Какъв тип семейство сте?

Съвсем не е задължително да са на едно място. Но като свършат в моята карта, примерно, тегля от неговата или обратното. Тези карти, макар че се водят на дадено име го имам за общи. Даже от едната си имаме извадени 2 карти и по една стои във всеки.
Освен това като имаме даден приход, подбираме едната карта и ги слагаме там, не е задължително приходът да е на този, на който се води картата.
Нямаме и разграничение - ти плащаш тока, само от твоите пари, ако ги изхарчиш, ще седим на тъмно.
Нищо против подобни разделения, просто ми е по-лесно да гледам бюджетът и разходите като цяло и да са общи, егоистично ми се струва да не ми стигнат парите за нещо и да се стискам, защото нямам в картата, а в същото време неговата да е с достатъчно, за да се купи. Това разбирам аз под отделен бюджет и не ми допада.

Ние обичаме семейният уют. Най-важното е семейството, детето, всичко е общо, вярваме в семейните ценности и семейното огнище. Традиционалисти сме. Вярваме в брака. Не ми е и минавало през ум да не се женим. Не сме модерно семейство. Хубаво ни е у дома, единствени сме си, обичаме се, прекарваме всичкото си време заедно (доколкото е възможно).  Домът е това, около което се гравитира - всеки бърза да се прибере - да гушне другия, детето, да хапне домашна гозба, да си почине. Домошари сме, но и обожаваме да пътуваме.

Към детето сме много либерални. Приемаме го като личност и се съобразяваме с неговите нужди повече от средно приетото в нашата среда. Но към какво яде, дали спи достатъчно и този тип неща сме доста контролиращи и не безхаберни.

Организирани сме повече от средното.

И бабите ми и дядовците ми и родителите ми са много стабилни семейства. Нежни, обичащи се и с грижа за другия. Дало ми е голям стълб и вяра, че да имаш такова семейство и такава любов е възможно. Баща ми е леко конфликтна личност. Винаги съм знаела, че искам по-хрисим съпруг. Но пък исках да е с чуството за хумор на баща ми. Така и е.

Човече, вие така сте си свикнали и явно ви е добре, но на мен вашата система ми изглежда много сложна. Когато парите са накуп, нещо ми се губи отчетността. При нас всеки си има определени ангажименти. Мъжът ми плаща всички сметки например. Аз се грижа за храната и всичко останало. Също така и спестявам. Ако теглехме от обща сметка, нямаше да знам във всяка една минута с колко пари разполагаме. Защото аз съм си такава - трябва да знам до стотинка колко пари имам по сметка или в депозитната такава.  
Важното е да няма недоволни.  

Колкото до другите въпроси по темата...
Мъжът ми определено е по-либерален от мен, въпреки че и аз се имам за либерална.
Ако става дума, по-либерален човек от майка ми не съм срещала, но тя не спада към семейството ми, а към фамилията. 

Имам позната , която всичко си делят.Даже тя търси пари назаем за да поеме частта за РД на детето в детски клуб.

Друга пък получава определена сума от мъжа и всеки месец и тя плаща сметки , купува храна и неща за детето и ако не стигне додава от нейната заплата.

При нас всичко е общо.Картите са в мъжа ми и той тегли и ми оставя кеш у дома.Аз рядко ходя на банкомата.Аз плащам през онлайн банкиране сметките.Наличността си я следа онлайн , а неговата заплата си я тегли кеш на няколко пъти и седи у дома , ама бързо изчезва.

Ами на мен ми е по-лесно да знам, че за месеца има еди каква си сума приходи, и еди каква си разходи, вместо да предполагам колко има в неговата и той в моята, и след плащането на разходите пак да трябва взаимно да се подпитваме какво е финансовото положение и да смятаме какво имаме.

Ти хубаво обичаш да знаеш колко имате, ама като сте на отделни неща, следиш неговата или той ти се отчита вечер колко има?

Да не говорим, че примерно ми е абсурдно да кажа - аз ще купувам храната, ми може днес да ме мързи да се замъкна до магазина, или просто той да минава през него. Който минава - пазарува, или двамата, както дойде, не мога да ги мисля и планирам и тия ежедневни неща. За нещо по-голямо, хвърляме един поглед в нета къде колко пари има и се взима тази карта, пък на чие име е, това е от значение само за банката.

От чисто практична гледна точка го пиша, ако съм сама, ще мисля как да планирам нещата, за да изпълнявам задълженията, но като сме се събрали двама, по-удобно ми е да си партнираме като си подаваме топката в зависимост от ситуацията, строгата специализация ми е натоварваща 

Човече, аз много пъти съм писала, че мъжът ми, освен че плаща всички сметки, ми дава половината си заплата, която внасям по депозитна сметка на мое име. Той си оставя пари за гориво и джобни за през месеца. Тоест, отлично знам къде и колко.  Той, ако иска, може винаги да провери онлайн колко пари има в депозита. За мое учудване никога не е проявявал интерес.  Почивките, които ни предстоят плащам от депозита, ако трябва да се купи нещо по-голямо - също. На мен тази схема ми е лесна и проста. 
В общи линии така сме си установили нещата, че никой никого не пита колко има и никой на никого не се отчита, защото всичко е ясно.

Ами може и аз нещо да бъркам, но в моите представи вие имате общ бюджет.

Аз не уточних, че ние имаме и общ бизнес, в който той върши тази част, в която се получават парите   но пък аз подавам топката в началото, а и е  такъв, че приходите са на етапи, т.е. може да няма този месец да няма никакъв приход, следващия да е голям и т.н. Но и няма да седна да смятам колко точно от тези пари съм помогнала аз да са факт и колко той, отделно имам и малко твърд доход от др. място, но се харчи както дойде, в зависимост от другите доходи.

Но пък като сме били преди на твърда заплата не помня да сме имали пак твърди задължения, в деня на нещото, което трябва да се плаща - който е по-близо и му е по-удобно, минава и го оправя, ако трябват пари за нещо, а при него са свършил, взима ми карата и отива да изтегли или аз неговата и така...

Човече, ама така си е, просто схемата е различна. 

По скоро консервативно

Общ бюджет - имаме обща сметка.
 Излизаме обикновено заедно - доста по- рядко той сам   с приятели или още по рядко  аз сама с приятелки.
Почивките винаги заедно.

Аз чистя, готвя, той се включва по-скоро като изключение, но пък прави други неща за дома и пазарува.
Има някакъв баланс.

Матриархално.

За всичко се иска съгласието и одобрението на господарка Мими.
Никой не може да си позволява своеволия!



Е, ако е празник и е вписан в църковния календар, им позволявам да ми говорят на "ти".



Някак ги респектирам.

Не се сърди, човече описа точно моята представа за семеен бюджет.  Някак си ми е неприятно да гледам на семейството си като на предприятие и да водя там разни отчети, било то и за по-лесно. Нямам нищо против обаче семействата, които го правят, като им е удобно и се чувстват по-добре, нека, всеки сам си преценява. А и напоследък все повече и повече семейства са така, тъй че може би това е стандарта, а ние сме на привършване. 

Е, двойките, които си делят сметката от всяко барче или ресторант са друга песен. 

Харесвам традиционното. И не всяко традиционно нещо е консервативно.
Относно брака - държа на такъв един ден, даже да е преди раждането на децата. Преди зачеването даже. И след като се дипломирам. Не искам да съм бременна булка!  Но от друга страна ако се случи първо да забременея, няма да си отрежа вените или да тропна с крак да се женим по възможно най-бързия начин. Човек никога не знае какво му е приготвила съдбата. 
Не съм отраснала нито в патриархално, нито в либерално семейство, вероятно и децата ми ще възпитам един ден в някаква комбинирана среда.

За излизания - много ясно, че всеки е свободен да излиза с всеки. И двамата си имаме глави на раменете и се надявам, че знаем защо са там.  Имаме компании всякакви - общи, мои, негови, но с течение на времето повечето мои и негови стават общи.

Абе аз май не съм много за тая тема с моята 3-годишна връзка... Вие тук деца гледате, бракове от по 10 - 20 години градите. Ама като се замисля хора около мен се познават от 1 - 2 години и вече деца чакат/имат. Тъй че защо не. 

При нас просто си записваме разходите и приходите и теглим чератат на края на месеца


За вида семейство ми е интересно да ви чета. Не мога да определя какво точно е нашето.

А защо някому е важно или любопитно на другите семействата какви са?
Моето семейство е такова, каквото на мен ми харесва, каквото на мен ми е приятно да бъде.

Лили, не водя някаква статистика.По-скоро ми е интересно какво влагаме и разбираме под думите "либерален", "традиционен" ,когато ги използваме за семейство.Който иска - нека сподели.

Май сме от неразговорливите в последно време. Иначе сме законно семейство. Дори и пред Бог.
И ей нА, вече 22г. сме заедно.
И понеже моделът на бащиното ми фемили е ОК, го пренесох и в сегашното.
Нашите преди дни честваха 44г. брак.