Родителите в България

Можеш да викнеш ти, в наше село такава опция няма.
А с банката не всичко се прави през нета.

Е то ако си на село, за какво ти е тази количка...

И какво като не са? Не виждам нищо героично в това. А и не ставаше дума за тези, които не искат количка. Ставмаше дума, че много майки искат и имат нужда, но ги е срам заради хорското мнение. Това имах предвид. Иначе всеки е свободен да решава как да се придвижва.

Аз пък съм в града. И за да отидем до най-близката площадка трябва да вървим половин час през лудницата и мръсотията.  Не на всички майки животът се върти между блока и площадката.

Не става въпрос за героизъм, а точно за удобство. Аз махнах количката, защото от удобство се превърна в тежест. Близнаците и първокласничката редовно носят колела, ролери и/или тротинетки. Да помъкнат и количка...

По принцип децата трябва да могат да изминават около километър за всяка година от възрастта. След 3г. с баткото махнах количката без извинение, макар че имаше мрънкане.

Трещерица, може животът ти да е другаде, но на детето ще му се върти там, докъдето може да стигне пеша. За да няма после колички на 4, 5...и да го болят краката от 2 километра.

Защото селото ни не е като Ягодово и от дома ми до поликлиниката е като от Пощата до Пешеходният Мост само че с по голям наклон. Айде ти кажи можеш ли да водиш за ръчичка дете с температура до там и да го върнеш обратно. Ползвам такси когато се налага т.е когато вали, ама може и с количката ( все още )
А забавленията за възрастни - като нямаш баби под ръка организираш нещата така, че да има за всеки. Един път в месеца обикаляне в търговския център с количка, не е болка за умиране и мъчение за детето.

Откъде си ги измисляш тези неща 
Направо ти се чудя как се връзваш на градски легенди.

Не съм лично засегната, моето предпочиташе да ходи и на 1 г. и нещо спряхме количката (ти чак на 3! аууу, срамота ), обаче на 2 и половина си я влачихме с нас на море, как ли пък ще нося спящо дете след плаж. По същата причина и лошите чужденци си возят децата. И се движат достатъчно, не ги мисли.
Каква е разликата дали до парка майката ще закара детето с колата си или ще е с количка? Примерно.

О, чак на количките сте стигнали.

Българският родител е супер-родител. В смисъл, трябват някакви супер-сили да отглеждаш дете в БГ. Като се започне от втората година на майчинството, човек непрекъснато трябва да се бори с какви ли не чудеса и условия, вместо да се грижи и да възпитава детето си.

Абсолютно съм съгласна със Савина, моето дете ползва количка до около 2, но на три си счупи кракът и се върнахме към нея. Има огромна разлика в динамиката на различните семейства. Аз живеех в Лагера и ходих на пазар на Красно Село. Не е повече от километър, но докато обиколя и напазарувам си се събира доста време и умора. Няма как да помъкна мрънкащо дете и торби. Същото е и с обиколка на зоологическата например, а Софийската дори не е и много голяма.
Не мога да очаквам т детето да издържа на натоварвания за възрастни, а и няма как да му спестя винаги подобни неща. Животът не е само игра на площадката.
Някой спомена емоционална интелигентност. Може би по този критерии съм съгласна, че българите сме по-затворени. Доста протектираме децата си и ги пазим. Писала съм и преди, колко странно ми се е виждало, че тук, родителите карат децата си да гушнат непознат, да погалят животно, да се усмихнат.

По темата с количките - да, като съм си в Пловдив, камо ли в някое село или малък град, каква количка на 3-4?! Правила съм го обаче на разходки над 2 км с доста помъкнати неща и детето е било на 3, возено само по пътя наобратно, то си ходи естествено, доста си ходи, но може да заспи на 3 години за 1 час, а аз да продължа да ходя, като е цял ден.
Но в чужбина, там разстоянията са огромни, на почти 5 й носих количката в дисниленд, ми тя още на втората атракция щеше да е гроги от емоция, камо ли ходене и чакане прав на опашка 30 мин.
Не че стои в количката като неразвита (по мнение на българските майки де, то и с АМ е така, само до годинката после спиране, братче, то от химия нужда няма, само от прясно и кисело), ами когато има нужда сяда в нея, да не стои права, да не се умори, защото от 9 до 9 са доста часове.
И да, смятам, че пътуваме над средното за хора с малки деца, затова си оставих и количката. Продадох я онзи ден, детето ми е вече на 5 и половина.

По темата с доброто родителство, ако има обобщение, смятам, че българинът е добър родител, отчасти по-добър от западняка, повече си гледаме децата ние, руснаците и подобни. Имаме 2 години майчинство, на фона на 2 месеца в други държави, се научаваме да се грижим за тези деца щем нещем. Ако сме хора де, то примери за насилници има във всички държави, говорим общо. Просто на нас ни се дава физическата възможност да отгледаме детето до 2-3 години, което го има само при нас почти като държава. Сега материално и т.н, ясно е къде е по-добре, но ние сме по-близки с децата си, отколкото един германец според мен, на 16 там ги гонят под наем, да учат, не висят на родителя (което е хубаво, разбира се за младия човек), но на мен си ми харесва нашия вариант на стоене с поколенията, живеенето в собствен дом, не нает, близост, дори досадното звънкане на мама всеки ден...точно българска работа.
Разбира се това е общото, пак казвам, има си примери за скарани семейства, бити деца, негледани, гледани от бабите...

Не знам защо началото на темата се е превърнало в критика към авторката...  Всеки път се налага да се четат няколко страници нападки преди някой да даде мнение. Бъдете по-толерантни и тонът във форума ще е значително по-приятен.

Моето мнение по темата - със сигурност има добри и лоши родители във всяка националност, тоест еднозначен отговор няма. Това, което на мен ми е направила основно впечатление откакто сме в чужбина, е следното: българите са много по-грижовни към децата си (в някои случаи прекалено), но също така са много по-резки, груби и нервни родители (вероятно във връзка с по-трудния живот). Българите имат силно емоционална връзка  с децата си.
Тук, в Канада, има много неща, които са ми трудни за обяснение. Хората са някакси по-студени към децата, изобщо не се толерира проявяването на каквито и да било капризи, няма особени изрази на обич. Но и родителите много по-спокойни. Пошляпването почти не съществува като подход. Тук, бабите и дядовците почти не поглеждат внуците, в смисъл, че няма такова нещо като всеки уикенд при баба.
Дори в училищата, учителите нямат нищо общо с българските като подход. Изключително непроявяващи никакви емоции, нетолерантни към проявата на капризи или чувства от детето. Честно казано, моето впечатление е, че цялостния подход тук е да възпитава роботи - много спокойни, вежливи, усмихнати, но и неемоционални и студени.

А какво значи "добър родител"? От гледна точка на кого? Ако е от гледната точка на детето, сигурно добър родител е този, който винаги всичко позволява, не се кара, не наказва, не принуждава детето да ходи на училище и да учи
Истината е, че да си лош родител, това означава да занемариш детето си, да не те е грижа въобще нито за неговото здраве, нито за това какво и колко яде, нито за неговата хигиена, да го биеш за щяло и нещяло, а такива родители за жалост има не само в България, а в цял свят.
Всеки прави грешки понякога. На всеки му  се случва да си изпусне нервите. Ако заради това ти лепват етикет "лош родител", тогава не знам в какъв свят живеем.

Може би заради нейната критика.

Ах, недей! Никъде по света няма такова тегло като българското, супермен трябва да си, за да си родител в България. Никъде по широкия свят, в никое друго време, няма и не е имало подобна борба.
Като почнете да ги говорите такива, замисляте ли се?

Колкото до темата, според мен е банална и леко безсмислена като всички теми от този тип, но целено или не, ще направи няколко десетки страници, то е ясно.