Паническо разстройство - 60

  • 24 179
  • 773
  •   1
Отговори
# 705
  • Мнения: 402
Здравейте! Преди време бях писала в тази тема, но не бях сигурна дали е точното място за мен. Сега отново ме насочиха тук. Търсех тема за хора с депресия, в която да споделям как се чувствам.
Скрит текст:
Не знам дали отговарям на някакви критерии, но просто имам нужда от време на време да пиша някъде. Дори не знам дали съм точно в депресия, просто твърде често не се чувствам добре. От години съм така и по свой си начин успявам да се справя. Имам много страхове и притеснения. От няколко години смених много психотерапевти, сега реших да се задържа при един и да работя с него, защото иначе рискувам да почвам отново и отново едно и също без напредък.
Не пия медикаменти, не защото съм против тях, а просто не мисля, че имам нужда. Ходила съм два пъти на психиатър. Единият ми каза, че имам генерализирано тревожно разстройство и ми изписа Золофт, но се притеснявах да го почна и се отказах. Другият ми каза, че не смята за нужно да пия, каквото и да е.
Вярвам на психотерапията, просто имам неотработени травми и адски много страхове. И имах нужда да споделя.
Аз самата мисля, че съм тревожна и много чувствителна.
На правилното място си. Сподели, как се чувстваш, какви са ти притесненията, за какво се страхуваш най-много - за живота си ли, от болести ли, от какво? Защо се притесняваш от лекарствата, кое те притеснява.
София. Точно оттам намерих тези двамата последните.
и мен ме беше страх да пия,но се наложи!От 4 месеца съм на есцитил и се върнах към живота!другия месец живот и здраве мислят да ми го спрат

Върнахте се към живота, и след 4 месечен прием ще Ви ги спират?
Ми, че то това е направо сто процентова гаранция за рецидив. Дали Вие не сте решила сама да ги спирате, защото психиатър не спира лекарства на 4ти месец.
Абсурдно ми звучи.
Съветът ми е да не ги спирате толкова рано.

# 706
  • Мнения: 344
Аз мисля, че да се мъчиш и да търпиш депресията е безсмислено. Още повече, че без адекватно лечение тя се влошава. На психотерапия е хубаво да се ходи, но само с нея се опасявам, че няма да станат нещата. Антидепресантите вършат чудеса. А колкото до приказките да се стегнеш, да се радваш на живота, че си мързел и т.н., това са глупости, които хората говорят, без изобщо да са запознати с клиничната депресия. Това е липса на серотонин и тя не се оправя с позитивно мислене.
Много хубаво си написала. Депресията е болест, както всички останали и иска лечение. Мисля, че при нея е нарушено взаимодействие на серотонин, допамин и норадреналин. Психиатрите търсят лекарства, подбирайки ги според това нещо. Безсънието е също заболяване, което с разходки, спортуване и прочее не се оправя. Без медикаменти не можеш да се оправиш. Можеш да спомогнеш на медикаменти, да се постараеш да не попадаш в стресови ситуации, да лягаш на време, да се храниш здравословно.... Но без лекарства няма оправия... Съветващите позитивно мислене, както писаха тук на мен, че когато имам панически атаки, да се съсредоточавам на друго нещо - това са глупости.....

# 707
  • Мнения: 49
Здравейте! Преди време бях писала в тази тема, но не бях сигурна дали е точното място за мен. Сега отново ме насочиха тук. Търсех тема за хора с депресия, в която да споделям как се чувствам.
Скрит текст:
Не знам дали отговарям на някакви критерии, но просто имам нужда от време на време да пиша някъде. Дори не знам дали съм точно в депресия, просто твърде често не се чувствам добре. От години съм така и по свой си начин успявам да се справя. Имам много страхове и притеснения. От няколко години смених много психотерапевти, сега реших да се задържа при един и да работя с него, защото иначе рискувам да почвам отново и отново едно и също без напредък.
Не пия медикаменти, не защото съм против тях, а просто не мисля, че имам нужда. Ходила съм два пъти на психиатър. Единият ми каза, че имам генерализирано тревожно разстройство и ми изписа Золофт, но се притеснявах да го почна и се отказах. Другият ми каза, че не смята за нужно да пия, каквото и да е.
Вярвам на психотерапията, просто имам неотработени травми и адски много страхове. И имах нужда да споделя.
Аз самата мисля, че съм тревожна и много чувствителна.
На правилното място си. Сподели, как се чувстваш, какви са ти притесненията, за какво се страхуваш най-много - за живота си ли, от болести ли, от какво? Защо се притесняваш от лекарствата, кое те притеснява.
София. Точно оттам намерих тези двамата последните.
и мен ме беше страх да пия,но се наложи!От 4 месеца съм на есцитил и се върнах към живота!другия месец живот и здраве мислят да ми го спрат

Върнахте се към живота, и след 4 месечен прием ще Ви ги спират?
Ми, че то това е направо сто процентова гаранция за рецидив. Дали Вие не сте решила сама да ги спирате, защото психиатър не спира лекарства на 4ти месец.
Абсурдно ми звучи.
Съветът ми е да не ги спирате толкова рано.
Ами ще ги спре поетапно не веднага тъй като се опитвам да забременея Simple SmileДай боже да няма рецидив

# 708
  • Мнения: 402
Дай Боже! Наистина Ви го желая от сърце. Просто моето лично мнение е, че 4 месеца са твърде малко, и понякога е по-добре човек да поотложи малко във времето плановете си за дечица, ако не е стабилен в психическото си състояние. Защото наистина устойчивата психика е най-важното нещо! Дано нещата са наред при Вас.

# 709
  • Мнения: 49
Дай Боже! Наистина Ви го желая от сърце. Просто моето лично мнение е, че 4 месеца са твърде малко, и понякога е по-добре човек да поотложи малко във времето плановете си за дечица, ако не е стабилен в психическото си състояние. Защото наистина устойчивата психика е най-важното нещо! Дано нещата са наред при Вас.
Ами дани и аз се надявам сега видях,че април правя 6 месеца от както го пия объркала съм се преди Simple Smile да паник атаки съм получавала и преди години,но този път стреса беше ужасен и трябваше да потърся психиатър и да попия лекарство.Също така забравих да напиша много ми помогна и психолога

# 710
  • Мнения: 2 079
Притеснява ме дали не си внушавам и дали имам “право” на лекарства. Ами ако просто имам социална фобия, щом основно се страхувам от реакциите на хората? И понеже не всеки ден ми е черен, също се съмнявам, че моето нещо не е достатъчно сериозно и все едно търся под вола теле Sad
Паник атаки съм имала само 4-5 пъти и последната не беше скоро. Не знам и аз вече.
Черните мисли и емоции са на приливи и отливи и причината последният психиатър да не ми препоръча лекарства беше, че състоянията ми били твърде спорадични.
Сетих се, че с един друг говорих по телефон само и ми каза, че имам окр, защото тогава много ме мъчеха едни и същи мисли. Тези мисли пак ги има, но пак да на приливи и отливи. Например, доскоро работих от вкъщи цели три години и това много ми влоши състоянието, но от един месец съм на нова работа, присъствена и понеже е много динамична, нямам вече толкова време да дълбая в мислите както преди. И се притеснявам, че нямам достатъчно основание да търся психиатър. Миналата вечер като писах в темата наистина се чувствах много зле, сега пък съм добре…

# 711
  • Мнения: 344
Джуд, според мен ти започваш да се разболяваш. Социална фобия също е на психическа основа.... Може и да премине това, не знам. Но аз също работих от вкъщи. Ставам сутрин, пускам компютъра и почвам работа до 17 часа, седя сама в стаята.... Това много ме депресираше наистина. Никъде не ми се излизаше, не ми се живееше от това еднообразие и липса на изход, защото нямах работа, а ми трябваха пари за живот. Консултирай се все пак с психиатър за твоето успокоение.

# 712
  • Мнения: 498
Дай Боже! Наистина Ви го желая от сърце. Просто моето лично мнение е, че 4 месеца са твърде малко, и понякога е по-добре човек да поотложи малко във времето плановете си за дечица, ако не е стабилен в психическото си състояние. Защото наистина устойчивата психика е най-важното нещо! Дано нещата са наред при Вас.
Ами дани и аз се надявам сега видях,че април правя 6 месеца от както го пия объркала съм се преди Simple Smile да паник атаки съм получавала и преди години,но този път стреса беше ужасен и трябваше да потърся психиатър и да попия лекарство.Също така забравих да напиша много ми помогна и психолога
.    Бихте ли дали координати на псохологът Ви? В търсене на добър психолог съм

# 713
  • Мнения: 402
Притеснява ме дали не си внушавам и дали имам “право” на лекарства. Ами ако просто имам социална фобия, щом основно се страхувам от реакциите на хората? И понеже не всеки ден ми е черен, също се съмнявам, че моето нещо не е достатъчно сериозно и все едно търся под вола теле Sad
Паник атаки съм имала само 4-5 пъти и последната не беше скоро. Не знам и аз вече.
Черните мисли и емоции са на приливи и отливи и причината последният психиатър да не ми препоръча лекарства беше, че състоянията ми били твърде спорадични.
Сетих се, че с един друг говорих по телефон само и ми каза, че имам окр, защото тогава много ме мъчеха едни и същи мисли. Тези мисли пак ги има, но пак да на приливи и отливи. Например, доскоро работих от вкъщи цели три години и това много ми влоши състоянието, но от един месец съм на нова работа, присъствена и понеже е много динамична, нямам вече толкова време да дълбая в мислите както преди. И се притеснявам, че нямам достатъчно основание да търся психиатър. Миналата вечер като писах в темата наистина се чувствах много зле, сега пък съм добре…

Нали не смятате, че социалната фобия не е класифицирана, като заболяване? Социална фобия също се третира с лекарства и психотерапия.

# 714
  • Мнения: 2 769
Притеснява ме дали не си внушавам и дали имам “право” на лекарства. Ами ако просто имам социална фобия, щом основно се страхувам от реакциите на хората? И понеже не всеки ден ми е черен, също се съмнявам, че моето нещо не е достатъчно сериозно и все едно търся под вола теле Sad
Паник атаки съм имала само 4-5 пъти и последната не беше скоро. Не знам и аз вече.
Черните мисли и емоции са на приливи и отливи и причината последният психиатър да не ми препоръча лекарства беше, че състоянията ми били твърде спорадични.
Сетих се, че с един друг говорих по телефон само и ми каза, че имам окр, защото тогава много ме мъчеха едни и същи мисли. Тези мисли пак ги има, но пак да на приливи и отливи. Например, доскоро работих от вкъщи цели три години и това много ми влоши състоянието, но от един месец съм на нова работа, присъствена и понеже е много динамична, нямам вече толкова време да дълбая в мислите както преди. И се притеснявам, че нямам достатъчно основание да търся психиатър. Миналата вечер като писах в темата наистина се чувствах много зле, сега пък съм добре…
Така така , ОКР е най малкото Simple Smile И още има, ама да го оценят тия, дето им се плаща за това. И дано пуснат тестове за оценка и ти не лъжеш в тях Simple Smile

# 715
  • Мнения: 402
Джуд, смятам, че е абсолютно задължително да посетиш психиатър, и да започнеш лечение възможно най-скоро.
Не ми изглеждат изобщо безобидни нещата. В темата съм писала до къде стигнах, защото отказвах лекарства. Моля те, по-сериозно погледни на нещата.

# 716
  • Мнения: 2 079
Благодаря ви! Може би изглеждам странна или смешна с нещата, които пиша, но все пак се надявам да ме разберете.
Само да се оплача от нещо и почвам да премислям как ли ще изглежда това, дали не съм “царица на драмата” и т.н.
За социалната фобия от вас чувам, че също се лекува. Мислех, че просто съм сбъркана, че се притеснявам от хората.
П.п имам свръхкритичен родител, което мисля, че ми е повлияло, а първото ми влюбване в живота беше свързано с емоционално насилие онлайн и следващите след него бяха подобни. Сякаш това беляза емоционалното ми развитие по-нататък. Но няма да пиша много подробности, че искам да остана що-годе анонимна. Благодаря още веднъж.

# 717
  • Мнения: 82
Благодаря ви! Може би изглеждам странна или смешна с нещата, които пиша, но все пак се надявам да ме разберете.
Само да се оплача от нещо и почвам да премислям как ли ще изглежда това, дали не съм “царица на драмата” и т.н.
За социалната фобия от вас чувам, че също се лекува. Мислех, че просто съм сбъркана, че се притеснявам от хората.
П.п имам свръхкритичен родител, което мисля, че ми е повлияло, а първото ми влюбване в живота беше свързано с емоционално насилие онлайн и следващите след него бяха подобни. Сякаш това беляза емоционалното ми развитие по-нататък. Но няма да пиша много подробности, че искам да остана що-годе анонимна. Благодаря още веднъж.
Здравей! Не изглеждаш нито смешна, нито странна - тези представи са само в твоята глава и се самонавиваш много яко. Странно е само, как се опитваш да убедиш всички, и най-вече себе си че нямаш "ментален проблем", макар никой тук да не писал, че имаш.
 Всички са те посъветвали да потърсиш помощ от психиатър и това е най-доброто, което можеш да направиш за себе си! Не се оставяй, защото пътят е само надолу.

# 718
  • Мнения: 2 079
Ами просто малко шоково ми дойде това, че трябва да пия хапчета. Още приемам идеята, че това е нормално, защото досега в обкръжението ми съм срещала само неразбиране и стигма, включително от най-първия си психолог чух: “няма смисъл да ходиш на психиатър, само ще те натъпче с хапчета”.
Когато бях при първия психиатър, който препоръча Золофт, се наложи да споделя на един друг лекар, диетолог, когото посетих по същото време, че ми е препоръчано това лекарство. Той ми каза, че не препоръчва да ги пия, защото били много вредни за важни системи в организма.
Казвам всичко това, защото идеята за антидепресант е съвсем нова за мен и още не мога да го приема. И като съм чувала такива коментари (в случая от доктор, макар и в коренно различна сфера) ми е било трудно да се доверя и да пробвам да пия.
Също така, усетих някакво противопоставяне между психотерапевти и психиатри. И това още повече ме обърка. Единият се учуди, че са ме пратили при него за мнение, даже каза, че терапевтът искал да се застрахова и затова ме бил пратил при психиатър, друг терапевт пък каза: “да, те психиатрите така говорят”. Много е объркано всичко.

# 719
  • Мнения: 221
Джуд, нищо объркано няма. Търсиш под вола теле. Психиатрите са доктори по медицина, психотерапевтите не са доктори. И кои са тия системи, на които вредят антидепресантите, че ми стана интересно... Прочети един прост аналгин какви странични ефекти има или пък някой билки. Представи си, че доживееш до 90 и като се обърнеш какво ще видиш - това твоето живот ли е, пък било то и без антидепресанти. Ако си беше почнала золофта, друга щеше да е картината сега.

Общи условия

Активация на акаунт