Номинации за Муньо - N-ти поред - ТЕМА 6

Въпросният муньо много обича да ме засипва с непоискана информация. Редовният му номер е да ми пише, аз не отговарям, понякога само го прочитам но той си продължава с писането. Последно се похвали, че купил автосервиз - не работел там но плащал на момчетата?! Аз поне логика не намерих, но по-интересното е, че въпросните момчета не знаят за тази негова щедрост!

Скарлет, отвори ми едни спомени. В един период и аз все лепях някакви муньовци. Един от друг по-видни.
С един такъв се срещахме почти всяк авечер в продължение на 2-3 месеца. Дори за ръка не ме хвана, а аз тогава бях още доста срамежлива девойка и си мислех, че е редно той да направи първата крачка. И си чаках. Накрая ми писна и му казах, че искам да се разделим. А той ме попита как така ще се разделяме. Според него връзката ни се развивала много добре. Така и не разбрах каква връзка е без дори да си докоснем ръцете. Наистина, беше ни приятно заедно, но не беше връзка.

И един от преди малко повече от 1 година. Разказвала съм в друга тема за него, но тук ще споделя само една случка. Беше първият ми опит за връзка след раздялата с БНД. Нещата вървяха добре до един момент, но после муньо ден по ден започна да ми се представя в цялата си мунска прелест.
Една вечер ме изпрати до вкъщи. По свое желание дойде да ме вземе от работа. Бях го предупредила, че среща няма да има. Само изпращане до вкъщи, защото съм с малко дете, на което трябва да обърна внимание и да приготвя за сън - свършвам работа в 21 ч. Той се съгласи. Та изпрати ме, пожелахме си лека нощ. След 20 мин ми звъни по телефона - бил ме чакал долу пред блока, иска да слезна за малко, важно е. Попитах го кое е това важно нещо, което не  е могъл да ми каже преди малко, но щял да ми го каже щом слезна. Слезнах след 10 минути, защото трябваше да сложа детето в леглото. Муньо го нямаше. Звъннах му да го питам къде е. У тях си бил, чакал ме да слезна, за да дойде (живее през няколко блока). А по телефона ми каза, че е долу.  Изчаках го, за да сложа граници на тази връзка, а и за да чуя важното нещо (родителите ми бяха при детето). Е, нямал нищо за казване. Само искал да ме види отново.  След няколко дни скъсах с него, защото граници признаваше само когато са му изгодни. А тази история, която ви разказах той представи като опит да бъде романтичен.
Важно уточнение е, че Муньо е разведен с две деца. Т.е. би следвало да са му ясни нещата с това, че детето е приоритет.
А иначе с него беше много приятно. Интелигентен мъж с чувство за хумор и прекрасни обноски. Можехме да говорим с часове, които да минат като минути. Физическо привличане също имаше естествено, но ме плени с това, че досега не бях попадала на мъж с когото да си говоря толкова приятно и на разнообразни теми. Но в един момент тази му визия започна рязко да си противоречи с мунските изяви. Моя приятелка ми подхвърли, че е възможно да има психичен проблем с тази проява на две коренно противоречиви същности.

Аз също имах един такъв, непознаващ граници. Първо беше изключително невъзпитан(като млада и глупава го смятах за чар), неграмотен, в дома му беше вечната кочина, а как лъжеше.....ако ти каже добър ден трябва да погледнеш дали не е нощ! Патологичен лъжец, който накрая прерасна в нещо като психопат. Не всичко с него ми е смешно, защото ме беляза сериозно но все пак ще споделя някои случки:
- муньо работеше извън града, съответно когато излизахме трябваше да го изчакам, все пак път имаше. Само,че въпросният хубостник не ми казваше кога се е прибрал, при което аз седях и чаках с часове (2-3-4) да ми звънне, че е готов...а той моля ви се, сядаше да пие кафе с някого през това време и след като му звъннех най-безцеремонно ми казваше "оо ми аз съм вече на кафе..."
- вечно лъжеше как "рязко ще забогатее"...постоянно беше в борчове и когато трябваше да ги върне се покриваше
- изживяваше се като мутра и близък с мутрите абсолютен льольо, купи си някаква изгнила 124-ка, изгледа Бригада и се взе на сериозно...
- понеже бях току що взела книжка и ме сърбяха ръцете да карам, той ми даваше неговата кола( същата тази 124ка) но да я карам по майстори(които само го лъжеха,че я правят). Накрая баща ми му предложи да го заведе при нашият майстор на колата, с уговорката, че като е познат ще мине по-тънко и на прилична цена като ще му е направена от кадърен човек. Не пожела, той разбирал повече...тя колата била уникално здрава(тръгвайки от майстора скъса каре на едно кръстовище)
- изкарах две години с него, в които ми изневери(за една призна), пишеше си с различни под предлог, че те му се лепят но той знаел какво има до себе си, сваляше приятелките ми, лъжеше както споменах и просто теглих чертата пък и вече нямах чувства
- почна да реве за щяло и нещяло "Както си махна чувствата към мен, така искам сега да ги върнеш!" и тропа с крак
- заплашваше как ще умре заради мутрите и аз ще плача, после как ще се метне от скала(дойде някакъв одраскан като от котка), после с колата нарочно се ударил(само единият фар имаше щети), щял да се забие в дърво
- заплахите станаха към мен - ще вземе пушката и ще дойде, не искал но така трябвало, седеше на входа на блока и блъскаше по стъклата, пътувайки към моя град ме настигна с умрялата 124ка и се опита да ме изблъска в канафката(слава богу, винаги съм била по-добър шофьор от него....всъщност той тогава нямаше книжка...няколко години караше така)
- беше накарал всичките ни познати да му пишат/пращат снимки когато ме засекат някъде(агенти , които явно не ме познаваха толкова добре и той най-редовно ходеше в еди кой си град докато аз съм вкъщи)
- на бала ми дойде непоканен, казах му да ме остави на мира....той си дръпна един стол на има няма 5м от мен и седна(явно това разбираше). Еми изгоних го по бързата процедура, нямах нерви да го издържа и 1сек.
Преместих се в нов град, студентка:
- нае си квартира срещу моя университет
- пишеше ми във всяка соц.мрежа
- беше блокиран и пак ми пишеше от нови номера
- плашеше ме как имал работа с албанците и те идвали за мен
- висеше пред блока ми
Минаха се няколко години, ни вест, ни кост! Аз щастлива!
Паак ми пише от някакъв нов номер, ходи на местата, на които и аз. Но вече с нов номер - благодаря ти за всичко, аз май те уплаших тогава, ти ме научи да обичам, винаги ще съм ти задължен....аз седя и гледам тъпо! На мен ми идва да го прегазя с колата, той ми праща снимки(свалени от фб и интернет) на новото му, невероятно и богато гадже, което го глези постоянно Иначе беше пълен страхливец - ходеше в работата на нашите, за да им казва аз каква съм лоша обаче веднъж баща ми скръцнал със зъби и той се омел.

Скарлет, ти какви природни бедствия си преживяла 😆

Че и две години. 😂😂

Както всеки наивен човек, вярвах в добрия изход на нещата, не исках да съм груба, нито лоша. Естествено това само помогна да ми се качи на главата. Винаги ще ме е яд, че го допуснах и изтърпях. Любовта наистина е сляпа момичета...и много глупава!

Е не, Скарлет, тоя последния мутроподобен ме уби 😂
Пишете, момичета, пишете. Когато ми е много кофти, винаги чета тези теми, досега съм ги чела сигурно 5-6 пъти всичките и все още са забавни.

Аз имам още истории с тях(все пак муня Скарлет ги търпи по 2 години ). Имам запаси за още няколко теми поне! Много ще се радвам да прочета и други истории, важното е да има смях в тези корона моменти.

Скарлет, то смешно, смешно, но не е и толкова смешно. Това си е маниакално преследване от патологичен лъжец, социопат и пълен психар. Радвай се, че си се разминала, защото понякога нещата стават доста по-груби. Чукай на дърво.

Определено съм наясно с това. За жалост както споменах, това остави белези у мен. Разбира се, споделям само по-забавните случки. Ако можех да върна времето назад, нямаше да си го причинявам, но какво знае едно 17г момиче? Той си получи заслуженото. Рано или късно всичко се връща.

Историиите въобще не са смешни. Дали са измислени или реални не смея на гадая, но момчето определено си има някакви ментални проблеми.

И на мен не всичко, което прочетох ми беше смешно.
Получих нещо като дежа-вю с един мой ухажор преди доста години. Звънеше ми нон-стоп по тела, тогава имах регистрации по разни сайтове тип за запознанства и соц. мрежи, пишеше ми навсякъде, на скайп също. Съсипах си нервите да му обяснявам, че не го харесвам и по-добрия начин и грубо, но не и не. Добре, че въпросния беше безобиден, затова поне не съм се страхувала. Дразнещо ми беше и че цепеше стотинката на 2, за кафе не му се даваха пари, но иначе за женене и бебе ми говореше... Бях направо на ръба на отчаянието, едва се отървах. От тогава имам обица на ухото за някои работи..

Историите са абсолютна истина, колкото и да не ми се иска. За мен този човек стана смешен и жалък в момента, в който аз спрях да се връзвам на думите му и той даде заден със заплахите. Беше по-голям от мен и се възползваше, за да ме манипулира. И до ден днешен е жив и здрав, все така лъже и маже.

След душа исках да си намажа лицето с крем, осъзнах 20 минути след това, че всъщност си намазах ръцете, откачам вече.

Аз напълно вярвам в думите на Скарлет. Има такива откачалки. Както вече споменах преди няколко дни, аз самта често съм попадала на такива, но за моя радост никога в такава степен кат отози тип, който със сигурност е с психични проблеми. Не знам как се случва, че уж са си нормални, но като дойде време за раздяла, превъртат. Нито съм супер красавица, нито блестя с някакви особени качества, които да ме правят неустоима за мъжете, дори мисля, че сравнено с други жени, не съм кой знае колко привлекателна за противоположния пол. Но разделя ли се с някого, той откача и се започват някакви драми - я ще се самоубива, я са се поболели от мъка и т.н. Един ми беше цъфнал пред блока с букет от 100 рози + плюшена играчка (бяхме на 25+ години  идвамата, не деца). Някой му казал, че така ще се върна при него и той повярвал. После ме питаше как така розите и плюшката не са ме върнали при него.