Още една тема с банални лични терзания

Здраве.Според мен просто не си намерила правилният човек. Този човек който те е накарал да отслабваш не ти е бил никакъв приятел. Много по-добре е, че нищо не се е получило. Това е човек, който постоянно ще изисква още и още и ще те изчежда, и накрая пак няма да си достатъчно добра, и във всеки един момент може да те остави заради друга. Просто ти си много нежна, ранима и чувствителна душа, и заради това те боли толкова и го приемаш толкова зле. Не е в теб грешката, просто трябва да срещнеш човек, който те разбира и няма да злоупотреби с теб. Не се ограничавай от външен вид, погледни човека как се отнася с приятелите си и с бившите си, това е много показателно как ще се отнася един ден с теб. Слушай как говори за приятелите си когато тях ги няма защото ще мисли и подобно за теб. Излизай, забавлявай се, разхождай се(дори сама), прави това което ти харесва, но не се затваряй и ще срещнеш правилния човек. Просто не забравяй, че правилния човек никога няма да ти поставя условия да е с теб, а ще те приеме такава каквато си. Поставят ли ти такива условия, не те обичат и бягай надалеч.

Надявам се да се оправиш. Успех.

Научи се да цениш на първо място себе си. Например никой мъж поставящ такива условия не заслужава повече от презрителен поглед и съвет да се погледне първо себе си. Аз съм с леко наднормено тегло, което на моят ръст изглежда много зле. Не бих позволила дори да ме заговори пак някой, който ме е изкоментирал така, камо ли да го моля още месец и да му звъня. Разбирам, че се притесняваш на 27 да не си имала връзка, но не позволявай това да диктува  животът ти. Причините може да са много, ти си знаеш, но това не бива да е причина да си създаваш комплекси и да се съсипваш подлагайки се на лекета, които не го заслужават. Консултация с психилог, за да може да те насочи и да ти помогне сама да стигнеш решение. Но в никакъв случай не се подлагай на връзка с който и да е, само за да не си сама. Съсредоточи се над нещата които ти се отдават- хоби, спорт, работа, каквото и да е. В моментите, когато се чудиш какво не ти е наред си спомняй за успехите си и колко си добра в това и това. Хубаво е, че разбираш и търсиш грешката в себе си, вместо да обвиняваш всичко останало. Не знам защо животът ти се е стекъл така, може и такива да са били обстоятелства, а може и наистина нещо в теб да е виновно. Затова психолог, който да ти помогне сама да разбереш.

Хората са прави, не трябва да влагаш много грижи. Само за най-близките и за тези, които го заслужават. За себе си трябва да мислиш.
А този е пълен боклук. Още в момента в който си разбрала, че се среща с друга е трябвало да прекратиш отношения с този "приятел". Ама всякакви. А това с килограмите е грозно. Къде ти е бил акъла, че си и продължила да го търсиш  Къде ти е достойнството?
Веднъж преди няколко години ми се случи с един мъж колега с който излизах. Та на третата среща той ми каза, че ако искам по-сериозни отношения трябвало да отслабна. На две стотинки го направих. Първо му казах, че човек поставящ такива изисквания едва ли знае що е това сериозни отношения. После му казах, че ако не му допадам, да не се занимава с мен. И завърших с това, че аз мога да отслабна, но неговата пишка по-голяма не може да стане. Сдуха са много и така му се пада. Всъщност си нямах идея за размера му, ама що пък да не пробвам да го жегна и аз. 
Винаги съм била много дебела. Имам си хормонални проблеми. Стигнах до 110, сега съм вече 79. Ограмотих се относно храненето.
Но никога не съм се стремяла да отслабвам заради мъж. Отслабвам заради самата себе си и за да избегна проблемите, които носят многото кила.

Най-големият ти проблем е липсата на самоувереност и самоуважение. Не очаквай другите да те уважават щом сама не го правиш. Не се вторачвай толкова в това, че нямаш сериозна връзка. Нещата се изместват, жените все повече отлагаме брака, децата и т.н. в името на други неща. Имаш още време. Аз съм имала 1-2 сериозни връзки, но реално ми дойде "музата" за семейство и дете чак на 34, с правилния човек.

И отсей сериозно хората, заради които си струва да се раздаваш. Много сериозно.

Никога повече не позволявай на никого да се държи така с теб.
Как така Мунчо ще ти поставя условия...Грешката ти е,че дори и след това ти си продължила да го търсиш и да искаш да се изяснявате.
На такъв трябва директно да му биеш шута.
Покажи достойнство и самоуважение.Не смяташ ли,че заслужаваш нещо по-добро?

mielkata, и това, ако е най-добър приятел!  
Ужасно се е отнесло това момче с теб. Не заслужава повече и секунда от времето си да похабиш в мисли за него. Изтривай си го от паметта и хич да не ти пука. След като не е успял да те оцени като приятел, проблема си е изцяло негов. Да си живее живота.

Аз на твое място бих преустановила абсолютно всякакъв контакт с него. Няма какво да си говорите.

Бих се хванала да отслабна, /ако наистина имаш нужда, съобразно това, което той ти е казал/. Но ще си отслабна за себе си - ей така , да ми е готино и да му натрия носа на тоя - да види, че мога.
Другото, което ще те изкара от дупката, в която си се озовала - запиши се на някой и друг курс за нещо - там ще срещнеш нови хора, ще увеличиш познанствата си.
Опитай се да не си прекалено взискателна и предубедена към другите. В смисъл - ти пак си имай едно наум. Такива истории си оставят своя отпечатък. Но ако някой те покани на кафе, не бързай да отказваш - опитай, може пък нещо да се получи. Не губиш нищо.

Млада си, образована си. Хич да не ти пука от подобни гадняри.
Взимай се в ръце и се радвай на живота!

За съжаление проблемът не е в социалните отношения. Те са повърхностни и не могат да генерират привързването и харесването, от което имаш нужда. Винаги ще си в ролята на просяк, който си иска внимание, а това отблъсква хората, дори да са добронамерени в началото.

Всеки изпада в дупки. И точно когато е в дупка, е време за преоценка на собствените възможности, излъчване и енергия. Спри  за момент да се срещаш с хора, погрижи се за себе си- и да, отслабни, ако можеш. Това си е важно, ако има възможност- не замитай под килима, а направи подобрение в тази област.

Проблемът е, че човек привлича такива хора, които съответстват на енергията, която излъчва. И ако си изчерпана и не разбираш себе си, няма как да си привлекателна. Не е лична нападка, просто е факт- докато не си оправиш собствената глава, никакви социални контакти няма да помогнат. В един момент човек трябва да порасне, да види, че другите не му дължат харесване, да промени себе си и да изчака да дойде новият сценарий. Не можеш да решиш един проблем на нивото, на което е възникнал. Ако удвоиш усилията, драпаш и се надяваш, много скоро ще придобиеш навици на досадна лепка.

Така че се грижи повече за себе си, а останалото само ще дойде, когато най-малко очакваш.

Е, докато слабее какво й пречи да се вижда с хора?!

Според мен, ако сега се поддаде на унинието и се затвори в себе си, отдпърне се от света - ще изпадне в още по-голяма депресия.

Нужно й е ново начало, а това няма как да стане със старите познати.
Трябва сама да си осигури условия, при които може да се запознава с нови хора и дейности.

Сирен, за отслабването дори не знаем нужно ли е. Момичето може да изглежда добре, но ония мунчо да иска анорексичка. Тя трябва да реши дали трябва и иска да отслабне. По-добре е да не се вторачва в думите му, а сама да прецени за себе си дали е нужно.

И според мен проблемът е в градинката на авторката. На 27 г. казва, че досега не е имала удовлетворяваща връзка. 27 не е толкова много, но в никакъв случай не е и малко. На 27 вече би трябвало да си оформен човек, който е оставил голяма част от безсмислените компромиси зад гърба си. Отделно, че разсъжденията и постъпките ѝ звучат като на доста по-малко момиче.
Затова и аз съм на мнението, че трябва цялостно да се фокусира върху себе си. Себепознание и самоусъвършенстване му трябват на човек в подобно положение.

Според мен не трябва толкова да се вторачва в срещите с хора, защото явно иска нещо от тия срещи. Тоест може несъзнателно да се проявява като вампир, вместо тя самата да излъчва енергия. На никого не му се полага връзка и харесване, за тия неща се работи. Ама не с отслабване и постилане като изтривалка, а с подобряване на личностните качества.

Като за начало, забрави за образованието, в случая не важи, не ти се полага връзка заради него. Ако си умна, ще си намериш пътя, ако не си намираш пътя, значи трябва преоценка, а не да си мислиш, че щом си образована, то проблемът не е в твоя телевизор.

Момичето просто е мачкано. Ако сега се затвори да работи върху себе си, никога няма да излезе от тази дупка. Дори да й трябва отслабване, щом до сега не го е направила, значи така се харесва. Просто трябва да смени средата, да смени обкръжението си, приятелите си. Самочувствие й трябва, да вярва в себе си. Тя най вероятно е изграден характер, но заради ниското самочувствие я е страх да го покаже.

Никой не се е научил да общува със самота. Авторката да излиза с повече хора, приятели, колеги, и да се учи да общува.

На самочувствие обаче няма да се научи сама, бих препоръчала да се обърне към психолог. Това, което е позволила да ѝ причини това лайненце, наричано "най-добър приятел", е безобразно.

Както вече казах, общуването не генерира любов и харесване. Понякога общуването хаби енергия, както искате го разбирайте. Човек трябва от време на време да събира себе си. Тук проблемът не е комуникацията, а нещо по-дълбоко, енергията зад комуникацията. А това не се учи, не се тренира. То се култивира, а това е друг процес.

Няма реплика, рецепта или трик, с който се привлича подходящ партньор. Или ако го привлечеш с трик, после ще си плащаш.

Привличаш с вътрешна същност, ако ще на повърхността да говориш и правиш всичко неправилно. И обратно, хора с напълно правилно поведение са отхвърляни, защото липсва "единственото важно нещо".

Как беше онова с варосаните гробници...ако залагаш на външното- ще си точно такова, хубаво отвън, мъртво отвътре.

По въпроса с отслабването, от нерви нямах особен апетит и тренирах, което ми помагаше да се разсеян, така че и без да искам загубих доста килограми. Бих свалила още 3-4, но постепенно и заедно с доста по силна мускулатура изглеждам много по добре. Всички колеги ме питат как съм отслабнала толкова много и ме съветват да не продължавам. Но се приемам как изглеждам. Просто когато говоря с хора, все по често искам да избягам, да остана сама, ставам все по малко търпелива към останалите и дори не мога да си се представя в пълноценни отношения с някого. Като се замисля и ми се насълзяват очите

Правилно са ти казали. Самоуважението ти куца.
За отслабването - този наистина е идиот. Но ти мислиш ли, че имаш нужда от отслабване? А това влияе ли ти на самочувствието?
Погрижи се за себе си, ментално и здравословно. Като се погледнеш в огледалото наистина да се харесаш. Докато сама не се захаресваш трудно ще накараш да те харесват и другите. Знам, че звучи клиширано, но е така.
Това, че си добра, разбираща, услужлива може да е доста удобно за много хора, но за съжаление малко са тези, които ще го оценят. От личен опит те съветвам да не прекаляваш с добрината си. Ненужните жертви само ще окуражат някои садисти още повече, но рядко печелят уважение. Ето например, този хвалипръцко си го чакала пред тях! От какъв зор, извинявай, се налага да правиш това, в ерата на телефони, скайпове, вайбъри и фейсбуци. Който държи на теб, няма да те кара да кесиш отвън, докато той някъде си гледа кефа. И това ти бил най-добрият приятел?! Боже мой! Според мен наистина трябва да промениш начина си на самовъзприемане, начина по който избираш приятелите си, и държанието ти от подчинено, да стане такова на уверена млада жена.

Няма нужда да се представяш в отношения и предварително да драматизираш.

По отношение на хората и усамотяването всъщност бих те посъветвала да не слушаш мозъка си, който в момента е тръгнал към депресия, а да правиш точно обратното на това, което ти нашепват лошите мисли. Канят те някъде и искаш да откажеш - отиди. Искаш да се усамотиш - обади се на приятелка, уговорете среща. Искаш да си останеш в леглото и да плачеш - иди на разходка.

С родителите как си, от тях ли научи да търпиш на подобно отношение от другите? Не ти ли светнаха някакви червени лампи покрай този момък?

Ако имаш възможност, направи 1-2 консултации с психолог.      Просто да те "чуе" страничен човек.Най-малкото, ще ти даде яснота защо се чувстваш така и какво евентуално да промениш като поведение.
Относно мъжете, научи се да отсяваш.Допускай до себе си само такива, около които се чувстваш като кралица.Не е нужно дори да са потенциална "връзка", а става дума за всякакви мъже-роднини, съседи, приятели, колеги.Не се ли чувстваш комфортно в тяхно присъствие, ако ти е тегаво, притеснено, гадно, ако не се чувстваш ценена, обичана, уважавана, че дори и боготворена, стой далеч от тях.
Даваш "вид" на чувствителна натура и подобни хора биха могли да те смачват само с една дума.а не ти трябва.

Дори по заглавието на темата си личи колко се подценява авторката. "Банални лични терзания"...Защо пък да са банални?

В периоди на депресия са ми давали насоки да действам по-активно. За съжаление това може да ти увеличи депресията, след като разпилееш и последните си сили в опит да се почувстваш по-добре. И да последва по-дълбока депресия.

Депресията е сигнал, че трябва да забавиш темпото и да си възвърнеш силите. Никой не е задължен да е весел през цялото време и общителен като тригодишно детенце. Никой няма да ти отнеме точките. Личи си, когато една жена трябва да забави темпото, а тя го увеличава, за да не си проличи, че е в депресия. Депресията е мръсна дума, а всъщност не е нещо ужасно, по-скоро е сезон, като зимата.

Та трябва да се подхожда с внимание- да не си причиниш изкуствено създаден "маниен" период в опит да бориш депресията и после да си още по-подтисната.

Съгласна съм с написаното, понякога човек има нужда да остане насаме със себе си. От личен опит мога да кажа, че когато ми е тежко и съм разстроена, предпочитам да се оттегля от суматохата, приятели и шумни компании и просто да си чуя мислите и да си събера енергията. Не изпитвам нужда да контактувам с никого в такъв момент, защото прехвърлям напрежението си върху тях, а това никому не е нужно.
И невинаги излизането с приятели може да те изкара от дупката, даже може да се получи точно обратното. Депресирана, ще почнеш да им се оплакваш, те от своя страна ще те залеят със "съвети" и като се прибереш вкъщи, ще бъдеш още по-смазана. Ако искаш да си излееш душата, по-добре се обърни към психотерапевт, който ще се прави по-добре, отколкото твоите приятели.

Между другото, при депресивно мрънкане редовно, дори с добри приятели, най-кофти е, че се получава негативен ефект и може да се дистанцират.

Много благодаря на всички за мнението и съветите! Определено са от помощ! Обмисляла съм консултации с психолог, но се затрудних в намирането на такъв - има множество обяви, но не знам дали трябва да е специалист в някоя област и как  да избера конкретен човек. Някой има ли познат специалист или насока къде да потърся? 

Авторке, всеки има гадни моменти, както и гадни периоди. Разочарования в личния живот - тоже. Няма как да направиш така, че да секнат или да се застраховаш, че това ще е краят на неприятните изживявания - в някаква форма тези ситуации съпътстват човека в различните етапи от живота. Въпросът е как да се справяш по-добре с емоциите си и как да се измъкваш по-бързко от дупките, така че нито настоящата, нито следващите да те плашат чак толкова и да те депресират.

Първо, развий здравословната реакция да се чувстваш отблъсната от мъже, които проявяват към теб неуважение и/или безразличие, и ти подават умишлено, манипулиращо смесени сигнали. Не ти казвам просто да се държиш на дистанция от тях, защото ти от опит знаеш, че и отдалече можеш съвсем успешно да си страдаш по тях, за вътрешното усещане става въпрос. В такива ситуации няма смисъл да даваш шансове - приеми, че като не допускаш подобни безперспективни ситуации да се задълбочават, даваш шанс на някой наистина свестен човек да се сближи с теб.

Стигаме до свестните партньори - и какво ще видят те у теб, за да пожелаят да бъдете заедно. От началния ти пост става ясно, че си свръхчувствителна, склонна си да драматизираш, липсва ти онова осъзнато усещане колко абсурден е животът и поизтичащият от това леко извратен, но жизненоважен хумор. Само за пример ще ти дам, друга жена на твое място щеше да изтипоса господинчото с десетте килограма за два месеца в темата за муньовците, да му се посмеем на кастинга за спътница в живота, а ти все още му пазиш позиция на важна фигура във вътрешния ти живот. Вероятно и като причина, и като следствие от липсата на сериозна връзка досега, реагираш малко детски - трудно преценяваш дистанцията, която се намира между теб и хората или се опитваш да я запълниш със самоотвержено свръхраздаване. А и идеята, че просто следващия път трябва да си го избереш някак си различен е също наивна - защото изцяло не зачита знаците и поведението, с които ти привличаш и най-вече кого привлича успешно и кого - засега не.

Няма такава ситуация, в която един мъж идва и ти оправя живота - вътрешния, емоционален живот имам предвид. На 27 не си престаряла, но и не си съвсем пораснала, така че е добър момент да се погрижиш за себе си. Но да твърдиш, че сближаването и изборът на партньор са ти проблемите, е като да кажеш, че ти се е изкривила джантата, без да адресираш факта, че караш от незнайно кога със спукана гума.

Не трябва да тичаш след мъж.Това като за начало.Относно обидата за килограмите..това е нелепо от близък човек, камо ли от партньор.Не допускай да ти се подиграват за каквото и да е- външен вид, качества.
Имаш проблем със самоувереността и подкрепата и рискуваш да попаднеш на следващия идиот.Очевидно си и лесно доверчива и наивна.Не си успяла да го прецениш още като приятел..Търси хора с близки до твойте интереси, хобита и цели.Не се фиксирай във връзка " на всяка цена".Поставяй себе си на първо място, а не другите.Нещата ще се случат от самосебе си.Успех!

Смятам, че мнението на Силен е правилно, но аз съм с десет години по-стара от авторката, имам две деца и може би не мога съвсем да вляза в обувките на авторката.
Аз в тази ситуация бих обърнала внимание на себе си. Имаш добро образование, вероятно и добра заплата. Значи инвестирай в себе си. Ходи на фитнес с треньор. Отслабне. Купувай си хубави цветни дрехи. Запиши се на курс по гримиране. Научи се да се гримираш. Ходи на маникюр. Харесват се и се усмихвай на себе си. Никой мъж не заслужава да му се обаждаш и да го молиш да се виждате, още по-малко да се грижиш за него. Ти трябва да се грижиш само за себе си -да си здрава, успешна в работата, да имаш собствено жилище,и да си максимално красива и добре облечена.
Не си мисли, че като обичаш някого и искаш да си с него, той непременно ще ти отвърне със същото.

Това с цветните дрехи е як съвет. Аз съм си забранила да купувам повече черни или с депресарски цветове дрехи. Или ако е черно, трябва да е много луксозна материя. Българите носят много черно...веднъж един британец се беше облякъл целия в тъмни дрехи и щях да му кажа, че прилича на българин.

Аз затова съм си купила бяло зимно яке. Зимата е достатъчно депресиращ сезон, че да се потискам допълнително. Е, то още не му е дошло времето ама и това ще стане.

Искам да ти напиша следното - Усмихвай се, защото не знаеш кой е влюбен в усмивката ти!!!
Акцентирам, че тази фраза е клише, но не е лъжа, че усмивката винаги привлича хората и отваря много врати.

Бих ти дала малко по-различен съвет: Ръгай се, контактувай, с колкото повече хора, толкова по-добре. За да не изпадаш в подобни ситуации най-важното е опитът. Без да имаш опит е трудно да намериш подхода, в който ще уважаваш някого без да му се подлагаш, в който ще изискваш уважение към себе си без да кажеш и дума, без да изглеждаш досадна или нахална. Такива ситуации се отиграват от опит, с течение на годините. Никой не може да ти даде съвет 1:1, защото всеки реагира според своя характер. И, ако човек с даден характер може а отиграе една ситуация до победа, то друг ще се набута глупаво в положение, в което ще излезе с травми. Малко хора се раждат научени, някои бързо се ориентират, за други е нужно повече време, особено ако си била под крило на властни и грижовни родители. Докато не се впуснеш в живота със всичките си грешки и последствия от тях, няма да се оправиш. Така че, моят съвет е : ДАВАЙ!

Авторке, имах приятелка като теб. Казвам имах, защото такива боклуци като твоя приятел срещна и позволи да я смачкат, тя се откъсна от всички и ни изолира. И е жалко, престъпно жалко, че го позволи - умна, хубава, домакиня, скромна, прекрасна, съсипа си живота заради такива, където не бих се изплюла на тях. Опичай си акъла, животът е един!

Ще ме прощаваш, но не мисля, че си "сравнително интелигентна", след като търпиш това: "след седмица го помолих за изясняване, но той ми отговори че няма да говори с мен докато на отслабна с 10 кг в срок от 2 месеца (ии тогава щял да я остави, защото не била сериозна, нооо била много стегната). След още месец избягвания, лъжи и невдигнати телефони ми заяви, че имал сериозни намерения с това момиче, семейство и деца и не можел да си губи времето с мен."

Нападнали сте момичето отвсякъде. Не толкова настъпателно, моля! Навремето, преди 30 години, имах колежка в университета, дето се ожени, купувайки си мъж. Почти буквално. И какви ли не други истории съм чувала. Пък вие сега, че го чакала и че плакала, щото е зарязана, я сравнихте със земята.
Момиче, няма да ти давам съвети да отслабваш, нито да се записваш на курсове разни, да обикаляш  като побесняла навсякъде, няма нужда....Прави каквото ти се прави.  Давам си сметка, че ще ти е трудно да си върнеш вътрешното равновесие, предполагам, че почти не ти се получава, дори когато нямаш такива проблеми. Хората с ниско самочувствие зле се справят с душевното равновесие и затова не се самоизмъчвай и по този въпрос, остави нещата така. Винаги съм била на мнение, че за въпросите, с които не мога да се справя, най-доброто е да ги оставя, понякога сами се разрешават, тоест може да ти мине неусетно и без усилия.
Но принципно имаш нужда да се обичаш повече. Всеки трябва да обича себе си. Как да те обичат хората иначе? Почти съм сигурна, че не се харесваш и можеш веднага да изкараш цял списък с недостатъците си. Едва ли ще ги отстраниш, ние сме такива, каквито сме и не можем да направим чудеса от себе си. Просто не мисли за тях. Със сигурност някъде има човек, който ще те приеме каквато си. Изчакай, ще дойде и твоето време
ПП. И моля те, не допускай повече в обкръжението си хора, които ще си позволят да ти поставят условие да отслабнеш с 10 кг за 2 месеца, това е направо уникално оскърбление.

А този "убавец" дали може за 2 месеца да си вдигне IQ с 10 пункта, та дано отлепи от 0-та...
Етикетът му на "добър приятел" не е нотариално заверено разрешително да издевателства над когото и да е. Предостатъчно време си му отделила и в душевен и във физически план да го изстрадаш... Време е мръсните кърпички да заминат в коша.

Авторката, имаш впечатляващ набор лични позитиви и постижения, които вече си натрупала - опитай да стъпиш на тях и да си повярваш. Купи си дреха, която те кара да се харесваш, отиди на място/събитие, което не си виждала. Поразчупи с малки крачки ежедневието си,за да постигаш малки победи над рутината. С времето ще усетиш промяна.