В момента чета ... 89

  • 32 518
  • 567
  •   1
Отговори
# 315
  • Русе
  • Мнения: 1 100

Приключих тази книга и не знам защо има толкова висока оценка в Goodreads.. Уж психотрилър,ама по-скоро чиклит трилър.  Първите 7 страници супер и после едно мазало кой с кого спал. От 4-те персонажи всеки с някой спи ( една жена с 2-ма мъже). Мъжът изневерил, па жената реши да му го върне с най-добрия си приятел. Идея си нямам, защо авторката е изградила сюжета така и фокусът е върху аферите на героите й. На инат обаче прочетох всичките 370 стр и втората й книга няма да я бутна.
За сметка на това 2 нехудожествени книги бяха чудесни.
,, Общуване без агресия,, на Маршал Розенберг и ,,Съдебо-психиатрична експертиза в семейното право,, на Върбанов. Много кратка ,но важна. Посочва основните заболявания в психиатрията, както и последиците върху децата. Акцентира се върху родителското отчуждение. Има и откъси от съдебната практика и примери. Въобще чудесна монография, която всеки може да прочетете и да му задържани интереса.
Книгата за общуването също е чудесна приложима , както в семейството, така и в различни комуникативни професии.
,, Семенцето ,, от Джон Гордън също ми хареса тип self-help , кратка точна и мотивираща.
Ще продължа с

# 316
  • Мнения: 71
В момента чета и почти привършвам "Епохата на автократите" на Гидиън Рахман. Изключително интересно четиво! Книгата изследва как и защо в различни държави по света на власт се установяват авторитарни лидери с диктаторски наклонности, дошли на власт по наглед демократичен път. Путин, Тръмп, Си Дзинпин, Ердоган, Орбан, Дутерте, Болсонаро и други са обект на внимание в нея. Авторът  проследява развитието им и посочва приликите и разликите между тях. Книгата е много добре структурирана, основана на задълбочени проучвания ( също множество интервюта с различни лидери, политици, журналисти и общественици) и достъпно написана. Горещо препоръчвам на тези, които обичат да четат и различна от художествена литература.

Последна редакция: сб, 11 май 2024, 08:53 от countessinna

# 317
  • Мнения: 796
Приключих тази книга и не знам защо има толкова висока оценка в Goodreads.. Уж психотрилър,ама по-скоро чиклит трилър. 

Съгласна! За мен този "трилър" беше толкова скучен, че не го дочетох.

А оценките в Goodreads са често от инфлуенсъри. Ще забележите, че някои от хората, които пишат ревюта, споменават, че са получили книгите от Netgalley, например (но не са длъжни да го споделят). Има известен натиск да пишат добри ревюта, особено за нови книги, защото иначе не биха им дали други задачи. А за някои подозирам отдавна, че имат директни връзки с издателства.

# 318
  • Мнения: 10 757
На мен пък като една не-инфлуенсърка "Малки тайни" доста ми беше харесала Simple Smile
Единствено заради многобройните коректорски грешки ѝ бях дала 4*.
Другата книга на Дженифър Хилиър ми хареса като за 2*.

Приятно ми е да чета приятни, донякъде предвидими, а донякъде дори и леко глуповати soft- и domestic-трилъри Simple Smile
Разбира се, давам си сметка за тяхното ниво и те никога няма да ми влязат в номинациите  за Книга на годината Simple Smile
В тази графа слагам горните два трилъра например, както и редица други ...
А последните, които прочетох, бяха "Никога не ме лъжи" на Фрида Макфадън и "Дневникът на прислужницата" на Лорет Ан Уайт Simple Smile
Дори мислех и да не пиша за тях в темата, но като стана дума за такъв род книги ще пусна ревютата си по-надолу в скрит текст, за да не ме заподозре някой в "опасни връзки" с издателства Grinning
Слава Богу, и аз, както и много от списващи тук, сами си купуваме книгите и нямаме зависимости от издателства, затова и имаме свободата да бъдем честни и да казваме в прав текст мнението за тази или онази книга Simple Smile

"Никога не ме лъжи" ...
Скрит текст:
***Oops!... She did it again! ***
Харесах Фрида Макфадън още от първата книга, която четох от нея, а именно „Прислужницата“. Не останах разочарована и от „Никога не ме лъжи“. Това е един напрегнат и бързооборотен психо-трилър, който те завладява и го поглъщаш буквално за часове! Особено когато е уикендът е дъждовен...
Действието отново се развива в къща – този път голямо усамотено имение, в което е живяла и приемала своите пациенти изчезнала преди години известна психиатърка. В изоставената къща, обявена за продан, идва на оглед младата семейна двойка Триша и Итън. Настигнати от силна снежна буря , те са принудени да останат в къщата до идването на снегорин. Без обхват на телефоните и на практика откъснати от света...бррр...
Още от самото начало Триша интуитивно усеща , че в къщата има нещо обезпокоително, тя сякаш усеща нечие чуждо присъствие и не след дълго е убедена, че те не са сами в пустошта...
Идеалното четиво за свободното време, написано приятно и много кинематографично, пълно с тайни, две времеви линии (любим съвременен похват на писателите) и неочаквани обрати накрая и въпреки, че дебнех за тях и знаех, че ще ги има, пак успяха да ме изненадат!
Крайна оценка 3,5 ***

"Дневникът на прислужницата" ...

Скрит текст:
„Отмъщението е ястие, което се сервира най-добре студено”

Запознайте се с Кит Дарлинг, известна още като Катарина Попович, дъщеря на бедни имигранти в Канада. Кит е малко над тридесетте, артистична, енергична, мила и общителна. Тя е една от най-добрите работнички във фирма за почистване.
Освен основнта си работа, тя има и едно много опасно хоби - обича да си пъха носа в чуждите работи, а именно в работите на собствениците на къщите и апартаментите, които почиства. В дневника си тя разказва за това нездравословно хоби - всъщност тя буквално рови из мръсното бельо, гардеробите, документите на непознати хора, търсейки техните тайни и секрети, които те крият от любопитни очи. Нищо и никой не може да се скрие от вездесъщата Кит!
Един ден тя отива на нов адрес за почистване - шикозната къща на бивш олимпийски шампион по ски и неговата съпруга-милионерка. Новите ѝ клиенти наскоро се са преместили във Ванкувър от Колорадо и са в очакване на първото си дете.
Именно в тяхната къща Кит открива нещо, което може да й струва живота, защото, както се оказва, в миналото пътищата на новите клиенти и Кит са се пресекли и то не по най-добрия начин...
И така, в една нощ Кит изчезва, а в къщата, от която е изчезнала, намират следи от нейната кръв, а също така възрастна съседка е видяла от прозореца как двама души носят нещо тежко и завито в килим в дъждовната и мъглива нощ на изчезването ѝ....
Интригата е интересна. В един момент се оказва, че всички са виновни и трудно е да се разбере кой е по-виновен, кой е по-малко виновен, кой е жертвата, кой е извършителят и какво всъщност се е случило?
Крайната ми оценка е: Симпатичен трилър с добър замисъл и доста обрати.

Karma is a bitch, yeah 😊

Четенето е търсене, забавление, изненади и удоволствие. Във всеки един момент можеш да намериш това, което ти е нужно за момента и за етапа, на който си Simple Smile

Последна редакция: пт, 10 май 2024, 17:04 от Happy Mijjj

# 319
  • Мнения: 10 501
А, не! Цитатът от втория скрит текст е част от заглавието в оригинал на преведената като “Отмъщението на Монца” книга, няма милост към мен, явно мен нещо ме тегли към дарк фентъзи жанра 😅.

# 320
  • Мнения: 796
С удоволстие слушам предвими трилъри. Забавляват ме. Слушах наскоро и трилогията на Ф. Макфадън за Мили и определено става. Но "Малки тайни" просто не беше за мен. Зависи от настроение, теми, авторски стил и кой знае още какво... 

Като стана дума за коректорски грешки, в "18% сиво" забелязах поне няколко граматични грешки. "Хавра" ми хареса повече от този странен роман "18%".

# 321
  • Мнения: 10 501
За мен зависи от начина, стила на писане. При някои книги и преводът може да окаже влияние на възприемането. Зависи от моментната нагласа също, напр. сега масово харесвания с “Тъмна материя” Блейк Крауч ми беше предвидим, ама и освен това досаден за четене. Същевременно сега чета нещо, което не съм вярвала, че ще харесам - дарк фентъзи, при това - както се доограмотих - гримдарк. Е, прескачам кървавите описания, но стилът на автора компенсира всичко останало.

# 322
  • Мнения: 25 873
Аз пък много харесвам Блейк Крауч. И „Тъмна материя“, и „Подобрен“ ги четох с удоволствие, за „Пайнс“ да не говорим. Вярно, по едно време се позагубих в теорията на „Тъмна материя“, но и не се опитах да вникна докрай. Не ми беше толкова интересно защо и как, а какви са последиците.
Дори шаблонът на семейството на главния герой „съпруг + съпруга + дете тийнейджър“ не ме дразни, напротив – харесва ми, че все още има автори, за които здравото и любящо семейство е еталон.
Също така във всичките му книги се повтаря една основна тема – за развитието на науката и нейното отражение върху съдбата на човечеството, за моралната отговорност на учените и последиците от тяхната безотговорност. Но и това не ме дразни. Такива прогнози и предупреждения на автори фантасти чета още от детските си години и за жалост немалко от тях започнаха да се сбъдват. Едно по едно, едно по едно... Sad

Сега съм на „Артемида“ на Анди Уеър. Ами... Страхотен!

# 323
  • Мнения: 10 501
“Тъмна материя” е повече трилър/екшън, отколкото фантастика, тя там е много малко. При Анди Уеър е друго- неговите книги имат доста научна база, а и е добавил умело хумор.
Трилогията на Цъсин, когато четох беше пълна с всевъзможни идеи - не само научно-фантастични, а и философски. Прочетох сега откъс от сборника му с новели, но не успя с него да ме убеди.

# 324
  • София
  • Мнения: 5 985
Същевременно сега чета нещо, което не съм вярвала, че ще харесам - дарк фентъзи, при това - както се доограмотих - гримдарк. Е, прескачам кървавите описания, но стилът на автора компенсира всичко останало.

Коя е книгата, Феникс?

# 325
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 10 875
Като стана дума за коректорски грешки, в "18% сиво" забелязах поне няколко граматични грешки. "Хавра" ми хареса повече от този странен роман "18%".

Значи ако трябваше да се запозная със Захари Карабашлиев с тази книга, никога нямаше да посегна повече към този автор. Това с 18% сиво е някаква гавра с читателя, не знам защо е написана тази книга и какво е искал да каже авторът с нея, но е жива подигравка. Изпитвам мъчение, докато я чета. А сцената с яденето на череши и последвалите неприятности ще ме преследват още дълго...

# 326
  • Мнения: 10 501
Артемис, на Джо Абъркромби съм подхванала Първият закон, поредица е, следват след трите книги и още, както установих. “Отмъщението на Монца” ги следва, хронологично ги имаше във Fandom wiki.

# 327
  • София
  • Мнения: 5 985
Благодаря, аз не се разбирам с Абъркромби.

# 328
  • Мнения: 25 873
“Тъмна материя” е повече трилър/екшън, отколкото фантастика, тя там е много малко.

Ти сериозно ли? Май не си прочела цялата книга. Simple Smile

Скрит текст:
Мултивселената и пътуването между различните светове не е фантастика? А какво е тогава? Е, добре, научна фантастика е.
Фантастичните книги не са само тези за космоса и извънземните.

# 329
  • Мнения: 10 501
Не казвам че няма , а че е повече екшън, научната фантастика е малко - за моята гледна точка. Вижте при Цъсин или Вербер какво е например. Като цяло произведение.
И не става въпрос за сравнение на авторите като такива един с друг, а за цялостното впечатление от творба в дадена категория. Впрочем въпросната книга е определена в категория  thriller science fiction, има известни нюанси в самия жанр.

Последна редакция: пт, 10 май 2024, 19:49 от fenyx

X Реклама

Общи условия

Активация на акаунт