Там е работата, че точно това снизходително отношение и опит за разбиране на нещастните хорица в България най-много дразни и отблъсква. Как пък не ви хрумва,че никой не ви завижда и колкото и да е невероятно, хората живеят добре и им харесва. Последния път 20 минути се възмущаваха как не могли да си качат бебешката количка в трамвая и как в Германия трамваите били много удобни за майки с деца, пък горките ние с тези трамваи как живеем въобще.
- Публикувана: 8 авг. 2017, 15:05 ч.
- Последно мнение: 15 авг. 2017, 23:55 ч.
Натоварват ли ви върнали се от чужбина (за ваканция)?
Имам една може да се каже приятелка и ми е приятно винаги да я видя. Но времето за виждане ни е доста ограничено. Иска ми се за по-дълго време да можехме да се видим. Когато тя е в България, времето минава много бързо и хайде пак на летището отива да се качи на самолета. Дразни ми, че иска да се види с всички, дори и с такива, които си мисли, че са й приятелки.
Била съм и от едната страна, и от другата. Да натоварващо е. Особено ми липсва търпимост към типичната българска първенющина. Пример: "Оооо! ТИ нямаш миялна машина!?! При нас всички имат." 
" О, ти пиеш вода от пластмасова бутилка...о, не, много е вредно, при нас не се пие такава вода, ти трябва да се замислиш за здравето си...ама то в България май всички сте така."
Сега съм бременна и ми е лошо и не искам хора да гледам, обаче всички август са свободни и искат да се видим. Тежи ми, нямам кеф...знам че искат да се оплачат, похвалят, нямам сили...Съжалявам това е.
" О, ти пиеш вода от пластмасова бутилка...о, не, много е вредно, при нас не се пие такава вода, ти трябва да се замислиш за здравето си...ама то в България май всички сте така." Сега съм бременна и ми е лошо и не искам хора да гледам, обаче всички август са свободни и искат да се видим. Тежи ми, нямам кеф...знам че искат да се оплачат, похвалят, нямам сили...Съжалявам това е.
Мен лично ме натоварват някои познати. Например аз съм човек, който много си държи на личното пространство и ако искам да си остана у дома започват да ми се цупят. Натоварва ме и това, че не се съобразяват много, много с моите желания, с моите задачки и дори финансово не се съобразяват и винаги искат да ходят по скъпи места, а не всеки има възможност. Иначе ми е приятно да се видя с тях стига да не злоупотребяват с някои неща.
Тези, които са ми най-близко до сърцето от живеещите в чужбина, живеят в Канада. Съответно се знае от много рано, кога ще са в България и за колко време. Смятам, че е редно аз да се съобразя и да си напасна графика. Не ме натоварват, обичам ги и много им се радвам. Чакаме ги следващата седмица. 
Дразнещо ми е подмятането от познати от типа "а пък ние така, а вие... о, ужас". Сякаш за пръв път стъпват в БГ и нищо от действителността не им е познато.
Дразнещо ми е подмятането от познати от типа "а пък ние така, а вие... о, ужас". Сякаш за пръв път стъпват в БГ и нищо от действителността не им е познато.
В интерес на истината, повечето българи се държат по описания от Янечек начин. Факт е, че и повечето живеят много добре.
При мен няма социални или културни разлики с познатите ми и за това, вероятно не си завиждаме. Е, аз завиждам за череши и малини, а те за дълго лято, но е в рамките на приемливото дразнене.
При мен няма социални или културни разлики с познатите ми и за това, вероятно не си завиждаме. Е, аз завиждам за череши и малини, а те за дълго лято, но е в рамките на приемливото дразнене.
Там е работата, че точно това снизходително отношение и опит за разбиране на нещастните хорица в България най-много дразни и отблъсква. Как пък не ви хрумва,че никой не ви завижда и колкото и да е невероятно, хората живеят добре и им харесва. ...
Аз лично измежду не чак толкова многото ми близки и приятели в чужбина досега не съм имала работа с "натоварващи", нито пък с разбиращи като тази потребителка. Поне не съм усетила.
И все пак да не забравяме, че името на типично българското явление парвенющина е френско.
П.П. За дълго лято и аз завиждам, а най-вече - за липса на студена зима. Като се пенсионирам, не знам дали да не `зема да се преселя някъде из Южна Италия. Не е Австралия, разбира се, но все е нещо.
Тези, които са ми най-близко до сърцето от живеещите в чужбина, живеят в Канада. Съответно се знае от много рано, кога ще са в България и за колко време. Смятам, че е редно аз да се съобразя и да си напасна графика. Не ме натоварват, обичам ги и много им се радвам. Чакаме ги следващата седмица.
Дразнещо ми е подмятането от познати от типа "а пък ние така, а вие... о, ужас". Сякаш за пръв път стъпват в БГ и нищо от действителността не им е познато.
Дразнещо ми е подмятането от познати от типа "а пък ние така, а вие... о, ужас". Сякаш за пръв път стъпват в БГ и нищо от действителността не им е познато.
Такива хора се правят на интересни. Като живеят в чужбина, все едно не търпят мизерия. Поне моята приятелка не е такава. Не мога да понасям такива хора, които си мислят, че са много важни, след като живеят в чужбина!
Натоварват ме, ама не всички. 
Наскоро се видях с приятелка,която живее от 6 мес.в Холандия и мога да напиша роман за глупостите,които чух в рамките на 2 часа.Общо взето безкраен монолог,даже не се сети да ме попита ние как сме с децата.
Чух колко сме зле тук и как едва ли не там са изхвърчали в космоса(с 30 годишен кредит)
Как в Холандия основното образование е много по-напред от БГ и още във втори клас(тоест на 7 години)умножават с двуцифрени числа.
Как модата ни тук е ментак и там хората са облечени по-добре. Как във Варна всичко е по-скъпо и от там включително и по заведенията.Тока им бил целогодишно по 50 лв.на месец.Тук хората били злобни и бедни и т.н и т.н още куп бисери. 
При опитите ми да кажа все пак нещо и за нас ме прекъсваше с разкази за други българи в Холандия колко добре били устроени.То разбирам да говори на някой,който извън БГ не е излизал,ама и други сме били в Западна Европа включително и в Холандия,та...общо взето чутото ми се видя смехотворно и смятам да зачеркна тези отношения един път завинаги,защото и предното ни виждане протече пак по същия начин..Иначе смятам тези дни да се видя по моя инициатива с приятели,които живеят в Норвегия.
Наскоро се видях с приятелка,която живее от 6 мес.в Холандия и мога да напиша роман за глупостите,които чух в рамките на 2 часа.Общо взето безкраен монолог,даже не се сети да ме попита ние как сме с децата.
Чух колко сме зле тук и как едва ли не там са изхвърчали в космоса(с 30 годишен кредит)
Как в Холандия основното образование е много по-напред от БГ и още във втори клас(тоест на 7 години)умножават с двуцифрени числа.
Как модата ни тук е ментак и там хората са облечени по-добре. Как във Варна всичко е по-скъпо и от там включително и по заведенията.Тока им бил целогодишно по 50 лв.на месец.Тук хората били злобни и бедни и т.н и т.н още куп бисери. При опитите ми да кажа все пак нещо и за нас ме прекъсваше с разкази за други българи в Холандия колко добре били устроени.То разбирам да говори на някой,който извън БГ не е излизал,ама и други сме били в Западна Европа включително и в Холандия,та...общо взето чутото ми се видя смехотворно и смятам да зачеркна тези отношения един път завинаги,защото и предното ни виждане протече пак по същия начин..Иначе смятам тези дни да се видя по моя инициатива с приятели,които живеят в Норвегия.
Истината е, че хората живеещи в България (не всички) едва ли им се слуша колко прекрасно е в чужбина като едновременно ситуацията в България е такава каквато е в момента, те. трудно се живее. Трудни времена са за хората, които се опитват да оцеляват в нашата мила родина.
Подобни изречения от скоро заминали не, че ме натоварват, но са ми смешни. И тук и там има и добри, и лоши неща. Не всичко е бяло и черно. Не за всички в България е трудно. Доста хора си живеем много добре. Не сме пожелали да заминем за чужбина, тук ни е удобно.
Макар да ми е приятно да видя старите си вече забегнали приятели, подобни срещи ме натоварват много с носталгията, която ми носят.
Не ми е достатъчно да ми отделят 2 часа, да сблъскаме ВСИЧКО, което иначе бихме бъбрили с вечери, срещи, чаши вино и съвместни занимания.
За съжаление вярвам, че това са сенки от добри приятелства, които са прекъснати заради техните решения да заминат. Това тяхно решение ми е донесло болка, тъга и липса. Наложило се е да продължа живота си на старото място, по стария начин, но без тях. За тях преместването е било нещо ново и интересно, борба и предизвикатество, за мен е било загуба и неприятна промяна.
Приятелството е вид връзка, която трябва да се развива. И това няма как да стане за 2 часа, когато те си идват и имат 2 часа, в които да ме сместят. За тях това е приповдигнато настроение, софри и с роднини, наситени срещи с приятели, подаръци и т.н. За мен обаче е преподреждане на графика, търсене как да се видим, нагласяне с техния график и поредното усещане, че живота се върти около тях и трябва да се нагодя с техните решения. Все пак те не се прибират, тогава когато на мен ми се иска да ги видя.
Останали са няколко хора, които са ми скъпи и продължавам да поддържаме връзка, но наистна смятам, че такива приятелства няма как да продължат, а се превръщат в добри познанства.
Не ми е достатъчно да ми отделят 2 часа, да сблъскаме ВСИЧКО, което иначе бихме бъбрили с вечери, срещи, чаши вино и съвместни занимания.
За съжаление вярвам, че това са сенки от добри приятелства, които са прекъснати заради техните решения да заминат. Това тяхно решение ми е донесло болка, тъга и липса. Наложило се е да продължа живота си на старото място, по стария начин, но без тях. За тях преместването е било нещо ново и интересно, борба и предизвикатество, за мен е било загуба и неприятна промяна.
Приятелството е вид връзка, която трябва да се развива. И това няма как да стане за 2 часа, когато те си идват и имат 2 часа, в които да ме сместят. За тях това е приповдигнато настроение, софри и с роднини, наситени срещи с приятели, подаръци и т.н. За мен обаче е преподреждане на графика, търсене как да се видим, нагласяне с техния график и поредното усещане, че живота се върти около тях и трябва да се нагодя с техните решения. Все пак те не се прибират, тогава когато на мен ми се иска да ги видя.
Останали са няколко хора, които са ми скъпи и продължавам да поддържаме връзка, но наистна смятам, че такива приятелства няма как да продължат, а се превръщат в добри познанства.
Един малко странен въпрос - какво мислите за дошъл от чужбина българин, който иска да направи изненада на познат. Организира чрез други ходене на кино, ресторант или подобни и се явява неочаквано. Естествено изненадания е доволен, но пък си има друг план за деня и след малко си тръгва. Някакво недоволство се получава. Аз не харесвам такива изненади, но дали са нормални за другите? Може би аз съм закостеняла.
Цитат
За съжаление вярвам, че това са сенки от добри приятелства, които са прекъснати заради техните решения да заминат. Това тяхно решение ми е донесло болка, тъга и липса. Наложило се е да продължа живота си на старото място, по стария начин, но без тях.
За мен ако наистина хората са ми приятели няма да имам търпение да се видим. Колкото и кратък да им е престоя и колкото и да имам ангажименти все ще мога да отделя 2-3 часа за да си поговорим. Имам приятелка в Германия и една в Ирландия (те вече се върнаха за постоянно в България), но като казваха че ще се прибират бях супер щастлива.
Сега аз съм от другата страна на барикадата и като се чувам с приятели все ме питат кога ще се прибираме и че нямат търпение да се видим.
Вече както казаха ако един човек не ти е приятен дали е в БГ или в чужбина срещата ще е винаги натоварваща. А до това има ли съдимиална и от какво бутилки пие вода за мен това са хора за които имаше една приказка пази боже сляпо да прогледне. Отишли са в чужбина и вече са в рая. Но ако те демонстрират някакво надуто поведение то пак за мен това не са стойностни хора и истински приятели.
Сега аз съм от другата страна на барикадата и като се чувам с приятели все ме питат кога ще се прибираме и че нямат търпение да се видим.
Вече както казаха ако един човек не ти е приятен дали е в БГ или в чужбина срещата ще е винаги натоварваща. А до това има ли съдимиална и от какво бутилки пие вода за мен това са хора за които имаше една приказка пази боже сляпо да прогледне. Отишли са в чужбина и вече са в рая. Но ако те демонстрират някакво надуто поведение то пак за мен това не са стойностни хора и истински приятели.
И аз съм от тези, които живеят в чужбина. Бих казала, че ЗА МЕН е натоварващо да се срещна с всичките ми приятели в България, понеже са доста. В един момент забелязах, че не отделям достатъчно внимание на семейството си за сметка на приятелите ми и спрях да уведомявам кога пристигам. На място решавам с кого от всички мога да се видя и другите ги отсвирвам. Просто нямам физическа възможност да се видя с всички, поради което има и сръдити. Тъкмо в момента една приятелка ме пита, кога се прибирам в България, а аз току-що се върнах оттам.
Но много съм ядосана на една, която орева света да й се обадя като се прибера, а ми върза такава тенекия, че повече никога няма да я погледна. За времето, през което я чаках напразно, можех да се видя с друг. Дори не се обади, за да се извини. Но гледам, че във фейса е активна, явно е жива и здрава.
Аз пък мога да ви кажа, че често като се прибера и хората ми се оплакват от живота в България и започват да боготворят страната, в която живея, макар и да нямат ни най-малка представа за положението тук.
Мисълта ми е, че винаги ще се намират мрънкащи и от едната и от другата страна.
Но много съм ядосана на една, която орева света да й се обадя като се прибера, а ми върза такава тенекия, че повече никога няма да я погледна. За времето, през което я чаках напразно, можех да се видя с друг. Дори не се обади, за да се извини. Но гледам, че във фейса е активна, явно е жива и здрава.
Аз пък мога да ви кажа, че често като се прибера и хората ми се оплакват от живота в България и започват да боготворят страната, в която живея, макар и да нямат ни най-малка представа за положението тук.
Мисълта ми е, че винаги ще се намират мрънкащи и от едната и от другата страна.