- Публикувана: 9 апр. 2012, 21:50 ч.
- Последно мнение: 24 апр. 2012, 16:12 ч.
Възпитанието
Дете се възпитава само и единствено с личен пример.
Абе не е само и единствено, но е основният фактор. Не за друго, а щото не може да се опитваш да му втълпиш нещо, междувременно демонстрирайки обратното.
Абе не е само и единствено, но е основният фактор. Не за друго, а щото не може да се опитваш да му втълпиш нещо, междувременно демонстрирайки обратното.
Нека сега не навлизаме в дебрите - децата на алкохолиците - дали са алкохолици
Естествено, че личният пример е важен. Но има и неща, които просто не са позволени на децата. В тази връзка - когато стане на 18 - нека си реши ще пуши ли, както мама. Дотогава - е забранено, както и алкохола. Въпреки че точно за алкохола вероятно към определена възраст - ще съм по-толерантна.
не знам, за мен това с личния пример е определящо до седмата година, а след това тръгват на училище и вече потоците на влияние се смесват и играта е кой ще надделее - семейството или всички останали. Зная, че звучи грубо, но за мен в изчистен вид нещата стоят така - борба за влияние над индивида, в случая детето.
То затова е приказката за първите седем. Все пак, мисля си, че под всички влияния в училище и изобщо извън дома няма как личността на детето тотално и абсолютно да се промени.
Мисля, че децата на алкохолици понякога са пълни въздържатели точно заради болезнения пример. Аналогично някои деца на пушачи се отвращават от цигарите доживотно. Та май могат да отсяват кое е лош навик. Което не значи да се напиваме и опушваме пред тях, разбира се.
Мисля, че децата на алкохолици понякога са пълни въздържатели точно заради болезнения пример. Аналогично някои деца на пушачи се отвращават от цигарите доживотно. Та май могат да отсяват кое е лош навик. Което не значи да се напиваме и опушваме пред тях, разбира се.
личността като характерови особености винаги ще стои, но както се вижда от историята, явно може доста добре да се промени пъведението и обосновката за определени действия и бездействия. Затова и нас навремето ни искаха от ранна възраст в детската градина, в първи клас, правеха ни чавдарчета, пионерчета, за да ни формират определени нагласи и мислене, за да има и действия (или обратното - чрез действие към мислене). Това го казвам като пример, който е част от живота ни, изпитали сме го почти всички и затова е по-лесен за разбиране.
Примерът с алкохолиците не е много удачен. Лесно е да се отвратиш от алкохолизма на родителите си и да бъдеш въздържател; или другия полюс - да се предадеш на гените си и да последваш примера им.
Докато пушенето на мама отвреме на време и съблазънта да пробваш с приятели се допълват чудесно. Това си е мое лично виждане, де. Не го натрапвам на никого
.
Докато пушенето на мама отвреме на време и съблазънта да пробваш с приятели се допълват чудесно. Това си е мое лично виждане, де. Не го натрапвам на никого
.
ами, според мен винаги има някакво поведение в поне два пласта - официално "всички сме равни", трябва да говорим добре за "Партията", но вкъщи къде с недомлъвки, къде нааправо се показва друго, а доста хора и внимаваха какво говорят, защото детето все може да издрънка нещо в училище или детската градина, и тогава веднага идват да те вкарат в правия път. То не се оосъзнава, но според мен затова и тук нещата никога няма да вървят добре, защото някак исторически поколения наред са възпитавани в двоен стандарт - не се рита срещу властта, но гледаш да я наредиш някак. Не зная как да го обясня точно, същият модел е и сега.
Примерът с алкохолиците не е много удачен. Лесно е да се отвратиш от алкохолизма на родителите си и да бъдеш въздържател; или другия полюс - да се предадеш на гените си и да последваш примера им.
Докато пушенето на мама отвреме на време и съблазънта да пробваш с приятели се допълват чудесно. Това си е мое лично виждане, де. Не го натрапвам на никого.
Докато пушенето на мама отвреме на време и съблазънта да пробваш с приятели се допълват чудесно. Това си е мое лично виждане, де. Не го натрапвам на никого
.Точно същото е, ако мама не пуши, но мамата на приятелчето пуши, нали?
Не виждам как може да се избегне момента с опитването, при положение, че има цигари навсякъде. Затова обяснявам, че е вредно, мама го знае, но така е решила, когато е станала на 20 години.
Не виждам как може да се избегне момента с опитването, при положение, че има цигари навсякъде. Затова обяснявам, че е вредно, мама го знае, но така е решила, когато е станала на 20 години.
... Не мога да й кажа, че мама на 20 помислила, помислила и решила да пропуши 
Струва ми се смешно дори на мен.Е, аз пробвах още на 12, вкъщи никой не пушеше и си бях с пълното съзнание, че не е редно. Мисля си, че затова и никога не станах пушачка. Може и да греша де, но мисля, че примерът и домашното възпитание в крайна сметка си казват думата.