Публикувана: 18 фев. 2017, 19:41 ч.
Последно мнение: 17 май 2018, 08:20 ч.

Познай коя е книгата - 15

59 308
781
1

Отговори

# 735 10 май 2018, 20:07 ч.

Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
Мнения: 39 286

задачка-закачка от книжката на детето Simple Smile

Цитат

Где хвръкна проклетият син?
Нима отлетя с цепелин?

Нагоре го няма, в небето...
Я виж пък надолу! Ха, ето:

пълзи като плъх по тръбата.
След него - напред, по стената!

- Стой, К....не, нешавай!
Нека стъпя по-здраво с краката!

- М....! Зверо! Внимавай!
Ще ми счупиш главата!

- Нали зная, че тя ти е куха:
ще се смачка и пак ще изкочи!

- Ще те ръгна сегичка в търбуха!
Ще те хвърля на голите плочи!

# 736 11 май 2018, 10:15 ч.

София, България
Мнения: 2 225

Карлсон?

# 737 11 май 2018, 12:38 ч.

Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
Мнения: 39 286

български автор Simple Smile

Цитат

К... и М..., славните другари
и опитни гонители апашки,
се назначиха за стражари
в един участък.
Снабдиха ги с ботуши и фуражки,
макар без ластик,
със револвери и тояжки,
за случай на борба.
Зер всичко да се случи може,
не дай си Боже!
И зачислиха ги веднага на чорба…
И службата е лека доста:
отиват, гдето им е поста —
К.. засуква дългия мустак,
а М... храбро бие крак;
и двамата със общ вид строг —
да пази Бог! —
изглеждат пълководци, не стражари —
до тях не смее никой да припари!

# 738 11 май 2018, 12:48 ч.

София
Мнения: 1 223

Приличат на Крачун и Малчо...

# 739 11 май 2018, 16:18 ч.

Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
Мнения: 39 286

позна

Крачун и Малчо в София е книжката

# 740 11 май 2018, 17:05 ч.

София
Мнения: 1 223

Без карикатурата нямаше да се сетя.

Ето загадка:

Къщата не бе нищо особено — бяла, двуетажна, с дървено стълбище отстрани, така че вторият етаж имаше отделен вход. То бе построено от господин Дайъл, който прегради вътрешните стълби, така че еднофамилният дом се превърна в две отделни жилища за отдаване под наем. Преди господин Дайъл да я купи, тя бе собственост на възрастна госпожа от баптистката църква, на име Ани Мери Олфорд, пенсионирана счетоводителка на дъскорезницата. В една дъждовна неделя тя бе паднала на паркинга на църквата и си бе счупила бедрото. Добрият господин Дайъл, който като бизнесмен-християнин проявяваше загриженост към болните и възрастните, особено към заможните, които нямаха семейства, които да ги посъветват, си наложи да посещава нарочно госпожица Ани Мери ежедневно, предлагайки ѝ консервирани супи, разходки с кола сред природата, вдъхновяващи четива и сезонни плодове, както и безпристрастните си услуги на изпълнител на нейното завещание и пълномощник.
Господин Дайъл предано прехвърляше печалбата си в пръскащите се по шевовете сметки на Първа баптистка църква и затова смяташе, че начинът му на действие бе напълно оправдан. Нали в крайна сметка носеше утеха и християнско съчувствие в тяхното ялово битие? Понякога „ламите“, както ги наричаше той, незабавно му приписваха домовете си, защото дружелюбното му присъствие им носеше такава утеха. Госпожица Ани Мери обаче бе подозрителна, както по професия, (та нали бе работила като счетоводител цели четиридесет и пет години) така и по природа, и господин Дайъл с ужас разбра, че тя (доста подло според него) бе извикала адвокат от Мемфис, без негово знание и бе направила завещание, с което напълно обезсилваше неофициалното писмено договорче, което господин Дайъл толкова дискретно ѝ бе предложил, докато потупваше ръката ѝ край болничното легло.

# 741 12 май 2018, 15:36 ч.

София
Мнения: 1 223

Още един откъс:

Хариет послушно отиде до бюрото, сложи ножиците в чекмеджето и го затвори. Айда изсумтя и излезе с тежки стъпки. Хариет седна на края на леглото, изчака и в мига, когато Айда се бе отдалечила достатъчно, за да не може да я чуе, отвори чекмеджето и пак извади ножиците. Хариет разполагаше със седем годишника на „Алегзандрия Академи“, които започваха от първи клас. Пембъртън бе завършил преди две години. Разгръщаше страница след страница годишника от завършването му и изучаваше всяка снимка. Пембъртън бе навсякъде — в груповите снимки на отборите по тенис и голф, в карирани панталони, наведен над една маса в учебната зала, в смокинг на бляскав фон, опасан с гирлянда от бели знаменца, заедно с останалите от Двора47. Челото му лъщеше, силно зачервеното му лице грееше — сякаш бе пиян. Даян Лийвит, голямата сестра на Лайза Лийвит, бе пъхнала ръка в ръкавица в свивката на лакътя му и макар че се усмихваше, изглеждаше малко стъписана, защото току-що бяха обявили Анджи Станхоуп за кралица.
Следваха портретните фотографии на абитуриентите. Смокинги, пъпки, перли. Селски момичета с масивни челюсти, които изглежда се чувстваха неловко, нагласени за снимка. Бляскавата Анджи Станхоуп, която бе спечелила всичко през онази година и се омъжи веднага след като завърши гимназия, изглеждаше толкова отпусната, повехнала и надебеляла в талията, когато Хариет я видя в бакалията. Нямаше и помен от Дани Ратлиф. Да не би да го бяха скъсали на изпитите? Да не бе останал да повтаря? Отгърна на следваща страница — бебешки снимки на абитуриентите — Даян Лийвит говореше по пластмасов телефон-играчка, намръщеният Пем с мокри пелени, перчещ се в детския басейн — а после потресено осъзна, че гледа снимка на мъртвия си брат.
Да, Робин — беше сам, на другата страница, хилав, луничав и весел, нахлупил огромна сламена шапка, която сякаш бе на Честър. Смееше се, но не както човек се смее на нещо смешно, а сърдечно, сякаш с обич към човека, който държи фотоапарата. „РОБИН, ЛИПСВАШ НИ!!!“ бе надписът под нея. А под него се бяха подписали всичките му завършващи съученици.
Изучава снимката дълго време. Никога нямаше да узнае как е звучал гласът на Робин, но през целия си живот бе обичала лицето му и бе следила с нежност промените му през избледняващата пътека от моментални снимки — случайни мигове, чудеса с обикновена светлина. Как ли щеше да изглежда, ако бе пораснал? Нямаше как да разбере. Ако се съдеше от фотографиите на Пембъртън, той е бил много грозно бебе — с широки рамене и криви крака, без врат и по нищо не си личеше, че ще порасне такъв красавец.

# 742 12 май 2018, 18:05 ч.

Мнения: 910

Малкият приятел на Дона Тарт е това, в момента я чета. Нямам възможност да дам загадка обаче. Нека някой да даде вместо мен Blush

# 743 12 май 2018, 18:43 ч.

София
Мнения: 1 223

Верен отговор.
И аз я чета в момента, но не съм сигурна, че ще я завърша.

# 744 12 май 2018, 18:57 ч.

Мнения: 910

Аз също.

Даже днес почетох малко и... на 40 % съм, но май-май ще я зарежа,за съжаление. Губя нишката, чета някак насила, за да я преборя, интересна ми е уж, но не дотолкова, че да използвам всяка свободна минута за четене и да ме е яд, когато нямам време да чета. А напоследък това е мерилото ми за хубава/за мен/книга.

# 745 12 май 2018, 19:15 ч.

София
Мнения: 229

Чела съм само Щиглецът на Дона Тарт. Книгата ми хареса, но обемът й ми дойде в повече, както и това, че на моменти ми беше мудна. Все пак не съжалявам, че я прочетох.
Ще си позволя да дам нова загадка Simple Smile

Цитат

Лошите новини за отсъствието на плавателни коридори в леда и неизбежното прекарване на още
една мрачна зима тук подействаха смазващо на всички, но с обещаните десет златни суверена на
човек и с един празничен ден на двата кораба той беше успял засега да реши проблема.
Естествено, имаше го и другия проблем, за който предишната седмица му бяха съобщили
четиримата медици: фактът, че все по-голяма част от консервираната храна се оказваше
развалена, най-вероятно заради лошо запоените консерви. Ала сър Д. реши засега да не
мисли за това.
Вятърът навяваше сняг върху обширното ледено поле, като на моменти скриваше от
погледа мъничкото трупче, което лежеше върху синия лед сред съсирващата се и замръзваща
кръв. Покрай околните тороси и ледени върхове не се забелязваше никакво движение.

# 746 12 май 2018, 20:31 ч.

София, България
Мнения: 2 225

Това е някаква експедиция в Северния ледовит океан, нали. Едва ли е Антарктида ... Сър Д. .... малко ме обърква, иначе щях да кажа , че е книгата на Фритьоф Нансен - Фрам Simple Smile

# 747 12 май 2018, 21:46 ч.

София
Мнения: 44 315

Въх, това мяза на Дан Симънс - Ужас, с която неуспешно се боря от няколко месеца и съм стигнала до под кривата круша. (сега погледнах ГР-то не съм я отваряла от юли и съм на заветните 5%, та за това казвам, че само ми напомня за нея)

# 748 13 май 2018, 03:28 ч.

Мнения: 12 550

Експедицията е за южния път (покрай Южна Америка и Огнена земя) според мен. Сър Д. вероятно е Дрейк. Те не засядаха ли в ледовете, опитвайки се да минат през протока, който е кръстен на неговото име - Дрейк? Не помня да съм чела книгата, ще следя за автор и заглавие, че ми стана интересно.

# 749 13 май 2018, 09:24 ч.

София
Мнения: 44 315

Ами в Ужас засядаха сред ледовете (или точно бяха на път да заседнат, не помня до къде стигнах)... търсеха някакъв път през Арктика, капитанът беше някакъв си сър... Джон или нещо такова... даже съм изтрила книгата, мързи ме да я търся, но съм на 90% сигурна и като стил ми звучи все така отегчително.

Препоръчани теми

Щори - Оги Инвест - Ужасна компания

Томболи, игри, конкурси и подаръци, анкети (104) -ноември 2020

2 933
Развлечение

В момента чета...83

Испански език

Причина:

Причина: