Публикувана: 18 фев. 2017, 19:41 ч.
Последно мнение: 17 май 2018, 08:20 ч.

Познай коя е книгата - 15

59 283
781
1

# 30 25 фев. 2017, 23:28 ч.

На високо
Мнения: 824

Да не е "Книжарничката на острова" ?
Там главният герой намира малко изоставено момиченце и започва да се грижи за него. Но името му не започва с А, а и май не беше бебе детето..... Thinking

# 31 26 фев. 2017, 09:38 ч.

София
Мнения: 229

Цитат на: Авлига в сб, 25 фев 2017, 23:28

Това е книгата, автор: Габриел Зевин.
В момента я чета. Главният герой е Ей Джей, а дребосъка: Мая ... За имената използвам А, Б,... не съм съкращавала.

Авлига, чакаме нова загадка Simple Smile

# 32 26 фев. 2017, 14:43 ч.

На високо
Мнения: 824

Ето и новата загадка:

"Наоколо не се виждаше жива душа, но лодките показваха, че наблизо живеят хора. Седнахме под дебелата сянка на едно вековно дърво с огромни клони и гъсти листа. Грей веднага заспа, както беше мокър, а ние с капитана се съблякохме и простряхме дрехите си да съхнат. След това Стерн легна по гръб на топлия пясък и също заспа. Той дишаше тежко, умората беше изтощила и последните му сили. Аз останах буден.
Накъдето и да погледнеш — непроходим тропически лес. Високи дървета с гладки стъбла, с кичести корони, които образуват непроницаем покрив. Никакъв звук не се чуваше из гората. Наоколо царуваше пълна тишина и спокойствие.
Радостното чувство, което изпитвах след нашето спасение, бе подтиснато от необяснима тъга. Тия противоречиви чувства ми бяха познати. Аз никога не се отдавах напълно на своите радости. И най-щастливите мигове в живота ми се преплитаха с тревожни мисли. Какво ще стане по-нататък? Какво ме чака утре? Тази несигурност в утрешния ден тровеше всяка моя радост. А когато успявах да подтисна тревогите за бъдещето, идваха спомените и не ми даваха покой. Ето и сега, като гледах тихия залив, гъстия тропически лес, синьото небе, по което не се виждаше нито едно облаче, аз мислех за моята родина, за близките до сърцето ми хора, които бяха останали там. Вълните на живота ме изхвърлиха на тоя тих, непознат бряг, далеч от родната страна, която обичах дълбоко и страстно. Обичах нейните сини планини с буйни реки, нейните дълбоки долини и тихи равнини, обичах и големите градове, и малките селца, и порутената къщичка, покрита с мъхясали плочи, и тъмната стаичка със закнижен прозорец, в която бях се родил. Дали ще ги видя пак? Кой знае…"

# 33 26 фев. 2017, 18:08 ч.

София
Мнения: 6 123

Анри Шариер?

# 34 26 фев. 2017, 18:25 ч.

София
Мнения: 1 223

На мен ми е познато, ще чакам нов цитат ако няма познали.

# 35 26 фев. 2017, 19:06 ч.

На високо
Мнения: 824

Цитат на: Спунк в нд, 26 фев 2017, 18:08

Анри Шариер?

Не, не е "Пеперудата" или "Ва Банк"на Анри Шариер. Авторът на търсената книга също е европеец и е живял по същото време, както и Шариер. Доста по-продуктивен е обаче.

Ето още един цитат:
"Сега все повече почвах да се убеждавам, че тия хора не бяха виждали бял човек и затова ме разглеждаха с такова голямо любопитство. Ако на острова имаше бели хора, разсъждавах аз, те нямаше да допуснат да бъдем издавени в океана. От друга страна, знаех, че едва ли може да се намери в тропика остров, който да не принадлежи на някоя държава. Завладяването на колониите отдавна е завършено, днес е ерата на тяхното освобождение. Възможно ли е такъв цветущ остров да не е познат на хищните колонизатори, когато десетки техни кораби всеки ден кръстосват из Индийския океан? Тогава си спомних, че на картата на земното кълбо има доста бели полета, където човешки крак още не е стъпвал. За откриването на Северния полюс човечеството даде много жертви, преди да стигнат там смелите папанинци. А Южният полюс още не е проучен. Дори такъв голям остров като Нова Гвинея, който е открит преди повече от четиристотин години, и до днес не е изследван целият. Едва в 1935 година в планините на Нова Гвинея бяха открити десетки хиляди диваци от племето тарифурра, които дотогава не бяха виждали бял човек. Да, на земното кълбо има неизследвани области, непребродени пустини, а в океаните има места, където още не е минавал кораб."

# 36 26 фев. 2017, 21:20 ч.

София
Мнения: 1 223

"Остров Тамбукту" на Марко Марчевски?

Една от любимите ми приключенски книги.

Скрит текст:

Помня как искаше да го опече жреца и му викаше "Бял човек от луната" - "Андо пагеки гена" /или нещо такова/. Антон пък спореше с американците, дето искаха да обявят острова за тяхна територия, че всъщност трябва да е български, понеже той първи стъпил на него Crazy

# 37 26 фев. 2017, 21:50 ч.

На високо
Мнения: 824

Да, тя е!

И на мен ми беше любима в детството, някъде през 80-те години на миналия век Mr. Green

. Тъкмо започнах да се притеснявам, че никой тук не чел този стар роман Crazy

Ти си сега, daniabc!

# 38 26 фев. 2017, 22:14 ч.

София
Мнения: 1 223

Ех, къде ме върна Hug

Ето новата загадка:

Не задълго, казваше баща ми,
   не задълго ще останеш с нас,
   Кралят Гарван знае, че в дома ни
   скоро ще разцъфне чуден цвят.

   Свещеникът бе твърде земен,
   но се молеше Богу горещо.
   Той остана доволен, когато
   Кралят Гарван запали три свещи.

   Ръката й бе твърде слаба
   любовните ни клетви да запази.
   Кралят Гарван дойде и я грабна,
   тя въздъхна и ме изостави.

   Земята ни е твърде плитка,
   сякаш на небето издълбана,
   и трепери като водна капка,
   Кралят Гарван когато минава

   За любовта ни спомена
   пази в душата жив,
   в горите, под звездите,
   при твоя Гарван див.

# 39 27 фев. 2017, 09:34 ч.

София
Мнения: 1 223

Пускам още един цитат:

ПРЕДСТАВЕТЕ СИ, ако нямате нищо против, човек, който седи в библиотеката си ден след ден — дребен човечец, напълно незабележим. Книгата му стои на масата пред него. Достатъчно количество пера, нож за разрязване на новите страници, мастило, хартия, записки — всичко необходимо му е подръка. В стаята винаги гори огън — той не може без огън, зиморничав е. С всеки сезон стаята се променя, той — не. Три високи прозореца разкриват английски пасторален пейзаж, ведър напролет, весел лете, меланхоличен наесен и мрачен зиме — точно както се очаква от един английски пейзаж. Но променящите се сезони не будят интерес у него — той рядко вдига очи от книгата си. Като всички джентълмени и той прави ежедневни разходки: в сухо време дълго върви из парка и покрай малката горичка, във влажно време излиза за кратко из храсталака. Но не знае почти нищо нито за храстите, нито за парка, нито за гората. На масата в библиотеката го чака книга, погледът му с наслада бяга по редовете, главата му кима на изложените доводи, пръстите му жадуват да я прелистват отново и отново. Той се среща със съседите си два-три пъти на тримесечие — защото това е Англия, където съседите не биха оставили никого да живее извън обществото, бил той сух и кисел колкото си иска. Те го посещават, оставят визитни картички на слугите му, канят го на вечеря или на бал. Намеренията им са крайно добронамерени — те смятат, че за човек е лошо да бъде все сам, — но освен това изгарят от любопитство да видят дали се е променил, откакто са го видели за последен път. Той никога не се променя. Няма какво да им каже и се ползва със славата на най-отегчителния човек в Йоркшир.

# 40 27 фев. 2017, 12:38 ч.

София, България
Мнения: 2 222

Наскоро четох за Йоркшир в Тайната градина на Франсис Бърнет, но ... не е тази книгата ...

# 41 27 фев. 2017, 14:13 ч.

София
Мнения: 1 223

Не е тя.
Книгата е фентъзи, от английска писателка. Печелила е наградата "Хюго".
Мненията за нея са от шедьовър до супер скучна и тегава.
Аз съм още в началото и не мога добре да я усетя, засега ми е леко "никаква".

Като всеки нов дом къщата на „Хановер Скуеър“, която отначало изглеждаше съвършена, скоро започна да се нуждае от всевъзможни подобрения. Естествено, мистър Норел беше нетърпелив ремонтът да приключи колкото може по-скоро, но когато сподели с Дролайт, че лондонските работници са невероятно мудни, гостът му се възползва от възможността да прегледа всички планове за цветове, тапети, килими, мебели и украса и намери недостатъци навсякъде. Двамата спориха около четвърт час, след което Дролайт поръча да приготвят файтона на мистър Норел и нареди на Дейви да ги закара право в магазина на мистър Акерман на улица „Странд“. Там Дролайт показа на мистър Норел книга, в която имаше картина от Рептън на празна старомодна гостна, където на стената висеше портрет на старец с каменно лице от епохата на кралица Елизабет и празни кресла, зейнали невзрачно като гости на прием, открили, че няма за какво да си говорят. Но на следващата страница — ах! Каква промяна бе настъпила благодарение на изкуствата на мебелирането, драпирането и тапицирането! Това беше картина на същата гостна, с нови мебели и украса, подобрена до неузнаваемост! В красивата нова стая бяха влезли десетина модно облечени дами и господа, привлечени от възможността да отпочинат, удобно разположени в елегантни пози по столовете или излезли в зимната градина, изникнала като по чудо отвън пред френските прозорци. Поуката, както обясни Дролайт, е, че ако мистър Норел се надява да спечели приятели за каузата на английската магия, ще трябва да направи повече френски прозорци в къщата си.

# 42 27 фев. 2017, 18:57 ч.

София
Мнения: 5 835

О, аз я зарязах след около 50-на страници. И първа част от сериала изгледах - и дотам.
Не ме бройте за познала Laughing

# 43 27 фев. 2017, 22:19 ч.

София
Мнения: 1 223

Е, щом ти не желаеш, ще дам отговора, за да върви темата.

Книгата е "Джонатан Стрейндж и мистър Норел" от Сузана Кларк.

Който има желание, да пуска новата загадка.

# 44 3 март 2017, 07:38 ч.

София, България
Мнения: 2 222

... и някога живееха с родителите си и с четирите си братчета и сестричета в малка къщурка край една голяма степ. Още като бяха малки, една вечер на вратата им почука една бедна жена и помоли да пренощува у тях. Макар че къщурката едва побираше тия, които живееха в нея, приютиха я и й постлаха да легне на земята. През нощта тя така кашля, че цялата къщичка се тресеше, а на сутринта, й беше толкова лошо, че не можа да продължи пътуването си.
Бащата и майката правеха всичко възможно, за да и помогнат.
Отстъпиха й леглото си, а те легнаха на пода. Бащата ходи при доктора и й донесе капки. Първите дни болната беше като унесена, само искаше това-онова и не казваше нито дума за благодарност. После се успокои, стана любезна и мила и почна да благодари за всичко. Накрая млъкна и само от време на време молеше да я изнесат в степта, за да умре там. Когато домакините отказаха, тя им разправи, че през последните години обикаляла из страната с цигани катунари. Тя самата не била циганка, но избягала от дома си и тръгнала с циганите. Една циганка й се разсърдила и й пратила тази болест. Не само това; циганката й казала още, че тази болест ще прихванат всички, които я приемат под покрива си и се грижат за нея. Тя вярвала, че това ще се сбъдне и затова ги молела да я изхвърлят от къщата и да не я поглеждат повече. Не искала да навлече нещастие на такива добри хора. Но въпреки това домакините не изпълниха молбата й. Може и да са се уплашили, но не бяха такива хора да изхвърлят една бедна, тежко болна жена.
Скоро след това тя умря и нещастията започнаха. По-рано в къщичката цареше радост и веселие. Живееха наистина бедно, но щастливо. Бащата правеше тъкачни бърда, а майката и децата му помагаха. Работеха от сутрин до вечер, но бяха винаги весели и доволни особено когато бащата разказваше за пътуванията си в чужди страни. Той беше голям веселяк и майката и децата умираха от смях, като го слушаха.
За двете деца времето след смъртта на бедната скитница беше като някакъв тежък кошмар. Не помнеха дълго ли продължи то, но в къщата следваха погребение след погребение. Братчетата и сестричетата им умираха едно след друго. Погребаха и четирите деца и в къщи стана глухо и тъжно.

Препоръчани теми

Търся електронна книга - 47

В момента чета ... 89

Електронни четци - 28

Промоции на книги тема - 19

Причина:

Причина: