Примери за преодоляване на конфликти/кризи в семейните отношения

  • 4 016
  • 35
  •   1
Отговори
# 15
  • България
  • Мнения: 6 310
Ние, например, сме много различни по отношение на телевизия, спорт, филми.
Лесно реших проблема. Купих си голям монитор и там си гледам каквото искам, с времето приех едновременното бучене на футбол от единия екран и новини от другия като досаден фонов шум. Важното е, че на моя си върви каквото искам.
Имаше мрънкане, че всекидневната вече не е красива, но и това почти мина.
За другите проблеми като допълнително колело сега не ми се пише, а и отношението ми към това зависи от възрастта и връзката.

# 16
  • София
  • Мнения: 13 185
Конкретните примери, които са дадени, не ми се струват преодолими, но най-вече, не смятам, че човек си заслужава да се бори в такива обстоятелства. Единствено охладняването на отношенията е нещо, което може да зависи от участниците във връзката, но и то може да е следствие от някои от другите примери, и тогава перспективата се променя. Конфликти/кризи пък е прекалено общо зададено.

# 17
  • София
  • Мнения: 35 343
Никоя жена няма да посъветва друга да бяга, ако не е за бягане.

Различията, ако са обикновени различия са нещо съвсем естествено и не би следвало да водят до конфликти. Това е приемане на индивида като самостоятелна единица.
Обаче, както казах фундаментални различия в бит, култура и поглед за бъдещето - предизвестена смърт.

Сама на себе си бих казала да бягам, ако попадна в подобна ситуация, но мисля, че не бих.

# 18
  • Мнения: 3 034
Аз навярно няма да съм полезна,но при всеки спор стигаме до караници,защото никога не падам по гръб ,все имам какво да кажа а знам,че няма да е лошо да си премълча понякога,но и да живееш със скорпион не е лесно а аз съм риби 🥲

# 19
  • Мнения: 105
Комуникация, да си отворен за мнението на отсрещната страна, да си способен да видиш собствените си грешки и да работиш върху тях. Сходни виждания за бъдещето.

За съжаление при мен липсата на първото изречение не доведе до добър край.

С приятелка имахме сходни проблеми, но нейната връзка се справи с тях, защото партньорът й беше склонен да започне терапия. Моят бивш смяташе, че е винаги прав и не ме взимаше на сериозно докато не сложих край.

Хората се променят ако сами осъзнаят, че имат проблем - и ревност може да се преодолее, ако човекът сам поиска да работи върху това. Честота на излизания/пътувания отделно - всичко става с комуникация и обсъждане на защо това би било проблем.

Точно такъв "конфликт" съм разрешавала всъщност - аз винаги съм пътувала с приятелки, други двойки, каквата конфигурация се получи. Когато повдигнах темата за пътуване с приятелка, след като станахме двойка, на партньора ми това му беше странно и имаше някакво негативно изказване. Като задълбах какъв точно е проблемът разбрах, че той не е пътувал толкова, в предишни връзки и в обкръжението му всички пътувания са ставали по двойки. Не беше от ревност, имаше някакво притеснение, че ако използвам много дни от отпуската ми за пътуване с приятелка, няма да ми останат дни с него - това без да имаме някакво конкретни планове.

Реално след разговора се разбрахме, че всъщност няма проблем, и е реагирал леко негативно в началото, защото никога не е бил в такава ситуация.

# 20
  • Мнения: 4 420
В началото на връзката държах на момента да изговорим всичко, трудно приемах да не съм права. Отчитам го за грешка от моя страна. Сега просто изчаквам ден, два и размишлявам. След това сядам и обяснявам кое ме тормози. Има неща, с които не правя компромис. Има такива, за които не си заслужава да си развалям настроението. Избирам си битките.
Сега има нещо, което не ми е ок, но осъзнавам, че ако съм на мястото на ММ бих постъпила по същия начин. Затова съм споделила, че не ми е приятно, но съм дала зелена светлина да постъпи както е редно. Той от своя страна си действа по задачата, но не ми я навира в очите.

# 21
  • Мнения: 1 933
В началото на връзката държах на момента да изговорим всичко, трудно приемах да не съм права. Отчитам го за грешка от моя страна. Сега просто изчаквам ден, два и размишлявам.
+1
Сега като не реагирам веднага и премисля на другия ден даже не помня. Общо взето конфликтите са намалени до минимум по този начин. Даже и конфликти не са, ами водим преговори. Емоционална интелигентност му се викало. Много е приятно.

# 22
  • Мнения: 3 057
Поне единия не трябва да пали много лесно и да е малко по-търпелив от другия защото ако и двамата бързо наберат скорост няма да се намери спирачка и често от мухата ще става слон.
И пак всичко опира до първоначалния избор. Да се избягват крайностите защото с избран крайно ревнив, дребнав, педантичен, стиснат, агресивен, скандалджия, пияница... трудно ще се прави цял живот компромис.
По-късно кризите във връзката подлагат на изпитание основите на връзката и ако те са здрави и добре поддържани по-лесно се минава през тях. Дотогава различията трябва да са туширани и да сме намерили начини да се справяме с тях.

# 23
  • Мнения: 7 587
Когато има разминаване в ценностната система не  сходни виждания за бъдещата връзка, както и патологична ревност ,тея неща са непреодолими.
Обичайните конфликти и семейни сдърпвания се преодоляват с разговори и компромиси.
Децата, докато са малки  също създават напрежение и конфликти във връзката.

Последна редакция: пн, 10 юли 2023, 17:00 от happy doc

# 24
  • Мнения: 162
Благодаря за отговорите и за споделената мъдрост Simple Smile Наистина може доста да се научи ако рефлектираш върху изминалите проблеми и помислиш как може да се променят нещата.
Същото и за крайностите, не може да се живее с тях до живот, особено като човекът не вижда проблем в тях.

# 25
  • Мнения: 4 166
То човек с човек няма, но комуникация, компромиси и най-вече - уважение и доверие. Тези неща няма ли ги, все ще е зле.

# 26
  • Мнения: 1 279
Абсолютно същото се научих да правя и аз - да не чопля и да се разправям за дребни неща. Ако ме тормозят и на другия ден, ги изговаряме.
Научих се, да приемам и разбирам, че не може всички да реагират като мен.
Пример - мъжа ми не изпитва нуждата да води дълъг разговор за това, което го тревожи. Споделя го на другия ден. Това много ме разклащаше в началото - седи, мълчи, гледа в една точка. Свикнах, преговорихме го. На мен вече не ми прави впечатление и се занимавам с нещо мое в такъв момент, а той се научи да дава някаква оскъдна информация за проблема и да ми каже, че не се чувства добре и е подтиснат и, че ще говорим утре.

# 27
  • Мнения: 1 257
Не сме имали кризи, породени "отвътре", от някаква конфронтация между нас двамата като партньори.
Особено пък някакви битовизми - дори не мога да си представя битов проблем, който да ескалира до степен на криза. Жилището и организацията на бита са неща, които съществуват за да правят живота ни по-лесен и приятен, а не предпоставки за конфликти.
Имали сме проблеми и сериозни предизвикателства, породени от външни обстоятелства - здравни, професионални, образователни покрай децата. Взимали сме и важни решения, свързани с работа и живот в чужбина. Решавали сме ги заедно, ако е трябвало единия да бъде активната страна, другият му е бил гръб.

# 28
  • Мнения: 6 791
Има разлика пред една връзка да си заслужава и пред това да си наумиш да приемаш и правиш компромис с всичко, само и само връзката да я има. Има неща, за които компромис не се прави. Насилие физическо и емоционално, патологична ревност, разминаване в очакванията къде да живеете, връзка от разстояние или липсващ партньор в 80% от времето. Всеки си има някакви граници.
С моя мъж имаме много дълга връзка и преди да се оженим и преди децата. Разбираме се, защото много си говорим, слушаме се и сме на едно мнение за важните въпроси. Ако не беше така, нямаше да съм с него. Едно е единия да обича спорт, а другия не. Друго единия да мечтае за кариера и живот в движение, докато другия иска дом, деца и съпруг, който се прибира всяка вечер до 19ч.

# 29
  • Мнения: 1 851
Според мен всичко е свързано с едновременното личностно израстване на партньорите и подкрепата основно.
Може би на всеки се случва да изостане някъде, и е особено важно другарчето да му подаде ръка.

X Реклама

Общи условия

Активация на акаунт