- Публикувана: 7 май 2024, 17:11 ч.
- Последно мнение: 11 май 2024, 12:38 ч.
Детска градина или вкъщи?
Аз бих го пуснала, поне при нашето дете градината , която избрахме е страхотна и учителките са чудесни. Намери си приятелчета, стана по- самостоятелна.
Сега ще приключва първа група и си е ходила редовно, общо взето имаше 1-2 по- сериозни боледувания за цялата учебна година. Така че не е задължително да се скъса от боледуване всяко дете.
При баба винаги може да иде на гости или при евентуално боледуване може баба пак да помага да гледа детето. Дайте му възможност да се справи само в някакви ситуации без вечно да има мама, баба, татко да помагат.
Между другото, във връзка с коментара на Maia, мисля че може и да се избере вариант да не ходи детето от втора група и само да се явява на “ приравнителни” изпити. Това за родители, който категорично не искат/ не могат да пратят детето на градина. Нещо като home schooling.
Сега ще приключва първа група и си е ходила редовно, общо взето имаше 1-2 по- сериозни боледувания за цялата учебна година. Така че не е задължително да се скъса от боледуване всяко дете.
При баба винаги може да иде на гости или при евентуално боледуване може баба пак да помага да гледа детето. Дайте му възможност да се справи само в някакви ситуации без вечно да има мама, баба, татко да помагат.
Между другото, във връзка с коментара на Maia, мисля че може и да се избере вариант да не ходи детето от втора група и само да се явява на “ приравнителни” изпити. Това за родители, който категорично не искат/ не могат да пратят детето на градина. Нещо като home schooling.
ЗА градината.
Колкото и невероятна да е бабата на детето, и до 50 да може да брои детето ви, и колкото иска да играе по площадките, просто не е същото като в градината и предимствата, които социалната среда носи. Самостоятелното справяне "сред свои", адаптацията към правила и режим, изграждането на авторитет към възрастните, отборните игри и занимания, в които разчитат на другарчето, няма как да се пресъздадат в домашна среда. Освен това, ако градината е читава и учителките са отговорни, те на първо място са педагози със съответния подход към децата, какъвто в общия случай вие и бабата нямате. Нито пък може да осигурите разнообразието от занимания и игри, и ентусиазма да облича в свои думи и да ви разказва за всеки нов ден.
Колкото и невероятна да е бабата на детето, и до 50 да може да брои детето ви, и колкото иска да играе по площадките, просто не е същото като в градината и предимствата, които социалната среда носи. Самостоятелното справяне "сред свои", адаптацията към правила и режим, изграждането на авторитет към възрастните, отборните игри и занимания, в които разчитат на другарчето, няма как да се пресъздадат в домашна среда. Освен това, ако градината е читава и учителките са отговорни, те на първо място са педагози със съответния подход към децата, какъвто в общия случай вие и бабата нямате. Нито пък може да осигурите разнообразието от занимания и игри, и ентусиазма да облича в свои думи и да ви разказва за всеки нов ден.
И на моето момиченце й предстои детска градина тази година и силно се надявам да я приемат. Не е ходила на ясла. През деня сме сами вкъщи заедно с братчето й, който е с година по-малък. Въпреки че си има компания и не спират да си играят заедно, от известно време я усещам колко силна нужда има от другарчета и общуване с връстници, които аз не успявам да й осигуря достатъчно. Постоянно търси приятелчета по площадките, поздравява непознати хора по улиците. Страх ме е единствено от боледуването, но няма как да отлагаме до безкрай.
Моето мнение е да си пуснете детето на градина, а ако се налага да отсъства, което се случва често през първата година, бабата ще помага.
Моето мнение е да си пуснете детето на градина, а ако се налага да отсъства, което се случва често през първата година, бабата ще помага.
Само като наблюдение да кажа, че това прословуто градинско боледуване не е край на света. Да, неприятно е, да, понякога се усложняват нещата, но това и в училище може да се случи, и на големи хора също се случва. Стискайте зъби и преживейте градинския сопол и кашлица, има далеч по-страшни неща, които могат да се случат с децата, да пази Господ, от личен опит го казвам.
Бихте могли да я пратите на детска градина, за да използвате възможността, която имате. А вече ако се случи от много често боледуващите деца, ще можете да я спрете.
В общия случай, ако няма ясна причина да я държите вкъщи, пращайте я. След като е общителна, там ще е добре за нея. А ако не беше общителна, пак щеше да е добре да ходи, за да свиква да общува с деца и с възрастни, които не са родители или баба.
В общия случай, ако няма ясна причина да я държите вкъщи, пращайте я. След като е общителна, там ще е добре за нея. А ако не беше общителна, пак щеше да е добре да ходи, за да свиква да общува с деца и с възрастни, които не са родители или баба.
Писала съм и друг път, че съм противник на яслите и градините като цяло.
НО на 3г бих и си пуснах детето на градина, защото:
1. Градината е задължителна от 4г, т.е. втора група, т е. Нямате избор изобщо да не ходи.
2. Ако не тръгне на 3г, първа група, това означава, че няма да тръгне с набора си, а във втора група ще бъде "новото" дете плюс ще трябва тепърва да свиква с режима и стреса от отделянето.
3. Децата боледуват много през първата година, в която тръгнат на ясла/градина, независимо от възрастта си, защото тези заведения са развъдници на всякакви вируси и бактерии. Това няма как да се избегне. Но в първа група имате неограничен брой отсъствия по семейни причини и можете да си го задържате, когато прецените ще има вълна. Докато от втора група, са само 10 дни, и ше се наложи да ходите постоянно при ЛЛ за бележки, а докато чакате пред кабинета ще лепне още пет вируса.
4. Изпускате нормалното класиране за градина по район, която да ви е удобна. После не се знае дали ще има места точно, където искате. Обикновено места не се освобождават. Т.е. възможността ви за място в желана градина е само в нормалното класиране за първа група с набора. После си бив късмет случайно някой да се премести, за да се освободи място във втора група.
НО на 3г бих и си пуснах детето на градина, защото:
1. Градината е задължителна от 4г, т.е. втора група, т е. Нямате избор изобщо да не ходи.
2. Ако не тръгне на 3г, първа група, това означава, че няма да тръгне с набора си, а във втора група ще бъде "новото" дете плюс ще трябва тепърва да свиква с режима и стреса от отделянето.
3. Децата боледуват много през първата година, в която тръгнат на ясла/градина, независимо от възрастта си, защото тези заведения са развъдници на всякакви вируси и бактерии. Това няма как да се избегне. Но в първа група имате неограничен брой отсъствия по семейни причини и можете да си го задържате, когато прецените ще има вълна. Докато от втора група, са само 10 дни, и ше се наложи да ходите постоянно при ЛЛ за бележки, а докато чакате пред кабинета ще лепне още пет вируса.
4. Изпускате нормалното класиране за градина по район, която да ви е удобна. После не се знае дали ще има места точно, където искате. Обикновено места не се освобождават. Т.е. възможността ви за място в желана градина е само в нормалното класиране за първа група с набора. После си бив късмет случайно някой да се премести, за да се освободи място във втора група.
Това наистина ли е така? За броя на отсъствията по семейни причини? Мисля че бях чела някъде, че са 30 дни.
Все едно дали ще е на 3г. или 4г, щом чуденето ви е такова. Летвата ви е ниска и една година не е от особено значение. Все едно, все ще го набутате в системата - да се храни под час, да спи и да се движи под час. Все едно, щом 8-10 часа ще попива чуждата простотия и ще се влияе от нея. Моето тръгна на 5 и половина в подбрана среда, съвсем различна и само за три часа дневно. Имам познати до 6г. си ги гледаха, пуснаха ги една година преди училище може, има начини, стига да иска човек. Всички са супер общителни, здрави и щастливи деца. Две години в градинката не кихна, цивилизация, всичко нормално. За вкъщи е ясно, че е идеално, няма спор, а като тръгна на училище не му се е сринало здравето, същото беше положението. И другите деца, отглеждани по този начин нямат проблеми. Но за мен и мъжа ми, нормалността е приоритет; не сме си представяли, че можем да си набутаме детето с още 27 деца в група и да ги “отглеждат” две жени. Избрахме нормална среда - няколко деца с трима души персонал и стабилно чуждоезиково обучение, на съответната цена, но пък животът без болести е нещо прекрасно. Това нон стоп детето да се спуква да боледува/ през два месеца/ не е нормално, колкото и да се внушава за нормално. Това е чутовен родителски провал - ще го гледаш как се мъчи често с хреми, температури, кашлици и ще плямпаш, че детето е малко и затова боледува. Боледува, защото не е отглеждано адекватно, защото не получава необходимото и организмът реагира по определен начин, показва го с честите боледувания. Хайде ние сме с едно, но и при две деца съм го виждала, растат нормално, не стигат до лекарска помощ, камо ли до спешното, заради вирус. Глупостите на системата не сме ги допускали, не ги и допускаме и в момента. 10 часа в институция никога не сме и допускали, че ще го оставим. От малък се чуди как другите деца не се разхождат и не общуват с родителите си, а стоят обездвижени на чина в училище по цял ден. Има доста от тях с тежки проблеми - изпадат в кризи някои, други са много агресивни, трети нищо не могат да научат, проблем с концентрацията /заради единственото им забавление - устройствата/, вилнеят, псуват, обиждат, не уважават никого - съученици, преподаватели, въобще… все едно са пълни диваци, излезли току-що от пещерите, без никакво понятие от нормален, щастлив живот. И не е все едно, те наистина нямат понятие, защото друго просто не са виждали, били са забити в системата от едногодишни и това е положението - бъдещи нещастни хора със същия маршрут като от бебета, но на мястото на училището, ще е работата. Таванът от панелката, после този на колата и после работния и в обратен ред. Кой както си го направи. Не бих рискувала здравето на никой от нас тримата, нито за миг. Без него няма нищо. После всички цъкат с език и се чудят, че децата са затлъстели и крайно нагли и невъзпитани. Какви да са? Още от самото начало са вкарани по 10 часа в коловоза на изнервените възпитателки, липсата на внимание, шумната и пълна с вируси среда, умората, диващина, липсата на достатъчно пространство/ както е по закон, 4 кв.м. на дете/ , имитацията на предучилищно образование… ненормалността с една дума. И си свикват с нея и нормалността им се вижда нещо извънземно, защото никога не им се е случвала, никой не е искал да им я даде. А е най-нормалното нещо на света човек, поне докато е млад, да не го боли нищо и да не припка всеки месец в аптеката. Хайде вече като остареем, ясно е, стари и изхабени са ни органите вече, но деца да пият хапчета като водичка…. И после в бг мама - Не мога да забременея на 20+ години. Той ужасът предстои, не ги виждам днешните деца, тровени още от раждането си. Ако е нормално дете да бъде 10 часа под тавани, аз съм японка.
Има ли изобщо тема за детски градини и ясли, в които да не изливаш злъч и злоба срещу институциите и срещу родителите, посмели да пуснат децата си в тях? Защо не плюеш така и училищата? Там искам да видя как ще си пуснеш детето в "подбрана среда". Щото моето е в едно от елитните училища в голям областен град и средата е далеч от подбрана. Може би това още не ти е допряло до за@ника и затова си силна.
Руми, теб те знаем - върхът на родителството си, браво!
Ние, простосмъртните, предпочитаме децата ни да се социализират и да градят контакти със себеподобни.
И по някаква случайност (не, щото сме добри родители, няма и как да стигнем твоето ниво) децата ни са добре възпитани, не "изпадат в кризи някои, други са много агресивни, трети нищо не могат да научат, проблем с концентрацията /заради единственото им забавление - устройствата/, вилнеят, псуват, обиждат, не уважават никого - съученици, преподаватели, въобще… все едно са пълни диваци, излезли току-що от пещерите, без никакво понятие от нормален, щастлив живот. "
Не знам в какъв свят живееш, но описаното от теб е по-скоро изключение.
Ние, простосмъртните, предпочитаме децата ни да се социализират и да градят контакти със себеподобни.
И по някаква случайност (не, щото сме добри родители, няма и как да стигнем твоето ниво) децата ни са добре възпитани, не "изпадат в кризи някои, други са много агресивни, трети нищо не могат да научат, проблем с концентрацията /заради единственото им забавление - устройствата/, вилнеят, псуват, обиждат, не уважават никого - съученици, преподаватели, въобще… все едно са пълни диваци, излезли току-що от пещерите, без никакво понятие от нормален, щастлив живот. "
Не знам в какъв свят живееш, но описаното от теб е по-скоро изключение.
За останалите родители ненормалността е приоритет, доколкото разбирам от изложението.
Аз съм ходила на детска градина, явно затова съм чалната, дивак и пещерен човек, а и псувам често.
Аз съм ходила на детска градина, явно затова съм чалната, дивак и пещерен човек, а и псувам често.
Все едно дали ще е на 3г. или 4г, щом чуденето ви е такова. Летвата ви е ниска и една година не е от особено значение. Все едно, все ще го набутате в системата - да се храни под час, да спи и да се движи под час. Все едно, щом 8-10 часа ще попива чуждата простотия и ще се влияе от нея. Моето тръгна на 5 и половина в подбрана среда, съвсем различна и само за три часа дневно. Имам познати до 6г. си ги гледаха, пуснаха ги една година преди училище може, има начини, стига да иска човек. Всички са супер общителни, здрави и щастливи деца. Две години в градинката не кихна, цивилизация, всичко нормално. За вкъщи е ясно, че е идеално, няма спор, а като тръгна на училище не му се е сринало здравето, същото беше положението. И другите деца, отглеждани по този начин нямат проблеми. Но за мен и мъжа ми, нормалността е приоритет; не сме си представяли, че можем да си набутаме детето с още 27 деца в група и да ги “отглеждат” две жени. Избрахме нормална среда - няколко деца с трима души персонал и стабилно чуждоезиково обучение, на съответната цена, но пък животът без болести е нещо прекрасно. Това нон стоп детето да се спуква да боледува/ през два месеца/ не е нормално, колкото и да се внушава за нормално. Това е чутовен родителски провал - ще го гледаш как се мъчи често с хреми, температури, кашлици и ще плямпаш, че детето е малко и затова боледува. Боледува, защото не е отглеждано адекватно, защото не получава необходимото и организмът реагира по определен начин, показва го с честите боледувания. Хайде ние сме с едно, но и при две деца съм го виждала, растат нормално, не стигат до лекарска помощ, камо ли до спешното, заради вирус. Глупостите на системата не сме ги допускали, не ги и допускаме и в момента. 10 часа в институция никога не сме и допускали, че ще го оставим. От малък се чуди как другите деца не се разхождат и не общуват с родителите си, а стоят обездвижени на чина в училище по цял ден. Има доста от тях с тежки проблеми - изпадат в кризи някои, други са много агресивни, трети нищо не могат да научат, проблем с концентрацията /заради единственото им забавление - устройствата/, вилнеят, псуват, обиждат, не уважават никого - съученици, преподаватели, въобще… все едно са пълни диваци, излезли току-що от пещерите, без никакво понятие от нормален, щастлив живот. И не е все едно, те наистина нямат понятие, защото друго просто не са виждали, били са забити в системата от едногодишни и това е положението - бъдещи нещастни хора със същия маршрут като от бебета, но на мястото на училището, ще е работата. Таванът от панелката, после този на колата и после работния и в обратен ред. Кой както си го направи. Не бих рискувала здравето на никой от нас тримата, нито за миг. Без него няма нищо. После всички цъкат с език и се чудят, че децата са затлъстели и крайно нагли и невъзпитани. Какви да са? Още от самото начало са вкарани по 10 часа в коловоза на изнервените възпитателки, липсата на внимание, шумната и пълна с вируси среда, умората, диващина, липсата на достатъчно пространство/ както е по закон, 4 кв.м. на дете/ , имитацията на предучилищно образование… ненормалността с една дума. И си свикват с нея и нормалността им се вижда нещо извънземно, защото никога не им се е случвала, никой не е искал да им я даде. А е най-нормалното нещо на света човек, поне докато е млад, да не го боли нищо и да не припка всеки месец в аптеката. Хайде вече като остареем, ясно е, стари и изхабени са ни органите вече, но деца да пият хапчета като водичка…. И после в бг мама - Не мога да забременея на 20+ години. Той ужасът предстои, не ги виждам днешните деца, тровени още от раждането си. Ако е нормално дете да бъде 10 часа под тавани, аз съм японка.