Първата година, когато се прибрахме за отпуска, такава натоварена програма имахме, че в края й се чувствахме уморени. Имаше доста задачи за вършене, да се видим с близките, с приятелите... И пак имаше недоволни - "Еее, поне за едно кафе не се обадихте". И чувстваш вина - с този си се видял, с другия - не. Но после вече гледахме да свършим първо плануваното, да се видим с близките, а с приятелите - ако можем и с когото успеем. Не непременно на всяка цена. Защото за 20 дни трябва да свършиш задачите, натрупани за една година.
Сега се уговарям предварително с 2-3 приятелки да се видя. Ако мога и с някой друг, добре дошло. Но с тези приятелки целогодишно поддържаме връзка във фейсбук, така че смятам, че не се натоварваме взаимно.
Обаче аз пък съм се сблъсквала и със същото, за което пише Buzzz - нескончаеми оплаквания от отсрещната страна. И тогава се чудя как да реагирам.
Сега се уговарям предварително с 2-3 приятелки да се видя. Ако мога и с някой друг, добре дошло. Но с тези приятелки целогодишно поддържаме връзка във фейсбук, така че смятам, че не се натоварваме взаимно.
Обаче аз пък съм се сблъсквала и със същото, за което пише Buzzz - нескончаеми оплаквания от отсрещната страна. И тогава се чудя как да реагирам.
и тя си излива мъката, че там не е като тук и че й се иска да сме всички там. 
