Хайд парк 2

А защо лелката не идва по-рано, както би трябвало? Въпросът е риторичен, ама няма да оставя така нещата - така утре някое друго дете ще падне и пак няма да има промяна.
Между другото и нашите панталони са на петна от белината, значи това е практика, а не изключение.

Панталоните са последна грижа. Макар не за всички да е така - аз мога да му купя нови, но има хора, които не биха могли по н... пъти на полугодие да сменят гардероба...

Не го оставяй така! Няколко пъти след като малкия се изплеска пред очите ми в локва белина и аз за пореден път бих тревога без резултат, докато стигна до работата си представях какво ли не - как с "белинени" ръце си търка окото, чупи си нещо - бе ужас! дай да не задълбавам...

Тате Наци, за кученцето... понеже и за нас ще дойде подобен момент с котарака, мислила съм по въпроса. Тази възраст на нашите деца, когато са всепитащи за рационално обяснение за всичко случващо се около тях ни заставя да сме пределно откровени в отговорите си. Аз бих подготвила детето си колко му е тежко на животинчето от болестите, които са го налегнали. Бих обяснила че годините на кучетата не са като тези на хората, т.е. те остаряват по-бързо.

Ние вече загубихме близък човек и в тази вразка надълго и нашироко си разяснявахме че всяко живо същество неизбежно умира един ден и душата му се преселва в други светове, където на нас не ни е позволено да надникнем и т.н.

За самата техника на приспиване бих отложила разговора във времето до настъпване на по-подходяща възраст. Просто един ден съобщавам, че животът на домашния лубимец е приключил защото докторите са направили всичко възможно, но не са могли да го спасят за пореден път...


В групата на Ваньо лелята до миналата година идваше 1 час по-рано и тогава чистеше. Когато ми се е налагало пръв да заведа Ваньо в 7,30 винаги е била приключила с подопочистването. Тази година ми направи впечатление че вече не е така, доколкото разбрах заради някакви нови разпоредби. Идва си с госпожите много малко преди децата и тогава започва да чисти.

Моите порастнаха вече, но докато ходеха на градина си беше правило да се чисти преди идването на децата. Дойдеха ли децата изрично беше забранено да се мокрят подовете и т.н., точно заради инциденти с падане и цапане на дрехите с белина. Поискай да въведат това правило, по-точно график на миене и при вас.Дори в работата чистачката идва да почисти кабинетите преди началото на работното ни време и когато дойдеме тя вече е приключила с чистенето и не ни се развява с кофи и парцали наоколо.За детска градина мисля е задължително това да се прави преди идването на децата.................що за несъобразителност меко казано да се чисти докато те тичат наоколо.

Не знам... просто нямам думи, ще видя утре, ако не срещна разбиране, ще се жалвам нагоре, твърдо съм решена!
Да питам дали някой знае - сега бях при педито и тя ми каза, че контратубекса не върши работа при такива рани, имало някакви лепенки, които се лепят на раната и се перат... били много по-добри, или ако никой не знае, поне да ме светне в кой подфорум да пусна запитване - може би в здравни проблеми?

Фоксо, това намерих
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=126389
http://www.puls.bg/forum/viewtopic.php?f=16&t=1926
http://www.tialoto.bg/forum/viewtopic.php?p=567131&sid=928cd … a5e98c9f8b6dbdfe1
http://forum.fema-bg.com/viewtopic.php?t=1625

кудку, благодаря ти, още повече оценявам, че си търсила за исо при пълна липса на време

Явно ще купуваме цика кеър... дано помогне

http://wound.smith-nephew.com/AU/Standard.asp?NodeId=3290

ето тези лепенки имах предвид. Те са доста дебели, слагат се плътно върху мястото и трябва да стоят доста време.На детето, на което ги видях му беше свалена кожата до кокал на едната буза след падане с колело.Носи лепенката доста дълго, но сега белег няма.От тогава минаха 5-6 години поне, но няма помен от ужасният инцидент.Беше се обезобразил жестоко.Баща му е лекар и предполагам е предприел най-ефикасните мерки, тъй че можеш да се довериш на тези лепенки.Лошото е, че са доста скъпи, но колко доста не зная.Другото, което се сетих е, че стоят стабилно и не пречат на движенията на детето.Въпросното момченце беше голяма беля, нещо страшно, но вилнееше с лепенката, без да му пречи, пада или друг дисконфорт да създава.
Дано съм помогнала със спомените си 

marypopins, а дали ги има в БГ  . Миналата година на Марти му залепиха на клепача една такава като си го разпра на ски лекарите, но после не можах да намеря по аптеките 

Имало ги в някакви аптеки до Пирогов, но аз мисля утре да питам в една аптека до нас, от която пазарувам и които ми доставят доста неща, които ги няма никъде. Ако могат да го намерят и доставят, ще ти кажа.

Аз бух в детската, получих обещания, да видим какво ще стане наистина 

Вчера погребах кученце!  

На една полянка, край едно дръвче, близко до реката... Заспа завинаги!

Засега на Еми само казахме, че Чарка е много болна (тя знае това) и се е наложило да остане при доктора. Тя го прие, защото предната вечер водихме кученце до клиника "101 любимци", където има и стационар, тя доста любопитно разпита, така че беше информирана и прие факта, че се е наложило да оставиме Чарка там.

Снощи обаче попита: "Тате, кога ще си вземем Чара?". Явно скоро ще трябва да и докажем останалата част от истината, тоест че Чарка вече я няма.  

 Еми и Чара

Тате Наци,  
Преди 6 години погребахме нашия домашен любимец (първия). Знам, че е тежко, аз още не мога да го забравя, но тя ви чака някъде там, на голямата поляна до моста, под дъгата...

Моста на дъгата

Точно досами рая, от тази му страна, се намира мястото, наречено Моста на дъгата.
Когато умре някоя животинче, което е било привързано към някой измежду нас, то отива при Моста на дъгата. Там има поляни и хълмове за нашите приятели, за да могат те да тичат и играят заедно. Храната, водата и слънчевата светлина са изобилни и нашите приятели се чувстват добре и уютно.

Всички животинки, които са били болни или стари са с възвърнати здраве и жизненост. Тези, които са били наранени или осакатени, са възстановени напълно и са отново силни - точно такива, каквито си ги спомняме в нашите блянове за отминалите дни.

Животинките са щастливи и доволни, с изключение на едно малко нещо – на всички тях им липсва някой много специален човек, когото са оставили.

Те всичките тичат и играят заедно, но идва ден, когато някой внезапно спира и поглежда в далечината. Блестящите очи се втренчват. Страстното тяло потреперва. В един миг то се стрелва от групата, прелитайки през зелените треви, нозете му го носят по-бързо и по-бързо.

Вие сте забелязан и когато вие и вашия приятел  най-накрая се срещате, вкопчени в радостна прегръдка, никой вече не може да ви раздели. Целувки на щастие валят върху лицето ви, ръцете ви галят отново обичната глава и вие поглеждате отново в доверчивите очи на вашата животинка, отдавна напуснала вашия живот, но никога не липсвала във вашето сърце.

И тогава минавате под Моста на дъгата.

Заедно завинаги...  

ПП Ех, много рев изревах тази седмица в тази тема, дано следващата е по-ведна и безоблачна.

Досега с сдържах  , но вече не мога...погребала съм 17 годишен пудел и 12 годишен кокер...знам какво е

ЗАВЕЩАНИЕ НА ЕДНО ДОСТОЙНО КУЧЕ
от Юджийн ОНийл
Аз Силвердън Емблим О Нийл (познат сред семейство приятели и познати си като Блеми), тъй като усещам вече тежестта на годините  и слабост обзема тялото ми, разбирам, че краят на живота ми е близо, с настоящото завещание, записвам моето последно желание и воля към моя Господар. Той няма да знае за съществуването му преди моята смърт. След това, потънал в самота, когато си спомни си за мен, внезапно ще разбере за завещанието ми и тогава, нека го запише в моя памет.
Малко неща оставям след себе си. Кучетата са по-мъдри от хората. Те не събират вещи. Не си губят времето в трупане на богатство. Не си развалят съня с притеснения за нещата, които вече имат и с тревоги за нещата, които още нямат. Никаква друга ценност не бих могъл да завещая, освен моята любов и преданост. Това оставям на всички онези, които обичам – на моите господари, които ще скърбят най-много, на Фрийман, който винаги беше добър с мен, на Син, Рой и Уили и Наоми и..... но ако трябва да изброявам всички,които са ме обичали, ще трябва да напиша цяла книга. Може би е прекалено суетно от моя страна, но сега когато съм толкова близо до смъртта, пред която всички сме прах и пепел, трябва да заявя, че аз бях изключително обичано куче.
Моля моите Господар и Господарка да си спомнят за мен винаги, но да не тъгуват прекалено дълго. През целия си живот съм се опитвал да им доставям радост, а в тежки и трудни моменти да ги утешавам и развеселявам.  За мен ще бъде болезнено да знам, че дори и със смъртта си ще им донеса мъка и печал. Нека знаят, че на света няма куче, което да е имало по-щастлив живот (а това дължа на тяхната безкрайна любов и грижа към мен).
Сега, когато съм почти сляп и чувам лошо, окуцях, а обонянието ми отслабна толкова, че и заек да мине под носа ми аз едва ли ще разбера, започнах да губя достойнство и гордостта ми се превръща в унижение. Да продължавам да живея по този начин е подигравка със самия мен.  Време е да се сбогувам преди да отслабна дотолкова, че да се превърна в тежест за себе си и онези, които ме обичат. Мъчно ми е, че ги напускам, но не съжалявам, че умирам.  Кучетата не се страхуват от смъртта както хората. Ние я приемаме като част от вечния цикъл, а не като съкрушителна раздяла, която унищожава живота. 
Кой знае какво идва след смъртта? Бих искал да вярвам на разказа на моя приятел далматинец - мохамеданин, че има рай, където си винаги млад и пълен с енергия, място където дните са безгрижни, а наоколо танцуват стотици чудни нимфи с прекрасни черни петна  , място, където  зайците тичат бързо, но не прекалено бързо (също както нимфите) и са толкова много – колкото песъчинките в пустинята; място където всеки кръгъл час е час за хранене, където през дългите вечери горят милиони камини, в които цепениците никога не угасват, а ти се сгушваш на кравайче край тях, примигваш загледан в огъня, клюмаш и си спомняш  за старите славни дни на земята и за любовта на някой Господар и Господарка.
Страхувам се , че очаквам твърде много за куче като мен, но най-малкото ще намеря спокойствие – това поне е сигурно. Спокойствие и дълга почивка за едно старо, уморено сърце, за изтощените ми нозе, нос и уши, които ще намерят вечен покой в земята, която толкова обичах приживе. Може би така е най-добре.
Искам да отправя една последна гореща молба. Чувал съм Господарката ми да казва “Когато Блеми умре никога няма да вземем друго куче. Обичам го прекалено много, за да имам другиго след него”  Сега бих искал да и кажа – нека вземе друго кутре - именно заради любовта й към мен. Паметта ми ще бъде опетнена, ако тя никога повече не пожелае куче. Бих искал тя  никога повече да не може да живее без куче след като веднъж е имала мен в семейството,! Аз никога не съм бил ревнив . Винаги съм смятал, че повечето кучета са добри (дори и онази черна котка, на която позволявах вечерно време да споделя с мен килимчето във всекидневната и на чиито чувства винаги съм отвръщал с добродушие и снизходителност а дори   понякога с  ). Естествено някои кучета са по-добри от други. Далматинците, естествено са най-добрите – това го знае всеки. Така че предлагам моят наследник да бъде далматинец. Той трудно би могъл да бъде с такава вродена изисканост или толкова добре възпитан и способен колкото аз бях приживе. Господарят и Господарката не трябва да искат невъзможното. Но уверен съм - той ще даде най - доброто от себе си и въпреки неизбежните си недостатъци в сравнение с мен, ще запази паметта ми чиста . На него завещавам моите каишка и повод, както и палтото ми направено по поръчка при Хермес в Париж през 1929. Той никога няма да постигне моята  елегантност когато прекосявах площад Вандом или по-късно по време на дългите разходки по Парк Авеню, когато приковавах всички възхитени погледи; но все едно надявам се той да успее поне да не изглежда като просто и нескопосано провинциално псе. Тук на вилата, той може и да се покаже достоен за сравнение с мен в някои аспекти. Предполагам, че ще се справя по-добре от мен в гоненето на зайци поне в последните години.
И въпреки всичките му бъдещи грешки и бели аз искрено му желая цялото щастие, любов и грижа в дома, който преди беше мой.
Една последна дума за сбогом, любими мои Господарю и Господарке. Всеки път когато дойдете на гроба ми, спомнете си с тъга, но и с любов за моя дълъг и щастлив живот с вас, кажете си  "Тук почива онзи, който ни обичаше и когото ние обичахме ". И тогава, без значение колко дълбоко съм заспал аз ще ви чуя и дори   цялата мощ на смъртта няма да възпре моя весел дух да хукне към вас с размахана опашка.

Близък приятел работи като мениджър продажби на Либра фарма /водещ вносител на лекарства/. Ако искаш Фокси да го питам за лепенките? Ако ги имат ще е на цени на едро и ще излезе доста по-евтино. Пиши ако решиш, че е петък, да звънна веднага да питам.

Цял живот гледам куче в къщи и няколко пъти вече губя домашният любимец.Трагедията е голяма, лесно не се преодолява и най-много помага веднага да се вземе ново пале.

Тата Наци, съжалявам...

Фоксче, благодаря.