Напоследък се улавям, че ми е прекалено уморено. 
Имам две деца - едното на 14, другото - на 5. По цял ден съм на работа, както сигурно повечето от вас. Вечер като се прибера, вкъщи ме очакват обичайните домакински задължения, които никога нямат край - готвене, прибиране, чистене и т.н. Мъжът ми помага с по нещичко, но така или иначе основната тежест пада върху мен. Голямата ми дъщеря е в особен период /разбирайте пубертет/, когато не е много сговорчива, основно прекарва времето си отделно от всички останали и не се включва със съществена помощ. Малкото пък, нали цял ден е седяло мирно в детската, вечер направо откача, съответно подлудява и мен - не млъква, не спира, непрекъснато подскача наоколо докато се опитвам да сготвя вечерята. Разбираемо е, но когато си уморен, е изнервящо още повече. Цялата обстановка ми идва малко нанагорно. На практика аз щом прекрача прага на дома ни, не се спирам и не сядам докато не сложа малката ми дъщеря да спи, а й чета приказка за лека нощ... Всъщност някъде около 22:30ч. вече съм свободна, но нямам енергия за нищо друго, а и на следващия ден съм на работа, така че скоро след това просто си лягам.
Слава Богу, работата ми не е някакъв тежък физически труд, но е пред компютър, а цял ден на един стол... И това си оказва своето влияние.
Имам чувството, че водя супер роботски начин на живот напоследък. Тежи ми, че не успявам изобщо да си почина. В съботите и неделите се уморявам даже още повече, защото : да изведем децата навън, да изчистя основно къщата, да сготвя нещо по-специално...
Вие успявате ли да си починете? Как и кога намирате време?
Имам две деца - едното на 14, другото - на 5. По цял ден съм на работа, както сигурно повечето от вас. Вечер като се прибера, вкъщи ме очакват обичайните домакински задължения, които никога нямат край - готвене, прибиране, чистене и т.н. Мъжът ми помага с по нещичко, но така или иначе основната тежест пада върху мен. Голямата ми дъщеря е в особен период /разбирайте пубертет/, когато не е много сговорчива, основно прекарва времето си отделно от всички останали и не се включва със съществена помощ. Малкото пък, нали цял ден е седяло мирно в детската, вечер направо откача, съответно подлудява и мен - не млъква, не спира, непрекъснато подскача наоколо докато се опитвам да сготвя вечерята. Разбираемо е, но когато си уморен, е изнервящо още повече. Цялата обстановка ми идва малко нанагорно. На практика аз щом прекрача прага на дома ни, не се спирам и не сядам докато не сложа малката ми дъщеря да спи, а й чета приказка за лека нощ... Всъщност някъде около 22:30ч. вече съм свободна, но нямам енергия за нищо друго, а и на следващия ден съм на работа, така че скоро след това просто си лягам.
Слава Богу, работата ми не е някакъв тежък физически труд, но е пред компютър, а цял ден на един стол... И това си оказва своето влияние.
Имам чувството, че водя супер роботски начин на живот напоследък. Тежи ми, че не успявам изобщо да си почина. В съботите и неделите се уморявам даже още повече, защото : да изведем децата навън, да изчистя основно къщата, да сготвя нещо по-специално...
Вие успявате ли да си починете? Как и кога намирате време?
Така,че май ми е по-добре нон-стоп анагажирана,отколкото дълго време почиваща.Най-добре златната среда,тоест ако мъжа има навик да помага с някои от вечерните ангажименти или каката,която никак не е малка. 
А уикендите да почистите къщата заедно всички,на теб да остане само готвенето след приятната разходка,разкрасителните процедури и почивка пред тв-то и т.н. 
След вечеря, ако нямам нещо друго неотложно за вършене, се занимавам с малката, щото никой друг не иска. И така докато си легнем. По тв почти нищо не мога да погледам... Би било наистина чудесно всички заедно да се грижим за домакинството, но уви... 
Все се надявам, че като още малко порасне малкото дете, ще доживея да имам пет секунди свободни вкъщи. Но пък не се понасям сега, че се изнервям за най-дребни неща. Което пък е следствие на умората и тоталната ангажираност. Просто някакъв омагьосан кръг. 
