Номинации за Муньо - N-ти поред - ТЕМА 6

Номинирам за муньо един касиер в магазин. Купувам неща за 15.20лв, давам му 25.20лв и очаквам ресто. Той започва нещо да смята (на касата маркират каква сума е дадена и тя автоматично смята колко ресто трябва да върне), бави се, под нос мърмори нещо. Услужливо казвам - трябва да ми върнете 10лв, и той - благодаря, аз досега се опитвах да го сметна.
 

Коте, да не си от Пловдив? Ситуацията е ежедневна за един касиер от кварталния супермаркет.

И в София ми се случва все по-често. Разни младежи се назначават за касиери, имам чувството, че не могат да направят елементарна сметка.

Абе, блокира понякога човек на касата- лично изпитано.

Колкото да се запиша, сетих се за Муньо, с който имам среща за кафе в парка. Пристига с колелото, готино клинче, мускули. Запътва се за кафе от машината и извади портфейла от гащите си / клинчето/.

Влиза в магазина един от доставчиците и ме пита дали имам заявка за днес. Казвам да, той излезе и ми се наложи да проведа няколко разговора, за да се върне и ми остави заявката. От офиса ми се извиниха с това, че нямало хора.

От София съм

Дари, на велосипедните клинове има джоб с цип отзад в колана, ама ако не го знаеш...🤐
Лятото метлосвам вкъщи по една тунико-рокля, но решавам да сляза до магазинче до нас и намъквам такъв клин. Погледът на продавачката като бръкнах за портмонето - безценен. После се усети и се разхилихме, а накрая вика : "Не е ли по-лесно в горното бельо?".

Ти от ръкава ли очакваше да го извади? Щото цилиндър сигурно не е носил...

Зареждам гориво на бензиностанцията. Идва учтив младеж, ръга пистолета в чашката, натиска копчето за зануляване, подпира се на колонката и мазникаво- сладострастно започва да ми се усмихва и да ме оглежда. На двадесетата секунда не издържах и го подсетих, че съм дошла, за да си напълня резервоара, а не на сгляда, и трябва да натисне спусъка, за да "потръгнат" нещата.

Трябвало е да му речеш:
Младеж , нещо не ти работи пръскалото ли?

Касиерите нямат ли машинки пред тях, да не смятат на ум? Дори тези в малките магазинчета имат:)))

Сигурно е вкарал 20лв или 25лв и после му е било трудно сам да сметне.

"Моя" конкретно беше цъкнал точна сума, на касовата бележка си пишеше...

Той точно затова се е ошашкал. Ако беше вкарал сумата, която си му дала, щеще да му изпише колко е рестото.

Проблеми с простатата

По време на отпуската ни обикновено минаваме профилактични прегледи при различни специалисти. За пръв път това лято ползвах Супердок. И понеже най-напред търсехме лекар за мъжа ми, регистрацията в сайта я направих с неговото име. Видях, че има опция да се ползва един профил за различни пациенти и запазвам час за гинеколожката си, като посочвам моето име в полето "Име на пациента".
Идва уреченият ден и час, чакам си аз реда и чувам как леко озадачена гинеколожката кани моя мъж да влезе в кабинета. Аз не знам дали съм изглеждала изненадана, обаче физиономиите на останалите чакащи бяха красноречиви.
Влязох в кабинета - на мен ми е смешно, лекарката и сестрата и те се подхилват. Разбра се работата - стажантът при лекарката изготвял листата с пациентите за деня. Ами, младежът чинно си записал всичко от сайта, само пропуснал кой е пациентът.

Аз през моя профил в Супердок запазвам часове на дъщеря ми. Пиша името й в полето име на пациента и накрая пред кабинета канят мен. На едно място ми обясниха, че от Супердок така излиза информацията. Не знам възможно ли е навсякъде да са недогледали като този стажант, или наистина не излиза пълна информацията. Вече свикнах де. Само детето продължава да се впечатлява всеки път.

Не е вярно. Винаги викат дъщеря ми. Ся остава и тя да си записва часовето през интернет.

като ви чета за супер док - и при нас е така. Първия път като запазих час за личната, направих профила на името на ММ /тогава запазвах час за него/. Следващите пъти запазвах час за мен, после за детето, еми всеки път пред кабинета извикват неговото име добре, че е личен лекар, не гинеколожката Може би наистина им излиза само името от профила, не ми се вярва да не вижда коментара, в който винаги пиша име на пациент и оплаквания

Просто не се пише като коментар за прегледа, а има поле:
Ако желаеш да направиш резервацията на друго име  натисни тук.

да виждала съм го, но ми е по-лесно направо в коментара. Не ми пречи да е на негово име, цялото семейство сме при една лична лекарка

Мъжът ми гледа няква реклама докато се е заблял в Междузвездни войни не знам си кой номер. Рекламират колан и прптотип на Робокоп вибрира докато прави мускули. Съответно казват какви калории се изразходват за n-минути. Аааа n контракции за минута, възкликва ТОЙ 🙄 Браво бе... Йода, ела си 😂

Понеже съм голям фен на старите теми, съм ги изчела поне по 2 пъти Реших и аз да споделя нещо:

№1 Мунчо Ю. е мой колега, от един край сме, запознаваме се случайно на купон в общежитията. Стори ми се приятно момче. Започнахме да се засичаме в обща компания докато получа заветната покана за гости в неговата стая. Известно време пиехме кафе само, после нещата започнаха да стават розови и да пърхат пеперуди. До тук добре, нали? Еми да, но наш мунчо се срамува(явно от мен). Звъни ми, вика ме в неговата стая, аз тръгвам, вече съм пред блока и получавам второ обаждане "Не идвай точно сега!". Оказва се,че съквартирантите му се прибрали(бяха ми приятели и колеги) и той се срамува, че момиче ще дойде. В началото го приемах, но в последствие тези извинения зачестиха, избягваше да ни виждат заедно..с две думи - непознати пред хората, ама като няма никой вкъщи, целувки и прегръдки . Идва коледа, мунчо звъни, след 15 мин щял да дойде до моя град, на един паркинг и да се видим. Нагласих се, взех колата, паркирам и звъня - "Аз те видях като влезе..", но аз още седя сама и търся колата му сред останалите...питам го няма ли да дойде да ме види? "А не, аз сега тръгвам!"...шах и мат...и не, не съм се бавила просто не му стискаше да дойде при мен...
Със същия мунчо празнуваме 8ми декември на вила с курса, всичко точно, музика,алкохол, всички доволни. Моя милост се е издокарала с рокля, токчета, все пак да съм хубава за мун. Отивам да го търся но спира тока докато сме на стълбите, моя милост се опитва да светне с телефон поне, но токчето се закача в стъпалото и политам! Отнесох куп обиди каква съм спъната, смотана, как ако не е той ще се прибия...абе свети мун! Шест месеца търпях този индивид, преглъщах, какво да се прави - бях влюбена. Ще се разделяме, аз твърдо решена и непреклонна, той също съгласен, значи супер. След 3 месеца идва на събиране и тръгва да бие сегашния ми приятел(разликата във височината е в плюс на моя милост и МП), защото ме бил отнел от него! Естествено муньото му с муньо удари мен... Идва на другият ден с един букет, а на мен като ми кипна..бой с цветята!!! И накрая той ми съобщава, че не ме иска, защото имам проблем! Седя и недоумявам... "ами на теб никога не ти идва цикъла!" Викам как така? А той, умника, 6 месеца ме канеше у тях, спяхме в едно легло и стигахме само до целувки, не пожела повече(което ме караше да мисля друго ) и понеже аз не съм му казвала изрично, че съм в цикъл, той заключил, че съм проблемна!

Лелий, тоз сам си е проблемен. Не говори с хората и си съчинява проблеми. Че после и другите са му виновни някак. Страхотия.

Скарлет, разказът ти ме уби. 🤣 Това не е муньо, а мухльо. Дано поне да е бил хубавец, че иначе не зная какво си видяла в него. Ма то любовта е сляпа така или иначе. 😑
Имам един колега, голямо мрънкало. Че е муньо, муньо е, но днес ме уби. Сядаме на обяд в служебната кухня. Сипвам си донесената храна в чиния, нормална чиния с нормална порция а той: това всичкото ще го изядеш ли? Аз гледам чинията, дори не е пълна кой знае колко и малко в недоумение: ами да, ще го изям. А той: ама това ние двамата с мойта/мойта ама на по 35 и живеят отделно, всеки с родителите си, нямат деца, а тя и безработна/ двамата ще изядем тази порция. Колегите около нас бяха в потрес. Всички му обясниха, че това е нормална порция. Ядоса ме. Дори да предположим, че е голяма, обясних му, че аз не закусвам и хляб с яденето не консумирам. Както и да е... Масата за 4 човека, муни седи и си говори без да прави нищо. Две смени по 4 човека минаха да ядат, масата се напълни, място няма, той стана, обиди се/често го прави, с повод или пък не/ и каза, че после ще се храни. Изгледахме го въпросително. Господин мун си е муден по принцип, но ако е очаквал някой да го покани на обща маса да се наобядва, няма как да стане.
Не обичам да коментирам битовизми, но това днес ми се стори прекалено.

Е, трябваше да го поканиш. Не е ящен човекът, да му бяхте сипали 3 лъжици манджа (буквално) да се радва. Хем ще го гледате колко ще се наяде с почерпката.

🤣 Той си носи, всички си носим. Разсърди се, че прииждат хора и се заемат местата, в същото време той имаше място, но не го използваше. Само си чешеше езика и постепенно гладниците го избутаха. 😂

Известно време все такива ми се лепяха Момчето иначе хич не беше грозно, имаше интереси, абе нормално момче. Е, малко преди раздялата ми каза,че заради мен няма да изучи, ще се провали, не знам си какво, после смени плочата и започна с това колко ме е обичал, не е знаел какво има, майка му много ме била харесала, искала да се запознаем.... предполагам ѝ беше спестил голяма част от историята.

Но да не решите,че муньовците са свършили?

На вашето внимание, Мун номер 2 - земеделец:
В началото ми се струваше супер момче, работливо, земно...тази представа започна да изчезва към 6тия месец(тук номинирам себе си за муня, защото изкарвах с тези индивиди по 2-3 години). Бяхме от един град но той живееше и работеше в едно село, където техните имаха имоти и животни. Та този мунчо беше много силен в чата, но на живо пълна трагедия. Излизам с приятели на дискотека, като съм му казала да дойде ако иска. По някое време ми пише "аз съм тук от един час"... Питам го в коя дискотека, все пак се предполага, че ако сме в една би трябвало поне да дойде да ме види! Бил моля ви се, в същата дискотека, видял ме е когато влизам, седял и ме гледал през цялото време но не дошъл! И той не можа да ми отговори защо! После дойде де...и заспа до мен! Същият този в един момент започна да твърди,че без него аз съм нищо.

Случка първа - спуках гума в града, обаче с моите 50 кила просто беше невъзможно да се справя и му звъня(изживяваше се и като автомонтьор). Не може да дойде, точно сега пръскачката се била развалила( 10км ни деляха). Както и да е, аз градско дете, откъде ще давам акъл, оправих се сама. 

Случка втора - скъсало се маркуче и цяла нощ текло антифриз, при което на сутринта разбирам се нямам и капка, таблото свети като космически кораб а аз трябва да пътувам! Звъня му, поне да ме посъветва какво да правя... не можел сега да говори, кравата го викала(правилно прочетохте). Аз пак мълча, пак се оправих.
И така този човек в 90% от уговорките ни за среща ме режеше, защото кравата, козата, бивола и не знам кое още има нужда от него. (беше им сложил някакви джи пи ес-и и му звънеше телефона когато тръгнат, отделно се хвалеше колко хора работят за него). Идваше да спи при мен, евентуално и нещо повече но звъннеше ли крава 1, се омиташе за секунди! Накрая се скарахме заради двигатели и колко аз не разбирам сами се досещате, че аз това чаках и теглих чертата. И като се започна - обичал ме, аз съм била невероятна, жена мечта, от всичко съм разбирала. След няколко месеца разбирам, че системно пишел на моите познати, за да се вайка как сме били сгодени, зарязала съм го, взела съм пръстена, той къща щял да купува Естествено, никой не се беше вързал. Минава година, аз съм вече в друг град, сладко се излежавам в една сутрин без лекции...но не! Звъни ми телефона, притесних се,че може да е нещо важно в ози ранен час.... Кой мислите, че беше? Мун с тъжен гласец "Скарлеет, я иди в еди кой си блок да потърсиш документите на колата понеже снощи спах там!" Как мислите, отидох ли?

Значи ако имам проблем и мъжът не е довтасал на часа, не го броя за мъж, сори.

Има си една типично мъжка-женска динамика, и според мен, трябва да се спазва. Мъжът трябва да се държи като рицар. Поне в началото.

Тва да си намира оправдания вместо да помогне... за какво ми е тогава?
Значи крушки ще сменяме сами (ок, не е толкова трудно), ремонти у дома ще си правим (групите във ФБ преливат от жени, правещи си ремонти), гуми ще сменяме, а те за какво са?
Често и в секса хич не ги бива.


Ами сори. За какво са ни

Въпросният муньо много обича да ме засипва с непоискана информация. Редовният му номер е да ми пише, аз не отговарям, понякога само го прочитам но той си продължава с писането. Последно се похвали, че купил автосервиз - не работел там но плащал на момчетата?! Аз поне логика не намерих, но по-интересното е, че въпросните момчета не знаят за тази негова щедрост!

Скарлет, отвори ми едни спомени. В един период и аз все лепях някакви муньовци. Един от друг по-видни.
С един такъв се срещахме почти всяк авечер в продължение на 2-3 месеца. Дори за ръка не ме хвана, а аз тогава бях още доста срамежлива девойка и си мислех, че е редно той да направи първата крачка. И си чаках. Накрая ми писна и му казах, че искам да се разделим. А той ме попита как така ще се разделяме. Според него връзката ни се развивала много добре. Така и не разбрах каква връзка е без дори да си докоснем ръцете. Наистина, беше ни приятно заедно, но не беше връзка.

И един от преди малко повече от 1 година. Разказвала съм в друга тема за него, но тук ще споделя само една случка. Беше първият ми опит за връзка след раздялата с БНД. Нещата вървяха добре до един момент, но после муньо ден по ден започна да ми се представя в цялата си мунска прелест.
Една вечер ме изпрати до вкъщи. По свое желание дойде да ме вземе от работа. Бях го предупредила, че среща няма да има. Само изпращане до вкъщи, защото съм с малко дете, на което трябва да обърна внимание и да приготвя за сън - свършвам работа в 21 ч. Той се съгласи. Та изпрати ме, пожелахме си лека нощ. След 20 мин ми звъни по телефона - бил ме чакал долу пред блока, иска да слезна за малко, важно е. Попитах го кое е това важно нещо, което не  е могъл да ми каже преди малко, но щял да ми го каже щом слезна. Слезнах след 10 минути, защото трябваше да сложа детето в леглото. Муньо го нямаше. Звъннах му да го питам къде е. У тях си бил, чакал ме да слезна, за да дойде (живее през няколко блока). А по телефона ми каза, че е долу.  Изчаках го, за да сложа граници на тази връзка, а и за да чуя важното нещо (родителите ми бяха при детето). Е, нямал нищо за казване. Само искал да ме види отново.  След няколко дни скъсах с него, защото граници признаваше само когато са му изгодни. А тази история, която ви разказах той представи като опит да бъде романтичен.
Важно уточнение е, че Муньо е разведен с две деца. Т.е. би следвало да са му ясни нещата с това, че детето е приоритет.
А иначе с него беше много приятно. Интелигентен мъж с чувство за хумор и прекрасни обноски. Можехме да говорим с часове, които да минат като минути. Физическо привличане също имаше естествено, но ме плени с това, че досега не бях попадала на мъж с когото да си говоря толкова приятно и на разнообразни теми. Но в един момент тази му визия започна рязко да си противоречи с мунските изяви. Моя приятелка ми подхвърли, че е възможно да има психичен проблем с тази проява на две коренно противоречиви същности.

Аз също имах един такъв, непознаващ граници. Първо беше изключително невъзпитан(като млада и глупава го смятах за чар), неграмотен, в дома му беше вечната кочина, а как лъжеше.....ако ти каже добър ден трябва да погледнеш дали не е нощ! Патологичен лъжец, който накрая прерасна в нещо като психопат. Не всичко с него ми е смешно, защото ме беляза сериозно но все пак ще споделя някои случки:
- муньо работеше извън града, съответно когато излизахме трябваше да го изчакам, все пак път имаше. Само,че въпросният хубостник не ми казваше кога се е прибрал, при което аз седях и чаках с часове (2-3-4) да ми звънне, че е готов...а той моля ви се, сядаше да пие кафе с някого през това време и след като му звъннех най-безцеремонно ми казваше "оо ми аз съм вече на кафе..."
- вечно лъжеше как "рязко ще забогатее"...постоянно беше в борчове и когато трябваше да ги върне се покриваше
- изживяваше се като мутра и близък с мутрите абсолютен льольо, купи си някаква изгнила 124-ка, изгледа Бригада и се взе на сериозно...
- понеже бях току що взела книжка и ме сърбяха ръцете да карам, той ми даваше неговата кола( същата тази 124ка) но да я карам по майстори(които само го лъжеха,че я правят). Накрая баща ми му предложи да го заведе при нашият майстор на колата, с уговорката, че като е познат ще мине по-тънко и на прилична цена като ще му е направена от кадърен човек. Не пожела, той разбирал повече...тя колата била уникално здрава(тръгвайки от майстора скъса каре на едно кръстовище)
- изкарах две години с него, в които ми изневери(за една призна), пишеше си с различни под предлог, че те му се лепят но той знаел какво има до себе си, сваляше приятелките ми, лъжеше както споменах и просто теглих чертата пък и вече нямах чувства
- почна да реве за щяло и нещяло "Както си махна чувствата към мен, така искам сега да ги върнеш!" и тропа с крак
- заплашваше как ще умре заради мутрите и аз ще плача, после как ще се метне от скала(дойде някакъв одраскан като от котка), после с колата нарочно се ударил(само единият фар имаше щети), щял да се забие в дърво
- заплахите станаха към мен - ще вземе пушката и ще дойде, не искал но така трябвало, седеше на входа на блока и блъскаше по стъклата, пътувайки към моя град ме настигна с умрялата 124ка и се опита да ме изблъска в канафката(слава богу, винаги съм била по-добър шофьор от него....всъщност той тогава нямаше книжка...няколко години караше така)
- беше накарал всичките ни познати да му пишат/пращат снимки когато ме засекат някъде(агенти , които явно не ме познаваха толкова добре и той най-редовно ходеше в еди кой си град докато аз съм вкъщи)
- на бала ми дойде непоканен, казах му да ме остави на мира....той си дръпна един стол на има няма 5м от мен и седна(явно това разбираше). Еми изгоних го по бързата процедура, нямах нерви да го издържа и 1сек.
Преместих се в нов град, студентка:
- нае си квартира срещу моя университет
- пишеше ми във всяка соц.мрежа
- беше блокиран и пак ми пишеше от нови номера
- плашеше ме как имал работа с албанците и те идвали за мен
- висеше пред блока ми
Минаха се няколко години, ни вест, ни кост! Аз щастлива!
Паак ми пише от някакъв нов номер, ходи на местата, на които и аз. Но вече с нов номер - благодаря ти за всичко, аз май те уплаших тогава, ти ме научи да обичам, винаги ще съм ти задължен....аз седя и гледам тъпо! На мен ми идва да го прегазя с колата, той ми праща снимки(свалени от фб и интернет) на новото му, невероятно и богато гадже, което го глези постоянно Иначе беше пълен страхливец - ходеше в работата на нашите, за да им казва аз каква съм лоша обаче веднъж баща ми скръцнал със зъби и той се омел.

Скарлет, ти какви природни бедствия си преживяла 😆

Че и две години. 😂😂

Както всеки наивен човек, вярвах в добрия изход на нещата, не исках да съм груба, нито лоша. Естествено това само помогна да ми се качи на главата. Винаги ще ме е яд, че го допуснах и изтърпях. Любовта наистина е сляпа момичета...и много глупава!

Е не, Скарлет, тоя последния мутроподобен ме уби 😂
Пишете, момичета, пишете. Когато ми е много кофти, винаги чета тези теми, досега съм ги чела сигурно 5-6 пъти всичките и все още са забавни.

Аз имам още истории с тях(все пак муня Скарлет ги търпи по 2 години ). Имам запаси за още няколко теми поне! Много ще се радвам да прочета и други истории, важното е да има смях в тези корона моменти.

Скарлет, то смешно, смешно, но не е и толкова смешно. Това си е маниакално преследване от патологичен лъжец, социопат и пълен психар. Радвай се, че си се разминала, защото понякога нещата стават доста по-груби. Чукай на дърво.

Определено съм наясно с това. За жалост както споменах, това остави белези у мен. Разбира се, споделям само по-забавните случки. Ако можех да върна времето назад, нямаше да си го причинявам, но какво знае едно 17г момиче? Той си получи заслуженото. Рано или късно всичко се връща.

Историиите въобще не са смешни. Дали са измислени или реални не смея на гадая, но момчето определено си има някакви ментални проблеми.

И на мен не всичко, което прочетох ми беше смешно.
Получих нещо като дежа-вю с един мой ухажор преди доста години. Звънеше ми нон-стоп по тела, тогава имах регистрации по разни сайтове тип за запознанства и соц. мрежи, пишеше ми навсякъде, на скайп също. Съсипах си нервите да му обяснявам, че не го харесвам и по-добрия начин и грубо, но не и не. Добре, че въпросния беше безобиден, затова поне не съм се страхувала. Дразнещо ми беше и че цепеше стотинката на 2, за кафе не му се даваха пари, но иначе за женене и бебе ми говореше... Бях направо на ръба на отчаянието, едва се отървах. От тогава имам обица на ухото за някои работи..

Историите са абсолютна истина, колкото и да не ми се иска. За мен този човек стана смешен и жалък в момента, в който аз спрях да се връзвам на думите му и той даде заден със заплахите. Беше по-голям от мен и се възползваше, за да ме манипулира. И до ден днешен е жив и здрав, все така лъже и маже.

След душа исках да си намажа лицето с крем, осъзнах 20 минути след това, че всъщност си намазах ръцете, откачам вече.

Аз напълно вярвам в думите на Скарлет. Има такива откачалки. Както вече споменах преди няколко дни, аз самта често съм попадала на такива, но за моя радост никога в такава степен кат отози тип, който със сигурност е с психични проблеми. Не знам как се случва, че уж са си нормални, но като дойде време за раздяла, превъртат. Нито съм супер красавица, нито блестя с някакви особени качества, които да ме правят неустоима за мъжете, дори мисля, че сравнено с други жени, не съм кой знае колко привлекателна за противоположния пол. Но разделя ли се с някого, той откача и се започват някакви драми - я ще се самоубива, я са се поболели от мъка и т.н. Един ми беше цъфнал пред блока с букет от 100 рози + плюшена играчка (бяхме на 25+ години  идвамата, не деца). Някой му казал, че така ще се върна при него и той повярвал. После ме питаше как така розите и плюшката не са ме върнали при него.

Рози и плюшка. 😳
Кажи честно. 😂
Да, ревльовците са много досадни. Самоунижението е противно откъдето и да го погледбеш.

Хихихи, 100 рози и плюшена играчка.
Панди, как можа да устоиш?
Хихихи.
Оххх, много ярко си го представих и ми е много смешно. Сори за спама.
Аз понеже не обичам букети и отрязани цветя, един шоколад повече би ме зарадвал.
Разбира се, щом всичко е приключило няма връщане назад.
Обаче се замислих - 100 рози по около 2-3 лв (ако са по толкова, идея си нямам) това са си 200-300лв. Един СПА-уикенд. Дет' са вика - може поне една готина нощ да си осигури
Аз пък Муньовци-гаджета съм нямала, имах само един, дето много напираше да сме гаджета и колкото и да му обяснявах, че нямам нищо към него, той не вдяваше. Накрая си пиша една вечер с него по скайп, общи работи как, какво, защо и той реши да ме пита какво съм щяла да му кажа и да направя, в мига, в който той ми поправи маркучето на колата (колата ми наистина се развали и той я оправи). И му казвам за 632-ри път, че нищо не съм чувствала и не чувствам към него, освен приятелство - той не, та не. А точно в този миг, наистина се помислих,  че ме е мъничко гнус от него, на всичкото отгоре, застанал над капака на колата така се стичаше пот от челото му, че се втресох от гнус). Та, докато му обяснявах итой не вдяваше за 632-ри път така се ядосах, че му написах с главни букви да ме остави на мира, той ме напсува и го блокирах. Оттогава - ни вест, ни кост. И ми е много добре.

Този младеж много филми за възрастни гледа явно, а вие не сте схванала намека му може би

Или сме делили един и същ, или цветя и плюшка са в наръчника за събиране с екс гаджета! Този, "мутрата" също се появи със 100+ рози и плюшена играчка...
Те и другите муньовци опитаха по подобен начин, но този беше един път...после от тези цветя получих алергия.

Хихих, Скарлет, едва ли е един и същ , защото "моя" се бореше против мутрите, но със сигурност много мъже си мислят, че по този начин ще спечелят гаджето обратно. По филмите също съм го мяркала това с розите, а и на "моя" някой друг му бил дал идеята, така че се предава от уста на уста между тях като рецепта за връщане на гадже. Може би при някои действа, зависи от жената, за която се борят според мен .

Стандартът за рози в такива ситуации отдавна е милион, така че 100бр. не са цифра.

Ох, Гартамела като те видях  се сетих как ми влака.

О, ама вие със рози и плюшка сте добре, направо са Жентълмени вашите...

Работя с мъже и чат-пат някой нов решава, че ще ме ухажва. Един такъв ми беше разбрал домашния адрес и една вечер, връщайки се от разходка с кучето, го съзирам да ме чака пред входната врата (тя е с чип, слава богу) с една лидълска чанта. Провежда се диалог от сорта на: "Какво правиш тук?", "Ми чакам те", "Защо?", "Идвам на гости - нося вино (вади едно пластмасово бутилче от лимонада, ония, с държчица отгоре) и мезенце (вади нещо увито във вестник)...."

Та да видите ко значи свалка, вие с рози ми се перчите тук

Тцтцт.. Винаги съм се чудела как може човек съвременен и нормален в интелектуално отношение да увие храна във вестник. Това: мастило, кой е пипал, дали си е плюнчил пръстите, дали е кашлял, кихал не ги интересува.. бляк. На мен също са ми го правили! И то моя мъж! Ми казах му, че е гнусотия, взе си бележка. Но колко учуден беше като му казах - права съм била.

Много е странно така някой да ти цъфне у дома без да пита и то с някакви романтични намерения. Няма лошо в домашното вино и мезе, но според мен не им е мястото в началото на отношенията, особено пък така донесени. А кой е пил от бутилката, мита ли е въобще - не се ли усещат тия мъже, бе!

Радика, ти какво му каза на ухажора?

Всякакви хора има, и мъже в това число. На какво ли не съм се нагледала през годините. Но тоя беше върха.

Какво направих - прихнах да се смея. Викам "На мъжа ми дали ще му хареса виното?" и той се сети за друг ангажимент (сигурно друга е ощастливил с торбичката си).

Но на работа дълго време ме избягваше де.

Едно време се сваляме с някакъв в нета, и решаваме да ми идва на гости. Пита ме какво да вземел, викам- аз вино имам, някакво мезе вземи. "О, добре, ще взема един буркан месо от мазето."
Пропадна му гостито.

100 рози- цъ, цъ, завид.

Хаха, той решил да те впечатли с био храна.....пък ти!

Муньо реши да градинарства тази година. Зася моркови, домати, краставици,тикви- от оранжевите.
И вчера ме застрелва с въпрос-" Те, тиквите, като станат, като картофите ли се копаят?"
Мигах, мигах. Той си мислел, че растат под земята.
Отделно, не го знам с какъв разтвор и защо е пръскал, но май няма да има реколта тази година.

Сещам се за една история от преди няколко години.. аз, студентка трети курс, на стаж.. мястото, където бях на стаж имаше два офиса - на 5 минути един от друг. Та вървим от единия до другия офис с една колежка (да е била около 30 тогава, много хубавка, все с поли, рокли, токчета, слабичка) и шефчето там (около 35 макс, реално изглеждаше поне на 45). Досега въпросният не ми е правил лошо впечатление, но вратата затворена, нашият ще кавалерства - отваря и задържа вратата, но само на колежката - после се шмугна и вратата се трясна пред мен хахахаха. Не че нещо, ама първо съм също жена, дори и на 15 да съм показва колко му е багажът.. в последствие видях доста селски номерца от него.

Хахаха, този кърти с обноски.

Напомни ми за гаджето на моя колежка в университета. Бяхме на някакво представяне на книга или нещо подобно - те двамата  и аз. Всъщност аз имах безплатни покани от някъде и поканих нея, а той се присъедини. Нямах нищо против. Та отиде той да носи вино. Квалер - подава чаша на дамата си, а аз по онова време витаех в облаците заради нереалните представи за света, които си бях изградила. Смятах, че всички мъже са джентълмени  и си помислих, че втората чаша вино е за мен. То има база за логика, защото поканите за събитието от мен дойдоха, но както  и да е. Бързо ме отрезви човека: " Тази чаша е за мен. Ти ако искаш, отиди си вземи. Ей там е масата.".

Леле ужас! И аз съм имала сблъсъци с такива индивиди. Най-забавното е,че живеят с мисълта какви невероятни свалячи са и как никоя не може да им устои...пък то...

Свалячи от класа. Спор да няма.
Вчера един от тяхната порода ми беше клиент. Той от години ми е клиент и все ме нарича приятелко, а аз все се правя на неразбрала и си карам по служебната част. Попитах го за потвърждение на телефонния номер, а той ме пита мен на кой номер може да открие. Дадох му визитка на офиса , но той настоява. Този телефон можела и колежката да го вдигне, как щял тогава да си говори с мен. Уверих го, че колежката е също толкова компетентна колкото съм и аз. Направи още един опит, но като не стана, пожела приятен ден и си тръгна. Уви, знам, че скоро пак ще бъде в офиса.

Добре че не ти е донесъл. Този род свалячи очакват след „жеста“ момичето да си легне с тях. Иначе защо да се мори?

Смея се редовно с темата за Мунчовците, но този път и аз с пресен пример от вчера.
Имам едно бивше гадже, останахме си приятелчета и се виждаме отвреме-навреме като се сети да ми пише.  Интелигентен мъж, интересен, обаче малко му куцат обноските - понякога се чудя защо си го причинявам.
Той по принцип си пробва как са отношенията с ММ, да не би да съм се навила най-после да го направя любовник.
Та ще се виждаме вчера, аз пристигнах по-рано в заведението и му звъня да видя докъде е и иска ли нещо. Поръчва ми кафе с кола. Отивам аз на бара да поразговоря с барманката, която ми е позната, поръчвам за него + капучино с фреш за мен, плащам и ги отнасям на една масичка. Мунчо идва, говорим си, този път не пляска глупости. Изпихме кафетата, ще ставаме и всеки в неговата посока. Започвам да се обличам и да си подготвям раницата, Мунчо гледа като теленце-сукалче и си побутва демонстративно джобовете и портфейла. Не му разчетох знаците и продължавам да се приготвям. Накрая не издържа и ми заяви "Ама аз няма да те черпя, ти много скъпо нещо си взе, като започнеш да спиш с мен тогава ще ти плащам и сметкита". Казвам му "Айде, Мунчо, аз почерпих вече, дължиш ми един секс" и потеглих.
Може да го видя догодина пак, като позабравя тази случка.

Ееех, ти направо си го хвърлила в размисъл - дали евтино се е дал - сал едно кафе и кола изкрънкал, или пък се е уредил със секс.

Явно сериозно е потънал в размисъл - от вчера ни вест, ни кост, а обикновено прави разбор на срещите с уточнението, че "пак не си ме разбрала правилно".

Ах, неговата майка, хабиби! Ама тоя е идиот. Защо си го причиняваш

 Колега, днес, тръгва за срещи с клиенти. След него остават -  на зарядното служебния му телефон, на бюрото стек брошури, на пода, един уред за клиент... Звъня му на личния, направи едно кръгче, и се върна!

Много се смея с темата ! 😄
Клиент на колежка редовно наминава "да ни види", сваля я недодялано, хем тя всеки път му казва, че е омъжена. А той се изцепи :"Разбрах, ама идвам да проверя, може пък да е умрял!"

Хаха, ентусиаст!

А що? Човекът си проверява. Евала за упоритостта му.

Неслучайно като ми кажат че надеждата умирала последна, казвам че всъщност последен умира меракът... щото мерак често има и когато няма никаква надежда

Ох, много се смях с историята ти
И с тази на donsita
Наистина е голям Мунчо.
Много добре си му отговорила.

Супер грозно и нетактично изказване. Ако съм аз, тоя така ще го сиктирдосам, че дълго ще му държи влага.....

Ами така де, то сега с корона вируса всичко се променя, някои сменят квартири, други остават без работа, трети сменят мъже. Или мъжа може да е умрял. Човека да си провери.

Ах, много се смях, благодаря. (все с тези тъпи емотикони ли ще си остане този форум...)  Пиша, за да те питам - по какъв начин е интересен и може би интелигентен? Не оспорвам как си го определила, просто ми стана интересно тази безумна стиснатост в комбинация с въпиюща липса на емоционална интелигентност как се съчетава с друг вид интелигентност? Хора всякакви, просто ми е интересно.

Човекът се занимава с научна дейност и в това отношение имаме допирни точки по много теми.  За мен донякъде именно твърде много задълбаване в неговите теми, в комбинация с години култивирано пренебрежение към жените като пол, е изворът на подобни изпълнения.
По тази причина и си е сам, нищо че се изтичат един куп студентки, на които води упражнения.

А той обади ли се за обичайния разбор на срещата, или е минал в дълбока нелегалност?

Да, 'що не съм била казала, че съм платила сметката. Аха-аха да се извини гадта, но не стигна до там. Май всяка жена трябва да си има един такъв Мунчо в живота - да й напомня какъв късмет е извадила, когато са се разделили.

Продължава сагата с моя муньо- градинарстващия.
След като някакъв съсед ли, той ли, направили разтвор за пръскане на купения разсад- всичко изсъхнало, дозировката дошла в повече.
Но той е упорит и купи още коренчета краставици, а домати зася семенца, понеже нямаше разсад.
Но не е това историята.
От няколко дена се кани да си бере черешата, и череша има- миналата година даде за пръв път плод.
То бяха планове да слага скеле, талпи да слага, че били нависоко клоните.
Станал днес рано в шест, намерил стълба, ама на второ стъпало " прас" и паднал. Освен че е тежичък е и нисичък, а и историята мълчи колко е висока стълбата, но пак не стигал заветните плодчета.
С целия си акъл, да вземе една брадва и да отсече всички клони на черешката.
От цялата работа обрал две чинии / а се гласеше сладко и компоти да прави/.
Чак ми е жал като отида в тях да погледна горкото дръвче.

Имам си и аз един Муньо в миналото. Винаги съм си мислела за него като за Мухльо, ама ето, че и друго име му пасна Ученици сме, ама не сме малки - 12-ти клас, кипят хормони, ужас... Един мой съученик, доста задръстен, завалията, ама израстна много хубав, бе - висок, строен, с пъстри очи и русоляв. Изживяваше се като футболист. Та последната зима в училище взех, че го преоткрих и се заех със задачата да го поотракам малко. Гаджосахме се в началото на януари и до екскурзията за завършването през края на април не бяхме излизали никъде заедно. Само аз у тях, защото (моля за внимание) майка му му казвала, че е много студено навън. Ходихме до училище, хванати за ръка в неговия джоб, защото е студено, нали...
Много случки имах с него, но успях да го накарам да свали вечния анцуг и да облече дънки. За бала му подарил някой една тениска на Адидас, та като се премени, като се хареса... Цяло лято не я съблече, барабар с дънките. Не може да се отрече, изглеждаше супер.
В днешни дни обаче гледам из фейсбук, че цар Анцуг отново е завзел трона.

Е, мъж в анцуг си е секси, какво? Стига да ги сменя де.

Бял анцуг за официални събития си е класика
Видя ли такъв , директно падам по гръб

Анцуг на работа (преподава физическо) - добре. Анцуг за разходки и посрещане на гости вкъщи - да кажем добре. Обаче анцуг на дискотека и заведение?! Иначе знам и аз официалните
Междувременно се сетих за един друг Мунчо, докато чета предишните тема. От класическата явно форма - скръндза. Идва 8 март, ние отскоро се виждаме, а моя приятелка се задява с негов колега и приятел. Лапешка история - мъкнем се час по час до работата им, пък те се подпрат и си говорим. Та - Осми март - Мунчо няколко дни с ескалиращ плам подхвърля, че трябва да ги черпим за празника. Ние тогава на по 16-17 години, какъв ти празник, ама то голяма досада, затова накрая се видяхме принудени да ги черпим. Сутринта на този ден аз получих плюшено куче, гледащо тъжно, а моята приятелка - парфюм от онези скъпи марки за по 6-7 лева и роза, която сама си избра от магазина, мислейки, че помага в избора за цвете за майката на "нейния". Онзи полумуняк беше един левел поне нагоре от моя и може би затова него го "огря" в крайна сметка. Идва вечерта, отиваме ние на заведение. Сяда моят приповдигнат от предстоящото Муньо и подхвърля на приятеля си направо да поръчат по две бири на човек, да не му се размине ли, не знам... Докато рече и го стори - цъфнаха четири отворени бири на масата за тях двамата. После за втори път станах свидетел на странния навик на Мунчо да забожда по колкото мезета могат да се поберат на вилицата (ама по цялата дължина на зъбците), да ги изяде на една хапка, а после да набоде още и да остави вилицата така подпряна. Това от общите плата, които са поръчани, с гениалната идея винаги да има за него. 😂

И аз няма против анцунг вкъщи, на стадиона или до кварталния магазин. Ама моя муньо имаше навика понякога да излиза и на заведение и на гости като ходим, вярно не е някой от левчето купен, ама все пак си е спортно облекло. След дълга обработка от моя страна, че не е добре беше си променил този навик. Но уви отиваме на гости на баща му и още от вратата го захваща с репликата:" Абе ти какво си ги облякла тези дънки, що не си обличаш един анцунг, че да ти е удобно". За мое щастие не се повлия от този разговор

Е, айде, айде. На дискотека с анцуг, бащата питал къде е анцуга... Малко се оливате с преувеличенията.
Иначе на мен много по-селско ми е карирана риза, дънки с навити в крайщата крачоли и класически гуменки. Е, т'ва вече е върха на муньовщината или както там му викате. Слава Богу не съм имала такъв мъж.

Може да звучи като преувеличение на някого, но, както казах, аз черпя информация от снимките във фейсбук и виждам много добре с какво е облечен човек и къде се намира, макар да съм с астигматизъм.   Незнайно защо има индивиди, които държат да публикуват снимки от живота си всяка седмица.

Опитвам се да си го представя и единственият образ, който ми изниква е един колега, който е супер фешън и никак селяк. Нито външно, нито като светоусещане и общуване с околните.
Стиснат мъж е най-големият ми кошмар. Историята с ваучера от работата, пробутана за подарък ми е фаворит от последните страници.
П.п. Имам предвид наистина стиснат, не пресметлив или притиснат от обстоятелства.

За съжаление изобщо историята ми не е преувеличена. Беше си човека от село, за него обличането на дънки или панталон е само за някакъв официален повод. Чудише се и защо ходи и на работа така облеченa, нали не работил пряко с клиенти.

Точно!
Инах един кандидат гадже, с който излязох на кафе. Накрая на вечерта ми каза - Не мога да те закарам, щото ще се набутам с бензин.
Рекох - Чудесно, приятна вечер!:trollface:

Soul Free, да питам ли как делихте сметката за кафето или нЕма нужда. 😜

И аз се замислих,  но честно казано не помня.... доста отдавна беше.

Супер фешън??? По-скоро тези, които се вживяват като хипита се обличат така. Супер фешъните пак са с навити крачоли на дънките, само че техните са навити над глезена. И определено не ходят с карирани ризи, ами със супер впити тениски с логото на някоя марка. А първия тип, който описах винаги ходят и леко разпасани, рошави и т.н., докато фешъните са с оформени бради, вежди и гелосани. Не знам този твой колега как изглежда, но би ми било интересно да го видя.

Шегуваш се, нали? 😀 Впити тениски с лога, гелосани, оформени бради?! Мирише ми на Студентски град...
Колегата не бих го постнала, въпреки че е страхотен симпатяга (има си приятелка) 😜

Хаха не казвам да го постваш, а просто, че ми е интересно как изглежда.
Иначе да, в Студентски и пълно с фешъни и те не са по-малко селски от тези с карираните ризи, които все едно са взели от гардероба на дядо си.
,