Октомври 2023

Моят синковец на кърма изкарва 2,5 ч. - 3. Побърквам се, искам да се наспя 😅. Успокоявам се, че каката беше на 4 месеца като за пръв път ни се случи това удоволствие, та търпеливо чакам...

Здравейте момичета, надявам се всички бебоци са добре, папкат, спинкат и растат.
И честити месечинки на всички.

Днес и нашето момче става на 2 месеца, толкова бързо минава времето. Изразява всичко с рев горе-долу. Много е мрънлив.
Хапването продължава да му е проблем. Коликите като че ли отминаха, но пък сега е на вълна връщане след ядене, кога повече, кога по-малко. На смесено хранене е и за жалост скоро ще мине изцяло на адаптирано мляко защото се цедя и покрай грижите не успявам да съм много стриктна и кърмата ми намалява респективно. Колкото и да ми е мъка, това е положението, с кърменето не се получи. Мисля го постоянно.

В четвъртък беше първата ваксина и снощи успя стабилно да ни изплаши. До тогава беше доста поспалив и с намален апетит, отдадохме го на ваксината. Вчера вечерта обаче се съдра от рев, беше си направо зловещо с голям ужас в очичките. Та викахме доктор посред нощите. Прегледа го и според него е ефект от ваксината и може да продължи до 48 часа. Други симптоми нямаше никакви, дори температура не е вдигал. Давах парацетамол преди да дойде докторът, но без видим ефект и той каза, че първата доза често не действала. Да давам пак и на втората вече се поуспокои и спа 7 часа непробудно.

Предните дни имахме и проблем с акането. Стана доста слузесто и с леки кървави петънца. Педиатърът каза, че не го притеснява и вероятно е от разсразване на ануса, много е нежен и ако напъва много капилярчетата се пукат.
На някоя случвало ли се е? За кръвта добре, но пък слузта също ме притеснява. Ако е непоносимост към протеина в млякото е щяло да започне с даването на адаптираното мляко, а не чак сега.

Днес пак е така успан, но си хапва дозата и се буди да си я търси.
С 1 нощно хранене е. Обикновено яде към 10-11 и после в 3-4 и към 7-8. Често оставаме да си доспим до по-късно защото със сменянето на памперса, яденето с което е много бавен и държането прав си отиват 2 часа. През останалото време започна да яде на 4 часа, но пък не увеличава дозата, което не ми се струва оптимално. Ако му я увелича започва да връща по повече и за мен няма смисъл, става мазало.

За пишлето няколко пъти във ваната съм придърпвала много лекичко, но не знам да продължавам ли, много са противоречиви мненията и в двата полюса. Посъветваха ме да го правя, но пък не искам и нещо да го нараня, уж внимавам, но знам ли.

Със слагането по корем сме до никъде. Заради повръщането имам много малко прозорци в които мога да го правя, но той често в това време е ревлив и се изнервя, става още по-ревлив и го успокоявам дълго след това. Гледам да го слагам на мен по коремче и си вдига стабилно главичката та това ни е опцията за сега.
 
В дилема съм и с даването на вода. Вие давате ли? До сега няколко пъти по малко му давам, но ми се струва, че му се връща по хранопровода без да я повръща и пак се изнервя до откат. Иначе памперсите са стабилно напишкани постоянно, чак се чудя какво толкова изпишква.

Такава е хавата при нас, февруари ми е предвидено връщането на работа. Моля се следващите два месеца да са по-спокойни и да мога поне малко да се насладя на периода  с моето човече.

Нас коликите пак ни започнаха и то вечер. През останалото време е толкова кротка,все едно вечерта е друго бебе в ръцете ми. Спи си, яде през деня. Добре, че е така да успея да сготвя или да изчистя. Имам чувството, че нищо не помага от капките. Онзи ден и при нас дойде педиатъра вкъщи, прегледа я и каза, че са си колики да се въоръжим с търпение. Чудя се няма ли да минават или и ние като каръци ще ги караме до 3-4 месец. Направо се радвам на майки, чийто бебета им минават за 10 дни. Вече не знам да продължавам ли да и давам капки или не, то ефект нулев. Поне реването не е нощем и си спи чак до сутринта.

Относно водата Калина пие много вода. Кое живо същество не пие вода? Има много противоречия за нея, някои казват да не се дава на бебе, но от моя позната знам, че от НЕдаване на вода бебето и е получило гъбички в устата и са стигнали до болница. Затова съм ЗА даването на вода.

Относно акането, тя си ака по няколко пъти на ден и такива бомби пуска, че по някой път се стряскам😂. За сега съм доволна от АМ, което и давам и се надявам да не се запече от него.

Сега атракцията вкъщи са коледните лампички из целия апартамент. Няма такова вторачване, имам чувството, че може да ги гледа с часове как мигат.😄

Паола, и при нас е така с коликите, последните дни плаче от 8 до 12/1 и чак тогава заспива. Аз също не виждам смисъл вече от капките. Много е тегаво, ама трябва да издържим, какво да се прави.

От 2 дни аз видях светлина със слинга. Явно като му е топло в мен и му е по - добре и се успокоява.

Petya42, супер, а навън излизаш ли със слинга и в какво обличаш бебето под него в това време? Подариха ми сега на погачата слинг, искам да го разхождам в него навън, но освен че ми е супер сложно да го вържа се чудя дали в космонавт или нещо с шапка е достатъчно да го облека под този плат.

Момичета, вашите мъже помагат ли ви с бебетата? Особено при първескините как са настроени татковците към новите душички и новия ритъм на живот? Моят приятел едва го пое от родилния дом като му го даде акушерката, после веднага ми го връчи обратно. Минаха вече над 40 дни, а единственото с което ми помага е да подлива с канчето по време на къпане и то направо го дави. Никога не става вечер ако плаче, нито през деня, дори когато ме вижда че изнемогвам и не мога да отида да се измия, памперс не е сменил нито един и ако му го дам с молба да го подържи, за да свърша нещо, на третата минута вече го е пльоснал в гнездото или в леглото и си гледа телефона, докато бебето реве. Много ми е мъчно, защото развих нетърпимост към мъжа ми в разочарованието си и се усещам че му ръмжа за всяко нещо просто защото съм безкрайно обидена от това отношение към нас. Не знам дали при повечето мъже е такова безхаберие в началото или просто моя си е егоист.

При нас няма нищо интересно, Преслав вече е на близо два месеца и половина, има колики от време на време, но нищо не давам, както някой преди писа - смисъл няма, стискам зъби, люшкам го, пея му песни фалшиво и толкова. Има вече и първа ваксина, добре я понесе, поставиха му кул пач за два часа и това беше, слава Богу температура нямаше. Качил е килограм за месец и педиатърката иска да се опитаме да махнем нощното хранене, обаче той реве много. Явно е гладен и аз му давам да суче. По отношение на мъжката помощ не мога да се оплача, на моменти даже аз помагам на него, не той на мен.
Вие извеждате ли децата въпреки студа, аз гледам да нямам пропуск, защото той сякаш свикна и се изнервя, ако не излезем. Днес например е два градуса, слад вятър и сме навън, опаковах го като ескимос и сега спи блажено в количката.

Ние излизаме за малко, но повече с колата я возим. Ако нещо е кисела в някои дни паля колата и си спи непробудно. Преди две седмици ходихме на гости при нашите (120км в едната посока) и беше много добричка, и на отиване и връщане си спеше. Също много обича да съм и матрак😁

Относно помагането, моя мъж е цвете. Във всичко ми помага. Преди когато Калина се будеше нощем единия отива да направи АМ, другия и мие дупето. Разпределяме си нещата. Като цяло не исках да го будя през нощта, понеже работата му е такава, че постоянно пътува и не ми се ще да заспи на волана. Но той сам си ставаше да ми помогне. Е, не мога да кажа, че не го е страх да прави някои неща - примерно да я облича и съблича. Но както казах разпределяме си нещата.
Аз примерно имам нужда да излизам и мъжа ми като се прибере от работа му я оставям за 20-30 минути и излизам да се разходя или до магазина.

Ragazza,  опитай се да му помогнеш със бебето, покажи му за смяната на памперс, да носи бебето на ръце като теб. Все пак и ти си човек и имаш нужда малко от глътка свобода. Просто му кажи, че това, че си майка не означава, че всичко трябва да пада върху теб.

ragazza, на мъжете трябва да им се казва, натъртва и т.н. за да се сетят и да започнат да помагат. Ако не му кажеш и не му покажеш той сам няма да се сети. Имай предвид, че и мъжете минават през своите кризи при появата на бебе. Но според мен седни и му обясни как се чувстваш, че имаш нужда да ти помага за детето и си разпределете задачите. Покажи му кое, как се прави за да започне и той да го прави.
Недей да се настройваш негативно. В момента и хормоните ни още играят и те също влияят на отношенията ни с половинките.

На нас това ни е трето дете и вярвай ми ММ освен да го изкъпе друго не прави. Много рядко да го нахрани. Постоянно му мрънкам за това, но го и разбирам, че пък той се счупва от работа в нашия магазин....и се прибира капнал. Но и уикендите не го поема и тогава още повече му намилам но се справям де. Не ми е тежко, просто понякога недоспиването ми идва в повече.

И аз поръчах и си чакам слинга с нетърпение защото последната 1 седмица нашият разбойник иска само да е залепен за мен и оставя ли го хленчи малко и до 2 минути е наддал вой. Като легна до него или го взема спира и започва да ми се кара с едно протяжно ъ-кане и накрая се навира в мен и се успива.

Ragazza, ако говориш разбрано с него какво казва? Да не е от страх, има много мъже пред  едно мъниче се спичат.
Мисля наистина, че хормоните играят, мен също много неща ме изнервяха с таткото, но не беше продуктивно да му съскам и се спрях, че и аз не се понасях по едно време.

С мъжа ми процедирам кратко, точно, ясно какво имам нужда да направи и той е по частта с изпълнението 😂
През седмицата няма много как да ми помогне защото става рано и се прибира късно. Като се прибере поема бебето докато аз се изкъпя и се погледна за 1 час и до лягането си го прехвърляме един на друг. Дава му последното хранене преди сън или ми асистира да топли или прави млякото, аз обикновено съм го изкъпала. Предпочитам да го къпя рано да ми отпада това задължение за вечерта.
Повече ме дразни, че предпочита да поема малкия отколкото да върши домакинската работа. Но спрях да мрънкам за това и приех, че домът ни ще е в безпорядък през следващите години 😂
Събота и неделя е по-деен и му го оставям за по няколко часа да се гледат в къщи или да го извежда на разходка.
Не мога да се оплача, сменя памперси, дава му шишето, къпем го. Като го види обаче, че не мрънка предпочита да го оставя да се занимава сам на гимнастиката, докато аз по-държа на ръце и съм по говоренето и физиономиите и занимавката при всяка възможност.  И всеки път му казвам, че гледа да се оттърве. Според него пък щом си стои сам значи трябва да го оставяме да свиква сам да се занимава пък ние да си вършим нашата работа.

В началото спяхме тримата в спалнята, обаче пратих мъжа ми в детската. Понякога изобщо не се събуждаше на храненията. Аз го карах да ми топли шишетата или сменя памперсите, но е много неадекватен при събуждане от дълбок сън и ме дразнеше и през нощта вече само аз се занимавам. Пояснявам, че тогава не ходеше на работа, сега вече трябва и там да е деен е адекватен та ще си дойде пак при нас като започна и аз работа след 2 месеца, ме тогава ще сме наравно вече и няма измъкване 😂

Привет, мамчета.
По темите, които сте обсъждали да се включа и аз. Коликите и при него са силни към момента и не виждам нещо да му помага освен да го сложа в слинга или ергономичната раница. Но от капките файда йок 😁
Излизаме всеки ден, правим разходки по 6-7км, защото спинка блаженно, а пък и за моята фигура хич не е лошо 🥴
Таткото ходи на работа и през деня изцяло си е моя грижа детето, нощното хранене също, защото искам все пак да е адекватен на работа. Къпем го заедно, останалите неща аз си ги върша. Но ми помага вечер с успокояване, дондуркане, че с тия колики знаете как е 🥴
Старае се, има желание, но го виждам, че не се чувства сигурен за някои неща и гледам просто да обясня, да не се ядосвам на това, че е нескопосан, а да го науча, за да е уверен, че и той може да го направи. Со кротце, со благо. Е случва се и да ме изнерви, разбира се, скръцна със зъби и така 🤣 Събота и неделя ми помага с чистенето, в готвенето го няма, това си е моя грижа. Абе, общо взето учим се и двамата все още.

Здравейте, момичета,
Да се включа и аз по последните теми.
Юлия вода не пие. Отказва категорично, плюе и вода и чай, но като цяло не държа да пие. Важното е, че я кърмя и това ни носи спокойствие. Пък и напоследък срещам все повече статии и препоръки как не трябва да се дава вода на бебе и не знам кой е крив, кой е прав.
С коликите и при нас нещата са на приливи и отливи. Има си малко колики, но нищо не съм давала за тях, не мисля и да давам. Гушкаме се, пеем песнички, кърмя я, ползваме коланче с костилки и аз пия много чай за колики, та се надявам поне малко да има ефект от него в кърмата.
Имайте предвид, че за да носите в слинг или раница, бебето няма как да е облечено с ескимос или дебели дрехи. Даже ританки не трябва да носи, защото притискат краката и може носенето от ергономично да се превърне във вредно. Хубаво е ако ще носите в студа да си купите покривало за якето, така ще е удобно и на вас, защото няма да носите върху дебелото яке. И внимавайте, ако насън е заледено, защото тогава е опасно да не се хлъзнете и да паднете.
Ние излизаме в студеното, просто я обличам повече, според градусите навън. А слинга го ползвам основно в офиса, за да може тя да спи, а аз да посвърша малко работа. Ходим всеки ден за по 3-4 часа докато спи.
Мъжът ми помага и за двете деца и за домакинските задължения, прекрасен ми е. Единственото, което не може да направи е да нахрани бебето и то защото тя не пие от шише, иначе не го бърка да се пробва Но имайте предвид, че мъжете ги е страх и трябва да им кажете и покажете кое как се прави.Въшо така не чакайте да се сетят, трябва да поискате помощ.

И нашият татко помага, доколкото може. За мен е важно основно, заради изграждането на връзката между него като родител и бебка. Като започне от рано да се чувства полезен за развитието й, ще мога и натам да усещам, че сме трима в тази кауза. Той я къпе от ден 1, аз съм само асистент, съдейства и за 1 вечерно и 1 ранносутрешно хранене. Не мога да кажа, че това ме облекчава особено - цялото домакинстване си е при мен, плюс, че съм на разположение при неговите грижи, ако тя се разплаче и трябва да я взема аз. Така реално отново не остава време за мен, мечтая си за един час, в който да направя нещо за себе си, без да съм на полусъединител да гася пожари. 😅

Ние не даваме вода, и бебка е на смесено хранене, и аз от това, което изчетох, отзивите са полярни и всеки сам си преценя, но моето мнение е, че си набавя достатъчно течности през млякото на дневна база и изпитата вода е просто “залъгване” на стомахчето за ситост. При нас храненето е голяма галимация, понеже сме с режим 3 в 1 (гърда + шише кърма + шише АМ) и даването на вода може да ме отърве от разни междинни хранения от по 20-30-40 мл., които си мисля, че са по-скоро от жажда, но съм си решила, че до 3 месец, поне, вода няма да предлагам.

Навън със слинг не сме излизали, разходките са ни по-дълги и няма за къде да я опаковам в него. Студеното време не ни притеснява, днес при 3 градуса си направихме обичайната разходка, миналата седмица в доста леден дъжд метнах дъждобрана на количката и се наквасихме за 20 минути в квартала. 😄

Двете стари теми, които продължават да ме вълнуват са изхождането на големи интервали (днес би рекорда си и направи 5 пълни денонощия, и след 4 часови мъки, за пръв път вкарахме в действие мелилакса). Аз също имам същия проблем в момента и съм си казала, че спирам тестото и минавам на ударна доза круши. Къса ми се сърцето, докато тя се мъчи… Другото е великото кърмене, няма да се откажа до последно, но малката се храни на средно 3 часа денем и 4 - нощем, а в повечето междинки се цедя, за да събирам кърма (не успявам да събера повече от 50 мл на едно цедене 😔). И така имам сън от по не повече от 2 часа. Съзнанието ми е малко зашеметено и съм разсеяна в комуникацията, отделно забравям стабилно накъде съм тръгнала, какво ще правя и т.н. Не искам да я насилвам с големи дози мляко, понеже се притеснявам, че ще откаже гърда и си седим бетонирани на 100 мл на хранене.

Как са се справяли майките навремето, не знам. Ние сме обградени от удобства и пак на мен денят не ми стига за всичко… 😄

Моят мъж помага за абсолютно всичко, храни, сменя памперси, дондурка. Взаимозаменяеми сме (не кърмя) и често му го оставям и за няколко часа, за да изляза или поспя. Но трябва да допълня, че той в момента не работи и няма как да се измъкне.
В началото бебето спеше по много и аз нямах нужда от помощ, но след първата нощ, в която не мигна, плаках цял ден, че няма да се справя и сме прибързали с детето, и оттогава той участва почти наравно с мен. Като тръгне на работа скоро, това няма как да е така, разбра се, но пък вечерите и уикендите основно той мисля да се занимава с бебето.

И понеже не всичко е цветя и рози, това, че участва активно с гледането на детето,също има минуси. Откакто съм родила се караме/спорим много често, за всякакви глупости-какви капки да даваме, кой как го държи, кой полага повече грижи, абе всякакви щуротии. На няколко пъти дори спирахме да си говорим, само нещо покрай детето да си кажем. Много е странно, уж хората правят деца от любов, а всъщност след появата им отношенията често се влошават. На мен това много ми тежи, защото преди почти не сме карали, бяхме идеалната двойка едва ли не, а сега понякога се държим един с друг с някакво озлобление. Опитвам се да се успокоявам, че и двамата сме изнервени от новото положение, пък и бебето ни хич не е от най-спокойните, та нещата се обтягат. Надявам се да се оправят с времето.
Вероятно напрежение идва и от това, че още не правим кекс, на прегледа след раждането ми откриха някаква инфекция, дълго бях на глобули, сега ми дойде и цикъла. Надявам се поне но коледно чудо.
Та щом сме по темата, да питам. Как беше първият път след раждането? Секцио съм, но все пак съм чувала, че в началото може да е болезнено.
Ragazza и моят съвет е да поговориш открито с него-как, кога и за какво да се включва. Аз лично съм от хората, които не са особено енергични, имам нужда от повече сън и почивка(сега не чак толкова, разбира се), но за себе си знам, че не бих се оправила да гледам детето абсолютно сама, и ако моят мъж не ми помагаше, не само, че никога нямаше да искам второ дете от него, ами и откровено щях да го намразя. И все пак имай предвид, че на мъжете им трябва повече време да свикват с появата на детето, но най-добре да си говориш с него директно.

Излизаме, даже вече и в метрото го возих. Обличам му панталонче, чорапки, боди, и не дебело горнище. Върху двама ни суичър за бебеносене и яке. Екстра му е. Тъкан, еластичен или ринг са ти подарили?

Татето ми помага вечер като поеме каката. С бебето освен да го гушка докато плаче за да го успокои, друго няма с какво. Всъщност и да иска - по цял ден работи и са сами. Едната баба ми помага с каквото и когато тя иска, другата е по оправданията защо не може... Та сама се оправям, стегнала съм се и нищо от никъде не очаквам. Но поговори директно с него. От намеци не разбират. Отделно - следродилна депресия е възможно както при нас, така и при тях. Когато направи нещо, може незначително да е, но го хвали. Така ще добие увереност да се справя и той.

При мен ново 20 с което не съм се сблъсквалс. Млечница. Някой с опит?