Животът ми е спрял

Струва ми се,че постоянното правене на едни и същи неща, времето на вън и постоянното висене вкъщи много депресират. И аз съм така. Изкарах и магистратура и специализация и какво ли не. После забременях и въобще не съм работила. Малкия е на 1 г и 3 м и аз мога да кажа че се побърквам вкъщи. ММ много ми помага, майка ми също. Не се оплаквам от грижите по детето, а от това че се чувствам като в затвор, като не излизаме с малкия на разходка. Аз и да изляза за малко, друго е да съм с него, да обиколим насам натам, да се рязнообрази малко и той. И на децата им писва едно и също нещо всеки ден. Та май лошото време ми влияе лошо и на мен. Оплаках се и аз 

Предполагам, че по разходките, дори и да не си се сближила с  майки, то поне разменяш с някои по някоя дума...все е нещо. А събота-неделя - организирай ти виждания със старите дружки, кани ги на гости, на разходка. И на работещите им е приятно да разпуснат, да пият едно кафе, а лапето да има в това време с кого да си играе.
Другия вариант е в почивния ден на мъжът ти да се разбереш с него той да ги гледа за 2-3 часа, а ти в това време да излизаш  с приятелка.

Аз съм на 27 г. Имах доста тежко следване, още преди държавните изпити започнах работа, като през цялото време, освен че работех ходех по допълнителни стажове и конкурси. Последната ми работа беше изключително напрегната с много отговорности. Забременях лятото и на момента си взех болничен и си останах вкъщи. Отдавна не съм се чувствала по - щастлива и спокойна. Виждам се с приятелки, готвя, чета, каквото ми е приятно, а не само специализирана литература. Все неща, за които нямах време преди. Когато някой ме попита дали не ми е скучно да си седя вкъщи направо ми става смешно. С нетърпение чакам бебчето да се появи, сигурно ще е трудно, но смятам да се насладя на момента, защото после знам, че само работа ме чака и тези моменти са веднъж.

Момичета, времето навън не е лошо, а прекрасно. Децата обожават снега, синът ми от едногодишен е навън на всякакви условия. Шейните гонят депресията доказано е. Иначе липсата на социални контакти наистина е ужасна, и на мен ми се отразява и разбирам напълно авторката.

Според мен записвай детето на ясла....добре е да свиква с деца, да играе там с тях, да учат по нещичко, а ти търси през това врме работа.....или нещо, което ти е интересно искаш да се занимаваш с него, примерно учи език....ходи на фитнес, ако имате баба помоли я да гледа децата и да излезете с мъжа ти....
Не е нормално млада жена да стои мужду четири стени....! И не си втълпявай, че работате е всичко за теб, работите са обсебващи, нямаш свободно време знищо, не разполагаш с възможност да чегеш книга, да се разхождаш, да пазаруваш, да гледаш филми и още хиляди и хиляди приятни неща...!

Aми, ако наистина толкова ти е "сиво" ежедневието, може да дадеш малкото дете на ясла на пролет или пък есента, а дотогава да  се осъваршенстваш по някакъв начин, за да си конкурентноспособна на пазара на труда - учене на език или някакъв курс. Но все пак трябва да има и кой да ти помага през седмицата за няколко часа поне. Просто трябва да имаш план и цел!

Ех, колко ми липсваше такава тема преди няколко месеца ) Аз първата година майчинство се побърках. Детето беше ревливо (колики или характер, не знам), а моите нерви явно не издържат на постоянен рев и изпадах в какви ли не депресии, ревях и аз почти всеки ден...Отделно рязката десоциализация- до вчера си излизал всяка вечер, работил си, ходил си на допълнителни курсове или спорт и сега изведнъж- вкъщи и в парка, в парка и вкъщи. Сега ми е по-добре, детето расте и вече виждаш смисъла и плодовете на "труда" си с него, а и намерих начин да релаксирам. Скоро започвам работа и даже не знам дали ми се започва, а преди година завиждах на всички работещи )

Та, към авторката: първо бъди сигурна, че е напълно нормално (както видя от поста ми горе).Мен допълнително ме натоварваше това "колко странно, на мен ми беше най-щастливият период майчинството, имах време за всичко, децата са всичко" и т.н. Еми не всички са така, на мен определено не ми беше хармонично и щастливо постоянно и не бива от това да се чувстваме като изроди или лоши майки. Просто хората са различни, нивото им на активност, характерите- също.

Второ- опитай се послушаш някои от съветите по-горе. Аз започнах спорт и много ме разтоварва, има детски кът в залата и може да се ходи с дете, ако няма кой да го гледа. Отделно и вкъщи понякога тренирам докато спи, но по-рядко, все не остава време. Книги- докато спеше в количка в парка съм изчела десетки. Помагаше ми да чета на чужди езици, за да не деградирам умствено напълно (тепърва ще се разбере дали е помогнало, де  ). Излизания- ооо да, може да е 1 път на  2 седмици, но е несравнимо да седнеш като бял човек да изпиеш една бира и да хапнеш нещо БЕЗ ДЕТЕ. Ако трябва и сама в мола се разхождай вечер, когато мъжът ти гледа децата (правила съм го 1-2 пъти, когато вече много се потисках и ММ ме пращаше). Дори на кино можеш сама да отидеш. Това не са точно временни решения, защото ако си въведеш като традиция (например всяка сряда вечер да излизаш, а всяка неделя да правбите нещо семейно) вече се разчупва скуката. Не разбрах малкият дали е на градина, ако да и си само с бебето денем, има и много занимания за майки се деца- плуване, музика за бебета, Киндиру и т.н. Разбира се са платени, но до 10 лв на седмица мисля, че е поносимо за почти всеки.

Пипи2013, казваш, че бебето ти е било ревливо. Не е, вярвай ми, ревливите бебета никога не спят в парка, какви книги, какви 5 лева? 

хаха, ами той само там спеше, през останалото време си ревеше, в количка също ревеше, докато заспи със специално друсане по камъни и подобни. В легло не е спал с месеци. А и след шестия месец се кротна малко наистина.

А, добре, приема се. 

Прекрасно разбирам авторката. И аз съм от тези мами, на които еднообразието на майчинството дотежава на моменти. Мисля, че е до натюрел. Още повече се депресирах на моменти, когато четях, че това е "най - прекрасното време". Ами за някои мами не е - визирам стоенето вкъщи и безобразната къщна работа, готвенето и всичко, което се повтаря всеки ден до припадък. Не ме разбирайте порешно - обожавам да готвя, но не и всеки ден по задължение.

Започваш да каниш през деня гости - други мами с деца. Запознай се, със сигурност ще намериш компания. Не е задължително да търсиш пасване на характери, интереси. Има много неща, които да коментирате - не само пюрета и наакани гащи. След това - избираш в какво искаш да се усъвършенстваш или самообразоваш и всеки ден отделяш време - ако ще и половин час, и така с малки стъпки, лека - полека напред към разнообразието.

Чаша вино вечер и хубав филм или сериал също помагат. На книгите аз не успях да се насладя. Понякога чатя с познати. С нашия татко, понеже и той е от много заетите през седмицата, всяка събота или неделя посещаваме ново място - било то да закусим, пием кафе, опитаме нещо ново, обядваме, или разгледаме.

Няма как, някой трябва да остане вкъщи и да се погрижи за наследниците. Гледай по - философски и ведро на нещата. Моето дете даже не спи през деня и на мен ми става по - напрегнато на моменти, но си казвам: сега е така, след няколко месеца ще е различно. Но определено не е лесно и е трудно за разбираме от някой, който не го е преживял.

Аз също се отегчавах, но понеже съм контактна бързо намерих приятели...хем бях в чужд град...след само осем месеца се върнах на работа ...и сега ако можеше да се върне това време не бих го направила ...няма да се върне вече това чудесно време! Гледай да се порадваш на свободата си, намери втеме за развлечения, защото като почнеш работа ще вършиш всичко, което до сега, плюс, че и ще си "вързана" минимум 8  часа на работа....

Аха, аз тогава разбрах какво значи вечер след работа да не ти се яде, да не ти се спи, а да ти се повръща от умора.

А аз разбрах какво е цяла вечер да ставаш, защото на малкото му никнат зъби...и в седем да хукнеш и на работа....

Именно. децата не спират да се будят нощем автоматично с тръгването ни на работа.  И ако работата ти иска да си много концентрирана, ти се взема акъла.