Сринати отношения с майка ми...

Най-добре приеми,че и ти обичаш майка ти и тя си обича теб,но това не означава,че можете да сте близки по начина,по който ти искаш. За споделяне от този род,за който ти говориш може да намериш приятели с твоите разбирания,с които сте си на една вълна.

Има хиляди, които дори нямат майка/баща и ако не вярваш и не си срещала/чела(в случая), ето ме и мен.Благодаря, че имам татко, но пък отношенията ни са били подобни на вашите с твоята майка. Подобни е силно казано, много по-лоши са били,иначе знам, че ме обича и аз него. Същото и с теб и майка ти, обича те.
А отношенията с "моята майка" , нямам такива или такава и единственият път в който ме е търсила беше да звънне в училище за да иска детските ми (то дори не се води, че е търсила мен)
Аз също никога не съм имала с кой да споделя и знам, че е тежко, дори и в училище не съм имала, а ти поне можеш да намериш на там път.
Идеята ми е такава, че винаги ще има деца/възрастни, които ще имат нещо, което нямаш ти и обратната.Една приятелка казва "важното е да направиш всичко, което зависи от теб", а ти си направила вече и вината не е в теб. Просто не се мъчи за неща, които не зависят от теб. Щом в училището ви е толкова хубаво, споделяй с някой от там, който има желанието да те изслуша и да ти даде съвет. Да, не е като да си говориш с мама, но...е по - добре отколкото да събираш всичко в себе си.

Може тази публикация да не ти се нрави сега, незнам, но всичко, което е написала Afrodita е вярно!

Аз с моята майка също не се разбирам. Много отдавна дори не правя опити да споделям. Тя обикновено разбира за моите неща последна. Но аз съм си приела ситуацията отдавна. От поне 6-7 години дори не правя опити да я разбера или да си споделям с нея нещо. В моментите, в които е трябвало просто да бъде до мен и да ме подкрепи, тя пак е била срещу мен. Дори последния път, когато се разделяхме с бащата на двете ми деца, което си беше по негова инициатива и желание, пак мен ме изкара виновна, че съм била търпяла, хаха. Ама тогава тя ми се обади да ми се обяснява. Аз я излушах, казах й, че не е права за нищо и разговорът ни приключи. И тя последна разбра за това, че се разделяме. Имам си други хора в живота, които са до мен в моментите на слабост и тъга.

А казвала ли си на майка ти как те кара да се чувстваш? Аз подозирам, че тя въобще не си дава сметка къде греши в отношенията си с теб. И е напълно възможно и на нея да й е болно, че не се разбирате.

Не, след много години такива отношения на никой не му е болно. Това са просто едни факти. Неща, които могат да разберат хора, които са ги преживели. Нормално хората са близки с майките си и не могат да си представят дори обратната ситуация.

Никога не съм споделяла с майка ми. Така се е държала винаги, че даже не ми е и минавало през ума да се опитам да споделям. По тази причина се опитвам да говоря максимално с моите дъщери. Но все пак има разлика между родител и приятел.

Няма защо да очакваме от родителите си да ни предразполагат да споделяме най-детайлно преживяванията си, нито да го изискваме от децата си.
За мен, като дете, най-важното е, че са уважавали изборите ми, дори да не ме разбират. Имам много по-силна връзка с дъщерите си, от тази, която имах с майка си, но съм далеч от подхода - ако на мен не споделят всичко, то на кого?!

Тук за приятеля ли става въпрос? Може би това е най-големият проблем на майка ти. А може би и ти не я чуваш какво ти говори. На възрастта, на която си, е нормално да смяташ, че никой не те разбира.


А какви са твоите ценности? Дай някакъв елементарен пример и на нас. Имай предвид, че колкото хора, толкова и разбирания за живота. Хубаво е от рано да научиш, че не всеки ще е на твоето мнение, виждане, разбиране. Ако не можеш да приемаш другите, не знам защо мислиш, че те трябва да приемат теб.
Гадно е, ако майка ти наистина пребягва до обидни и вулгарни изрази по твой адрес. Не позволявай това да се случва в спор и ако те обижда, и го казвай.


"Като приятелки" е най-точното определение, което можеш да дадеш на подобни отношения. Защото не знаеш какво става зад затворените врати на нечий дом, а само това, което показват пред другите.

Никога не съм споделяла с майка ми. Имаме чудесни отношения и винаги е било така, тя винаги ме е подкрепяла, но никога не съм намирала нужда да и споделям някаква вътрешни терзания. Имам си сестра за това и пак не съм я товарила с всичко. Не знам откъде дойде тази мода всяка мисъл, добра или лоша, всяка болка, да се изказва на глас. Май стана модерно от филмите, там майките и дъщерите се държат като най-добри приятелки, а не като родител и дете.
Има някои неща, които са лични, които човек сам трябва да осмисли и чак тогава да реши дали си струва споделянето им. И не винаги майката е най-подходящата. Трябва за знаеш и какъв човек имаш насреща си, някои хора просто не обичат да бъдат товарени, други не обичат и да споделят.
Като се сетя на 15 какви глупости са ми минавали през главата, направо се радвам, че не съм ги споделяла.

Може ли да споделиш какъв точно е проблема?
Да не би тя да иска да учиш и да мислиш за бъдещето си, а ти да не искаш? Защото ако е така, ще е права.
Какви са точно конфликтите?
До тук чета само объркани думи на объркано момиче в пубертета. Какво искаш от майка ти - да одобрява всичко, което направиш, ти да правиш глупост след глупост както ти си искаш, а тя после да те гали по главичката ли? Ми не става така, моето момиче.
Аз лично нищо не разбрах, освен един тийн, който се оплаква и той не знае от какво.
Не разбрах дали си изпълняваш отговорностите - имаш ангажименти да учиш, имаш и домашни ангажименти. Всеки човек има такива, ако се опитваш да скатаваш, ще си имаш проблеми с майка ти, да. Нека първо да се уверим, че си вършиш работата, и после да търсим проблема с майка ти.
За моята майка излезе, че тя е саможив и затворен човек, който няма контакти с другите хора, не само с децата си, просто не умее да поддържа отношения с други хора. Има други случаи обаче, в които детето постоянно скатава и родителите, нормално, не са доволни и се карат с него.

Аз също имах/имам такива отношения с моята майка още от ранни тийнейджърски години. Като се започне с оценките още в училище, премина към неодобрение на средата, не ме пускаше да излизам често, не харесваше нито едно от гаджетата ми. Сега, години по-късно, завърших средно образование с отличен успех, а висше - с много добър. Омъжена съм и имам дете. Правя грешки като всеки човек, но не смятам, че са непоправими.
Мисълта ми е такава - ти растеш независимо от отношенията си с нея. Старай се. Бъди добра ученичка, подбирай си компанията. Помагай вкъщи. Няма как да не забележи старанието ти. И говори с нея. Честно, искрено и откровено. Така, както пишеш тук. Без задръжки и без страх, че ще се скарате и ще бъдеш виновна.

Нормални майчински неща.

Да, предстой да видя аз какъв родител ще съм

Извинявам се, че не е по темата, но какво е това масово използване на Й, което наблюдавам напоследък - в края на глаголи и в множествено число?

Неволна грешка.
Считам себе си за сравнително грамотен човек.

Защото несъзнателно о-то стои голо само с "и".
Граматично  глагол тр.л. ед. ч.  не завършва на "й"