кой крив, кой прав за раждането?

jam защо кошмарно? аз не казвам, че беше супер готино при тези болки. казвам, че ми беше комфортно и не се чувствах като че влизам през една врата на болницата и оставям мъжа си отвън и не знам дали ще излезна от там (някак си мразя болници и се страхувам) . та добре ми дойде непринудена атмосфера. не се чувствах много много като в болница, а като на хотел или нещо подобно.
иначе не мога да нарека преживяването приятно. много болеше и самите контракции и след секциото 

ами Pipinka, мен изобщо не ме вълнува ти какво си представяш, и изобщо не мисля, че е твоя работа как си поддържам градинката - нито пък на лекарите; тяхната работа е да ни помогнат да родим по най-добрия за нас и бебетата начин. И ако случайно на някоя майка й харесва да я бръснат и обработват точно преди раждането, представи си, че за друга това носи неприятни усещания и може да наруши прецеса на раждане. При мен например тези процедури със сигурност имаха негативен ефект. Та за такива неща си говорим - защо у нас е задължително, а в други няма такива изисквания и раждането протича по друг сценарий.

Първото ми раждане беше в България. Второто - в Англия.
По време на и след първото ми раждане ми се случиха всички онези неща, описани (бръснене, клизми, раждане в компанията на други родилки и мотаещ се наоколо екип, отнемане на бебето...), но си мислех, че щом го правят, значи така трябва. (Все пак аз съм била и чавдарче, и пионерче!)
Когато ми предстоеше да раждам в Англия, много се притеснявах. Нашите лекари старателно ме бяха осведомили за "немарливостта и безотговорността" на британската здравна система!
След бременността и раждането ми тук ... не мисля вече така. Тук просто не драматизират нещата (слава Богу, не съм и била в наистина драматична ситуация!), гледат на раждането като на естествен процес, дават ти много повече свобода и ОТГОВОРНОСТ (нещо, което явно не ни харесва) и... се държат с теб като с човек, независимо имаш ли пари в джоба и плащаш ли осигуровки. И разбрах, че всички процедури, които правят в България (и са правели в Европа допреди 20-30тина години), ги правят заради удобството на самите лекари (стерилността е извинение, тук не смятат, че стерилната среда е необходима, пък и като е толкова стерилно при нас, защо толкова бебета, излезли от нашите родилни домове, имат всякакви гъбички..)
Другото, което ми прави впечатление, след като четох много от отговорите в тази тема, е, че вероятно нещата и така ще останат, защото повечето майки смятат това за нормално. Не само майки, повечето българи смятат за нормално да им се карат, по принцип - дали в болници, дали зад гишета...
Но не само, че го смятат за нормално, но и го защитават, и то по един странен начин!
Първо решават, че Нана прави разделение на "Нас - готините - Вас - тъпите" - странно, при положение, че тя сама е българка! Второ, имаше доста неприятни постинги, коментиращи кой къде как се обезкосмява! Особено онези за "косматите горили" ме карат да харесвам горилите повече от хората понякога! (А ако си помислим логично, ролята на космите на определени места е да предпазват от инфекции и обезкосмяването в тази област не се равнява на липса на хигиена от сорта на миенето на зъбите или душа всеки ден! Не си даваме сметка, че по принцип обезкосмяването е мода, която навлиза и сред мъжете, което вече лично мен ме ужасява напълно! Тук, в Англия, има мъже, които по вид и държание не приличат на никакъв пол. Но както и да е, космите не пречат на раждането! Нито "не-правенето" на клизма. Доколкото съм чела, а така се случи и с мен, когато втория път родих без клизма, правото черво често само се изпразва много преди да се роди бебето!)
Но... и аз самата си мислих, че така, както е в Бг, е по-добре, допреди да родя тук... Така, както си мислех, че е по-добре да си раждам сама, без мъжа! Или както се чудех (имаше една друга тема) дали човек обича всичките си деца еднакво!
Но сега си спомням други неща. Спомням си как след като родих сина си, една санитарка ме буташе до стаята ми и ме увещаваше (аз - полу-омаяна) да ми прави магии и се опитваше да ми отмъкне вещите в знак на отплата... Спомням си как лежах и се чудех: "Добре де, всичко свърши, ама какво е различното, аз майка ли съм, или?..." Как питах разни акушерки защо не ми носят бебето, а те нещо мъгливо ми отговаряха... Как, когато ми го донесоха след почти 24 часа, ми донесоха друго бебе, по погрешка, но понеже аз не си го познавах, се готвех да си го накърмя!... И като си спомня това сега, си мисля, че.... не, не е нормално! Горкото ми дете, 24 часа без майка, без топлината й, без миризмата й! За какво са ни клизми и бръснения и процедури, след като не се научаваме на другото, човешкото! (Но и аз от там идвам - е, не съвсем, не бих коментирала окосмеността на жените и харесвам горилите по принцип - по принцип тези животни са доста симпатични, най-малкото с качеството си, че са далеч от идеята да критикуват!) 

jabushka 
Време е някоя предприемчива жена да организира  родилен или натален туризъм...Записвам се за такава екскурзия, когато му дойде времето...например в Англия, може и в Намибия 

Не са чак толкова зле нещата. И тук има съвестни доктори, които са добри специалисти и се отнасят еднакво добре с всички, независимо  от социалния статус. Това, че всяко стадо си има и мърша важи и за тяхното съсловие. Русенският АГ-комплекс за момента е като затвор, но пък предвиждат да го местят в старата сграда на Болницата до 2години. А там има парк и престоя на родилките сигурно няма да е толкова тягостен. В правенето на клизма и бръсненето няма нищо лошо. Правят се преди всяка коремна операция. А знаете, че никой не знае предварително със сигурност какъв ще е крайният изход от раждането. Развитието е към все по-добро. Може би в новия си дом и те ще направят ВИП-зали, за да присъства и таткото на раждането. Май е крайно време да гледаме по-позитивно на нещата....

Какво значи да няма условия за това?!
Аз раждах нормално - в стая 15-20 кв. метра, имаше акушерка, 2-3 анестезиолози, 3 лекарки. Мъжът ми беше до главата ми, държеше ми ръката, главата, мокреше кърпи, носеше ми вода, помагаше при смяната на позите, помагаше за кабелите за сърдечните тонове на бебето и за упойката, имаше място за видеокамера със статив, че даже и багажът ни от предродилната стая беше с нас... Като се роди бебо, мъжът ми преряза пъпната връв, после с бебе на ръце клекна на средата на стаята и си поплaка. Екипът го заобикаляше, без да повишава тон, настроението беше като на купон. После мъжът ми беше пак с екипа при меренето на бебето и вземането на отпечатък от крачето. Никoй не може и не иска да ограби бащата в този момент. Държа да кажа, че на мъжа ми по принцип му прилошава от спринцовки и кръв, но при раждането се държа по-мъжки и от мен  .
Абе как може да няма условия за това, мъжът ти да е до главата ти и да помага на детето си да се появи?! Това и да го видя, не мога да го повярвам.

Аз раждах скоро със секцио -не ме бръснаха/мисля, че не е трудно сам да се обръснеш/, не ми правиха клизма/.Мъжъжт ми можеше да е до мене, но аз не пожелах, не ми харесва това, да ме кълцат и той да гледа/но това е друг върпос/, бебето първите 24 часа не беше при мене.Отношението на една сестра беше ужастно, чак я изгоних от операцията, при положение,че дадпх торба с пари очаквах нещо по-добро, но нъц нямаше.
А за това какво бих искала, болниците да изглеждат добре, да са чисти,а не такива кочини каквито са сега,мъжът ми да може да влиза в интензивното при мене, а не чак след 24 часа.

chibi - мен като се видя, че се налага операция - им трябваше не повече от минута на 2 акушерки да вземат няколко еднократни самобръсначки и да обръснат само където трябва  доста малък участък тъй да се каже!
от постинга на лиска ми се доплака, защото си спомних. И като си помисля, че можеше мъжа ми да не преживее първите мигове на бебето, да не бъде с него в интензивното, да не гледа как го мерят и да не чуе за първи път как плаче - щеше да ми е много мъчно за него. Той винаги ще го помни и ще ми разправя (аз бях в операционната) и още като идваше при нас в клиниката познаваше Саши по плча , защото го беше запомнил 
а що се отнася до кълцането. За него не е въпроса да гледа - той много добре си знае, че нее тръгнал на кино! той е тръгнал, за да е до мен във всичко!
Както бях писала в една друга тема - според мен това , че в България мъжете не присъстват на раждането е , защото има разлика и в манталитета.
Например съм забелязала, че тук ако се организира нещо от службата, колеги , приятели, винаги се набляга на идеята - да запознаем децата, да си поиграят децата. Местата за срещи се избират , където децата могат да играят. Докато в БГ беше - айде след работа на кръчма... Цъбират се мъжете да пийнат и да се ПРАВЯТ на мъже.
Защото за едните мъж означава баща , а за другите мъж означава мачо.
И не само мъжете са виновни. Цялото общество в БГ. Какво се гледа на един мъж, парите, колата, врата, ланците, ходенето по - кръчми , нахаканото поведение ... 
Затова раждането се възприема различно.

Така е не навсякъде има условия за присъствие на таткото, все още.  В Русе в Ескулап е възможно, но в Родилният- не.

На мен най-много ми е мъ4но, 4е мъжът ми не го пуснаха да присъства на раждането. А толкова много държеше да бъдем заедно и в този миг. Да не говоря, 4е не беше виждал Маги цели 6 дена и за това не го пускаха. Снимах с фотоапарата, 4е да се запознае с нея. Като цяло съм много разо4арована / писала съм и друг път / и някак не мога да се примиря все още. Може би, защото ме лишиха от тази отговорност, за която пише jabushka.

Докато самите жени приемат раждането като кълцане или по принцип като нещо ужасно, мъжете няма да проявяват и грам желание да са там в сюблимния момент. Трябва да се промени не само самочувствието на жените, ами и отношението на обществото към този свещен акт. Културата трябва да се промени из корени. Тогава и мъжете ще уважават повече жените си и няма да се омаловажава това свещенодействие. Жалко е, ама май наистина са много жените, дето се изживяват като мнoгoстрадалните Геновеви, ама, дай, да не товарим съкровищата, те и без друго са родени за големи дела, а не да гледат как сме кълцани по време на раждането. Дай, да оставим на мъжете само кефа от еякулацията, пък теглото да си го теглим ние. Първобитна култура! 500 години турско робство не се заличават толкова лесно и бързо.

В нашия случай ако бебо не беше при мен, щеше да се е задушил... на няколко пъти нещо се давеше и посиняваше, ако не бях до него, не знам какво щеше да стане... Мислех, че повръща, оказва се, че си е притискал с език цепнатината на небцето и е посинявал без въздух. Веднага го вдигах, обръщах го с лицето надолу и дишането се оправяше. Като казвах на акушерката, мислеше, че си измислям.
Казах им, че не суче хубаво, те ми отговориха, че не съм знаела да кърмя (второ дете ми е - първото съм кърмила), почнах да го разглеждам, видях, че има странна сянка на небцето... Чак на третия ден ме послушаха и лекар погледна небцето му и се оказа, че има отворче, което трябва да се оперира и да се затвори...

За сметка на това пък, в България можеш да си ангажираш лекар, който да се занимава само и единствено с теб и то срещу не кой-знае каква сума и в много болници това става съвсем легално; можеш да си уредиш секцио и без да има някакви мед. причини за това, докато в много други държави секцио се прави само когато наистина се налага. В България все още получаваш едно и също обслужване и достъп до една и съща техника и до едни и същи специалисти, независимо дали се осигуряваш на максималната възможна сума, или държавата ти плаща здравната осигуровка (това специално го отчитам като огромен плюс за хората с по-малки финансови възможности). В САЩ например, няма да имаш тази възможност, освен ако не си платиш жестоките цени в някоя по-престижна болница, за която не ти стигат осигуровките.

Така, че нищо не е само черно или бяло. Сравнения като "тук е еди-как си, пък там много зле, а пък уж медицината е еднаква", са много повърхностни.

*SV*  ти от личен опит ли говориш или просто цитираш избирателно?  Аз пък съм чувала съвсем други истории . Затова питам.

Не знам как е в другите страни, но в Англия също можеш да родиш със секцио, ако това искаш, без медицински показания за това.