Аз отбелязах, че е създала семейство малко по-млада от повечето от нас. 
Но че и това си има хубавите страни.
Но че и това си има хубавите страни. - Публикувана: 17 ян. 2016, 13:49 ч.
- Последно мнение: 20 ян. 2016, 19:39 ч.
Животът ми е спрял
И аз да се оплача. Синът ми е вече на 5, ходеше даже на ясла, но тази учебна година не иска да ходи на градина. Оттам аз имам затруднения с намирането на работа. И се получава един затворен кръг, в който само се въртя и полудявам. Не искам да съм чистачка, готвачка и гледачка!
Сега - нова година, нов късмет, ще гледам да раздвижа нещата.
Пускам СВ и майка ми е обещала да помогне за гледането и воденето на градина.
Към авторката - направо отсега гледай за кандидатстване за университет. То точно отсега се почва подготовката. После юни кандидатствай и наесен с песен - децата на градина, ти - в университета!
Сега - нова година, нов късмет, ще гледам да раздвижа нещата.
Пускам СВ и майка ми е обещала да помогне за гледането и воденето на градина.Към авторката - направо отсега гледай за кандидатстване за университет. То точно отсега се почва подготовката. После юни кандидатствай и наесен с песен - децата на градина, ти - в университета!
Започването на работа не винаги решава проблема със социалните контакти. Много често на работното място няма хора със сходни интереси, на твоята възраст и се получава така, че нямаш възможност за никакви контакти с хора със сходни на твоите интереси и се чувстваш още по-изолиран. Така че определено записването на висше образование е по-доброто решение, ще ти даде възможност и за личностно развитие.
Аз наистина не разбирам авторката 
И моите деца са с такава разлика ,ще те успокоя ,че все някога ще стане по-леко.Но животът ти не вярвам да "потръгне" по начина ,по който си го представяш. И аз с баткото имах огромна бебешка компания.Дори сама да изляза ,винаги срещах позната с дете за раздумка и кафе.С второто дете не е така.Просто други неща са ми важни.Не мога да обикалям улиците с часове...по-нервна съм ,по-забързана....Ето сега с този сняг излизането не го виждам в следващите 10 дни.Иде ми да рева 
Но си готвя с малкото ,от утре мисля да спра и баткото от ДГ и да си бъдем вкъщи заедно.И аз крещя,карам се ,избухвам ,не се понасям на моменти ,но това е животът и той е прекрасен ! 
Аз съм сериозно сбъркана ,защото съм ан 31 и никак ,ама никак не ми липсват забавления ,излизания с приятели т.е. всичко извън децата
И моите деца са с такава разлика ,ще те успокоя ,че все някога ще стане по-леко.Но животът ти не вярвам да "потръгне" по начина ,по който си го представяш. И аз с баткото имах огромна бебешка компания.Дори сама да изляза ,винаги срещах позната с дете за раздумка и кафе.С второто дете не е така.Просто други неща са ми важни.Не мога да обикалям улиците с часове...по-нервна съм ,по-забързана....Ето сега с този сняг излизането не го виждам в следващите 10 дни.Иде ми да рева Но си готвя с малкото ,от утре мисля да спра и баткото от ДГ и да си бъдем вкъщи заедно.И аз крещя,карам се ,избухвам ,не се понасям на моменти ,но това е животът и той е прекрасен ! Аз съм сериозно сбъркана ,защото съм ан 31 и никак ,ама никак не ми липсват забавления ,излизания с приятели т.е. всичко извън децата
Хората сме различни, потребностите ни също са различни. Аз самата съм имала периоди, в които съм искала да си стоя само с децата вкъщи и те са ми били напълно достатъчни. В един такъв период усетих, че съм се изолирала от всичките си приятелки. По-късно обаче, когато децата пораснаха, вече не им бях необходима за всяко нещо пък усетих, че не съм си самодостатъчна, имах си нуждата от приятелите, с които сама бях прекъснала контактите си, оказа се, че в един момент децата нямат нужда от мене, а и близки приятелки вече нямах. Така че животът си минава през различни етапи.
И аз да се оплача и аз съм така.Побърквам се по цял ден и всеки ден вкъщи.Всички са на работа и съм като някоя кукувица.Вечерта мъжът ми като се прибере от работа е уморен и ляга да спи не казвам,че не ми помага помага ми,но за кратко.И така цял ден мрън-мрън рев и сега и зъбки ни мъчат и се побърквам.Иде ми да си хвана шапката и да изчезна нанякъде.И 2 часа да са пак е нещо. 
Работя от 17 годишна , първо след училище и летните ваканции работех като сервитьорка ,след това в магазин за дрехи 3 г ,знам че за повечето от вас да си продавачка е кофти и дори не е професия ,но това ми харесваше и смея да кажа, че ми се отдаваше.Не искам да запиша висше и с риск да ме линчувате ще го кажа .Да ще имам документ ,квалификация и какво от това масово хората стоят без работа или не работят по специалността си , да не говорим че си взимат изпитите с измама..други неща ме влекат ,лятото изкарах шофьорски курс ,искам да изкарам и за гримьор ,но сега няма кои да гледа детето.
И да кажа че въобще не съм от тези които не биха работили за 400 лв ,защото зная какво е да имаш и да нямаш.
Благодаря ви за съветите ,когато пуснах темата бях изпаднала в едно от ужасно състояние ,но сега съм по добре .
И да кажа че въобще не съм от тези които не биха работили за 400 лв ,защото зная какво е да имаш и да нямаш.
Благодаря ви за съветите ,когато пуснах темата бях изпаднала в едно от ужасно състояние ,но сега съм по добре .
Не е нужно да е точно университет, може някакъв курс да запишеш, както си писала, че искаш или по чужд език. Един чужд език винаги е полезен. Освен това ще се разнообразиш. Има и он-лайн курсове по чужди езици. Даже и да си продавачка пак ще ти е в помощ.
Децата ще пораснат бързо, но покрай тях винаги има грижи. Моите са на 11 и 8 години, но всяка вечер като се прибера от работа започвам покрай готвенето и оправянето на къщата да проверявам домашни, да изпитвам по разказвателни предмети и да помагам за нещата, които са ги затруднили. И хайде вечеря, после децата в леглото и станало 21.00-21.30. Тогава чак имаме време с мъжа ми да се видим, да се занимая с книга или хоби. За кратко.
Почивните дни не ги усещам как минават.
Според мен основният ти проблем е, че мъжа ти участва рядко в гледането на децата. Ако няма кой да ги пази, за да излизате трябва така да се организирате, че и децата да са с вас - пример гостуване у вас на приятели или вие на гости в домашна обстановка. Не е редно мъжът ти да си обикаля с компании, под предтекст, че ти няма с кой да излезеш.
Децата ще пораснат бързо, но покрай тях винаги има грижи. Моите са на 11 и 8 години, но всяка вечер като се прибера от работа започвам покрай готвенето и оправянето на къщата да проверявам домашни, да изпитвам по разказвателни предмети и да помагам за нещата, които са ги затруднили. И хайде вечеря, после децата в леглото и станало 21.00-21.30. Тогава чак имаме време с мъжа ми да се видим, да се занимая с книга или хоби. За кратко.
Почивните дни не ги усещам как минават.
Според мен основният ти проблем е, че мъжа ти участва рядко в гледането на децата. Ако няма кой да ги пази, за да излизате трябва така да се организирате, че и децата да са с вас - пример гостуване у вас на приятели или вие на гости в домашна обстановка. Не е редно мъжът ти да си обикаля с компании, под предтекст, че ти няма с кой да излезеш.
И аз да се оплача. Синът ми е вече на 5, ходеше даже на ясла, но тази учебна година не иска да ходи на градина. Оттам аз имам затруднения с намирането на работа. И се получава един затворен кръг, в който само се въртя и полудявам. Не искам да съм чистачка, готвачка и гледачка!
Сега - нова година, нов късмет, ще гледам да раздвижа нещата. Пускам СВ и майка ми е обещала да помогне за гледането и воденето на градина.
Към авторката - направо отсега гледай за кандидатстване за университет. То точно отсега се почва подготовката. После юни кандидатствай и наесен с песен - децата на градина, ти - в университета!
Сега - нова година, нов късмет, ще гледам да раздвижа нещата.
Пускам СВ и майка ми е обещала да помогне за гледането и воденето на градина.Към авторката - направо отсега гледай за кандидатстване за университет. То точно отсега се почва подготовката. После юни кандидатствай и наесен с песен - децата на градина, ти - в университета!
в малко по - различна ситуация, но сходен проблем със също толкова голямо дете...и аз полудявам вкъщи. Искам да работя, но толкова време чаках и не ми се работи глупава работа. Яд ме е, че не направих и някои неща, докато си стоях вкъщи с детето, като например най-после да завършва второто ми образование, сега и то ми е на главата, заедно с притеснението за работа. Мислех и работата ми да е такава, че да имам свобода, но то толкова време мина, че вече трябва да почна нещо, досега щом не измислих "бизнес" или др., където сама да съм си шеф!
