Хайд парк 2

  • 113 874
  • 2 602
  •   1
Отговори
# 2 505
  • Мнения: 2 123
Цял живот гледам куче в къщи и няколко пъти вече губя домашният любимец.Трагедията е голяма, лесно не се преодолява и най-много помага веднага да се вземе ново пале.[/color]


ааа за мен въобще не е така. и двата пъти имах нужда да си изтъгувам кучето. Не мога да ги заменям така ... второто куче не беше мое, а на свекър ми, който си взе веднага втори кокер - същия като починалия Роджи...ами не можах да го обикна въобще  Cry Не си бях изживяла загубата на Роджър и новото паленце го приех като натрапник ... и досега не ми стана "вътрешен"

От сега съм предупредила Калин, че когато не дай боже нашият кокер си отиде, да не е посмял да вземе друго куче през главата ми ...

# 2 506
  • София
  • Мнения: 1 444
Fussii ,
за децата е по-лесно. Моите последният път внезапно почина на 1 годинка ротвайлерчето ни, беше глътнал парче от топка и направи стоп на червата.Докато го оперират и отиде милото.Не мога да ти опиша какво беше като го изнасяхме да го погребеме.На връщане минахме през клуба на ротвайлера и се върнахме с бебе у д0ома, което наистина много им помогна.Хукнаха подире му, той само пишкаше и като се наяде му опираше коремчето в земята и ни напред ни назад.Те покрай това се съвзеха и преодоляха загубата, иначе в нас не се стоеше............. ooooh!
Аз естествено не можах да го заменя, дори не го исках, но мъжът ми заради тях настоя.Винаги е много тежко, но неминуемо за гледащите домашни любимци.
Тате Наци  Hug

# 2 507
  • Мнения: 2 123
о дааа, аз за себе си говорех  Embarassed
при децата е съвсем различно - те някак си по-леко го понсаят

# 2 508
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
Охх, момичета, аз моя котарак буквално го извадих от гроба преди 13 години, когато цъфна на балкона ни заедно с майка си като коте бебе. Майката-котка ме видя че го прибирам, измяучи ми един път и си замина по задачи из квартала. Имам чувството че ме беше избрала за "открито осиновяване", защото после пак понякога идваше да ме проконтролира как се грижа за отрочето й и най-вече да хапне нещо по-така от менюто предлагано по кофите. Grinning

Томи имаше генетично заболяване и всички лекари след операцията го бяха отписали, само аз вярвах че ще се пребори и не позволих да му бият инжекцията, която бяха приготвили още тогава.

Не ми се мисли как ще я преживеем един ден раздялата.....


Тате Наци,  Hug

Аз също си мисля, че едно ново малко кученце, което да лично приятелче на Еми (ако можете да си го позволите) би се вписало много добре в семейството ви.

# 2 509
  • Мнения: 3 246
Тате Наци съжалявам Cry толкова щастливи изглеждат двечките на снимките.....
Фокси, Фуси, разплакахте ме Sad Hug Hug
моео зверче е болно и съвсем ми стана тъжно, вчера изведнъж започна да куца, чак плачеше когато се надиигваше от дивана, вечерта ни казаха че вероятно е артрит, може да му е време не знам, само като се замисля се чудя, как минаха осем години, не искам и да си помислям че един ден ще се понесе към Моста на дъгата. Снощи, докато кучо беш на лекар, Боби само попита "Рекси нали няма да умре" и сега като чета за малкото сладурче на Тате Наци, очите ми са пълни със сълзи......

# 2 510
  • Мнения: 91
Благодаря ви за всички топли думи и съвети.  newsm51

Специални благодарности на Фоксче за Моста на дъгата и на Fussii за ЗАВЕЩАНИЕ НА ЕДНО ДОСТОЙНО КУЧЕsmile3525

Колкото до ново кутренце... с Цвети не мислим вече да си взимаме куче, макар че знае ли човек? Никога не казвай никога! В този смисъл беше и вчера изказването на ветерирарният доктор, който направи всичко възможно, за да помогне на Чара, и накрая беше принуден да я приспи.

Най-малкото, както казва Fussii, ще имаме нужда да си изтъгуваме кучето. Не можем да заменим Чара ей така ...

kali 7, не се притеснявай за артрита на кученце, с това се живее! Още дълго ще го гушкате!

# 2 511
  • на път
  • Мнения: 2 804
........Еми само казахме, че Чарка е много болна ...................

 Cry

а са толкова прекрасни двете - такава, хармония, такава любов .... Еми е възпроизвела така точно позата на Чара

# 2 512
  • София
  • Мнения: 9 519
Я да разведра малко темата - аз пък искам морски свинчета - някой ме светна, че живеели по 8 години, и освен това децата ми обожават морски свинчета - ходим в един зоомагазин до нас и те умират да ги гледат. И са сладки, малки, пухкави, гальовни, ама като гледам фокстериер, смятам, че вероятността вместо за домашни любимци, да отидат за закуска, е голяма. Та сега съм в голяма чуденка  newsm78

# 2 513
  • на път
  • Мнения: 2 804
ох Фоксче ... и 8 години ми се виждат малко. Аз проучих и ако се наложи май ще са някакъв вид водни костенурки, които би трябвало да ни надживеят, можело да стоят без храна до месец и обичали блатисти аквариуми  Wink Единственият кахър е, че замирисвало на блато от тях   Crazy

# 2 514
  • София
  • Мнения: 9 519
Така, както се разговорихме, та се сетих, какво ли стана с последния домашен любимец на Мата, дали го изядоха кокоши  newsm78

# 2 515
  • Мнения: 2 172
тате Наци, съжалявам....
От дете не съм имала куче.
Сега, по темата, на Дядо Коледа какво писмо заформиха  ooooh! Но  се надяваме много да са слушали Mr. Green и добрия старец да размисли много сериозно по въпроса(разчитам на старческата му деменция  Wink при оценка за и против) Та едно яйце се пече на един з....к newsm78

Да, нищо не казва Мата, а аз и с пуловерче за кокоши се натегнах... Thinking

# 2 516
  • Мнения: 128
Тате Наци , съжалявам за кучето!!!
Нашето първо куче го приспаха по време на операция на 10 .01.Ревахме като обезумели с мъжа ми 2 седмици и на третата си взехме същата ,даже я кръстихме на покойната Сара.Месец по-късно ни се обадиха за Жорко.Все си мисля и до днес ,че Сарка има пръст в тая работа от небето.
След лошото все пак идва хубавото!
Вземете си куче след време-това не е предателство към умрялото.

# 2 517
  • София
  • Мнения: 9 519
Аист, ти ми напомни случка от вчера, която аз естествено ще разкажа. Значи - цялата къща в играчки и аз казвам "Деца, хайде да приберем, че ще се спънем и ще паднем.". Захващаме се с големия да прибираме, а малкото се прави на разсеяно. Та аз й казвам "Дара, хайде и ти да ни помогнеш.", тя - "не", аз отговарям (като най-проклетата майка на света) "Тогава Дядо Коледа ще види, че си непослушна и няма да ти донесе подарък.", а фръцлата отива в хола, взима телефона и започва да нарежда "Ало, дадо Ко, мама бие. Айде, тау-тау." и така цяла вечер. (В превод на български "Ало, Дядо Коледа, мама прибира (надявам се, че бие е прибира  Mr. Green). Айде, чао-чао."

# 2 518
  • София
  • Мнения: 1 444
Д_Ива,
бяха ни подарили две водни костенурки, при това едри, вече порастнали и взехме още две бебета. Меко казано замирисва, смрадта е нечовешка. Колкото и да миеш, мирише зверски. Не можеш много често да миеш аквариума, защото е голям зор-всичките литри тиня, да извадиш камъните и другите красоти вътре /не можеш да ги пльоснеш само във вода/, самите костенурки да позачистиш от слузестата обвивка.....................отврат.Чистех по час и кусур аквариума всяка седмица и накрая не издържах.Много мирише и много трудоемко е поддръжката.Отделно сменяш вждата с престояла, не от чешмата, което ще рече да имаш заредени бидони за аквариума.........откажи се по-добре, ще съжаляваш.
Стигнах до извода, че най-благия домашен любимец е порчето.Продават ги вече тук.Адски гальовни и любвеобилни като свикнат с теб.Много нежни, обичат да лежат да ги галиш, решеш, къпеш.Красиви са.Ходят в тоалетна като котките, не искат разходки, дълго живеят.Много искам, но имам котка и е несъвместимо.

# 2 519
  • Мнения: 3 715
Като се заговорихте за домашни любимци - нашата Михаела кучка дебела и смела се е преселила в коридора пред входната врата и е толкова нещастна и изолирана, направо ми се къса сърцето.

Общи условия

Активация на акаунт