Аз винаги съм била от пироните които стърчат над останалите и съм получавала удар с чук . За това и се научих директно да се защитя на момента . Отложа ли за подходящ момент ще забравя ...
- Публикувана: 10 апр. 2017, 21:50 ч.
- Последно мнение: 13 апр. 2017, 11:28 ч.
Провокация
А не трябва. Както казва дон Корлеоне, отмъщението е ястие, което е най-вкусно студено.
Първичната емоция и афект от ситуация рядко дава възможност за правилна оценка и реакция.
Малцина са тези, които могат да се шокират, окопитят и преминат в правилна атака на момента.
Малцина са тези, които могат да се шокират, окопитят и преминат в правилна атака на момента.
Ситуацията е детска, затова не я конкретизирах. Шега към колега от друг колега, смях от моя страна и последвала реакция от негова, доста първосигнална и с цел да ме уязви. Просто ме присети за предишното ми работно място, където прилагах стратегията да подминавам с пренебрежение, което обаче даваше крила на агресора (вербален). Но там средата беше сексистка и доста по-опростащена, да кажем. Сега средата е друга.
Донякъде и проблемът е у мен, предполагам, защото самият ми изказ е по-особен. Реплики, които аз бих възприела като лековити и шеговити, не се тълкуват така от събеседника.
Донякъде и проблемът е у мен, предполагам, защото самият ми изказ е по-особен. Реплики, които аз бих възприела като лековити и шеговити, не се тълкуват така от събеседника.
Донякъде и проблемът е у мен, предполагам, защото самият ми изказ е по-особен. Реплики, които аз бих възприела като лековити и шеговити, не се тълкуват така от събеседника.
Че и жертва ще се изкара.
Винаги съм била с идеята, че по-умният отстъпва, но винаги, когато си замълча, след това разигравам в главата си ситуацията и се замислям дали с подходящата реплика понараненото ми его би се чувствало по-добре.
За това нещо си има даже термин, нарича се "the staircase effect", т.е. "ефектът на стълбите". Идва от времената, когато благородниците са живели в големи къщи и изпращайки гостите след вечеря и качвайки се по стълбите към спалните, са се сещали как е било подходящо да отговорят остроумно на някоя направена от гост забележка.
Аз лично се занимавам професионално с комуникации, затова съм си създала правила, с които регламентирам дали и колко е подходящо да инвестирам в отговор на дадена провокация. Знаейки това, по принцип хората избягват да се заяждат с мен, но въпреки това смятам, че е повече от разумно да отстояваш себе си в интелигентен спор. Както казаха и останалите, конкретиката липсва, така че не мога да да дам точен отговор.
Ситуацията е детска, затова не я конкретизирах. Шега към колега от друг колега, смях от моя страна и последвала реакция от негова, доста първосигнална и с цел да ме уязви. Просто ме присети за предишното ми работно място, където прилагах стратегията да подминавам с пренебрежение, което обаче даваше крила на агресора (вербален).
Когато съм давала игнор на някого, след още 1-2 опита, виждайки, че за мен е просто невидим, празно пространство, се отказва от каквато и да било комуникация с мен....и не е като да не съм срещала простаци.И от двата пола.
За да "ходиш по гъза" на някой, който изобщо не дава вид, че съществуваш, се иска чисто гладко мозъчно кълбо.
Ooo, не ми се навлиза в подобности, но простащината има неприятното качеството да бъде дразнещо постоянна и неуморна. И когато по-висшестоящите толерират крайните й прояви, нещата излизат извън границите на нормалната и здрава работна среда.
Мисля, че това е по-често срещано в по-малките фирми, при по-големите има изградена някаква що-годе прилична корпоративна среда и наложен стандарт на етично отношение към колегите и подчинените.
Може би страдам и от изкривен алтруизъм, толкова не желая да нараня другия, че предпочитам да нараня себе си, като не отговоря на агресията подобаващо. И във форума съм така, съзнателно и несъзнателно избягвам конфронтацията от всякакво естество.
Мисля, че това е по-често срещано в по-малките фирми, при по-големите има изградена някаква що-годе прилична корпоративна среда и наложен стандарт на етично отношение към колегите и подчинените.
Може би страдам и от изкривен алтруизъм, толкова не желая да нараня другия, че предпочитам да нараня себе си, като не отговоря на агресията подобаващо. И във форума съм така, съзнателно и несъзнателно избягвам конфронтацията от всякакво естество.
В подобни ситуации реагирам незабавно; не си оставям магарето в калта никога. Това не ми носи само плюсове, естествено, но така съм устроена. В годините разбрах, че колкото по- мек си и колкото повече премълчаваш, толкова повече те намират за безхарактерно мекотело, което са готови да мачкат.
В подобни ситуации реагирам незабавно; не си оставям магарето в калта никога. Това не ми носи само плюсове, естествено, но така съм устроена. В годините разбрах, че колкото по- мек си и колкото повече премълчаваш, толкова повече те намират за безхарактерно мекотело, което са готови да мачкат.
Аз си премълчавам само когато знам, че няма смисъл от този спор и когато знам, че ще споря с радио.
Всеки трябва да си отстоява позицията дори и да нарани, защото иначе нараняват него. Мое мнение. 