливи такива ,има такива които се къпят и такива които мразят вода, има такива които се научават да ходят в човешаката тоалетна да си пускат водата,да светват лампи ..наШия мъжкар отваряше врати ...

Звучи грубо, защото самото действие е грубо! Взела си едно същество, което ти се е доверило и ви е приемало за неогово семсйтво и когато си забременяла си го изселила от дома му! Това как се нарича? Изгонване! Няма значение, че си го пратила при роднини, факта е, че сте го наказали за нещо, което то дори не е разбрал, за нещо, което то няма никаква вина, понеже вие сте решили да си имате дете, да не проверите информация и да го държите толкова време далече от вас! Може коментарите ни да ти звучат и те груби, но факта, че години ти разделила котето от семейството му и човекът, койтообича най-много - т.е. мъжът ти ... не е красноречив! 

Абсолютно. Човек с нещо между ушите трябва да знае, че това животно ще живее едни 10-15 години и през това време най-вероятно ще се появи и дете.Защо? То също може да бъде домашен любимец. Разбирам да сте взели кученце, което да се окаже вълк, но това е просто зайче.

За космите незнам, ще бъде трудно, но за тоалетната мога да ти дам един/два съвет да пробваш. Единия е да пробваш със силиконова тоалетна (по малко се разпръсква), а другият е с една гъбички с попиваш урината от котките и да я истискваш върху сифона в банята например докато не се научат да ходят там на тоалетна. После само измиваш.

Има и тоалетни, които са като къщички. Почти не се разпръскват топченцата.
Относно космите най-проблемни са дивани, легла и т.н. Те може да се минават с лепкавите ролки за почистване на косми, има ги в ДМ http://www.uzunov90.com/product.php?id=625

И аз не ги разбирам тези хора дето като забременеят и си изселват животното...
Нашият котьо и 1то ни дете са със същата разлика като на авторката на темата, горе -долу годинка(котьо е по-голям с 1 год). Аз прибрах котарака от улицата, събираше се в шепата ми. Ваксинирахме го, не съм го кастрирала. Няколко месеца след като го намерих и прибрах -забременях. Вообще не ми е минавало и през ума да изселя котарака. От тестовете в 1я триместър разбрах, че съм карала токсоплазмоза(тук е задължителен тестът за токсоплазмоза), най-вероятно като дете...без да разбера. Като се върнахме от родилното с 1я син, стоеше под прозореца и не влизаше вкъщи, чакаше да го повикам. ММ го повика- не дойде. Когато аз го повиках, дойде. Котьо винаги е бил много добър с децата и до днес. Въпреки че вторият ми син много го тормози. Бягал е след количката като куче, докато разхождам по-големия. Идвал е с нас на разходка чак до гората. Като бяха малки бебета в спалнята не влизаше. По леглата никога не сме му давали да се катери(така бе научен). Никога не се е качвал нито по масата, нито по плота. Като беше на около 5 мес(котаракът) го научих да ходи до тоалетна навън(живеем в къща с двор). Сложихме му вратичка за котки и от тогава си ходи навън. Някой път изчезва и за по седмица. Като ходим на почивка идва някой приятел да го храни, него и рибките. Авторката трябваше да пусне темата преди да изсели котарака. Между другото, тук в чужбина не съм чувала някой така да си изгони животното като забременее.

Значение имат и информацията и съветите, които се дават на бременните жени. В чужбинско никой лекар не ми е и намеквал, че трябва да си махна животните, докато у нас все още може да получиш такава тъпа заръка. Лекари с методи и знания отпреди 30 години, баби, стринки и вуйни, които всичко знаят и налагат мнения... Информация бол, но някои не си правят труда да потърсят, други позволяват външни лица да им определят как и какво да се случва.

Много са ми интресни такива теми. Не за друго,ама как може толкова много хора да приравняват живото същество,което са взели в домовете си за някаква мебел,която да си местят насам-натам.
Имаме котарак- на три години,детето е на току-що навършени 8. Това е най-добрия и търпелив приятел на дъщеря ми. Когато тя се роди,обаче,имахме декоративно зайче на 3 години. Хранеше го,замервайки го с моркови
Съгласна съм с мнението на Moin- в бг много често ситуацията е"много баби /т.е.пазене,ограничения/- хилаво бебе"