ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО-Тема№15

 Аз имам една гадна замаяност и от там и гадене, затова ми го назначиха сигурно.

Благодаря ти, и аз съм чувала за този лекар и то все хубави неща, щом и ти си доволна...

Аз го започнах 4 дни по 1/4, после 4 дни по 1/2 и после по цяла. Това в комбинация с Ксанакс. Подейства ми към 20-ти ден. Известно време бях добре и сега пак от време на време ме стяга и изтръпва главата, боли ме зад гръдната кост, прескача ми сърцето....Но като че ли по-лесно ги приемам тези неразположения и не се панирам.

Да, ама освен тази, откакто спрях деанксита се появиха още по-ужасни, то човек да го е срам да сподели вече и наистина не мога да ги споделя, защото са страшни,но мога да споделя някоя от по-леките и смешни натрапливости, за които приятелките ми викат, че са много сладки- голям страх да не почна да си говоря сама,  и другия такъв, да не награбя някой колега в офиса да го гушкам и прегръщам, то може да ви се стори смешно и глупаво, ама и  от т тези страхове съм ревала/ по принцип съм много гушлива, та може и от това да е/ Всичките  ми натрапливости са обединени от едно основно нещо-страх от загуба на контрол
  Днес на йогата ми беше лошо, ама седя мамка му и свят ми се вие, стоя права със затворени очи, викам всеки момент ще падна, ама не ги отварям- ама сега след нея пак съм екстра- много добре се отразява наистина,но трябва да съм редовна и да я правя всеки ден вкъщи, а за съжаление все не ми остава време.

maria , аз подозирам за какви натрапливости говориш и не искаш да споделиш   . Само ще ти кажа , че това са просто едни глупости в главата ти и това е . Няма да сториш нищо от това , което си мислиш . Аз пък имам един навик ли е какво е , не е натрапливост сякаш . Та , мисля си дадено нещо и си казвам как няма да го кажа на никой и в същото време го изтърсвам на момента без дори да се усетя . Много е гадно . Ето , например снощи вдигнах кръвно буквално , защото детето ми събори лап топа на земята и леко го отчупи на едно място при , което кръвта нахлу в главата ми и си казах - няма да казвам на мъжа ми , защото ще стане голяма разправия и както си го мислех и веднага след като се прибра му го казах  .
Аз да споделя нещо за сърцебиенето . Не помня къде го четох , а дали не беше и тук от някой споделено , та - когато имате сърцебиене си захапете силно кутрето (където е нокъта) . Така няколко пъти , примерно 3 . Снощи имах сърцебиене , защото сама си го направих , ядох късно едни сладки и легнах и то това сладкото като ми се вдигна нагоре и т.н. Захапах кутрето и ми мина на момента . Преди няколко седмици пак имах подобен случай и пак го изпробвах , работи .

maria, според мен не трябва да прибягваш отново към този деанксит..Най-малкото защото си го нарочила, че той ти е увеличил натрапливостите.. и дори да не е така,(а ти вярвам че си права, ти си усещаш най-добре) то ще го предизвикаш с мисли...По-добре пробвай нещо друго и му изтърпи страничните ефекти няколко седмици, отколкото да си с постоянна тревожност и "вина" че пиеш пак деанксит, който те кара да си мислиш че полудяваш..
Сега като те чета и си мисля, че май и аз съм имала такива моменти... нещо по-скоро като ОКР или не знам... Бяха доста чести като бях малка, сега отдавна не са се появявали. Например се сещам, че както си вървя и ме обсебва мисъл от типа-сега ако не ритна това камъче,ще се пребия 20 метра по-натам...Или,возя се в рейса и спирката наближава, но аз решавам че трябва да преброя до 10 преди да стана...Ей такива глупости, и това са най-невинните! Но изобщо пък не ми е хрумвало тогава, че това си е реален проблем...

Здравейте момичета така като ви чета се едно аз съм го писала толкова добре ви разбирам едно време и аз когато все още можех да се возя в автобуса все си мислих сега ако стана преди да направя еди какво си ще ми се случи еди какво си,сега пък откакто се роди детето все си казвам ако направя еди какво си ще се случи нещо на детето ако сложа чашата така след малко ще се случи нещо лошо,ако като излизам което ми се случва много рядко и не затворя вратата няколко пъти не мога,връщам се по сто пъти с мисълта че ако така излезна ще ми се случи еди какво си или ако си облека тази дреха няма да ми е на късмет.ей такива неща ужасно ее,но преди никога не съм си мислила че е някакъв проблем дори ми сее случвало с количката няколко пъти да се върна на едно и също място че не съм стъпила на правилното място като тръгвам ужас но вече знам че това е натрапливост и не му обръщам внимание и нарочно когато си помисля сега ако е оставя чашата така и в следващия момент си казва е нарочно пък  ще е оставя така да видим какво ще стане.Аз имам паническо разтройство вече три години пих какво ли не и ставах все по зле от една година не пия лекарства и се боря с себе си сама имах един период на проблясък от ноември до януари излизах бях доста добре но сега пак ми се усилиха кризите, имам и агорофобия която е най-големия ми проблем изпитвам ужас да излизам като изляза навън вместо да съм спокойна че има хора който ще ми помогнат ако ми стане нещо аз умирам от ужас че ще припадна и ще се изложа пред хората дори в спешно се наложи да ходим два пъти за друг проблем не заради паниката и като видях че има и други хора който са зле аз изпаднах в паника и исках да си ходя веднага пулса ми става сигурно 150 в такива моменти и вдигам кръвното веднага,но да не казвам голяма дума докато мога никога повече не бих посегнала към лекарствата.Говорих и имах сеанси с енерготерапевт той ми обясни че всички тези натрапливи мисли са чужди мисли смисъл не са наши и ако се оставим да минават просто покрай нас без да им обръщаме внимание с времето те ще изчезнат и аз го послушах така те намаляха много почти не ми се случват от тогава но сега ме започна пак страха с излизането и това ме мори а клинично всичко ми е 6 дори сега отивам при ендокринолог за изследване на хормоните да видим дали не е и от тях проблема.Всичко е в главите ни но как да го преодолеем,от всичко което съм чела а аз почти всичко прочетох в нета стигнах до този извод докато не приемем че ПР е част от нас и че колкото повече се вглабяваме да се борим срещу него е по зле когато приемем симптомите те с времето изчеват има и моменти на рецидив но ако се преборим с страха този момент може би ще мине по леко аз сега се боря зверски с себе си дано успея без да посягам към този ад лекарствата аз от тях ходех като зашеметена и пак си имах кризите и дори имах сумати странични ефекти който бяха по страшни от кризите а от ривотрила изпаднах и в абстиненция при спирането му.Добиите воля колкото и да е трудно при мен тя липсва и това ми е наи трудното нещо ако имах воля щях да преодолеш тази агорофобия.На моменти губя и концентрация и това страшно много ме плаши но си казвам смело н апред само ти можеш да си помогнеш никой друг неможе да го разбере без да го е преживял стегни се ей такива неща си говоря сама по някога помагат но понякога просто трябва да мине кризата и това е .Успех на всички в борбата с този АД.Има изход но много трудно се стига до него.

Здревейте момичета , за първи път пиша по тази тема ...моля за вашето мнение ..като хора , които живеят и познават този проблем ...Преди време имах усещания , че имам заседнала буца в гърлото , която не можех да премахна по никакъв начин ...струваше ми се че ще се задавя докато се храня...и това ме караше да изпитвам страх ...и пулсът ми се ускоряваше ...Ходих на хомеопат , който ми назначи лечение с ignatia amara , така лека полека ,тези симптоми отшумяха ( а и проблемите ж къщи също намаляха)...доста рядко изпитвах просто леко напрежение ....и нервност..
Сега съм бременна в 5 месец ..от една седмица имам недостиг на въздух най вече вечер ...имам усещането  ..че нещо ме притиска и не дишам пълноценно  , боли ме гърба , а коремът леко се подува ...и така ...определено време и после отшумява ...
Мислите ли ,че това е паническо разстройство ....разпознавате ли някои от моите проблеми ...моля споделете...

Здравей Емилия по принцип това с задуха и подуването на корема на мен ми се получава винаги при стрес или когато ми е нервно това с бучката което си осещала също е един от симптомите на ПР но това не означава че с сигорност го имаш по принцип по време на бременност а и след раждане ти се случват толкова промени в тялото че е нормално да ти се случват тези неща ако си по чувствителна но най-добре се консултирай с психолог подчертавам психолог не психиатър защото те само те тъпчат с лекарства по принцип може би просто самата промяна в живота ти ти влияе повече отколкото на други един съвет от мен когато ти се случи нещо такова просто стани разходи се малко и си мисли за нещо друго помисли си колко щее хубаво като се появи бебчето и не изпадай в паника просто го остави да премине и не се задълбочавай да си следиш дишането защото колкото повече си го следиш имаш чувството че повече се задушаваш а това нее така няма да се задушиш аз съм имала стотици такива моменти и когато си следях дишането изпадах в паника веднага но когато се правех че нищо ми няма и си намирах занимание минава може би не на секундата но до няколко мин изчезва и болките в гърба съшо ги имам вече три години просто всичко ни е от нервите и в главите спокойно и се радвай на бебо  говори му примерно нещо хубаво когато ти е така мисли си как ще му се радваш и с времето като се научиш да не им обръщаш толкова внимание ще отшуми и аз давам съвети но самата аз се боря постоянно с ПР но ще мине дишай дълбоко и мисли за друго това е успех

Истината е , че човек трябва да се изправя срещу страховете си и да се поставя колкото се може повече в ситуации , където би изпитал паник атака или вече я е изпитал . Аз правя атаки на площадката , при свеки като нощуваме , на заведение и т.н. Нарочно ходя всеки Божи ден на площадката , при свеки нощуваме , няма как , на заведение рядко ми се случва , защото имаме малко дете , но пак ходим без да се противя . Всеки път става все по - добре . Имаше период тука наскоро не исках да ходя нито на площадката , нито при свеки , защото ми ставаше адски зле , но после се взех в ръце и сега си ходя без проблем и вече не получавам атаки на тия две места .

То и на мен при свеки ми става зле

Да не би бебето да притиска по някакъв начин нещо и да се отразява на диафрагмата и оттам на дишането, сигурно това е причината, като се понамести бебо и ще мине. А болките в гърба са често явление при бременни.

Здравейте! Аз съм момиче на 24 години и от около 20-тина дни изпитвам дискомфорт. В началото имах силно сърцебиене, изтръпване на ръцете и краката, треперещи ръце, болка в гърдите, обзема ме паника и безпокойство. Сутрин като се събудя усещам страшно напрежение, обливат ме топли вълни, а същевременно замръзвам от студ. Ходих при личната си лекарка и тя ми изписа някаква хомеопатия R14 и магнезий и каза 4е ако  не се оправя до 2 седмици ще ме прати на специалист. Правиха ми изследвания на кръвта и сърцето и казаха че всичко е в норма.
Скоро не съм имала травматични преживявания, но съм много чувствителна и просто нямам представа какво ми стана изведнъж. И преди съм изпитвала тези неща, но времетраенето им беше кратко - 10 минути, и после ми минаваше.
Забравих да спомена че работя в чужбина и в момента като ми треперят ръцете се чувствам още по неудобно
, защото съм сервитьорка- вече 5 години- и сега не мога да нося табли.Направо не знам какво ми става. Имам чувството че се побърквам.
Дайте ми някакъв съвет какво да правя.
Благодаря ви предварително.

Все едно мен описваш скъпа..ще се радвам да ми пишеш...

Почти всички сме със замаяност и гадене от ПР, но точно това лекарство няма нищо общо със ситуацията и съм изумена ако психиатър ти го е изписал....

Божеееееее, аз пък като отида при свекито едно спокойно и хубаво ми еееееее, па и като си пийнем по ракийка, та като се разбъбрим.....