Защо искате деца ?

В днешно време по често жените раждат по късно. Те могат да имат представа какъв е живота без дете, но и какъв е с дете. Могат да видят как се справят другите и да преценят. Опциите за защита от бременност са много и най разнообразни. Жената може да прецени дали наистина иска да стане майка и какво ще и коства това. И пак не може да се прецени на 100%, защото общественото настроение е, че децата са чудо, щастие и безкрайна любов. Никой разбира се няма да говори за болката, която изпитах, докато детето ми беше с треска от температура, защото аз съм го причинила, макар и без въобще да искам и несъзнателно. Затова казах, че една осъзната жена /не само жената, а също и мъжа/, трябва да е сигурен на 100%, че иска дете и е готов да мине през всичко. Защото дори най малката капчица съмнение, се превръща в огромно блато, когато трудностите дойдат. Твърде често съм затъвала в това блато и много други жени са били, много повече от колкото ще си признаят.
И не че няма щастие и хубави моменти, просто понякога трудното е толкова много, че поне за миг си представяш - "а можеше сега...". Ама мърдане няма и продължаваш напред до следващия хубав и следващия лош момент.
Радвам се, че и за други първите години са били по трудни. За мен 2-те години майчинство бяха най гадния ми период в живота. Не искам да чувам за бебе. Лошото, е че тези 2 години сякаш нямат край. Вечно е болен или отсъства от ясла поради други причини и все си е в къщи. Съответно и аз. А когато е болен и отегчен и времето е лошо е адът на земята /днес след като бях стъпкана и смачкана, реши, че е забавно да ме удря със самолет, добре че беше плюшен, а аз се разплаках/.
Тези приказки, че с бебе/малко дете можеш да правиш всичко не ги вярвам. Едно семейство ми го даваха за пример - отишли на палатка с бебе. Хубаво, ама защо само 1 път? Аааа, то май не било толкова лесно и приятно и се отказали. Интересен е и примера за семейство с поотраснало дете. Оставили детето на бабите, майката на екскурзия, бащата за риба. То и това никой не ти казва, че се отчуждаваш от партньора - малко или много. Не че хората го искат, просто се случва. Понякога ми се иска да поговоря с ММ, но единственото, което се е случило в живота ми днес е, че тоддлъра се е наакал 4 пъти в гащите и е спал час и 40 мин след обяд. И това му го казвам за 3-ти път тази вечер.
И детето ми е искано и правено с мерак. И пак прекалено често съм затънала в "а можеше сега...". Много по често отколкото ще си призная...
п.п. Радвам се, когато другите майки споделят, че пътя не е само цветя и рози. Необходимо си е...