На каква възраст дадохте на детето негов личен мобилен телефон?

Е кое те стъписа - че не виждам полза от употребата на телефон, освен, че имаме връзка ли 
И като казвай някои родители - земи приеми, че някои именно не намират особена полезност в каквато и да било функция на телефона, освен в постоянната връзка!

ползата за нас лично е именно възможността за връзка в момент, в който детето се нуждае от възрастен.
това не е като детето да е в съседната стая, да те извика, а ти да му кажеш-след малко....

Isa , аз не съм казала,че ми е неприятно някой друг да ми отговори на въпроса.Казах,че е интересно .От интересните неща интересни изводи се правят.
Не ги приемайте нещата толкова лично .

Аз не съм твърдяла подобно нещо - питаш отговарям.


Което ще рече какво? ... за да те улесня - детето ми няма телефон, няма как да е лично.

Виждам спорите, и не искам да се меся. Само ще напиша моето мнение.

Докато детето е първи - втори клас и денят му е организиран така, че се взема и води за училище, няма нужда от телефон.

# Учителят е длъжен да се обади, ако има нещо - по-малко часове, намалени часове или прекратяване на учебния ден. Да не дава Господ да се обажда за друго! Знам, че не е длъжен да го плаща разговорът, но може да чукне

# Детето е в училището с учителя, след което се взема по график.

# Телефонът е още нещо, за което трябва да се мисли, да се пази. Няма телефон - няма "къде ми е телфона...".

# Самото дете според доста родители трябва да се пази от телефона /облъчване/

# "Всички имат" не е никакъв довод за мен.

Съгласна съм с всичко, само че не лежа на кълката че учителят е длъжен да се обади.Докато чакам да се сети, че е длъжен.....Имат телефон в учителската стая, съгласна съм, но е факт, че от училище не са ми звъняли.
Т.е. при нас, по твоите точки се получава следното:
Обаждане от училище не съм получавала за променена програма.Децата се е случвало да са сами.
Детето е в училище с учителя, но графикът е възможно да се промени поради ред причини.Достатъчно е да се случи веднъж и да се случи и по горната точка описаното-да не се обади от училище никой.Тогава аз, като родител прибиращ детето, живея с мисълта за един график, па той се оказал съвсем друг този график.
Детето не мисли за телефона, дори не се сеща , че е в него извън гореописаната ситуация, наложила използване.Няма ситуация "къде ми е телефона", защото не се вади и използва.
Това, че трябва да се пази-ок, аз съм от тези, дето не могат да опазят.
А доводът Всички имат-въобще не е стоял на дневен ред.Нито я интересува кой има, нито нищо.
Всъщност-аз не споря, а просто разказвам нашето ежедневие, както и споделям ситуации, в които е бил от полза.До момента две са ситуациите за цяла година.Другата година може да са и три.А вреда за сега ние нямаме.Финансово тези две обаждания на детето не са ни натоварили.Хубаво е да започне да мисли и да пази също така и няма лошо ако помисли къде и е телефона.Аз самата често се чудя за моя.
Когато нас ни пускаха по-рано навремето-също никой не е е звънял на нашите.Прибирахме се просто сами.После имаше телефон с монети монтиран-обаждали сме се от там, аз си спомням един път да съм звъняла.Но като цяло-ходехме и се прибирахме сами на/от училище.И в тази връзка, график за приемане/предаване на деца не е бил от значение.Ние и сега нямаме такъв график всъщност.Казано е-децата се водят сутрин до толкова и се вземат в толкова.Да, воденето-лесно.Стоиш и чакаш докато видиш, че детето влиза.

Всъщност наистина учителите са длъжни да не оставят децата сами - ако ще и заместник се търси, докато ги вземат всички. Поне в училищата , където съм била - е било така. И имаше телефони във всакя класна стая почти. Пък ако се е случило веднъж така, че детето да остане само - не бих си замълчала и не бих допуснала да се случи отново.

От неделя единия ми телефон го нямаше - не знаех къде съм го забравила, а даваше само свободно. Вчера разбрах, че е бил в баба ми - ходихме на гости. Тя го видяла, питала малкия чии е - той твърдо заявил, че е негов, взел го и си играл с него достатъчно дълго, после й го дал и казал - да му го пази. Вчера говоря с нея - тя ми разказва. Питам я - абе, бабо, на 4 години е, как ще има негов телефон...А тя отговаря - Ми как как - нявсякъде виждам деца с телефони, нали сте модерни вече 

да, има го  и това, колко може да се вярва на учителят.
На мен при посочените ситуации ми се обаждат или ме известяват да се обадя, което е същото. Тоз' телефон в учителската стая не го броя. Класната ползва мобилния си. Иначе трябва да остави децата з апоне 10 минути ако е много експедитивна. Освен това, имат лимит със сигурност... Ако се наложи децата да останат, те са с портиер най-малкото. А ако не е така, родителите бързо ще смислят когото трябва... И не защото не искат да купуват телефони...

За "къде"-то... знам за неизползвани неща изчезващи от чанти и то в добри училища и класове...

И аз само допълвам картината на разсъжденията

Всъщност, знам че са длъжни.Това не променя обаче фактите.Нито съм замълчала, нито съм одобрила.
В нашата класна стая никога не е имало телефон.Учила съм в 133...

А вие във всяка ситуация ли имате възможност да  вдигнете телефона?

Направо се ужасявам от описаните ситуации в училище- деца, оставени сами, без учител или друг възрастен при промяна на графика на учене.

Не зная кой какво работи, но при мен има ситуации, в които често съм извън града и се  прибирам около  края на работното време, други-  при които с часове  не мога да вдигна телефон.При мъжът ми е подобна ситуацията, също има чести пътувания.В тези случаи и да ми звъни детето,  полза никаква.Ще го  мисля като тръгне на училище, но все си представях, че поне в основните   училища има по-строг  и предварително определен график  на учене.А с извънредните ситуации, като болест на учител и др. се решават от училището.Всъщност, очевидно зависи от самото училище.

Светкавица, постът ти ме заинтригува! Каква е причината да не можеш да си вдигнеш телефона - ако е физическа т.е и двете ръце са заети, за тази цел има bluetooth. Докато синът ми беше съвсем бебе, имаше моменти в които така ходих вкъщи. Ако пък си постоянно в срещи и разговори, малко несериозно ми звучи да не можеш да се извиниш за 1-2 минути, ако на дисплея ти изпише името на детето. Хиляди пъти съм ставала свидетел на такива ситуации и никой не гледа на тях с лошо око. Изобщо малко странно ми се струва да не се даде превес на детето, за сметка на служебни задължения. Не говорим за постоянно звънене и безсмислени разговори. Дъщеря ми, когато не е на градина, много често иска да звъни на баща си докато е на работа. Разбрали са се,  тя да му звъни, ако не й вдигне веднага,  той връща разговора, когато има време и възможност. И при това тя е на 5 и малко години. С едно дете на 7 е къде къде по-лесно да се разбереш! 

Може да шофира и да спазва закона. Или да излита...
Може в нейните среди и работи, да не е толкова лесно да се извиниш... или да пречи на работата й... или да е длъжна да е с изключен телефон...
Какво значение има

И аз нямам възможност непрекъснато да вдигам.

арт мама, съжалявам, но не ми е убедително... Приемам аргументи като изключен телефон или офф-лайн, липса на обхват, но за другото...не знам! Всеки си е прав за себе си. Мъжът ми обикновено ми връща есемес като шаблон "Важно ли е?", на който дори не отговарям, ако обаждането няма за цел някаква важна информация. Не ми се впуска в спорове и се надявам да не ги провокирам с думите си. Просто моето мнение е различно в този случай. Може би е въпрос на приоритети - не знам, не разбирам, не съм запозната и не съдя!

По темата- от 6 г, когато тръгна на училище. Не мога да си представя да нямам връзка с нея, изпадам в тих ужас, когато си забрави телефона...

За повечето родители децата са приоритет. Само че някои не са непрекъснато налични на телефона. Всички примери, които съм описала са невъзможност, не нежелание...

По тази причина аз винаги давам няколко телефона.
Освен това в града понякога може и да не чуеш...