Аз пък съм чувала за случай, когато булката ошамарила и овикала младоженеца преди церемонията, защото й бил настъпил роклята. Той пък рекъл "не" при подписването и си тръгнал.
- Публикувана: 23 септ. 2014, 20:38 ч.
- Последно мнение: 15 март 2018, 12:44 ч.
Сватбени "селски" номера и пинизи
Това и аз съм го чувала. Не мога да си спомням обаче кой ми го е разказвал, та да не се окаже някоя градска легенда
Случката трудно бих я категоризирала като "селска", по-скоро е гадна.
Моя приятелка се жени. Сутринта около нея пърхат близки и роднини и помагат с тоалета, подредбата на стаята и т. н. В един момент леля й казва, че с младоженеца са лика-прилика - и двамата осиновени.
(така научава за осиновяването, до тогава дори не е подозирала) 
Моя приятелка се жени. Сутринта около нея пърхат близки и роднини и помагат с тоалета, подредбата на стаята и т. н. В един момент леля й казва, че с младоженеца са лика-прилика - и двамата осиновени.
(така научава за осиновяването, до тогава дори не е подозирала) Когато зълва ми се омъжваше, точно в момента, когато чухме, че младоженецът и компания пристигат да вземат булката, свекърва ми се обърна към нея (булката) и й каза тихичко: "Маме, още не е късно да се откажеш". Момичето се направи, че не я чу. Е, аз и мъжът ми се оженихме, без нейно знание. 
Защото ще си питам децата.
Ами да, преди подписа е подходящ момент, в който може да се откаже. Не че после не може да се разведе, но ако не е сигурен, защо изобщо да го прави.
Естествено, че ще попитам. Аз близки и приятели питам, та детето си няма да попитам.
И аз познавам едно 20 г. момиче, което ден преди сватбата каза на баща си, че е размислила, и че не иска да се омъжва. Човекът я подкрепи и тя и до сега му е много благодарна за този момент.
Така че и аз смятам да си питам децата сигурни ли са, че искат точно това. Каквото и да решат, винаги ще знаят, че имат моята подкрепа!
Така че и аз смятам да си питам децата сигурни ли са, че искат точно това. Каквото и да решат, винаги ще знаят, че имат моята подкрепа!
И друго се сетих сега.
Тази година една далечна позната, бременна, отмени сватбата два дни преди датата. Сетила се че бъдещия младоженец е мунчо и майка му го издържа.
Тази година една далечна позната, бременна, отмени сватбата два дни преди датата. Сетила се че бъдещия младоженец е мунчо и майка му го издържа.
В един момент леля й казва, че с младоженеца са лика-прилика - и двамата осиновени. (така научава за осиновяването, до тогава дори не е подозирала)
(така научава за осиновяването, до тогава дори не е подозирала) 
И до ден днешен ми е тъпо, че кумовете ни бяха обещали подарък, а после се измъкнаха.
И пиянски изпълнения от всякакъв вид са ми неприятни.
На една сватба почувствах, че се напивам и си взех кафе. Таман бях изтрезняла, когато се започна с "голи до кръста" и пр.
И пиянски изпълнения от всякакъв вид са ми неприятни.
На една сватба почувствах, че се напивам и си взех кафе. Таман бях изтрезняла, когато се започна с "голи до кръста" и пр.
Да разширя малко темата. Изключително дразнещо и селско ми е /за съжаление, типично за нашите ширини/, младоженците да се чувстват задължени да канят непознати хора или такива, които не желаят, защото било срамота да не извикаш не знам си коя пета братовчедка или приятел по чашка на някой от родителите, например.
Скрит текст:
Много ме радват хора, които не робуват на чуждото мнение, а просто искат да запазят прекрасни спомени от този специален ден. Споменавам сватбата на наши приятели, които поканиха само родителите си, баба, дядо, общо десетина човека и другата, която ми напълни душата-двойка колеги, които не поканиха нито един роднина, а само най-близките си приятели, за шок и ужас на някои. 
Да разширя малко темата. Изключително дразнещо и селско ми е /за съжаление, типично за нашите ширини/, младоженците да се чувстват задължени да канят непознати хора или такива, които не желаят, защото било срамота да не извикаш не знам си коя пета братовчедка или приятел по чашка на някой от родителите, например.
Скрит текст:
Много ме радват хора, които не робуват на чуждото мнение, а просто искат да запазят прекрасни спомени от този специален ден. Споменавам сватбата на наши приятели, които поканиха само родителите си, баба, дядо, общо десетина човека и другата, която ми напълни душата-двойка колеги, които не поканиха нито един роднина, а само най-близките си приятели, за шок и ужас на някои.
Янтра, ти си близка с нея, тя те е отгледала. Имам предвид случаите, в които се оказва, че роднините /без значение на коя от двете страни/, се опитват да натрапват свои познати или приятели, хора, които са далечни на младоженците.
Имам и спомени от сватби на приятели, които бяха в сериозни конфликти с някой от роднините си или тези на половинката си, вътрешното им желание беше да не канят тези хора, но бяха буквално принудени да го направят, защото щяло да е голям срам или какво щяла да каже баба Пена от петия етаж. Това е безумно, според мен...
Имам и спомени от сватби на приятели, които бяха в сериозни конфликти с някой от роднините си или тези на половинката си, вътрешното им желание беше да не канят тези хора, но бяха буквално принудени да го направят, защото щяло да е голям срам или какво щяла да каже баба Пена от петия етаж. Това е безумно, според мен...
Лично изброените ми от мен най-близки роднини са 30 човека. Най-близки, на които звъня при нужда. "Лельо, аз съм болна, гледай ми децата три часа да се наспя." "Братовчед, закъсала съм с колата - ела ме изтегли, мъжът ми остана в Пловдив." И да не ги поканя на сватбата си?! Лично за мен твърде малките сватби ми идват странно, значи в отношенията с най-близките ти роднини има нещо счупено.
И на мен ми се струва супер брутално да не поканиш най-близките си на сватбата си. Особено щом е сватба. Ако е камерно подписване от само младоженци и кумове, как да е. Ако е някъде в чужбина и набързо взето решение, да. Но да планираш, подготвяш, събераш приятели и колеги, а да пропуснеш родителите си, много е грубо. Освен ако не са прекъснати отношенията между родители и деца отпреди това.