Публикувана: 18 фев. 2017, 19:41 ч.
Последно мнение: 17 май 2018, 08:20 ч.

Познай коя е книгата - 15

59 309
781
1

# 750 13 май 2018, 09:34 ч.

София
Мнения: 229

Цитат на: Angel_Dust в сб, 12 май 2018, 21:46

Въх, това мяза на Дан Симънс - Ужас, с която неуспешно се боря от няколко месеца и съм стигнала до под кривата круша. (сега погледнах ГР-то не съм я отваряла от юли и съм на заветните 5%, та за това казвам, че само ми напомня за нея)

Точно това е книгата: Дан Симънс - Ужас
Книгата разкрива за един кошмар сред ледовете на Арктика. и е базирана на реални събития и личности.
Сър Д. е сър Джон Франклин. През 1845г. той се включва в експедиция на корабите „Еребус“ и „Тирър“ за търсене на Северозападния проход.

Angel_Dust. чакаме нова загаска Simple Smile

# 751 13 май 2018, 10:07 ч.

София
Мнения: 44 317

— Ако бе счупил само китките и лактите си, може би щяхме да предположим, че си паднал, че си се ударил в земята по някакъв начин. Но ти си си счупил раменната кост, лъчевата кост, както и лакътната кост; радиалните израстъци; коракоидния процес, трохлеите и всяка от двайсет и седемте кости в ръцете си.
Усмихва се. Усмивката му казва, че Ф трябва да сподели изумлението му.
— Не очаквам да знаеш имената на всички кости в човешкото тяло, Ф, но ти казвам, че не просто си си счупил китките и лактите. Счупил си почти всичко.
Внезапен шепот от място, което Ф не може да види. Може би гласове в коридора. Опитва се да извърне глава, за да погледне. Но не успява. Изобщо не може да мръдне врата си.
Отваря уста, за да каже нещо, за да каже, че не може да помръдне, но гърлото му е сухо като летен пясък. Затваря очи. Вижда следи от копита в онзи пясък.
— Сега… Ако беше счупил само дланите и ръцете си нагоре, бих могъл да си представя инцидента, който си претърпял; бих казал например, че си пострадал от преса, някакъв вид менгеме; вероятно и двете ти ръце са били поставени на маса, когато върху тях е била стоварена тежест. Но разбира се, не само те са счупени. Бедрените кости, големите пищяли и малките пищяли и на двата ти крака също са потрошени, както и капачките, медиалните епикондили, двата втори шийни прешлена (което би трябвало да е достатъчно, за да предизвика кома) и почти всички от двайсет и шестте кости на всяко от ходилата ти.
Лекарят говори с такава свобода, движи се като толкова здрав човек, че в сравнение с него Ф се чувства като пародия на човешко същество.
— Предполагам, че е възможно да се пресъздаде сцената, да бъдеш поставен на ръба на канара, с ръце и крака, висящи над бездната, докато нещо с толкова ужасяващо жестока форма, достатъчно изкривено, за да се свърже с всяка от гореспоменатите кости, пада от небето и ти причинява най-агресивното множество от фрактури, които някога съм наблюдавал. Но не. Неволите ти не свършват тук.
Зад лекаря, там, където бежовата стена се събира със светлосиния таван, посред бял ден Ф вижда африканската пустиня.
Замисля се за приятелите си, за своята група. Х.
— Пубисът, хълбочната ти кост, сакрумът… строшени. Симфизисът пубис, предният надлъжен лигамент… разкъсани. Ребрата ти, Ф, до последното… заедно с всички междугръбначни дискове, гръдната кост, манубриумът, ключиците — нагоре през врата, до мандибулата, скуловите кости, слепоочните кости, фронталните и дори… някои зъби.
Лекарят се усмихва, показвайки част от своите.
— Сега… можем да допуснем хипотетично, че подобен резултат е вероятно да се получи, ако човек лежи на каменна плоча и без да подозира за това, втора каменна плоча бива пусната от огромна височина върху него и го потрошава напълно, съвсем изненадващо. Такава теория може да заслужава обмисляне, ако всяка от фрактурите ти е на почти едно и също разстояние от повърхността на тялото ти. Но разбира се, случаят не е такъв. Фрактурата на предния надлъжен лигамент се различава с почти три сантиметра от фрактурата, нанесена на челюстта ти. Всъщност в тялото ти няма дори едно-единствено счупване, което да е сравнимо с друго; няма признак, по който да се определят предметът, причината, формата на това, което те е наранило. С други думи, Ф, това не е причинено от един солиден обект и все пак… всичко е станало едновременно.
...

Последна редакция: нд, 13 май 2018, 11:31 от Angel_Dust

# 752 13 май 2018, 16:47 ч.

Мнения: 2 695

Много ме заинтригува този цитат. Този човек защо е така потрошен?

# 753 13 май 2018, 17:17 ч.

Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
Мнения: 39 286

и жив!

# 754 13 май 2018, 17:21 ч.

Мнения: 12 550

Да не е стъклен човек или някой извънземен?

# 755 13 май 2018, 17:26 ч.

София
Мнения: 44 317

хахахахаха Simple Smile

ами така в общи линии почва книгата... после поетапно се разбира защо е и потрошен, и жив...
Ру ако беше и стъклен щеше да е на сол предполагам... по-късничко ще ви пусна и още някой цитат.

# 756 13 май 2018, 23:35 ч.

София
Мнения: 44 317

Вратата на пилотската кабина се отваря и един от младшите пилоти информира Мал, че са започнали спускане. Секретарят му благодари и се обръща отново към взвода.
— Кацаме — казва той и закопчава колана си.
Всеки един от музикантите, фотографът Щайн и редник Гриър се взират през малките прозорчета, когато облаците се разделят, оставяйки следа, мъгла, едва прикриваща брега под тях. Дори от тази височина пясъчната пустош изглежда безкрайна, прекалено обширна, за да постигнат някакъв успех, и Филип разсеяно се заглежда за очертанията на колиба.
— Май няма да ни е никак лесно — казва Лари с потреперващ глас.
Турбуленцията ли е причината? Или е страх?
Филип затваря очи и си представя сто хиляди долара; представя си какво ще прави с тях, когато се върне в Детройт.
Оборудването, което ще си купят за студиото. Купоните, които ще правят.
Пръстите му отново се заиграват с клавиша от пиано на врата му.
Когато отваря очи, вижда пустинята в по-големи детайли.
Дори и сега, тревожен, несигурен, нетърпелив, Филип е способен да разбере, че това, което вижда, не може да се сравни с нищо на Земята.
Пустинята Намиб изглежда точно толкова първична, колкото е описана в документите на Мал.
И отвъд границите на непроницаемата мъгла под тях, под повърхността на кристалната вода, вижда и останки от потънали кораби.
Десетки.
— Исусе!
Филип си мисли, че може би ще си купи само едно питие с всички тези пари. Едно-едничко. Ще седне на стола в „Бърлогата на Дъг" и ще си клюкарства с Мисти.
Да, казва си Филип, докато самолетът се снижава, докато пясъците се издигат да ги посрещнат, а вълните се полюшват като нестабилна земя, едно питие за сто хиляди долара звучи идеално в този момент, пък било само защото това ще означава, че се е върнал у дома, там, където му е мястото.

# 757 14 май 2018, 14:49 ч.

София
Мнения: 44 317

Последен цитат, ако никой не познае довечера ще дам заглавието...

И сега Пътят го доведе до пиано.
Отново.
Филип вдишва дълбоко и издишва бавно.
Тогава, както би направил всеки музикант, щом влезе в стая с пиано, Филип повдига дясната си ръка с намерение, напълно разсеяно, инстинктивно, да изсвири някоя нота. Задържа за кратко ръка над клавишите?
Коя нота?
Фа, разбира се. Също като клавиша на врата му.
Фа за края на EGBDF и началото на FACE. За края на един път и началото на друг.
Може би, мисли си той отчаяно, докато пръстът му се спуска към пианото, другите ще ме чуят. Може би ще познаят, че аз свиря.
Но в половината секунда, която е необходима пръстът му да достигне фа-то, го осенява силно обезпокоителна мисъл.
Заради ъгъла на микрофона. Разположението на стойките. Както и червения цвят в ъгъла на стаята, който Филип внезапно забелязва, заедно с гласа:
— На твое място не го бих направил…
Но вече е твърде късно.
Филип вече го прави.
И в момента, в който върхът на пръста му влиза в контакт с клавиша, разбира напълно и без никакво съмнение, че пианото е източникът на звука, който бяха изпратени да намерят.
Но е твърде късно.
Той натиска клавиша.
Една нота.

Скрит текст:

И звукът, който избухва, унищожава почти всяка кост в тялото му.
На мига.

[/i]

# 758 14 май 2018, 17:14 ч.

Мнения: 910

Аз предполагам коя е книгата, но няма да е честно да я назова, защото не съм я чела, а вчера четох анонс за нещо много подобно.

# 759 14 май 2018, 17:18 ч.

София
Мнения: 44 317

аха, ами както гледам така и така чели я няма (което ме учуди малко, срещала съм не едно и две мнения из форума за нея, но явно не пишат в тази тема), та ако си готова и искаш да пускаш загадка, може да се пробваш Simple Smile

Мен лично не ми пречи или може да изчакаш още няколко часа ако все пак дойде някой прочел я...

# 760 14 май 2018, 22:23 ч.

София
Мнения: 229

Цитат на: Бубче в пн, 14 май 2018, 17:14

Аз също имам предположение... споменатото пианото ме лашна в посока автора на Кутия за птици - Джош Малерман. Не съм чела книгата (Червеното пиано, ако не греша), но явно ми е попадала анотация...

Ако това е верния отговор и имате готовност за нова загадка - чакаме с нетърпение Simple Smile

# 761 14 май 2018, 22:31 ч.

София
Мнения: 44 317

Това е книгата, да - Джош Малерман - Червеното пиано Simple Smile

Скрит текст:

Бубче, ти или някой друг - пускайте загадка Simple Smile

# 762 15 май 2018, 08:30 ч.

Мнения: 910

Загадката :

Присвих око насреща му и извиках стражата в коридора. Тя дойде до вратата и сведе глава в поклон.
-Отпий от това,ако обичаш - помолих я,сочейки флакона.
-Мислиш,че се опитвам да те отровя?-учуди се Акос.
-Мисля,че не е изключено.
Жената страж взе флакона,изцъклила очи от страх.
-Не се страхувай,не е отрова - увери я Акос
Тя отпи от отварата,избърсвайки уста с опакото на ръката си.После и тримата зачакахме да видим дали ще ѝ се случи нещо. И тъй като не падна мъртва,взех флакона от ръката ѝ,а сенките на потока се спуснаха към пръстите ми,жилейки свирепо.Тя побърза да се отдалечи,сякаш насреща ѝ стоеше Брониран.
Отварата миришеше на малц и гнило.Погълнах я наведнъж,убедена,че ще има обичайния за подобни бъркочи противен вкус,но за моя изненада усетих аромат на цветя и билки върху езика си.Гъстата течност се плъзна по гърлото ми и се изля тежко в стомаха ми.
-Ще подейства след няколко минути - обясни Акос. - С това нещо ли спиш? - Той посочи кожата от Брониран около ръката ми.Прикриваше я от китката до лакътя.На места се виждаха резки от остър нож.Свалях я само когато се къпех.- Очакваш някой да те нападне ли?
-Не.

# 763 16 май 2018, 07:44 ч.

Мнения: 910

Жокер:
Авторката е американка,нейна поредица/жанр дистопия/ беше филмирана в четири филма,първият излезе по кината през 2014 год.,а последният-2017 год.

Още един откъс:
-Как според теб умря майка ми? - засмях се. - Докоснах я и влях всичката светлина,всичката болка в нея, И то защото се ядосах, че ме кара да ходя на поредния доктор за поредния неуспешен опит да потиснат дарбата ми. Тя искаше единствено да ми помогне, а аз изпаднах в истерия и я убих. - Смъкнах налакътника си само колкото да му покажа нащърбенатата резка под лакътя ми, от вътрешната страна на ръката ми. Първото ми клеймо на смъртта. - Баща ми го направи. Мразеше ме за това, което сторих, но същевременнно се... гордееше с мен