- Публикувана: 12 авг. 2010, 13:36 ч.
- Последно мнение: 22 авг. 2010, 02:35 ч.
Бихте ли дали живота си на половинката си в името на любовта?
Не става въпрос за вяра, а за това, което съм видяла с очите си...
И аз имам истинска история, на която съм свидетел.
Когато все още младата/относително, около 50+/съпруга се разболя от една много агресивна форма на артрит, той, съпругът - богат, хубав, също относително млад/особено за мъж/ не се втурна да "работи" денонощно в офиса, а остана до нея. Ама как - всички лекари, всички клиники, всички алтернативни, всички манастири...а тя все по-зле. НЕ я сложи в количка, макар да се инвалидизираше изцяло, а я носеше на ръце от колата, до някое място, заедно със стол, но не за инвалиди, а такъв - удобен, градински или друг в зависимост от случая, за да не се чувства като инвалид. Тя гаснеше пред очите му. Той я хранеше като бебе с лъжичка...и гаснеше с нея...От мъж канара, се стопи като восъчна свещ. Тя почина. Преди години. Ах, колко златотърсачки го налазиха...но е сам. И сега. Със снимката й като момиче.
Зная, че ако можеше, би умрял вместо нея. А тя умря в ръцете му, не я прати в болница, беше все до нея. Не позволяваше болногедачката и домашната помощница да я обслужват интимно, правеше го той...той й биеше инжекциите, защото сестрите вече отказваха, нямаше вени...Беше...беше любов.
Не е от епохата, мисля си аз. От хората е. Има такива хора. Има такава любов. Зная, че той не би я продал за милиони, за никакви пари, за никакви неприлични предложения.
Мен биха ме продали.
Знам,че авторката помоли да не намесваме децата,но за мен тези неща са свързани. Имам две малки момчета и мисълтда ги оставя без майка не е приемлива за мен... Любовта ми към тях (съответно желанието ми да съм до тях) е по-силна от чувствата ми към моята половинка. Трудно ми е да преценя какво бих отговорила ако нямах деца.