Публикувана: 31 май 2011, 14:27 ч.
Последно мнение: 17 юни 2011, 16:25 ч.

Първият път-секцио по желание.....а втория?

4 798
38
1

# 15 3 юни 2011, 01:40 ч.

Мнения: 8 999

Блонди, казвам само, че след такова прекрасно раждане като с първото ми секцио, никога не бих рискувала с нещо неясно и неизвестно като ваганално раждане. А и говоря за себе си, авторката може да направи какъвто избор си поиска.
И да, за себе си съм категорична /преди първото секцио преживях малко вагинално, стига ми за цял живот/.

# 16 3 юни 2011, 10:02 ч.

Пловдив
Мнения: 2 493

По мои наблюдения която е била секцио, не иска да рискува с вагинално, и за себе си е права. Но няма лошо да пробваш един вид самата себе си, да погледнеш като предизвикателство. Говоря по принцип.

Последна редакция: пт, 03 юни 2011, 13:47 от svetla

# 17 4 юни 2011, 12:08 ч.

Мнения: 2 658

Има теми zа VBAC, има много такива жени. И доста много от тях са успели. Пожелавам ти и ти да усееш, zащото явно потребността ти е такава.
В същност zащо откаzава докторът, реални причини има ли? Явно конкретни медицински покаzания "против" ти нямаш, не си имала и първия път.. Единствената причина секциото, от което са минали 4г ли е?
Ако е така... говорете, преценявай и ако желанието ти е наистина силно и очевидно няма кой zнае какви фиzиологични пречки zа вагинално раждане, търси овреме друг лекар, който ще е готов поне да раzгледа твоя случай Peace

# 18 4 юни 2011, 15:49 ч.

Бургас/Пз
Мнения: 8 540

Аз имам 3 раждания - вагинално,секцио и пак вагинално. Това мисля,че говори достатъчно за моя избор.

# 19 6 юни 2011, 20:10 ч.

Мнения: 647

Цитат на: Desert`Rose в вт, 31 май 2011, 14:27

Попитах лекаря ми,на който имам огромно доверие и неговият отговор беше,че мога да родя нормално,но той не желае да ме изроди.На въпроса ми защо,отговори,че е имал такива случаи в миналото и не иска да рискува.... newsm78

Минаха 4г от първото раждане.Говорих с друг лекар,каза,че ако бебето не е твърде едро и е добре разположено,не вижда проблем и би ме изродил.Но аз не искам друг,освен моя си.Ходя при него от тийнейджърка,вярвам му и съм доволна.

А кой е лекарят ти, ако не е тайна. В Пловдив се броят на пръсти докторите, които няма да те излъжат и ще пробват да родиш нормално. Наскоро знам, че пациентка на Кръшков от Селена роди нормално след секцио. Също и Минев би поел нормално раждане след секцио понеже е луд фен на нормалното раждане, но все пак след преценка и наблюдение от него самия. А второто секцио е много по-гадно и продължава по-дълго, обкновено има сраствания след първото и затова. Но щом искаш толкова нормално се насочи към частните клиники, в държавните болници никой няма да си сложи главата в торбата, защото наистина има риск и доктора трябва да е опитен. Имам приятелка с доста поражения от първо нормално раждане, ще трябва да и правят пластика на пикочните канали вследствие от разкъсванията от нормалното раждане и по препоръка на доктора й от Окръжна втория път й правиха секцио, каза че било песен в сравнение с нормалното раждане, но все пак тя е имала тежко първо раждане.

# 20 6 юни 2011, 23:02 ч.

Мнения: 2 985

Трябва ти добър лекар и болница с възможности за бързо реагиране (операционна, неонатално отделение). ВБАК не е върхът на опасността, но се подхожда крайно внимателно към него. Най-опасният проблем е руптура на матката, което не се случва често, но не е и съвсем чудо невидено (около 0.8% опасност) и често е фатално и за бебето, и за майката. Дори в идеални болнични условия може да се изпусне такъв случай. Затова, вероятно, лекарят ти не желае да рискува. Аз бих си потърсила добър лекар с опит в такива раждания и бих се доверила на преценката му. Вероятно ще има куп изисквания - бебето да не е много голямо, да е в идеална позиция, раждането да започне спонтанно преди или на термин (никой няма да те остави да преносваш след първо секцио) и т.н. Малко от ражданията, започнали като ВБАК, наистина завършват така - в много случаи все пак се прави спешно секцио при най-малкия признак, че нещо не върви както трябва. Peace

# 21 7 юни 2011, 02:01 ч.

София
Мнения: 17 592

Никога не съм си представяла, че точно ти ще зададеш такъв въпрос.
Не такъв по смисъл, а... може би по изказ.
Ти си спокоен, уравновесен, уверен в себе си човек.
В момента звучиш като объркана, поизплашена и напълно неуравновесена и неуверена девойка.
Не ме разбирай погрешно, но мисля, че в този момент говорят хормоните, с които си изпълнена, а не това, което си представлявала разумната ти...

Изобщо не възнамерявам да те съветвам какво раждане да предприемеш.

Но ще те посъветвам: послушай себе си. Не обърканата бременна, а това, което си мислела, когато не си била изпълнена с бременни хормони... това, което си имала като идея "на трезво"...

И последно: любопитството не винаги е най- добрия съветник. Понякога рискуваш да откриеш нещо, което изобщо не си искала да знаеш... "Любопитството убива котката", имат поговорка англичаните. Честно казано, никога не съм я разбирала особено.

А иначе, ако всичко друго е наред (което ще разбереш чак като стигнеш до там - бебето да е обърнато подходящо, кръвното ти да е подходящо и всякакви други неща) и лекарят, който води раждането е наистина добър, не би следвало да представлява особен проблем - поне да се пробваш (понеже дали ще стане е Божа работа, не можеш да знаеш предварително).

А дали си струва... само ти можеш да решиш.

Може би е добре да ревизираш причините, поради които си избрала операция първия път. Са ли те актуални към днешна дата? Ако да - добре е да се придържаш към преди взетото решение. Ако не - имаш простор да вземаш решение свободно...

# 22 7 юни 2011, 09:23 ч.

Пловдив
Мнения: 2 388

katiABV, стана ми интересно откъде си ме запомнила толкова,поласкана се почувствах чак...но явно ме ''познаваш'' по някои мои постове.Така изглежда.
Мисля,че до голяма степен си права за хормоните...Определено си го нося още онзи страх,който ме накара да избера операцията първия път.Сега се замислих за нормално раждане,заради ''лесния'' изход след него....имам предвид по-бързото възстановяване,това че не лежиш 24 часа след него.Естествено,си представям най-добрия вариант. Laughing

В крайна сметка си мисля,че отново ще си родя секцио.Не ми се рискува.Пък и щом успях веднъж и бях тооолкова доволна,няма смисъл май да пробвам другия вид.Засега това си мисля. Crazy

# 23 7 юни 2011, 11:00 ч.

София
Мнения: 17 592

Е, ясно, че от тук те познавам, не "на живо", но пък мисля, че тук хората са, общо взето, доста близки до това, което са... понякога дори по- близки до това, което са всъщност, отколкото в реалния живот.
Но във връзка с 24- часовото лежане изглежда, че все пак има нещо,което мога да те посъветвам - планирай си операцията за възможно рано сутринта. 8 часа или колкото има, да е първата... така ще можеш да започнеш да се раздвижваш до към обяд и да ходиш следобеда. Колкото по- рано започнеш да щъкаш наоколо и колкото по- упорито, толкова по- малка е вероятността за сраствания. А през нощта така или иначе никой няма да те пусне да се раздвижваш - има хора, на които им прилошава при ставане след раждане (от кръвозагубата, предполагам, няма отношение към вида на раждането, само към организма) и лекарите предпочитат да не рискуват през нощта...

# 24 7 юни 2011, 12:36 ч.

Пловдив
Мнения: 2 388

Първото ми раждане беше първа операция.Но не ме раздвижих до другата сутрин...е много е гадно това лежане и то по гръб само.Опитах се да се врътна настрани поне,но успях едва наполовина,имах доста дърпане и ме беше страх да не отворя раната hahaha

Не болка,дърпане беше.
Този път ще настоявам да ме раздвижат няколко часа след секциото,но не съм сигурна дали някой ще ми обърне внимание на молбите...знаете ги сестрите какви са. Confused

# 25 7 юни 2011, 15:11 ч.

Мнения: 106

След моето секцио не сменям нито лекаря нито начина Peace

Не лежах 24 часа!

# 26 7 юни 2011, 17:32 ч.

София
Мнения: 1 262

С много настояване, няма сестра, която да ти откаже ранно раздвижване Peace

Аз направих така втория път, даже ме обявиха за луда, но възстановяването стана за часове Peace

# 27 7 юни 2011, 20:36 ч.

Мнения: 647

Цитат на: Desert`Rose в вт, 07 юни 2011, 12:36

Първото ми раждане беше първа операция.Но не ме раздвижих до другата сутрин...

Мен първия път ме накараха да стана преди да са минали и 12 часа от операцията, за което съм благодарна на екипа в реанимацията, особено на д-р Кючуков - анестизиологът, който тогава беше във Весела.
Вторият път, въпреки по-тежката операция, въпреки, че имах контролен дренаж, си станах сама още преди да дойде рехабилитаторката, но и леглата в Селена са супер удобни, препоръчвам ти клиниката и докторите там! Да знаеш, че възстановяването след второто секцио е много по-бързо и лесно, въпреки че самата операция е по-неприятна. Мисли позитивно, това е най-важното!

# 28 7 юни 2011, 20:50 ч.

Мнения: 432

Аз и двата пъти родих нормално. Болеше доста, но се забравя веднага щом ти дадат бебето. Отначало ме беше страх и обмислях варианта секцио, но си казах, че не е естествено. Само в краен случай. Възстанових се много бързо, въпреки няколкото шева, които на мига забравих. Даже след първото раждане можех да стане след около 3-4 часа (два от които в следродилно) Та моето мнение е секцио само в краен случай. Но не знам за теб, като си раждала вече веднъж така, дали не е опасно. Можеш да си напишеш плюсовете и минусите на едното и другото, да ги сравниш и да видиш кое ще натежи за теб.

# 29 7 юни 2011, 23:22 ч.

София
Мнения: 17 592

Цитат на: Desert`Rose в вт, 07 юни 2011, 12:36

Можеш да си се въртиш смело от мига, в който напуснеш реанимацията - а и преди това, но... може и да ти се скарат за по- рано. Колкото повече, толкова по- добре. Не обръщай особено внимание на подръпването - това са конците, нормално е да изпитваш придърпващо усещане, то изчезва нацяло едва когато махнат конеца, но не означава, че не можеш да се движиш. Е, акробатичен рок определено не бива да играеш, но да се обърнеш - бавно - можеш в момента, в който упойката те е пуснала достатъчно, за да можеш д си движиш долната част на тялото, да се изправиш - постепенно - в леглото - опората на ръцете, не да правиш коремни преси - няма никакъв проблем в момента, в който се почустваш достатъчно силна, за да опиташ... не се шашкай от подръпването, за да разкъсаш толкова много плът - те конците все пак минават по- далечко от раната - бая голямо усилие се иска. Номерът е да правиш всички движения плавно, не рязко, а не да чакаш с раздвижването - за да не даваш възможност да се срасне нещо не където му е мястото... да си се нагласи тялото, един вид. Аз не знам как ти се отразява на теб раждането, има жени, които при първото ставане изпитват... ами, виене на свят, прилошаване и др. подобни (независимо как а раждали. това го научих от моята собствена майка, която при първото ставане горе- долу е паднала - никой не я е бил предупредил, много вагинално ме е раждала), но ако нямаш подозрения за подобно нещо можеш да си станеш и без сестра. Отново - бавно, постепенно, сядаш изправено на леглото - да видиш, че не ти се вие свят, пускаш краката долу, изправяш се бавно... за всеки случай... малка разходка о/о леглото... ако всичко е наред, на следващия тур можеш да почнеш да мериш дължината на коридора в двете посоки без особени притеснения.

Във всеки случай ако операцията е сутринта определено ще те изгонят от леглото до следобеда. Дори и да не ти се ще много- много... затова е добра стратегия да се опиташ да я планираш за ранната утрин, първа да е за деня.

Препоръчани теми

Майски бебета 2024г. - Тема 15

233
С термин май

За секциото с любов ♡

4 162
Бъдещи майки

Възстановяване след секцио

Секцио и херния

Причина:

Причина: