Много се изнервям вече!

И аз нямам думи..
Добре, че си се отървала навреме от тези хора..

Много ми е болно, що за хора да това....привличат я с играчки, само заради това детето ми иска да е там...не казва ще отида при баба и дядо или при татко а - Ура ще отида при любимата си книжка
Днес ще и избираме с майка златни обеци...не ми минало и през главата да ги махам като отива при тях

За съжаление, понякога разбираме какви са хората всъщност едва когато останат в миналото..

Сетих се още нещо...те са много неща ама..
Малката докато беше там се разболя от шарка, обаждат ми се трябвало на лекар да се заведе детето и да се запише в картона и, ама лекаря искал 25лв предния път като я водили, а нали била малка и пари не трябвало да искат. Бях бясна обадих се по късно и казах, че ще намеря някой да им занесе парите...е не бяха съгласни ама що да ги дават... А те милите с собствен бизнес, ходещи по пет звездни хотели ..да ги оплаче човек. Като го пиша и ми изглежда като някоя измислица, но е реалност за съжаление, и понеже са за съжаление издръжката на донора е 60лв иначе по взаимно съгласие развод няма

Оффф, направо ми се  като четох. Егати гаднярите наистина!!! Тов ас Богородичката кърти направо....абе то и другото  Пффф казвала ли си им, че детето тъжи за тези неща или изобщо не ти се занимава? Те и като не се сещат сами какво ли да им кажеш.
 А това за лекаря  не мога да го кометирам дори 
 ПП Но пък поне искат да я виждат, при нас родителите на бившия дори не са виждали детето, не са се обаждали....няма РД, няма ИД, няма нищо...все едно ни няма, а преди това бяхме най- харесваните 

Казвала съм, че тъжи - отговора е ....ами и тук да има нещо и спрях да се занимавам. Просто няма такива дебили. На моменти ми се иска да не се интересуват от нея, ще го побъркат детето с тяхните простотии, учат я на лицемерие и това не ми харесва. Лафа на баба и е : Моито си е моето, чуждо си е чуждо...като лично съм я чувала да го казва на детето. Аз я възпитавам по по друг начин, явно за тях грешния.

  Аз пьк си мислех 4е само нашият баща е зле с главата. Той оба4е не купува толкова неща.Най-много ведньж в годината да купи една пижама за Коледа. НО и тя остава при него.
Предполагам , 4е теб те виждат като лоша майка и искат да си имат в тях вси4ко за детето и да не използват нищо от теб. Както и напьлно ограни4еното изпьлнене сьс синджир4ето , то просто не е за коментиране даже.
Аз не бих се ядосала особено .... Детето ще свикне с мисьлта, 4е при мама има своите неща и при тати сьщо. Време му трябва

Не се изнервяй! И при нас е същото положение ( или поне беше). И аз като теб в началото много се ядосвах, но след това се отказах. Сто пъти обяснявах на бившия, че тия дрехи няма да ги нося аз, че  е безсмислено да стоят у тях и детето да ги облича 1 път в месеца, защото след 1-2 месеца вече ще са й малки и т.н., но.... никакъв ефект.
След това на мен ми писна и започнах обратната тактика - дори, когато случайно ( например защото се е влошило времето и се наложило да облече нещо от нещата при него) тя се е върнала с нещо, купено и държано при него, когато я доведеше, аз свалях дрехата на детото и му казвах да си я вземе. На него му ставаше неудобно и я оставяше. Сега при него има 3-4 дрехи и 1 чифт обувки, които обаче е добре да са там, защото се случва понякога например да завали дъжд, или пък да стане много по-топло и т.н. (което аз не съм предвидила) и е хубаво да има с какво да облече детето.

Не знам дали само при мен е така, но съм забелязала, че БНД прави някои неща напук до момента, в който спре да ми пука. След това става най-хрисимия човек на света и прави точно обратното - т.е. това, което аз искам. Явно му доставя удоволствие да ме дразни, но... вече не е познал - трудно може да намери нещо, с което да ме ядоса. 
Така, че ако можеш е по-добре да с абстрахираш от тези неща. Още повече, че вие отскоро сте разделени и в началото хората правят някои неадекватни неща. Може би с времето и двамата ще се успокоите и нещата ще си дойдат по местата. Така поне се получи при мен. 

Егати хората, честно!  И кой си мислят, че дразнят с това, не усещат ли, че внучето им страда?! Не съм била в подобна ситуация, но на твое място и аз щях да се вбесявам. И ако да речем дрешките могат да минат с оправданието да има и у тях нещо, за синджирчето какво им е оправданието  ? Може би съвета на tania31 е най-адекватен, връщай им всичко от тях, току виж им стане неудобно и започнат да се замислят малко.

Dandulina, не се обиждай, но историята е много дребнава и от двете страни. Притрябвали са ви техните дрехи и медальони. Роднините на съпругът ми също купуваха дрехи за сина ми и го преобличаха когато отиде при тях. Те имат вкус, аз не. Но аз не отглеждам кукла за преобличане и не намирам за естествена тази двойна идентичност, която може да се създаде у детето. Достатъчни са му стреса от раздялата и промяната, за да упражнява някой върху него родителските си потребности.

Забраних купуването на дрехи, обувки и др. Позволявам само играчки, до определена от мен и баща му сума. (Това пък по съвсем друг повод, но да не спамя). Веднъж дадени на детето, играчките са негова собственост и той решава какво да прави с тях.

Моята философия е, че щом си гледам детето сама и си нося отговорността, значи и правилата са мои. Синът ми се нуждае от майка и баща, които възпитават и отглеждат в синхрон. Останалите са просто безгласна част от родословното дърво със задачата да му се радват когато е при тях.

Синът ми имаше доста дрехи, обувки, играчки в домът на родителите ми и не ми е и хрумвало да ги взимам, беше ми много по удобно да не събирам багажи всеки път като ходеше. Златният кръст от кръщенката му също остана при тях ( по моя преценка ). Никога не ме е дразнило това положение. Повече би ме притеснило ако детето ми ходеше на гости у бабите си носейки и отнасяйки всичко като на хотел. Все пак то отива на място където би трябвало да се чуватва у дома си.

Да и затова моето самО определя кои играчки къде да стоят, разменя ги и разнася когато реши. Можеше и с дрехите да е така, ако не бяха средство за манипуалция и дублиране на ежедневието му.

Това не мога да го разбера. Майка ми също преобличаше детето ми. Много по удобно му беше да  играе с анцук отколкото с бели дънки. Изобщо тя гледаше и купуваше с идеята да се чувства свободно и удобно, а аз обличах кукла за витрина.
Тук изниква въпроса дали проблема не е по скоро в отношенията  "ваще и наще", а не с какво точно е облечено детето. С уговорката, че нямам за цел да провокирам и да се заяждам, просто се чудя дали облеклото е по важния детаил или това, че другата страна все пак проявява грижи и желание. При нас такава няма.

За мен дрехите и играчките са "негови", тъй като той е единственият им ползвател. Функцията им в живота му е да са удобни за игра, а не като доказателство за отношения. Не бих го преоблякла от една тениска в друга, за да разделя живота му на "време с мен и купените от мен неща" и "време без мен, без купените от мен неща".