Ако ви кажат, че носите увреден плод, ще го махнете ли?

много си права

Аз си мисля, че никой няма да каже , че ще го остави

Като се заговори за случая много неща започнаха да излизат наяве. Оказва се, че пари е имало още в началото от спонсор. Но нещо не мога още да разбера какви врътки са ставали и защо са се мотали 10 месеца. Не била се отказала от детето и не давала операция, после пък се била отказала. Еми като се е отказала що не са го оперирали ... Много противоречия станаха. Въртят ги и ги сучат едни ама ще видим!

Добре че майка ми не е разсъждала така, че иначе нямаше да ме има   

Родила съм се с хидронефроза на единия бъбрек, когато го установиха бях на 21 години и бъбрека не функционираше кажи речи от раждането ми  Махнаха го. Сега живея с един бъбрек Дали съм по-различна, да, но само в едно отношение: ценя живота и всеки миг от него. Дали имам проблеми, не, нямам. Сигурно струвам като пациент на данъкоплатците, много по-малко от хората, които са в перфектно здраве. И освен това смея да твърдя че съм сериозен данъкоплатец 

Аз лично бих приела всяко едно мнение на всяка една от вас, но моето майчинско чувство би било по-силно от страха за бъдещето и проблемите в отглеждането на специално детенце.

Целувки мамчета 

Мисля, че бих го махнала. Не знам, трудно ми е да кажа. Дано не се налага на никой да прави подобен избор!

Нищо лично, но ако до 21 години не си имала проблеми, едва ли спадаш към категорията "деца с тежки психически или физически увреждания". Т.е. за майка ти, до момента в който се е разбрало това ти си била едно съвсем здраво дете и е нямало какво да разсъждава да те ражда или не, а темата е точно тази.
Ако знаем по време на бременността, че детето ще е тежко увредено, бихме ли го родили.

Освен това не мисля, че е редно в тази тема да се обсъжда който и да било конкретен случай, още повече ако едната страна не може да се защити...

Reza то и на 21 години ми го откриха при профилактичен преглед на ехограф, който сама реших да направя.

Проблема е друг. Сега всички ходим на фетална морфология или почти всички.

Ето една предполагаема ситуация: виждат хидронефроза на бъбречето на бебето и майката какво прави  Вариант 1: маха бебето. Вариант 2: ражда бебето, но понеже медицината е доста по-напреднала се прави операция и детето си остава с 2 бъбрека (а не както при мен се получи).
С това искам да кажа че всъщност не можеш да дадеш еднозначен отговор на въпроса "да живее ли това човече или не". Има майки които отговарят с да, но малко майки се замислят за това какво значение има степента на увреждане 

И един друг въпрос ми минава през главата: за съжаление има деца с проблеми в следствие на раждането. Иначе здрави деца. Аз лично познавам едно такова детенце с ДЦП

Надявам се че усещате накъде клоня. Това че бебето е здраво в корема на мама, за съжаление не означава че няма да получи някакъв вид родова травма

Абе много се задълбах май 

Реза   

ritka като прочетох постинга ти така ми домиля и в същото време ме накара да се замисля за моята ситуация.. Знаеш ли моето бебче е със същия проблем като твоя. Откриха му един болен уголемен и нефункциониращ бъбрек, а за другия казаха уж че няма съмнение да бъде увреден, но все пак всичко щяло да стане ясно едва като се роди бебето. Препоръчаха да направя аборт    Разбира се аз нито и за минута не съм си помисляла да се разделя с детето само заради тази диагноза. Аз вярвам, че при една адекватна намеса от страна на лекарите, предприето необходимо лечение или дори и операция ако това се наложи - детето може да живее напълно нормално и едва ли всичко това ще го прави много по-различно от останалите деца.
Аз вече съм писала тук в темата.  Според мен е много важно да се уточни какво се разбира под увреден плод и доколко наистина е увреден. Когато установиха проблема на моето бебче - думите на лекарите бяха именно тези - увреден плод, препоръчва се аборт! Но при едно по щателно проучване на проблема разбрах, че нещата не са чак толкова сериозни. С мъжа ми обиколихме сумати и доктори, консултирахме се с какви ли не специалисти, детски нефролози и уролози и голяма част от тях са на мнение че детето може да живее напълно нормално и само с един бъбрек. Защо тогава гинеколозите ми препоръчаха да направя аборт? Ами ако бях се поддала на съветите на някои от тях и го бях махнала.. Сигурно никога нямаше да си го простя 

Това е СЪВСЕМ друга тема.
И точно за да не става объркване вече няколко пъти обръщам внимание на ТЕЖКИ увреждания установени ПРЕНАТАЛНО.
Ако проблемът е отстраним, преодолим и детето има реален шанс за добър или поне поносим живот, мисля (надявам се) ча няма много майки, които биха се отказали от раждането му.

Reza не искам да прозвучава грубо или като някакво заяждане, но мисля че не си права. Темата не е "деца с тежки психически или физически увреждания", а "Ако ви кажат, че носите увреден плод, ще го махнете ли?"  Мисля, че има малка разлика, може да не е толкова съществена, но все пак има.
На мен ми казаха,че нося увреден плод. Думите, които бяха използвани бяха точно такива. А ако прочетеш малко по-нагоре ще видиш, че моя случай е точно такъв като на ritka
За това казвам, че е много важно да се установи точно степента на увреждане и доколко може да застраши живота на детето в бъдеще или да го превърне в кошмар. Защото малформации има много и най-различни. Да не дава Господ. Но има и такива, които се водят за малформации и в същото време не са толкова страшни и срещу които можем да се преборим. Не съм ли права?

Права си, разбира се.

Аз децата с преодолими проблеми не ги слагам в графа "с увреждане".
От там иде разминаването:)

Затова е важно да се поучи добре какво точно му има на плода, колко е увреден, какво  може да се направи и чак тогава, след консултация с няколко специалиста да се вземе решение.
За децата, при които проблените се появяват по-късно е безсмислено да се пита "бих ли го родила".
Също така не мисля, че хората, които  не биха родили дете за което е сигурно, че ще има тежки увреждания не биха се грижили добре за него, ако им се случи един ден.

На няколко пъти в темата се смесват тези неща, а не бива.

Ох, писах писах и нещо се скапа форума 

Mиличка Venira, прекланям се пред теб че си взела това трудно, но според мен правилно решение и този отговор е специално за теб, за да ти даде кураж и вяра

Искам да ти разкажа малко за себе си:
Ще започна от ранната детска възраст, когато баба ми ме е връзвала с колан за да ме държи около нея (малко офф дъщеря ми е същата, но още не съм сложила колана) 

Цял живот съм тренирала, като се започне от народни танци (2 години), лека атлетика със спечелени градски състезания, бойни изкуства (4 години, професионално, състезания безброй). Това в свободното време, разбира се Иначе имам прекрасна професия в съвсем друга сфера.

Здравословните ми проблеми: вируси от време на време Никога не съм имала бъбречни проблеми като изключим операцията за ваденето на бъбрека.  Кръвна картина чудесна (136 хемоглобин), с урината проблеми не съм имала. Бях и кръводарител 

Имам едно детенце след изключително лека бременност. Аз искам три, мъжо иска пет, доктора който ми наблюдава бъбрека едвам се нави на три и сега ако чуе желанията на мъжа ми ще се метне от покрива на поликлиниката  Мисля вече да правим второто

Какво правя като човек с един бъбрек:
Веднъж годишно ходя на изследвания ПКК+креатинин+уреа и урина и ходя на ехография. Диети не спазвам (по принцип не трябва да се яде люто, солено и кисело, но аз и не обичам тези крайности ). Пия си биричка всяка вечер (твърд алкохол и вино не обичам, само уиски от време на време). С три думи живея си живота

Мило майче, това го написах защото искам да ти кажа че твоето детенце ще бъде като всички останали, здраво

Много целувки от мен и да погалиш коремчето 

Гласувах с "НЕ", защото вярвам в чудеса!   
Боже, дано не ми се налага да правя този избор!!!! 

Извинявам се, че се намесвам, ама кои ги въртят и сучат, може ли някой да ми обясни.
Аз пък ще кажа моята гледна точка. Тя няма да ви бъде приятна, но аз съм галила това дете, аз съм му подавала играчка и съм му казвала мила дум, аз съм ляла сълзи и съм проклинала хората довели го до този ад - на първо място - Майка му. Някой от вас говори ли с персонала на дома, попитахте ли ги - така ли е,както казва майката. Някой попита ли нас - хората предложили готови пари още при раждането му - тоест шанс да живее. Защото там имаше и друго дете с тази болест - Рая, един малък ангел, отиде си, плакахме, дори не знаем къде е погребана  просто един сирак с увреждане, а тя се усмихваше, беше контактна, до последно разбираше какви и се случва.
Съжалявам, адски съм афектирана. Защото в случая става въпрос за подигравка с добрината ви. Защото с човешкия живот не може "след дъжд качулка". с детето не може - ами сега си промених решението, сега искам да съм му майка, сега нека го оперират. Извинявам се много, но една майка трябва да носи отговорност за действията си, а на такива слаби хора като майката на това дете със закон трябва да им забранят да имат деца. Къде беше 10 месеца, защо го обрече на тези мъки - закостеняло мислене, натиск от близки и познати - как може за вас това да е извинение. Вие бихте ли си оставили детето защото мъжът ви или свекърва ви така ви е казала. Що за животински вид сме станали. Дори кучките си гледат малките , кое животно си зарязва малките пък после се завръща при тях.
Съжалявам момичета, но чрез Движение на българските майка, аз ежедневно се сблъсквам с най-нечовешката болка на земята - деца без родители и нищо в сърцето ми не може да трепне за тази жена..нищо. Защото аз живея с мъката на тези деца, аз им давам цялата си обич но тя не им стига, те са тъжни,малки и адски беззащитни - вие не знаете колко е трудно. Как не можеш да се събереш в кожата си. Искаш просто да ги гушнеш и да не ги пуснеш и в този момент проклинаш онези, от чиито утроби тези деца са излязли. И за мен - няма оправдание за такова нещо - просто няма.
Не ме нападайте, преживейте го с мен, защото това е моята гледна точка, помислете и за нея