Ушатото краде и си крие съкровищата под леглото. 
- Публикувана: 1 апр. 2020, 11:37 ч.
- Последно мнение: 2 май 2020, 11:32 ч.
Любители на Котки - Тема 144
Да се отчета мерси на всички които ми писаха 
Вчера водих моето момче на вет. Пребара го каза че топките са на място , че е едро момче и има сланинка на корема.
За кастрирането каза , може още утре имам час, НО...аз лично за мъжки препоръчвам да са на навършена година даже 2 и аз се опулих.
Той каза имам стопани , който дават зор и още на , 5-6 месеца ги водят и ги кастрират, но аз ги предупреждавам , че толкова ранна кастрация е вредна в по късна възраст когато станат на 2-3 год. уретера не е развит и стават проблеми от типа на запушване и т.н. Което каза не е гаранция, но е 80% сигурно.
Казах ами знам , че не е ок да е разгонен и да не ходи по мацки
той каза , че това важи само за женските.
При мъжките каза освен озвучаването и маркиране, каза не е задължително, не им вреди.
Питах за хапчета билкови и там каквото, спрейчета с феромонни и т.н. , той каза ами само да си давате парите на халос ...имам ,но после ми споделят че не помагали , както си преценя.
Кастрацията каза че струва 115лв. това със изследване.
Решихме да зачакаме доколкото можем да издържим. За мяу мяу , каза фактор е че има провокации
отвсякъде около нас има дворчета и мнооого дворни котки си имаме, а сега е love season и затова нали е тийн вряла му кръвта , а и бил по палав като характер .
Ами това е мисля да се опитаме да зачакаме поне до Юни ако можем
Вчера водих моето момче на вет. Пребара го каза че топките са на място , че е едро момче и има сланинка на корема.
За кастрирането каза , може още утре имам час, НО...аз лично за мъжки препоръчвам да са на навършена година даже 2 и аз се опулих.
Той каза имам стопани , който дават зор и още на , 5-6 месеца ги водят и ги кастрират, но аз ги предупреждавам , че толкова ранна кастрация е вредна в по късна възраст когато станат на 2-3 год. уретера не е развит и стават проблеми от типа на запушване и т.н. Което каза не е гаранция, но е 80% сигурно.
Казах ами знам , че не е ок да е разгонен и да не ходи по мацки
той каза , че това важи само за женските.При мъжките каза освен озвучаването и маркиране, каза не е задължително, не им вреди.
Питах за хапчета билкови и там каквото, спрейчета с феромонни и т.н. , той каза ами само да си давате парите на халос ...имам ,но после ми споделят че не помагали , както си преценя.
Кастрацията каза че струва 115лв. това със изследване.
Решихме да зачакаме доколкото можем да издържим. За мяу мяу , каза фактор е че има провокации
отвсякъде около нас има дворчета и мнооого дворни котки си имаме, а сега е love season и затова нали е тийн вряла му кръвта , а и бил по палав като характер .Ами това е мисля да се опитаме да зачакаме поне до Юни ако можем
Момичета, имам нужда от рационален и безпристрастен съвет. Нашият котарак отключи епилепсия, с по 4-5 припадъка на ден..., започнали сме лечение и се опитваме да нацелим дозата в момента. Опитвам се да преценя кое е най-доброто за животното, а и за нас... има ли някой тук с такава болест, трудно ли се гледа, черния дроб увреди ли се, как пътувахте...? Въобще опит и съвет биха ми били полезни в момента..
Naneto, iимаше въпроси за котета с епилепсия, но стопаните им не се "върнаха" да споделят къде, при кого, как се лекуват. Не е страшно, овладява се, повече внимание да не се катери нависоко, там да получи припадъка и да падне.
pinko, ами ще си слушате тийна и така, то не, че като го кастрираш е гаранция, че ще спре да "говори".
То не е само уретера, костната плътност им се намалява, ако не са съзрели.
Преди малко Мърчока ме беше сгащил и се полуизлегнал върху мен. Полу че, диференциала му не се събира. Изведнъж заръмжа и затича към вратата, звъни се, отварям и като се разсъска тоя котарак с наострена козина на гърба, аз в шах. 
Викам му: Абе до "вчера" се криеше зад гърба ми, когато идваха гости, днес съскаш като отровна ... 
pinko, ами ще си слушате тийна и така, то не, че като го кастрираш е гаранция, че ще спре да "говори".
То не е само уретера, костната плътност им се намалява, ако не са съзрели.
Нашето Барни се е научило да се фука: като напълни тумбачето с месце от консерва ходи да се прозява, миризливо, в лицето на малкия или на ММ. Навира им се в лицата и се облизва или прозява, да се знае какво е ял. След гранули не се хвали така.
Преди малко Мърчока ме беше сгащил и се полуизлегнал върху мен. Полу че, диференциала му не се събира.
Изведнъж заръмжа и затича към вратата, звъни се, отварям и като се разсъска тоя котарак с наострена козина на гърба, аз в шах. Викам му: Абе до "вчера" се криеше зад гърба ми, когато идваха гости, днес съскаш като отровна ... 
Очите ми зелени, ушите ми големи(като на Ушко🤗)
Сънчовци Тук ясно си личи разликата в размерите 
Тук ясно си личи разликата в размерите 
Момичета,
Благодаря за радушното приемане и съветите. С част от вас се познаваме от други теми, но миналата седмица за първи път писах при вас и отново благодаря:hibiscus:. Време е да споделя и нашата котешка история, въпреки че моята роля в нея не е много позитивна.
Благодаря за радушното приемане и съветите. С част от вас се познаваме от други теми, но миналата седмица за първи път писах при вас и отново благодаря:hibiscus:. Време е да споделя и нашата котешка история, въпреки че моята роля в нея не е много позитивна.
Скрит текст:
От малка дъщеря ми се спираше и се опитваше да събере всяко улично коте. Баща й е бил такъв и е успял да прибере Гошо, Недялка и Пламен.
Пламен беше още жив, когато се роди дъщеря ми и живееше при бабата. Това животинче разрешаваше на щерката да го язди, увива с тоалетна хартия, тегли за ушите.
Тя беше още на 4-5 и ме караше да прибираме всяко коте от улицата (събираха се до едни разпилени кофи). Единствения начин да я накарам да помръдне , бше като се върнехме до вкъщи да му вземем млекце и казвах, че като се прибере от детската градина, ако котето е още там ще го вземем. Естествено, че го нямаше после.
Тя стана на 10-11 и едно лято, на другия край на селото при баба й, котка родила. Всеки ден Влади ревяла пред вратата на хората и им се молела за котенце. Те й казвали, че са още малки и тя се връщала на следващия ден отново да реве(това разказали после на майка ми). Един ден не издържали и Италианката се оказал в един плик и виснал на колелото. Влади победоносно го отвела към вкъщи. Изкараха лятото и той дойде в София. Аз имах уплах от котки и първия ден не се разбираше кой от кого бяга. Дори не му се разсърдих, когато ми свали пердетата, защото ми даде възможност да избягам.
На следващото лято отидоха на същото село и Италиано изчезна. Месеци наред Влади скачаше на сън и крещеше „Жив е Италиано! Жив е“
Повече не исках и да споменават за коте вкъщи.
Докато един ден не се разхождахме в страшна жега и от страни на Спортната палата на една витрина, в един аквариум - малко котенце. И няма къде да избяга от слънчевия пек. Тя му подава ръка на стъклото, то лапичка през витрината. Беше неделя. Заключено. И моето сърце не ми даде това коте да остане там.
И Джулката стана част от семейството. Детето завърши, приеха го да учи на другия край на света, но в договора пише „ Не може домашни любимци в общежитието“ Имаше ред сълзи и сополи. Когато вече установи, че може да поиска по ментални причини да й разрешат да си вземе Джули, то здравето на котето вече не позволяваше. Джулчу живя няколко години след операцията.
Тогава Влади реши, че ще вземе сестричка на Джулката. Винаги е помагала и гледала да спаси улично коте. Опита да осинови такова. Но там ,където живее, ако иска да вземе коте от приют под 1годинка , не може да вземе само едно, а трябва да вземе две котета. Тя прецени, че когато пътува за дълго, едно коте може да пренася, но две не. Звъняхме на почти всички приюти, които открих около нея в радиус от 100 мили.
Пренасяне от България също беше вариант, но в крайна сметка реши, че ще чака за Щаси ( Щастие). Пак бяха множество премеждия, но вече с Щаси щастливо се гушкат .
Толкова радост има в гласа на детето ми! Грижа и любов. Върна се блясъкът в очите й.
Пламен беше още жив, когато се роди дъщеря ми и живееше при бабата. Това животинче разрешаваше на щерката да го язди, увива с тоалетна хартия, тегли за ушите.
Тя беше още на 4-5 и ме караше да прибираме всяко коте от улицата (събираха се до едни разпилени кофи). Единствения начин да я накарам да помръдне , бше като се върнехме до вкъщи да му вземем млекце и казвах, че като се прибере от детската градина, ако котето е още там ще го вземем. Естествено, че го нямаше после.
Тя стана на 10-11 и едно лято, на другия край на селото при баба й, котка родила. Всеки ден Влади ревяла пред вратата на хората и им се молела за котенце. Те й казвали, че са още малки и тя се връщала на следващия ден отново да реве(това разказали после на майка ми). Един ден не издържали и Италианката се оказал в един плик и виснал на колелото. Влади победоносно го отвела към вкъщи. Изкараха лятото и той дойде в София. Аз имах уплах от котки и първия ден не се разбираше кой от кого бяга. Дори не му се разсърдих, когато ми свали пердетата, защото ми даде възможност да избягам.
На следващото лято отидоха на същото село и Италиано изчезна. Месеци наред Влади скачаше на сън и крещеше „Жив е Италиано! Жив е“
Повече не исках и да споменават за коте вкъщи.
Докато един ден не се разхождахме в страшна жега и от страни на Спортната палата на една витрина, в един аквариум - малко котенце. И няма къде да избяга от слънчевия пек. Тя му подава ръка на стъклото, то лапичка през витрината. Беше неделя. Заключено. И моето сърце не ми даде това коте да остане там.
И Джулката стана част от семейството. Детето завърши, приеха го да учи на другия край на света, но в договора пише „ Не може домашни любимци в общежитието“ Имаше ред сълзи и сополи. Когато вече установи, че може да поиска по ментални причини да й разрешат да си вземе Джули, то здравето на котето вече не позволяваше. Джулчу живя няколко години след операцията.
Тогава Влади реши, че ще вземе сестричка на Джулката. Винаги е помагала и гледала да спаси улично коте. Опита да осинови такова. Но там ,където живее, ако иска да вземе коте от приют под 1годинка , не може да вземе само едно, а трябва да вземе две котета. Тя прецени, че когато пътува за дълго, едно коте може да пренася, но две не. Звъняхме на почти всички приюти, които открих около нея в радиус от 100 мили.
Пренасяне от България също беше вариант, но в крайна сметка реши, че ще чака за Щаси ( Щастие). Пак бяха множество премеждия, но вече с Щаси щастливо се гушкат .
Толкова радост има в гласа на детето ми! Грижа и любов. Върна се блясъкът в очите й.
Много ме умили историята. Разпознах себе си. Откакто се помня обичам животните с цялото си същество. Тази любов не може да се опише! Имали сме куче, котка, сега пак котка и просто няма такова щастие. Аз самата съм друг човек покрай животно. Ужасно мъчно ми е за уличните животинки, някой ден когато имаме повече място вкъщи задължително ще взема отново от улицата. Много ме зарадва щастливият край на историята. Може би съм на възрастта/малко по-голяма от дъщерята и много добре разбирам щастието ѝ. 
Pinko, малко страничен въпрос, но любопитството ме гложди много. С какво снимаш твоята неземна котешка красота? Страхотни снимки правиш.
Мерси:kissing_face: имам око ..както казват
Снимам с удълженето на ръката ...телефона ми марка Хуавей P 20 , нищо особено даже не е про. и не обработвам снимките !
но модела хубав
Една беладжийка на "хамака",който сама си избра.Това коте бе подхвърлено в двора ни и имаше наистина късмет да го открием преди кучетата.Толкова мъничка,че зървайки я си помислихме,че плъх се е заселил в двора.Мъничка,дръглива,кривогледа топчица живот,която си стана пълноправен член от семейството и чудесно се спогоди със стария котарак.До степен да организират крадене от чиниите на смени
Момичета,
Благодаря за радушното приемане и съветите. С част от вас се познаваме от други теми, но миналата седмица за първи път писах при вас и отново благодаря:hibiscus:. Време е да споделя и нашата котешка история, въпреки че моята роля в нея не е много позитивна.
Благодаря за радушното приемане и съветите. С част от вас се познаваме от други теми, но миналата седмица за първи път писах при вас и отново благодаря:hibiscus:. Време е да споделя и нашата котешка история, въпреки че моята роля в нея не е много позитивна.
Скрит текст:
От малка дъщеря ми се спираше и се опитваше да събере всяко улично коте. Баща й е бил такъв и е успял да прибере Гошо, Недялка и Пламен.
Пламен беше още жив, когато се роди дъщеря ми и живееше при бабата. Това животинче разрешаваше на щерката да го язди, увива с тоалетна хартия, тегли за ушите.
Тя беше още на 4-5 и ме караше да прибираме всяко коте от улицата (събираха се до едни разпилени кофи). Единствения начин да я накарам да помръдне , бше като се върнехме до вкъщи да му вземем млекце и казвах, че като се прибере от детската градина, ако котето е още там ще го вземем. Естествено, че го нямаше после.
Тя стана на 10-11 и едно лято, на другия край на селото при баба й, котка родила. Всеки ден Влади ревяла пред вратата на хората и им се молела за котенце. Те й казвали, че са още малки и тя се връщала на следващия ден отново да реве(това разказали после на майка ми). Един ден не издържали и Италианката се оказал в един плик и виснал на колелото. Влади победоносно го отвела към вкъщи. Изкараха лятото и той дойде в София. Аз имах уплах от котки и първия ден не се разбираше кой от кого бяга. Дори не му се разсърдих, когато ми свали пердетата, защото ми даде възможност да избягам.
На следващото лято отидоха на същото село и Италиано изчезна. Месеци наред Влади скачаше на сън и крещеше „Жив е Италиано! Жив е“
Повече не исках и да споменават за коте вкъщи.
Докато един ден не се разхождахме в страшна жега и от страни на Спортната палата на една витрина, в един аквариум - малко котенце. И няма къде да избяга от слънчевия пек. Тя му подава ръка на стъклото, то лапичка през витрината. Беше неделя. Заключено. И моето сърце не ми даде това коте да остане там.
И Джулката стана част от семейството. Детето завърши, приеха го да учи на другия край на света, но в договора пише „ Не може домашни любимци в общежитието“ Имаше ред сълзи и сополи. Когато вече установи, че може да поиска по ментални причини да й разрешат да си вземе Джули, то здравето на котето вече не позволяваше. Джулчу живя няколко години след операцията.
Тогава Влади реши, че ще вземе сестричка на Джулката. Винаги е помагала и гледала да спаси улично коте. Опита да осинови такова. Но там ,където живее, ако иска да вземе коте от приют под 1годинка , не може да вземе само едно, а трябва да вземе две котета. Тя прецени, че когато пътува за дълго, едно коте може да пренася, но две не. Звъняхме на почти всички приюти, които открих около нея в радиус от 100 мили.
Пренасяне от България също беше вариант, но в крайна сметка реши, че ще чака за Щаси ( Щастие). Пак бяха множество премеждия, но вече с Щаси щастливо се гушкат .
Толкова радост има в гласа на детето ми! Грижа и любов. Върна се блясъкът в очите й.
Пламен беше още жив, когато се роди дъщеря ми и живееше при бабата. Това животинче разрешаваше на щерката да го язди, увива с тоалетна хартия, тегли за ушите.
Тя беше още на 4-5 и ме караше да прибираме всяко коте от улицата (събираха се до едни разпилени кофи). Единствения начин да я накарам да помръдне , бше като се върнехме до вкъщи да му вземем млекце и казвах, че като се прибере от детската градина, ако котето е още там ще го вземем. Естествено, че го нямаше после.
Тя стана на 10-11 и едно лято, на другия край на селото при баба й, котка родила. Всеки ден Влади ревяла пред вратата на хората и им се молела за котенце. Те й казвали, че са още малки и тя се връщала на следващия ден отново да реве(това разказали после на майка ми). Един ден не издържали и Италианката се оказал в един плик и виснал на колелото. Влади победоносно го отвела към вкъщи. Изкараха лятото и той дойде в София. Аз имах уплах от котки и първия ден не се разбираше кой от кого бяга. Дори не му се разсърдих, когато ми свали пердетата, защото ми даде възможност да избягам.
На следващото лято отидоха на същото село и Италиано изчезна. Месеци наред Влади скачаше на сън и крещеше „Жив е Италиано! Жив е“
Повече не исках и да споменават за коте вкъщи.
Докато един ден не се разхождахме в страшна жега и от страни на Спортната палата на една витрина, в един аквариум - малко котенце. И няма къде да избяга от слънчевия пек. Тя му подава ръка на стъклото, то лапичка през витрината. Беше неделя. Заключено. И моето сърце не ми даде това коте да остане там.
И Джулката стана част от семейството. Детето завърши, приеха го да учи на другия край на света, но в договора пише „ Не може домашни любимци в общежитието“ Имаше ред сълзи и сополи. Когато вече установи, че може да поиска по ментални причини да й разрешат да си вземе Джули, то здравето на котето вече не позволяваше. Джулчу живя няколко години след операцията.
Тогава Влади реши, че ще вземе сестричка на Джулката. Винаги е помагала и гледала да спаси улично коте. Опита да осинови такова. Но там ,където живее, ако иска да вземе коте от приют под 1годинка , не може да вземе само едно, а трябва да вземе две котета. Тя прецени, че когато пътува за дълго, едно коте може да пренася, но две не. Звъняхме на почти всички приюти, които открих около нея в радиус от 100 мили.
Пренасяне от България също беше вариант, но в крайна сметка реши, че ще чака за Щаси ( Щастие). Пак бяха множество премеждия, но вече с Щаси щастливо се гушкат .
Толкова радост има в гласа на детето ми! Грижа и любов. Върна се блясъкът в очите й.
Аз пък щях да напиша "евала на свекървата!", ама после го изтрих и написах "аз пък се виждам в ролята на свекито".
Препоръчани теми