Още една тема с банални лични терзания

Бих ти дала малко по-различен съвет: Ръгай се, контактувай, с колкото повече хора, толкова по-добре. За да не изпадаш в подобни ситуации най-важното е опитът. Без да имаш опит е трудно да намериш подхода, в който ще уважаваш някого без да му се подлагаш, в който ще изискваш уважение към себе си без да кажеш и дума, без да изглеждаш досадна или нахална. Такива ситуации се отиграват от опит, с течение на годините. Никой не може да ти даде съвет 1:1, защото всеки реагира според своя характер. И, ако човек с даден характер може а отиграе една ситуация до победа, то друг ще се набута глупаво в положение, в което ще излезе с травми. Малко хора се раждат научени, някои бързо се ориентират, за други е нужно повече време, особено ако си била под крило на властни и грижовни родители. Докато не се впуснеш в живота със всичките си грешки и последствия от тях, няма да се оправиш. Така че, моят съвет е : ДАВАЙ!

Авторке, имах приятелка като теб. Казвам имах, защото такива боклуци като твоя приятел срещна и позволи да я смачкат, тя се откъсна от всички и ни изолира. И е жалко, престъпно жалко, че го позволи - умна, хубава, домакиня, скромна, прекрасна, съсипа си живота заради такива, където не бих се изплюла на тях. Опичай си акъла, животът е един!

Ще ме прощаваш, но не мисля, че си "сравнително интелигентна", след като търпиш това: "след седмица го помолих за изясняване, но той ми отговори че няма да говори с мен докато на отслабна с 10 кг в срок от 2 месеца (ии тогава щял да я остави, защото не била сериозна, нооо била много стегната). След още месец избягвания, лъжи и невдигнати телефони ми заяви, че имал сериозни намерения с това момиче, семейство и деца и не можел да си губи времето с мен."

Нападнали сте момичето отвсякъде. Не толкова настъпателно, моля! Навремето, преди 30 години, имах колежка в университета, дето се ожени, купувайки си мъж. Почти буквално. И какви ли не други истории съм чувала. Пък вие сега, че го чакала и че плакала, щото е зарязана, я сравнихте със земята.
Момиче, няма да ти давам съвети да отслабваш, нито да се записваш на курсове разни, да обикаляш  като побесняла навсякъде, няма нужда....Прави каквото ти се прави.  Давам си сметка, че ще ти е трудно да си върнеш вътрешното равновесие, предполагам, че почти не ти се получава, дори когато нямаш такива проблеми. Хората с ниско самочувствие зле се справят с душевното равновесие и затова не се самоизмъчвай и по този въпрос, остави нещата така. Винаги съм била на мнение, че за въпросите, с които не мога да се справя, най-доброто е да ги оставя, понякога сами се разрешават, тоест може да ти мине неусетно и без усилия.
Но принципно имаш нужда да се обичаш повече. Всеки трябва да обича себе си. Как да те обичат хората иначе? Почти съм сигурна, че не се харесваш и можеш веднага да изкараш цял списък с недостатъците си. Едва ли ще ги отстраниш, ние сме такива, каквито сме и не можем да направим чудеса от себе си. Просто не мисли за тях. Със сигурност някъде има човек, който ще те приеме каквато си. Изчакай, ще дойде и твоето време
ПП. И моля те, не допускай повече в обкръжението си хора, които ще си позволят да ти поставят условие да отслабнеш с 10 кг за 2 месеца, това е направо уникално оскърбление.

А този "убавец" дали може за 2 месеца да си вдигне IQ с 10 пункта, та дано отлепи от 0-та...
Етикетът му на "добър приятел" не е нотариално заверено разрешително да издевателства над когото и да е. Предостатъчно време си му отделила и в душевен и във физически план да го изстрадаш... Време е мръсните кърпички да заминат в коша.

Авторката, имаш впечатляващ набор лични позитиви и постижения, които вече си натрупала - опитай да стъпиш на тях и да си повярваш. Купи си дреха, която те кара да се харесваш, отиди на място/събитие, което не си виждала. Поразчупи с малки крачки ежедневието си,за да постигаш малки победи над рутината. С времето ще усетиш промяна.