Как да си помогна?

Излизай по- често с приятелки, на различни места, общувай повече, усмихвай се.
Положителната енергия и  излъчването са важни качества за привличане на нови хора.

Ще се съглася с Танграта за себеоценката.
Многократно авторката изтъкна образование, кариерно развитие и младост като екстра добавена стойност, като коз в ръкава, който пази и тя не знае защо.
Мисълта, че ѝ завиждаме е съвсем реална за нея, което знам как да тълкувам, но ще се въздържа.
Всичко е с нагнетяване, тая тенджера трябва да се изпусне в контролирана среда.

Сигурно имате наистина нужда от помощ. Мъжете колкото и да са станали инертни, винаги ще прихванат и заговорят привлекателна и приятна млада жена.
Друго е ако е с манталитет на "стара мома", но за да се разчупите и поразместите фокуса от професионално и да си намерите мъж и среда, наистина ще ви е необходима някаква помощ.
И е наистина стряскащо късно, но е крайно време да спрете да тичате при родителите си. Нямате ли хобита, занимания, забавления? Ако си вземете домашен любимец и излизате повече в парка, със сигурност ще се запознаете с повече хора.
И една от най-големите ви заблуди е, че сте постигнали кой знае какво в живота на 29 и някой, особено мъжете това го интересува особено. Обикновено гледат други неща. Още повече на пръв поглед. Въобще ходите ли някъде извън това при родителите си като екскурзии, на спортувате, на някакви събития? Просто в момента сте като затворен, костелив орех, който все още има възможност да се отвори и разлисти.
Ако имате намерение да се справяте сами си начертайте план: промяна във външния вид, спорт, промяна в поведението, по-неглиже общуване с други хора, активно излизайте запишете се на спорт, но не на женски занимания, а където има мъже. Ако сте учителка, трудно ще срещнете някой в професионалните си среди, така че трябва да помислите къде бихте могли да срещнете. Излизайте на бар - да не излезнете, облечена като учителка. Че по баровете най-редовно гледам жени, скупчени и облечени като за офис. Еми кой ще приближи и заговори подобна жена... Въобще в София особено имате много вариант. И за да срещнете някого, трябва да започнете да излизате с мъже. И то повече от веднъж, защото няма как да разберете понякога от веднъж дали сте съвместими. И другите са ви го казали, ама на 30г девственици им личи от далече по всичко и мъжете обикновено бягат. Така че трябва да помислите как да поработите върху сексуалността си и изграждане въобще на емоционални отношения с повече хора, а не с родителите си.
Надявам се, че няма да Ви обидя, но определено ще Ви е трудно да се справите сама и ще Ви е нужна професионална помощ.

На латино танци отиди. В друга тема го бях писала, че е лесен начин за запознанства. Едно време не остана човек, дето да не е забил "нещо" в тези среди, надали се е променило към момента. Може да звучи скандално, но там хората са весели, забавни, освободени, няма млади, стари, бедни, богати. Много даже и семейства създадоха покрай танците.

Ти сама искаш помощ, от заглавието на темата ти. Психологът не е чужд човек. Онлайн запознанствата не са нещо лошо. Самата ти имаш много предразсъдъци и така трудно ще "си помогнеш", особено сама. С годините и възрастта формираме дадено мислене, на базата на житейския опит, преживяното и страховете ни. много често не можем да си помогнем сами, а се въртим в порочен кръг. Наистина психотерапевт, а не случаен психолог би помогнал. На мен такъв ми спаси живота буквално.
Предполагам колко ти е трудно след загубата на близките ти. Много те съдят тук, но така им е по-лесно, хората са такива. Виждат някой с проблем и се радват, че не е техен, правят се на много разбиращи. Всеки има нещо в живота му, което не върви. При едни е кариера, при други връзка, при трети финанси. Но ако не потърсим помощ, някак си светкавично решение няма да дойде. Може би самата ти се оправдаваш пред себе си, за да не промениш нищо. Разбирам, защото и аз съм така.
Няма лошо да се виждаш с родителите ти, та те са ти най-близките хора. И аз се виждам с моите често, защото много ги обичам. Запознах се с мъжа ми в университета, той ми е втори мъж, не съм имала много, не съм се наживяла и това ми липсва. Не мога да си представя никога да не съм имала контакт с другия пол, да не съм изпитала любов, емоция, та любовта ни спасява. Може би изграждаш защитни стени и бариери около себе си. Не е нужно да излизаш и да си супер социална, в соц. мрежи има всякакви хора да, но можеш да срещнеш и свестен човек там. Дай си сама шанс! Ти нямаш опит и никаква база на сравнение, за това си мислиш, че той единствения е някъде там. Няма такова нещо. Заблуда е. Срещаш се с някой, не е нужно дори да се целунете, общувате, преценяваш, става ли за теб, не става ли и така. Дори можеш да си пишеш с различни момчета, да пофлиртуваш, повярвай ми, така ще ти се вдигне самочувствието. Ако някой от тях ти хареса, не пречи да се срещнете на някое по-населено място и да се запознаете. Голяма крачка е, но това е липсата в живота ти. И ти самата трябва да си отворена за това, иначе няма да се случи. Приеми енергията някак си, че си готова да пофлиртуваш и ещ видиш как и ще започнат в живота ти да се появяват мъже, дори по улиците заглеждай ги, мисли си- тоя е готин, така също навлизаш в енергията на жена, която е готова да има връзка в живота си. Общувай повече с противоположния пол, дори в разни магазинчета, където продават мъже. Аз често общувам с едно момче от фреша просто ей така, вдига ми се женската енергия и се чувствам красива, просто се опитай да се настроиш на тази вълна, млада си, не всичко е работа и професия. Хората не е хубаво да сме самички, дай шанс на мъжете, дай шанс и на себе си. Малки и минимални крачки

Само това и трябва, още да си вдигне самочувствието
Съдена е защото при всеки опит да и се даде някакъв съвет, за който тя пита, бива посрещнат агресивно и отбранително как тя можела сама.

Изчетох цялата тема и ей Богу, не можах да разбера защо при въпрос "Как да си помогна срещу тревожността за родителите" ми всеки втори отговор е "Намери си мъж!"

Темата е пусната в Психично здраве, а не в Семейни отношенвия, за да се дават съвети за свалки, а и  наистина ли вярвате, че намирането на мъж е панацея, като си намери мъж и хоп  - ще спре да се тревожи за близките си и няма да и пука.

Не става така.

Темата първоначално не бе ли в Семейни отношения?

Самата авторка сподели, че иска да си намери приятел, но не й се получава. Много от съветите са полезни в тази насока. Ако там постигне успех, може би и тревожността ще намалее.

Може би, а може би не. Аз мъж имам и пак изпитвам тревожност и нежелание да загубя родителите си,  останалия ми родител тоест.

Авторката е претърпяла загуби в близък период и явно не е готова да прежали и оставащите и близки. Не смятам, че редовния секс помага в това отношение, въпреки всички бъзици, които прочетох нагоре.  

Авторке, състоянието ти е често срещано и трудно за преодоляване сам. Наистина, посъветвай се с някой психолог, културна жена си, смятам, че няма да ти трябва много помощ, за да осъзнаеш, че такива страхове са нормални, но трябва да ги приемем и контролираме, да живеем с тях, като не позволяваме да ни обсебват, защото ако го направим, ще навредим на себе си и няма да сме адекватни, когато наистина родителите ни имат нужда от помощ.

По отношение на намирането на приятел, ако наистина искаш съвети, пусни си отделна тема, ако имаш нерви.

Разбира се, нека потърси помощ от психолог.
Пише, че е самотна, да игнорира дрязгите и отсее полезните неща. В тази насока имаше наистина много добри съвети, как да си създаде среда, на какво да обърне внимание у себе си.
А и психологът ще й помогне. Това са два проблема .

Темата беше в друг раздел, първоначално.
А липсата на връзка през целият й живот (поне аз така разбирам твърдението, че никога не е имала приятел), си е част от проблемите й, и нещата са свързани. Няма как нещо такова да стои във вакуум, несвързано с нищо друго.

Може и да са свързани, а може и да не са. Може пък да е обратното - нейната тревожност да и пречи да осъществява лесно контакти и като се избави от нея да стане по-комуникативна, да отделя по-малко време на родителите и спокойно да го влага в други занимания с други хора.

Разбира се, може и още десет страници да чете постове "Намери си приятел, защо не си намираш приятел, какво ти има, толкова е лесно да си намериш приятел, ама ти не си намираш приятел, защото си стара и смотана ли, намери си приятел и веднага ще спре да ти пука вашите живи ли са."

Аз си дадох съвета, авторката си решава какво и се чете.

Няма как да се избавиш от тревожност без да започнеш да практикуваш нещата, които те тревожат. Терапии, които изцяло ти решават проблемите в рамките на една стая, няма. Така че и съветите за връзки и излизания са си много на място.
Само не знам как ще се помогне на човек, който отказва всичко. Не иска да среща мъже онлайн, не иска да излиза, да има хобита, психологът бил чужд човек... Как си я представя тази помощ, не знам.

Щом си чела темата, не видя ли че тя пита как да си намери приятел?
Първите още съвети бяха да работи с психолог, за да преодолее страховете си. Тя хем вижда, че има проблеми и иска да бъдат решени. Обаче като се стигне до действия прави тотален отказ.

Темата беше в СО, не чета психично здраве, това първо.
Второ - след нашите съвети и тоталния отказ на авторката от специалист, защото сама щяла да се справи, преминахме в издирването на мъж.
Ако някой си мисли, че всичко не е навързано, то това са авторката и явно Ирис.
Е, ние изказахме друга гледна точка, не виждам защо трябва да се съберем и ометем.