Какво е да си умен и какво е да си тъп?

Е, пак ли стигаме до материалните и кариерни успехи като признак на интелект?
Диоген – оня от бъчвата – е бил прост и тъп, защото дори не е имал банкова сметка.
Ами, добре...

И двете, Сийке, и двете! Практиката и учебниците вървят заено - от практиката чрез наблюдения и експерименти отива в учебниците, Давай въпросчетата, те са ми от полза, обаче ти ще покажеш колко не си в час! Какво им е на учебниците, те затова са учебници, защото няколко човека са седнали, изчели са един тон експерименти, описани случаи на реални хора и т.н., и са дали някакъв обем от тази необятна информация, за да могат други хора да седват, да прочетат и да научат. Твоите твърдения са напълно... лаишки, да ги нарека, наивна психология, както й се казва по учебниците. Не че е грешна, просто е само едно парченце от пъзела. Нали си виждала децата как се учат да не пипат котлона? Казвеш му $не пипай, пари$, то те гледа учулидо, замисля се, и посяга. И се пари неведнъж, защото явно един път не е достатъчен, колкото пъти да му казваш, че пари, и то вече има собствен опит. Е, същото е и при възрастните. Казваш на хората да не скачат отвисоко, защото могат да се пребият, обаче те хем го зная,т хем знаят, че хора са се пребивали, хем като нашето малко детенце си мислят, че то за тях не се отнася и скачат... и много често се пребиват. Затова всеки в живота си първо се опира на собствения опит, и по учебниците (ах, колко много хора ги мразят, сигурно защото понякога написанато е твърде вярно), житейския опит на един човек не може да се приложи към живота на друг човек. Затова и хората от поколение на поколение сами изминават пътя и настъпват безброй пъти същото гребло, което са настъпвали мама и татко.За да се поучиш от чуждия опит трябва задължително да си натрупал свой, а този свой се трупа още от раждането по пътя на опита и грешката. Мога и много научно да ти го обясня, но гледам да е по.достъпно и чрез примери. Сега можеш пак да тропаш с крак и да се заяждаш - колкото и да тропаш, няма да промениш нещата. И не ми излизай с номера, че е мързи - ти просто не знаеш, това е положението, ама искаш другите да си мислят, че знаеш. Е, сори, попадна на грешния опонент! Ако имаш конкретни претенции, се поразмърдай малко, да те видим колко знаеш очевидните неща.

Някъде да споменах пари?!
Когато стоиш отстрани, гледаш грешките на другите и си правиш разни изводи, за да не се оплетеш точно като тях, не си умен, хитрец си! И мен ме мързи да обяснявам.

Ох, добре.
Успокойте се, много сте умни! 

Аз казах, че не съм. Но ти едно време беше по-умна.

Ако успееш да си направиш изводите от чуждите постъпки, то наистина си способен да се учиш на малко по-високо ниво. Примерно, ако знаеш, виждаш как хората всеки ден дават по 5 лева за лотариен билет и в болшинството от случаите не печелят, или печелят съвсем малка сума, която в най-добрия случай се равнява на похарчените пари за билети до момента, а много бесто са просто пари на вятъра, можеш да се поучиш и да си кажеш $купуването на лотариен билет от 5 лева по 30 дни прави 150 лева, и вероятността за печалба е малка, то по-добре да не давам 150 лева за билети, защото по-вероятно ще ги изгубя, а да си ги спестя или да си купя обувки, или да ги изям и изпия...$. Това вече е учене. Обаче милиони хора пренебрегват точно този чужд опит, а виждат как Иван се показва по телевизора с печалба и си започват да си правят китайска математика как непмененно и те ще спечелят... и дават всеки месец по 150 лева. А много често хем го виждаме, хем го правим същото, хем неведнъж и пак ни се иска резултатът да е друг.

Сийке, достатъчно умен човек е да си признае, когато е допуснал грешка, да прояви малко самоуважение, вместо инфантилно да се фръцка, защото не му е по сгодата.

Andariel, разбирам желанието ти да спориш с когото ти попадне и го уважавам, но просто в случая нямам нито желанието, нито времето, нито нужните сили да преливам от пусто в празно. А и не ми допада начинът, по който водиш спорове. Нито тонът ти. Моля те, намери си някой друг, с когото да си мериш това, което те напъва да си мериш
Вече споделих мнението си по темата:


Аз лично се имам за средно интелигентна и понеже вече съм настъпвала мотиката, наречена спор с радиото, а.к.а. Andariel, не съм чак толкова тъпа, за да си го причиня отново.

А, не. Аз съм от отбора на тъпите.
Тъп, прост рептил съм аз.

По темата -  колкото си по-тъп, толкова по-лсно живееш.

"Колкото по-малко знаеш, толкова по-лесно ще живееш. Знанието те прави свободен, но нещастен.
Ела, пий с мене за наивността, глупостта и за всичко, което се причислява към нея: любовта, вярата в бъдещето, мечтите за щастие, прелестната простота, изгубеният рай …"

Цеца 

Наизуст го знам тоя диалог вече 20 години.

Сийке, по-скоро е добре ти да не се опитваш да си меериш нещо с мен изенно за учене и т.н., защото си личи, че не ги разбираш тези работи. Ако ги разбираше, щеше да дадеш някакви аргументи, а ти нищо не правиш, само се измъкваш катодецата с "мързи ме, не ми се обяснява, мери си го с друг". Изобщо не ми дреме какво ти допада и какво не - важно е дали това, което човек пише е фактически вярно или не. Дотук към мен никой не е предявил сериозни претенции със съответните аргументи. Аз моята теза я доказах, а това, че на теб не ти хареева няма да направи написаното от мен по-малко вярно. Сори, сърдИ се на учебниците! Всеки път с мен настъпваш една и съща мотика - пънеш се за неща, които са ти на ниво лични философии за живота, а не на по-обективна основа, хайде, да не я наричам научна, за да не звучи прекалено тежко. Ако имаш с нещо да докажеш тезата си и да обориш това, което аз написах като теза - ок, с удоволствие ще прочета. Ако съм в грешка - ще си призная.

Във всеки случай доста успокояващо действа, когато човек прочете, че на въпроса "За колко умен:глупав се смятате?", около  90 процета отговарят, че са умни над средното ниво. Поне човек се успокоява, че е нормален. 

Задължително?!?
Това значи че си расъл с тъпи/безхаберни/липсващи родители. Моите 3 деца никога не са били удряни от ток, горени от огън, порязвания от нож, удряни от кола и прочие.

Когато забелязах, че големият ми син (тогава беше към 8 г) продължава понякога да пресича без да се оглежда ги заставих със сестра му да гледат с мен половин час YouTube компилация на инциденти с пешеходци и велосипедисти. Малката тогава се разплака, но никога повече не съм ги видял да пресичат без да се оглеждат. Нито веднъж от тогава не се е налагало да им припомня да си слагат каските (ходят с колела на училище).

И на трите си деца съм давал да докоснат за част от секундата нагорещена тенджера. След това им предлагам да я хванат в ръка. И трите отказаха БЕЗ ДА НАСТЪПВАТ МОТИКАТА. Ако си умен и има от кого да се учиш няма нужда да разбираш всичко по трудния начин.

Това ми звучи малко деспотично. 

Изгрява поредната мъжка звезда

Да, ученето е с настъпване на мотиката, при това неведнъж. Добрата новина е, в един мовент човек започва да се научава да прави прехвърляне от собствения си минал опит, плюс наблюдение на чужди действия и опит, към една непозната ситуация и строи хипотеза.Понякога улучва - понякога не. Тогава ще-неще, трябва да нарави ревизия на резултата, което също е опит. И ученето не става с еднократно настъпване, нито е плавно съотношение положителен-отрицателен резултат, а е "щрак", и мусветва (инсейт му казват) - това е същинско учене и после е по-вероятно вече да използва новото знание за следваща подобна ситуация, вместо пак да настъпва мотиката. Обаче с ученето от чужд опит е много, много трудно. Абе, тая работа с учеенето и мотиката е доста сложна, опитвам се да го обясняв по-простичко, но то е цял букет от модели, и все още се проучва. Неприятното е, че много често моделите залагат, както и това, кето е за ненастъпването на мотиката, на идеята, че човекът е рационален агент. Да, ама не, проблемът е, че ирацционалността се намесва и човек настъпва мотиката, колкото и да си е казвал, че не е глупав като Иван, който е настъпил мотиката. Ако беше рационален агент, мошениците и политиците досега щяха да са умряли от глад.

Проблемът с децата е, че ей тъй, както сега си мислиш, че са се научили без да настъпват мотиката, е много вероятно да дойде един момент, като че ли нарочно, тъкмо си се успокоил и си казваш "е, умни са ми децата, не настъпват мотиката", и те вземат, че се изтряскат по най-тъпия начин. Тогава всичките мисли за ученето чрез ненастъпване на мотиката си заминавав скоропостижно при челен сблъсък с реалността.

Това е, щото мотиката не е една.
Има такива изключителни търмъци, инкрустирани с драгоценни камъни и със златен и сребърен обков (или облечени в марково рацио), че отдалеч примамват да ги приближиш...