Защо искате деца ?

  • 57 476
  • 2 566
  •   2
Отговори
# 1 050
  • Мнения: 18 759
Защо? Това е една лична мантра. Всеки говори за себе си. Защо пък да не може жена, супер щастлива, че има дете / деца, да си го каже? Форумът е бг-мама все пак?

# 1 051
  • Мнения: 41 397
И аз съм само с едно, защото не съм толкова родителски тип. Но едно имам и съм много доволна от факта. Пък да знаеш как си мечтая за внуци...

# 1 052
  • Пловдив
  • Мнения: 23 781
И аз съм само с едно, защото не съм толкова родителски тип. Но едно имам и съм много доволна от факта. Пък да знаеш как си мечтая за внуци...
СПОКО! На мен ми се очертават много внуци, с радост ще ти ги давам назаем!

# 1 053
  • Мнения: 3 448
Защо? Това е една лична мантра. Всеки говори за себе си. Защо пък да не може жена, супер щастлива, че има дете / деца, да си го каже? Форумът е бг-мама все пак?

Защото не е вярно за всяка и е неуместно да се обяснява на жена, която съжалява за избора си да има деца какъв кеф е и как не го осъзнавала...

# 1 054
  • Мнения: 18 759
Едва ли някой ще го адресира към нея. Всеки взима и грешни решения или му се случват изненади. Какво значи да направим, че да не пречим?

# 1 055
  • София
  • Мнения: 12 880
Аверин, в днешно време жената трябва да е 100% убедена, че иска дете и това ще промени живота и към по добро. Раждането заради друг /партньор, родители, обществото/ не е ОК. Особено при жени достигнали някакво ниво на щастие без дете. Просто всичко, което сега те прави щастлива изчезва в голяма част и ти остава бебето с цялото недоспиване, умора, притеснения и т.н. Шанса да се чувстваш нещастна сравнявайки преди и след е доста голям.

Това определено не важи за всички. За много жени майчинството е удоволствие. Жертвите минават, щастието остава. Други пък успяват да не направят детето център на живота си и света, и изобщо не се чувстват ограничени, а обогатени от детето. Дори тези, които минават през много трудности, лишения, депресии, пак имат шанс да си върнат живота в старите релси. Да, по-трудно е ако липсват определени ресурси. Да, има множество трудни моменти. Но ако човек влезе с нагласата, че животът му свършва с появата на дете, сам си слага въжето.

Сравненията преди и след ми се струват излишни. В живота е пълно с преди и след. Живеенето в миналото и залагането му като стандарт е безсмислица. И безгрижни деца пълни със сила и енергия никога повече няма да бъдем, ама пък колко хубави неща са ни се случили в живота ни като възрастни.

# 1 056
  • France
  • Мнения: 12 962
Скрит текст:
Аверин, в днешно време жената трябва да е 100% убедена, че иска дете и това ще промени живота и към по добро. Раждането заради друг /партньор, родители, обществото/ не е ОК. Особено при жени достигнали някакво ниво на щастие без дете. Просто всичко, което сега те прави щастлива изчезва в голяма част и ти остава бебето с цялото недоспиване, умора, притеснения и т.н. Шанса да се чувстваш нещастна сравнявайки преди и след е доста голям.
Само да попитам ти имаш ли дете? Ще приема мнението ти за чиста монета само ако имаш.
Да, детето преобръща живота ти нагоре с краката и носи много лишения, но и много радост. А да те питам после на зряла възраст дали няма да плачеш за дете и внуци.
Аз имам 2 деца и съм напълно съгласна с Чичи, че те преобръщат живота ти не винаги и не изцяло в положителен аспект. Може би, защото и двете сме родили късно и сме имали време да си построим живота преди това. Ако бях родила като студентка сигурно нямаше да съм толкова носталгична към периода преди, просто защото нямаше да знам какво е.

# 1 057
  • Мнения: 3 438
Децата порастват и пак ще се върнете към стария си живот, не се отчайвайте. От опит мога да кажа, че толкова бързо растат, че после като се обърнеш назад се чудиш кога мина това време.

# 1 058
  • France
  • Мнения: 12 962
Старият ми живот го няма вече. Но да, в един момент пак ще намеря някакъв баланс.

# 1 059
  • Мнения: 18 759
Аз определено имам повече баланс, откакто имам деца, отколкото преди това. И точно децата са ме водили напред в трудните моменти в живота ми. Естествено, че покрай тях не са само цветя и рози. Много ясно. Но пък честно не ми липсва стандарт, спокойствие или каквото там е било преди тях. (Е, да. Сравнително рано съм родила първото и не съм видяла / преживяла преди това някакви изключителни неща, които да ми се сторят по-важни Simple Smile )

# 1 060
  • France
  • Мнения: 12 962
В най трудния ми момент до сега, децата ми бяха допълнителна тежест. Не ми стигаше болката и мъката, а и за тях трябваше да се грижа. Беше кошмарно.

# 1 061
  • Мнения: 6 588
Аз съм по майчинство в момента, карам втората година. Определено НЕ ми е най-добрият и любим период, а детето ми си има железен режим на спане и хранене и няма за какво да се оплача. Добро дете е, а аз винаги съм искала дете. Не съм обаче майчински тип, много неща не ми идват отвътре, но каквото такова. Дори майка ми, която винаги намира за какво да ме критикува смята, че се справям чудесно с малкия. Но вече си мечтая да се върна на работа, имам чувството, че всичко съм забравила, че мозъкът ми е каша и че няма да мога да се върна към същото темпо отпреди раждането.

# 1 062
  • France
  • Мнения: 12 962
Много дълго е 2 години. Аз издържах 3 с малкия. Не по мое желание. Накрая си беше агония

# 1 063
  • Мнения: 6 588
Сигурно ще изкукуригам, ако карам и трета година.

# 1 064
  • Мнения: 18 759
Само веднъж съм изкарала година майчинство. Може би затова по-различно гледам на нещата. За 3 години аз щях да взема жълта книжка.

Общи условия

Активация на акаунт