Здравейте,
ще се опитам накратко да разкажа моята история с моба за съвет от ваша страна.
С приятеля ми сме заедно от 10 години, досега винаги сме били много близки, прекарвахме много време заедно и не сме си изневерявали. Разбира се, с годините се натрупа и някаква рутина във връзка, сексът намаля, което може би се дължи и на двама ни. През май месец разбрахме, че съм бременна. Зарадвахме се и двамата. Не беше очаквано, тъй като имах проблеми и мислех, че няма да стане така лесно, но бяхме говорили за дете и дори бяхме правили преди да е станало зачеването няколко опита със стимулиране на овулацията с лекарства.
Всичко си вървеше добре до отпуската ни през месец август, на която той се държа доста хладно и беше леко изнервен. Като се прибрахме от почивката, странното му поведение продължи, което ме накара да се усъмня и потърся причината. Проверих телефона му и установих, че малко преди отпуската се е запознал и започнал комуникация по скайп и смс-и с жена от фирма, с която работят. Първата им интимна среща е била в предпоследния ден от отпуската ни, когато бяхме на гости на роднини в друг град и той каза, че ще се вижда с колеги, които са в командировка там да празнуват рожден ден. После като се върнахме в София, под претекст, че е в командировка отново се е виждал с нея още 5-6 пъти с приспиване у тях.
След като бях сигурна, поставих въпроса на директен разговор с него. Не му казах, че съм ровила в телефона, но посочих редица причини, които ме навеждат на мисълта, че има връзка. Той отричаше, но аз му казах, че съм сигурна и искам да бъде честен с мен. Също така, да си помисли дали е влюбен и иска да е с тази жена или е било просто увлечение и иска да е с мен. Каза че държи на мен, че иска да е с мен и детето, макар че не призна директно за връзката. Призна, че наистина напоследък малко ме пренебрегва и обеща, че от следващия ден всичко ще е постарому. Аз му казах, че ако иска да остане с мен, искам веднага да приключи всичко. На другия ден като се прибра от работа, го попитах дали всичко е приключило и той каза да. Поговорихме малко за нещата - как са се случили, твърди, че се е изкушил, че тя е направила първата стъпка. Разказа ми малко и за нея (исках да знам) и че била като порно актриса в леглото. Тя е на 31, една година по-малка от нас, живее сама с дъщеря си на 5 години. С мъжа й се били разделили и сега поддържали връзка само покрай детето.
Не ми беше трудно да превъзмогна всичко, но в името на връзката ни и очакваното дете, реших да дам шанс. Неговото поведение се промени, обръщаше ми внимание, прекарвахме всяка свободна вечер заедно, поговорихме и за нашите отношение - какво не е било наред, какво може да се промени. Но аз не можех да бъда напълно спокойна. След няколко дни проверих телефона му и видях, че пак и е писал смс с някакъв претекст уж, че й обещал да оправи нещо у тях. Директно му казах, че съм видяла. Попитах го защо. Отново съжали и обеща, че няма повече да търси контакт с нея. Пред мен й написа смс, че е било грешка, че й е писал, че не искал да й дава напразни надежди, че нещата между тях не могат да продължат, тъй като си има приятелка и държи на нея.
С това и двамата се разбрахме, че вече няма да споменаваме тази история, за да не се мъчим. Отношенията ни се оправиха. Той наистина полагаше усилия и аз повярвах, че може би ще успеем да оставим това зад нас. Но понякога съмнението си оставаше и след около 2-3 седмици проверих телефона му и видях, че отново си пишат в скайп и прочетох кореспонденцията им. Дори са се виждали веднъж и не знам той какво й е обяснявал, но явно я е убедил, че държи на нея и че е въпрос на време да се раздели с мен. За детето тя така или иначе не знае. А тя явно доста е хлътнала по него - много държала на него (явно е доста добър с думите и лъжите). Тъй като гледах телефона му през ноща докато спи, той стана до тоалетна и видя, че съм го взела. Признах му, че съм видяла, че отново си пишат с нея.
Попитах го защо, задавах въпроси, а той само мълчеше гузен. Казах му, че може би трябва да се разделим и му дадох срок от една седмица да се изнесе от вкъщи. Давам му време да реши какво иска, но аз не искам такъв мъж до себе си. На другия ден той не спря да ми пише как се чувствал гузен, дали още имал шанс с мен или тотално го е изгубил, да сме излезели вечерта. Реших да го изслушам и се видяхме вечерта в едно заведение. Дойде с букет цветя и гузен поглед. Каза, че бил най-големия глупак, че не оценява какво има и т.н. Попита ме дали вече е късно за нас. Казах му, че той трябва да реши какво иска. Аз съм казала неведнъж, че искам да положим усилия да си оправим връзката, но само ако и той го иска. Обеща, че ще помисли и на следващия ден сутринта ми каза, че спира всякаква комуникация с нея - изтри й телефона, блокира я в скайп. Каза, че не й дължи обяснения и дори няма да й се обажда или да се виждат, за да прекрати. Пропуснах да спомена, че вече и служебно нямаха поводи да се виждат, тъй като този проект беше приключил, така че аз се надявах, че наистина с времето ще се заглуши спомена за нея. Нещата между нас вървяха много добре - и аз, и той се стараехме. Беше мил, нежен, само секс не правехме, което предвид, че бях 8мия месец за мен беше ок, но се притеснявах на него да не би да му липсва и се опитвах поне с френска любов да компенсирам, но той не винаги искаше, което на мен ми създаваше известни комплекси, че не му харесва, че ме сравнява с нея, но реших, че с времето нещата ще си дойдат на мястото. Така продължиха нещата месец и половина - всичко беше наред. До преди няколко дни, когато разбрах, че служебно пак са се засекли с нея и искрата явно отново е припламнала. Видях няколко съобщения в скайпа му, с които се опитва да започне разговор с нея, но тя явно му е била сърдита и не отговаря. Въпреки това, вече имах отново повод за притеснение и в събота, след като се прибра от въпросния обект директно му казах, че се притеснявам, че се е засекъл там с нея (беше ми споменал преди, че тя работи там) и че мисля, че отново ще направи някаква глупост. Той започна да отрична, че му е писнало да съм мнителна, да го обсебвам, да го разпитвам. Казах му, че го правя само, когато наистина имам повод. Преди това 10 години не съм била така, изобщо не съм го ревнувала. Казах му, че е нормално ако държи на мен, да умее да се контролира и да не се подхлъзва всеки път и че искам да има малко повече воля и да устои на изкушението. От дума на дума той взе да ми говори, че не бил сигурен какво чувства към мен, че може би нещата между нас са се изчерпали и че държал на мен като приятел и на детето, но нямал вече емоции към мен и т.н. Имал нужда от време да си помисли какво иска, да съм му дадяла време. Казах му, че мога да му дам време, но искам да мисли сам, а не прекарвайки си времето с нея, тъй като тогава решението му ще е субективно.
Говорихме много и той само твърдеше, че много държал на детето и искал да си го гледа и да помага - предложи да остане да живее с мен, да съжителстваме заедно, но без емоционална връзка. Казах му, че това за мен не е вариант, тъй като аз няма да се чувствам добре, а това ще се отразява и на детето. Той каза, че иска да си помисли до края на тази седмица и тогава ще говорим пак. Съгласих се, само че не спира да ме гложди какво да очаквам от него. В неделя съм сигурна, че се видя с нея. Не знам какво я е излъгал, но явно са си пооправили отношенията, тъй като вечерта не се прибра и явно е спал при нея, макар че вчера като говорихме каза, че се бил виждал с разни приятели, били пили вечерта. Призна, че се е виждал и с нея и си били говорили. Питах го пак заради единия секс дали си струва да си развалим семейството, каза че може да не е само секс - били много еднакви, говорили си за много неща. Казах му да помисли дали все пак не иска да даде последен шанс да си оправим отношенията в името на дългогодишната ни връзка и детето, което чакаме. Той пак каза, че според него нямало вече шанс за нас, бил опитал, но не ставало. Иначе аз вече съм 9ти месец. Вкъщи подготвяме нещата за бебето и той помага (може би защото се чувства гузен), но не проявява никаква емоция към мен. Каза, че пак ще говорим в края на седмицата. Обеща, че ще помисли. А аз не спирам да мисля какво да направя. Четох доста в интернет, че на този етап може би наистина е по-добре да го оставя насаме с мислите му (но той не е насаме, защото контактува и ще се вижда с нея, тоест няма да мисли безпристрастно). От друга страна не знам дали не се опитва да си остави вратичка с мен, докато види накъде ще потръгнат нещата с нея. Не знам на нея какво й е казал, но със сигурност тя не знае, че чакаме дете. Няколко пъти му намекнах, че той не е искрен с нея и тя рано или късно ще разбере. Той само се страхува аз да не й кажа, да не направя някой скандал, тъй като имам номера й, а и знам къде живее. Имах много големи колебания дали да не се чуя или видя с нея и да й разкажа моята гледна точка. Доколкото имам впечатления е интелигентна жена и поне бихме могли да проведем един нормален разговор, за да знае и тя истината. Доколкото знам тя не търси просто флирт, а сериозна връзка, така че не е без значение факта за нашето дете. От друга страна, ако й кажа, тя сигурно ще говори с него и той ще разбере, че аз съм й казала, което може би ще го озлоби към мен, макар че не знам дали имам какво да губя. Така или иначе ако той не се откаже от връзката си с нея, аз не съм ок да живеем заедно като съквартиранти само заради детето, а и не се знае кога ще се задълбочат отношенията им и ще реши да се изнесе и ще се окаже, че просто ме е използвал да живее с някого и някъде докато види накъде отиват техните отношения. Мислила съм си и да ги срещна някъде заедно (пред тях) или другаде и да повдигна въпроса пред двамата. Няма да има нужда да казвам, че съм бременна - то си личи, но ме е страх да не стане някаква грозна сцена.
Може би ще изчакам до края на седмицата да чуя решението му и ако то е същото като сега - да живеем заедно само заради детето, ще му кажа да се изнесе и ще отида в родния ми град да родя и ще стоя там с детето известно време докато се успокоя и свикна да се справям с него. Единствено се чудя дали все пак да не говоря с нея.
Малко дълго стана, но ще се раздвам ако споделите вашите мнения и коментари по темата ми. Мислите ли, че наистина е изстинал към мен или просто в момента е увлечен и иска да си изживее тръпката. Да говоря ли с нея, да предприема ли други действия, за да се боря за връзката си или просто да приема нещата каквито са?
Благодаря предварително за мненията ви.
ще се опитам накратко да разкажа моята история с моба за съвет от ваша страна.
С приятеля ми сме заедно от 10 години, досега винаги сме били много близки, прекарвахме много време заедно и не сме си изневерявали. Разбира се, с годините се натрупа и някаква рутина във връзка, сексът намаля, което може би се дължи и на двама ни. През май месец разбрахме, че съм бременна. Зарадвахме се и двамата. Не беше очаквано, тъй като имах проблеми и мислех, че няма да стане така лесно, но бяхме говорили за дете и дори бяхме правили преди да е станало зачеването няколко опита със стимулиране на овулацията с лекарства.
Всичко си вървеше добре до отпуската ни през месец август, на която той се държа доста хладно и беше леко изнервен. Като се прибрахме от почивката, странното му поведение продължи, което ме накара да се усъмня и потърся причината. Проверих телефона му и установих, че малко преди отпуската се е запознал и започнал комуникация по скайп и смс-и с жена от фирма, с която работят. Първата им интимна среща е била в предпоследния ден от отпуската ни, когато бяхме на гости на роднини в друг град и той каза, че ще се вижда с колеги, които са в командировка там да празнуват рожден ден. После като се върнахме в София, под претекст, че е в командировка отново се е виждал с нея още 5-6 пъти с приспиване у тях.
След като бях сигурна, поставих въпроса на директен разговор с него. Не му казах, че съм ровила в телефона, но посочих редица причини, които ме навеждат на мисълта, че има връзка. Той отричаше, но аз му казах, че съм сигурна и искам да бъде честен с мен. Също така, да си помисли дали е влюбен и иска да е с тази жена или е било просто увлечение и иска да е с мен. Каза че държи на мен, че иска да е с мен и детето, макар че не призна директно за връзката. Призна, че наистина напоследък малко ме пренебрегва и обеща, че от следващия ден всичко ще е постарому. Аз му казах, че ако иска да остане с мен, искам веднага да приключи всичко. На другия ден като се прибра от работа, го попитах дали всичко е приключило и той каза да. Поговорихме малко за нещата - как са се случили, твърди, че се е изкушил, че тя е направила първата стъпка. Разказа ми малко и за нея (исках да знам) и че била като порно актриса в леглото. Тя е на 31, една година по-малка от нас, живее сама с дъщеря си на 5 години. С мъжа й се били разделили и сега поддържали връзка само покрай детето.
Не ми беше трудно да превъзмогна всичко, но в името на връзката ни и очакваното дете, реших да дам шанс. Неговото поведение се промени, обръщаше ми внимание, прекарвахме всяка свободна вечер заедно, поговорихме и за нашите отношение - какво не е било наред, какво може да се промени. Но аз не можех да бъда напълно спокойна. След няколко дни проверих телефона му и видях, че пак и е писал смс с някакъв претекст уж, че й обещал да оправи нещо у тях. Директно му казах, че съм видяла. Попитах го защо. Отново съжали и обеща, че няма повече да търси контакт с нея. Пред мен й написа смс, че е било грешка, че й е писал, че не искал да й дава напразни надежди, че нещата между тях не могат да продължат, тъй като си има приятелка и държи на нея.
С това и двамата се разбрахме, че вече няма да споменаваме тази история, за да не се мъчим. Отношенията ни се оправиха. Той наистина полагаше усилия и аз повярвах, че може би ще успеем да оставим това зад нас. Но понякога съмнението си оставаше и след около 2-3 седмици проверих телефона му и видях, че отново си пишат в скайп и прочетох кореспонденцията им. Дори са се виждали веднъж и не знам той какво й е обяснявал, но явно я е убедил, че държи на нея и че е въпрос на време да се раздели с мен. За детето тя така или иначе не знае. А тя явно доста е хлътнала по него - много държала на него (явно е доста добър с думите и лъжите). Тъй като гледах телефона му през ноща докато спи, той стана до тоалетна и видя, че съм го взела. Признах му, че съм видяла, че отново си пишат с нея.
Попитах го защо, задавах въпроси, а той само мълчеше гузен. Казах му, че може би трябва да се разделим и му дадох срок от една седмица да се изнесе от вкъщи. Давам му време да реши какво иска, но аз не искам такъв мъж до себе си. На другия ден той не спря да ми пише как се чувствал гузен, дали още имал шанс с мен или тотално го е изгубил, да сме излезели вечерта. Реших да го изслушам и се видяхме вечерта в едно заведение. Дойде с букет цветя и гузен поглед. Каза, че бил най-големия глупак, че не оценява какво има и т.н. Попита ме дали вече е късно за нас. Казах му, че той трябва да реши какво иска. Аз съм казала неведнъж, че искам да положим усилия да си оправим връзката, но само ако и той го иска. Обеща, че ще помисли и на следващия ден сутринта ми каза, че спира всякаква комуникация с нея - изтри й телефона, блокира я в скайп. Каза, че не й дължи обяснения и дори няма да й се обажда или да се виждат, за да прекрати. Пропуснах да спомена, че вече и служебно нямаха поводи да се виждат, тъй като този проект беше приключил, така че аз се надявах, че наистина с времето ще се заглуши спомена за нея. Нещата между нас вървяха много добре - и аз, и той се стараехме. Беше мил, нежен, само секс не правехме, което предвид, че бях 8мия месец за мен беше ок, но се притеснявах на него да не би да му липсва и се опитвах поне с френска любов да компенсирам, но той не винаги искаше, което на мен ми създаваше известни комплекси, че не му харесва, че ме сравнява с нея, но реших, че с времето нещата ще си дойдат на мястото. Така продължиха нещата месец и половина - всичко беше наред. До преди няколко дни, когато разбрах, че служебно пак са се засекли с нея и искрата явно отново е припламнала. Видях няколко съобщения в скайпа му, с които се опитва да започне разговор с нея, но тя явно му е била сърдита и не отговаря. Въпреки това, вече имах отново повод за притеснение и в събота, след като се прибра от въпросния обект директно му казах, че се притеснявам, че се е засекъл там с нея (беше ми споменал преди, че тя работи там) и че мисля, че отново ще направи някаква глупост. Той започна да отрична, че му е писнало да съм мнителна, да го обсебвам, да го разпитвам. Казах му, че го правя само, когато наистина имам повод. Преди това 10 години не съм била така, изобщо не съм го ревнувала. Казах му, че е нормално ако държи на мен, да умее да се контролира и да не се подхлъзва всеки път и че искам да има малко повече воля и да устои на изкушението. От дума на дума той взе да ми говори, че не бил сигурен какво чувства към мен, че може би нещата между нас са се изчерпали и че държал на мен като приятел и на детето, но нямал вече емоции към мен и т.н. Имал нужда от време да си помисли какво иска, да съм му дадяла време. Казах му, че мога да му дам време, но искам да мисли сам, а не прекарвайки си времето с нея, тъй като тогава решението му ще е субективно.
Говорихме много и той само твърдеше, че много държал на детето и искал да си го гледа и да помага - предложи да остане да живее с мен, да съжителстваме заедно, но без емоционална връзка. Казах му, че това за мен не е вариант, тъй като аз няма да се чувствам добре, а това ще се отразява и на детето. Той каза, че иска да си помисли до края на тази седмица и тогава ще говорим пак. Съгласих се, само че не спира да ме гложди какво да очаквам от него. В неделя съм сигурна, че се видя с нея. Не знам какво я е излъгал, но явно са си пооправили отношенията, тъй като вечерта не се прибра и явно е спал при нея, макар че вчера като говорихме каза, че се бил виждал с разни приятели, били пили вечерта. Призна, че се е виждал и с нея и си били говорили. Питах го пак заради единия секс дали си струва да си развалим семейството, каза че може да не е само секс - били много еднакви, говорили си за много неща. Казах му да помисли дали все пак не иска да даде последен шанс да си оправим отношенията в името на дългогодишната ни връзка и детето, което чакаме. Той пак каза, че според него нямало вече шанс за нас, бил опитал, но не ставало. Иначе аз вече съм 9ти месец. Вкъщи подготвяме нещата за бебето и той помага (може би защото се чувства гузен), но не проявява никаква емоция към мен. Каза, че пак ще говорим в края на седмицата. Обеща, че ще помисли. А аз не спирам да мисля какво да направя. Четох доста в интернет, че на този етап може би наистина е по-добре да го оставя насаме с мислите му (но той не е насаме, защото контактува и ще се вижда с нея, тоест няма да мисли безпристрастно). От друга страна не знам дали не се опитва да си остави вратичка с мен, докато види накъде ще потръгнат нещата с нея. Не знам на нея какво й е казал, но със сигурност тя не знае, че чакаме дете. Няколко пъти му намекнах, че той не е искрен с нея и тя рано или късно ще разбере. Той само се страхува аз да не й кажа, да не направя някой скандал, тъй като имам номера й, а и знам къде живее. Имах много големи колебания дали да не се чуя или видя с нея и да й разкажа моята гледна точка. Доколкото имам впечатления е интелигентна жена и поне бихме могли да проведем един нормален разговор, за да знае и тя истината. Доколкото знам тя не търси просто флирт, а сериозна връзка, така че не е без значение факта за нашето дете. От друга страна, ако й кажа, тя сигурно ще говори с него и той ще разбере, че аз съм й казала, което може би ще го озлоби към мен, макар че не знам дали имам какво да губя. Така или иначе ако той не се откаже от връзката си с нея, аз не съм ок да живеем заедно като съквартиранти само заради детето, а и не се знае кога ще се задълбочат отношенията им и ще реши да се изнесе и ще се окаже, че просто ме е използвал да живее с някого и някъде докато види накъде отиват техните отношения. Мислила съм си и да ги срещна някъде заедно (пред тях) или другаде и да повдигна въпроса пред двамата. Няма да има нужда да казвам, че съм бременна - то си личи, но ме е страх да не стане някаква грозна сцена.
Може би ще изчакам до края на седмицата да чуя решението му и ако то е същото като сега - да живеем заедно само заради детето, ще му кажа да се изнесе и ще отида в родния ми град да родя и ще стоя там с детето известно време докато се успокоя и свикна да се справям с него. Единствено се чудя дали все пак да не говоря с нея.
Малко дълго стана, но ще се раздвам ако споделите вашите мнения и коментари по темата ми. Мислите ли, че наистина е изстинал към мен или просто в момента е увлечен и иска да си изживее тръпката. Да говоря ли с нея, да предприема ли други действия, за да се боря за връзката си или просто да приема нещата каквито са?
Благодаря предварително за мненията ви.
