Още една тема с банални лични терзания

По въпроса с отслабването, от нерви нямах особен апетит и тренирах, което ми помагаше да се разсеян, така че и без да искам загубих доста килограми. Бих свалила още 3-4, но постепенно и заедно с доста по силна мускулатура изглеждам много по добре. Всички колеги ме питат как съм отслабнала толкова много и ме съветват да не продължавам. Но се приемам как изглеждам. Просто когато говоря с хора, все по често искам да избягам, да остана сама, ставам все по малко търпелива към останалите и дори не мога да си се представя в пълноценни отношения с някого. Като се замисля и ми се насълзяват очите

Правилно са ти казали. Самоуважението ти куца.
За отслабването - този наистина е идиот. Но ти мислиш ли, че имаш нужда от отслабване? А това влияе ли ти на самочувствието?
Погрижи се за себе си, ментално и здравословно. Като се погледнеш в огледалото наистина да се харесаш. Докато сама не се захаресваш трудно ще накараш да те харесват и другите. Знам, че звучи клиширано, но е така.
Това, че си добра, разбираща, услужлива може да е доста удобно за много хора, но за съжаление малко са тези, които ще го оценят. От личен опит те съветвам да не прекаляваш с добрината си. Ненужните жертви само ще окуражат някои садисти още повече, но рядко печелят уважение. Ето например, този хвалипръцко си го чакала пред тях! От какъв зор, извинявай, се налага да правиш това, в ерата на телефони, скайпове, вайбъри и фейсбуци. Който държи на теб, няма да те кара да кесиш отвън, докато той някъде си гледа кефа. И това ти бил най-добрият приятел?! Боже мой! Според мен наистина трябва да промениш начина си на самовъзприемане, начина по който избираш приятелите си, и държанието ти от подчинено, да стане такова на уверена млада жена.

Няма нужда да се представяш в отношения и предварително да драматизираш.

По отношение на хората и усамотяването всъщност бих те посъветвала да не слушаш мозъка си, който в момента е тръгнал към депресия, а да правиш точно обратното на това, което ти нашепват лошите мисли. Канят те някъде и искаш да откажеш - отиди. Искаш да се усамотиш - обади се на приятелка, уговорете среща. Искаш да си останеш в леглото и да плачеш - иди на разходка.

С родителите как си, от тях ли научи да търпиш на подобно отношение от другите? Не ти ли светнаха някакви червени лампи покрай този момък?

Ако имаш възможност, направи 1-2 консултации с психолог.      Просто да те "чуе" страничен човек.Най-малкото, ще ти даде яснота защо се чувстваш така и какво евентуално да промениш като поведение.
Относно мъжете, научи се да отсяваш.Допускай до себе си само такива, около които се чувстваш като кралица.Не е нужно дори да са потенциална "връзка", а става дума за всякакви мъже-роднини, съседи, приятели, колеги.Не се ли чувстваш комфортно в тяхно присъствие, ако ти е тегаво, притеснено, гадно, ако не се чувстваш ценена, обичана, уважавана, че дори и боготворена, стой далеч от тях.
Даваш "вид" на чувствителна натура и подобни хора биха могли да те смачват само с една дума.а не ти трябва.

Дори по заглавието на темата си личи колко се подценява авторката. "Банални лични терзания"...Защо пък да са банални?

В периоди на депресия са ми давали насоки да действам по-активно. За съжаление това може да ти увеличи депресията, след като разпилееш и последните си сили в опит да се почувстваш по-добре. И да последва по-дълбока депресия.

Депресията е сигнал, че трябва да забавиш темпото и да си възвърнеш силите. Никой не е задължен да е весел през цялото време и общителен като тригодишно детенце. Никой няма да ти отнеме точките. Личи си, когато една жена трябва да забави темпото, а тя го увеличава, за да не си проличи, че е в депресия. Депресията е мръсна дума, а всъщност не е нещо ужасно, по-скоро е сезон, като зимата.

Та трябва да се подхожда с внимание- да не си причиниш изкуствено създаден "маниен" период в опит да бориш депресията и после да си още по-подтисната.

Съгласна съм с написаното, понякога човек има нужда да остане насаме със себе си. От личен опит мога да кажа, че когато ми е тежко и съм разстроена, предпочитам да се оттегля от суматохата, приятели и шумни компании и просто да си чуя мислите и да си събера енергията. Не изпитвам нужда да контактувам с никого в такъв момент, защото прехвърлям напрежението си върху тях, а това никому не е нужно.
И невинаги излизането с приятели може да те изкара от дупката, даже може да се получи точно обратното. Депресирана, ще почнеш да им се оплакваш, те от своя страна ще те залеят със "съвети" и като се прибереш вкъщи, ще бъдеш още по-смазана. Ако искаш да си излееш душата, по-добре се обърни към психотерапевт, който ще се прави по-добре, отколкото твоите приятели.

Между другото, при депресивно мрънкане редовно, дори с добри приятели, най-кофти е, че се получава негативен ефект и може да се дистанцират.

Много благодаря на всички за мнението и съветите! Определено са от помощ! Обмисляла съм консултации с психолог, но се затрудних в намирането на такъв - има множество обяви, но не знам дали трябва да е специалист в някоя област и как  да избера конкретен човек. Някой има ли познат специалист или насока къде да потърся? 

Авторке, всеки има гадни моменти, както и гадни периоди. Разочарования в личния живот - тоже. Няма как да направиш така, че да секнат или да се застраховаш, че това ще е краят на неприятните изживявания - в някаква форма тези ситуации съпътстват човека в различните етапи от живота. Въпросът е как да се справяш по-добре с емоциите си и как да се измъкваш по-бързко от дупките, така че нито настоящата, нито следващите да те плашат чак толкова и да те депресират.

Първо, развий здравословната реакция да се чувстваш отблъсната от мъже, които проявяват към теб неуважение и/или безразличие, и ти подават умишлено, манипулиращо смесени сигнали. Не ти казвам просто да се държиш на дистанция от тях, защото ти от опит знаеш, че и отдалече можеш съвсем успешно да си страдаш по тях, за вътрешното усещане става въпрос. В такива ситуации няма смисъл да даваш шансове - приеми, че като не допускаш подобни безперспективни ситуации да се задълбочават, даваш шанс на някой наистина свестен човек да се сближи с теб.

Стигаме до свестните партньори - и какво ще видят те у теб, за да пожелаят да бъдете заедно. От началния ти пост става ясно, че си свръхчувствителна, склонна си да драматизираш, липсва ти онова осъзнато усещане колко абсурден е животът и поизтичащият от това леко извратен, но жизненоважен хумор. Само за пример ще ти дам, друга жена на твое място щеше да изтипоса господинчото с десетте килограма за два месеца в темата за муньовците, да му се посмеем на кастинга за спътница в живота, а ти все още му пазиш позиция на важна фигура във вътрешния ти живот. Вероятно и като причина, и като следствие от липсата на сериозна връзка досега, реагираш малко детски - трудно преценяваш дистанцията, която се намира между теб и хората или се опитваш да я запълниш със самоотвержено свръхраздаване. А и идеята, че просто следващия път трябва да си го избереш някак си различен е също наивна - защото изцяло не зачита знаците и поведението, с които ти привличаш и най-вече кого привлича успешно и кого - засега не.

Няма такава ситуация, в която един мъж идва и ти оправя живота - вътрешния, емоционален живот имам предвид. На 27 не си престаряла, но и не си съвсем пораснала, така че е добър момент да се погрижиш за себе си. Но да твърдиш, че сближаването и изборът на партньор са ти проблемите, е като да кажеш, че ти се е изкривила джантата, без да адресираш факта, че караш от незнайно кога със спукана гума.

Не трябва да тичаш след мъж.Това като за начало.Относно обидата за килограмите..това е нелепо от близък човек, камо ли от партньор.Не допускай да ти се подиграват за каквото и да е- външен вид, качества.
Имаш проблем със самоувереността и подкрепата и рискуваш да попаднеш на следващия идиот.Очевидно си и лесно доверчива и наивна.Не си успяла да го прецениш още като приятел..Търси хора с близки до твойте интереси, хобита и цели.Не се фиксирай във връзка " на всяка цена".Поставяй себе си на първо място, а не другите.Нещата ще се случат от самосебе си.Успех!

Смятам, че мнението на Силен е правилно, но аз съм с десет години по-стара от авторката, имам две деца и може би не мога съвсем да вляза в обувките на авторката.
Аз в тази ситуация бих обърнала внимание на себе си. Имаш добро образование, вероятно и добра заплата. Значи инвестирай в себе си. Ходи на фитнес с треньор. Отслабне. Купувай си хубави цветни дрехи. Запиши се на курс по гримиране. Научи се да се гримираш. Ходи на маникюр. Харесват се и се усмихвай на себе си. Никой мъж не заслужава да му се обаждаш и да го молиш да се виждате, още по-малко да се грижиш за него. Ти трябва да се грижиш само за себе си -да си здрава, успешна в работата, да имаш собствено жилище,и да си максимално красива и добре облечена.
Не си мисли, че като обичаш някого и искаш да си с него, той непременно ще ти отвърне със същото.

Това с цветните дрехи е як съвет. Аз съм си забранила да купувам повече черни или с депресарски цветове дрехи. Или ако е черно, трябва да е много луксозна материя. Българите носят много черно...веднъж един британец се беше облякъл целия в тъмни дрехи и щях да му кажа, че прилича на българин.

Аз затова съм си купила бяло зимно яке. Зимата е достатъчно депресиращ сезон, че да се потискам допълнително. Е, то още не му е дошло времето ама и това ще стане.

Искам да ти напиша следното - Усмихвай се, защото не знаеш кой е влюбен в усмивката ти!!!
Акцентирам, че тази фраза е клише, но не е лъжа, че усмивката винаги привлича хората и отваря много врати.