Забравете за откраднатите пари, недоказуемо е и никаква прокуратура няма да помогне. Лимит на картата е добра идея, но старият човек е уязвим по много други начини. Освен да търсите друг да се грижи за него, но и там гаранция никаква.
- Публикувана: 12 окт. 2019, 17:53 ч.
- Последно мнение: 19 ноем. 2019, 13:34 ч.
Крадат пари от свекъра ми
Преди няколко месеца му предложих да продаде къщата и да купим близо до нас къща, но не иска.
Ако жената, която го гледа напусне, какъв е плана ви?
Преди няколко месеца му предложих да продаде къщата и да купим близо до нас къща, но не иска.
Ако жената, която го гледа напусне, какъв е плана ви?
Тя доброволно няма да напусне. Или ако му вземе всичките пари, може и да си тръгне. Той по-скоро иска да има някой край него, не толкова, че не може да се справи. Всеки ден идват и му носят храна, а два пъти в седмицата идва жена да чисти от социалните.
Това е сериозен проблем за много възрастни хора в провинцията. Доста от тях са сами и ги крадат , бият и даже убиват , разни ниски елеметни и пройдохи, че и жени които уж се грижат и им се плаща за това .... Лоша работа. търсете начин, стария човек да дойде да живее или у вас или до вас, или квартира до къщата ви, намерете начин. Колко години му остават? Да се мъчи не става.
Такава история или подобна чувам за n-ти път
Такава история или подобна чувам за n-ти път
Тази година навърши 85 години.
Мислете варианти.
Много тъжна история...Искам да споделя, че и баща ми, който беше сравнително млад, но много болен, беше обран от медицинската сестра, която се грижеше за него и му правеше вливания. Баща ми живееше със семейството си в София. Повече тази жена не я видяхме. Навсякъде може да се случи, ако човек е уязвим и се нуждае от грижи.
Много тъжна история...Искам да споделя, че и баща ми, който беше сравнително млад, но много болен, беше обран от медицинската сестра, която се грижеше за него и му правеше вливания. Баща ми живееше със семейството си в София. Повече тази жена не я видяхме. Навсякъде може да се случи, ако човек е уязвим и се нуждае от грижи.
Много съжалявам!
И при нас беше същото. Проблемът се корени в народопсихологията, че да се живее в старчески дом е ужасно. И става така, че вместо да живееш на хотел, сред връстници, които много или малко имат същите разбирания и интереси, живееш сам, в жилище, което не можеш да обслужваш, ядеш помията от патронажа, а всякаква сган се лови за "болногледач" с идеята да краде. Ние си знаехме, че малко по-ценните вещи изчезват една по една, но нямаше какво да направим, на 250 км разстояние без кола даже. Дори накрая бяхме дали на баба 90 лв да има за спешни случаи ако се наложи някакво плащане /мъничката й пенсия отиваше за патронажа/, тя почина след 2 дни, парите ги нямаше, а "гледачката" заяви на ревящата ми над ковчега майка, че уж не сме й били плащали за не знам колко време назад. Баба ми просто отказа да живее при нас и нищо не можахме да направим.