Да си майка на работното място,вечният компромис или отговорност?

Донякъде е права, донякъде не.

Да си родител изисква супер много неща и понякога наистина е нужно да има разбиране.

Аз искам да питам тези, които подкрепят този пост и коментар - ами вие не мислите ли да имате деца? А дори и да не мислите, спомнете си за вашето детство - все пак нашите родители също понякога им се е налагало да отсъстват от работа заради нас? А дори и да нямате деца, на всеки може да се случи да се разболее - ако ти се наложи да отсъстваш 2-3 месеца от работа по болест - тогава ще си съгласен ли на такива коментари спрямо теб? В крайна сметка, ако не е нужно да се покриваме заради децата, не е нужно да се покриваме и при болест. Ако не сме социум, тогава важи законът на джунглата.

Честно казано не съм виждала случай да се взима от отпуската на човек, защото си тръгва по-рано. Истината е, че и във фирмите, в които съм работила просто не можеш да си тръгваш по-рано. Има работно време, което се спазва и ако например днес съм на лекар от 5:30 и си тръгна в 5, тогава утре ще отработвам 1 час.

С хоум офиса виждам, че хората отиват да си вземат децата към 4 от детска/ясла. Няма лошо, поне с хоум офисът е възможно.

Въпросът е ако гледаш малко дете вкъщи и се мъчиш да работиш дали правиш и двете неща качествено? Бях разказвала и в другата тема за ЧР, която познавам от доста време и знам, че е читав служител. Кандидатствах в компания, в която съм работила преди и затова познавам въпросната жена.
Тя ми се обажда, а в тях лудница, детето не може да си пусне таблета, тя говори с мен по телефона. После нещо друго... извини ми се няколко пъти, то и на нея ѝ стана неудобно.
Ако не я познавах, щях да кажа, че това е нулев професионализъм. И аз съм на това мнение, но жената е добър професионалист, предполагам е било просто ситуация при нея.

Едвам ми зададе няколко въпроса в цялата лудница, аз се разсеях даже от постоянното говорене, викане, питане, прекъсване. После ми звънеше събота и неделя в 9 ч  сутринта (време, в което аз спя) за да довършела работата. Явно не е смогнала с всичко през седмицата и довършва уикендите. Ама беше странно да ми звънне бъдещия работодател в неделя в 9:00 сутринта.

Футболиста, ти верно ли не правиш разлика между боледуване и системно скатаване от работа /закъснения / тръгване по-рано, защото видиш ли, имаш деца?

Мислили сме като сме имали деца. Когато се видя при нас, че децата често боледуват, направо си останах вкъщи, вместо нищо да не е както трябва - на работа проблеми и вкъщи проблеми. Освен ако човекът не е връзкар, работодателите хич не търпят постоянно да има отсъстващи заради болно дете или защото имало други неща за правене покрай децата. Затова решихме, че вместо на четвъртия месец да ми намекнат, че няма как да продължават болничните и отсъствията, по-добре да си гледам децата. Сега някой ще каже, че било важно трупането на стаж и заплатата. Е, да, важни са, но всяко нещо си има граници.
Ако един работник излезе в дълъг болничен, тогава се прави цялостна реорганизация, може да се назначи човек по заместване. Но при отсъствия от типа през седмица нищо не върви както трябва. Обичайно децата боледуват ако не всяка седмица, то през седмица, когато са в яслена или градинска възраст.

И аз не съм видяла досега да се взема от отпуската или да се отработват часовете на закъсняване или ранно тръгване.

Аз лично първо не съм видял някъде някой да скатава и да си ползва детето за оправадание.

След това аз работя с работно време, но много по-важен е резултата.

В ИТ фирмите, никой няма да ти направи проблем да отиваш по-рано, да си тръгваш по-рано, стига да се върши работа. Аз примерно си ходя реводно 1 час след началото на работния ден и никой никога не ми е правил проблем за това. Единствено се прави проблем, ако не направиш проекта на време и като хората.

Ако на майките се правят системно отстъпки, това е решение на ръководството. Почтти всеки ако му толерират закъсненията, ще се възползва. Би трябвало, ако има плаващо начало или край на работния ден, това по някакъв начин да се компенсира, но пак - грижа е на ръководството.
А че у другите служителки се натрупва напрежение, е факт, но биха могли да приемат, че и към тях отношението ще е толериращо, когато те родят.

Докато масово бащите се правят, че нямат деца, много жени ще са принудени да отсъстват често.
А тези, които се възползват от положението, дори да нямат деца, ще си измислят друга причина. Въпрос на характер. Винаги ги е имало.

Според мен не е справедливо да е само тогава. Човек може да има различни сериозни ангажименти, които не са свързани с деца.
Не може да се очаква/изисква съобразяване само към едните, а другите да се оправят.

И да, и бащите трябва да си пускат болничните при болно дете. Като се разпределят между двамата родители, напрежението с колегите (и натоварването само върху колегите на единия родител) е по-малко.

Хора, нормалните фирми и работодатели правят компромиси не само за децата, а и всички неща, когато са важни за служителите им.

Тъкмо това щях да напиша и аз.Днес се прави компроси на нечия майка.Утре дрязнещата се, като си роди първото дете и на нея ще се направи компромис. Дали с работното време, дали с честите болнични.И така се създава, един морален кръговрат.Във службата имахме една колежка, която постоянно злословеше, по адрес на всяка майка, която си позволи да си пусне болничен.Правеше страшни проблеми на тези колежки.Заради болно дете, или пък да дойде с един час закъснение. Защото си води детето на ясла/д.градина.И познайте след известно време какво се случи.Въпросната забременя и роди близнаци, налагаше се след като се върна на работа, да води децата на ясла (мъжът и беше военен и постоянно имаше командировки).И вместо в 7 идваше в 8 чеса на работа.После имаше ред сълзи ред сополи, като видя колко е трудно, когато имаш болно дете, или трябва да идваш час по късно на работното място.

Няколко пъти вече в подобни дискусии съм писала, че детето е лична работа и личен въпрос, а не държавна обществена поръчка, заради чието изпълнение майките имат право на облаги и специално отношение. Майката трябва да приема с благодарност социалните си придобивки, а не да негодува, ако и се струват недостатъчни. Много грозно впечатление са ми правели изказвания в смисъл "ние сме родили деца на тази държава и тя е длъжна..." . Ми не, обществото и от там държавата не са длъжни, а са приели някакви отстъпки към майките, но те не може да са безкрайни. Разбира се, не може да се абсолютизира - все пак обществото ни се базира на солидарността в социалната си политика, но трябва много точно да се намери мярката, защото прехвърлянето на тази мярка в едната или другата посока носи сериозни негативи.
Аз също смятам, че в нашата държава социалността е малко прекалена - и по отношение на майчинството, и по отношение на Кодекса на труда. Да не говорим за изкривената солидарност в здравното и пенсионно осигуряване.
И според мен колегите на една майка са в правото си да негодуват, ако тя прехвърли приемливата мярка и майчинството и започне да се отразява на работата и натоварването на колектива.

Не е приятно да поемаш работата на често отсъстващ колега, но когато наистина се налага, проявявам разбиране. Когато не се налага и въпреки това се случва, не обвинявам толкова самия човек, колкото този, който му го разрешава.

Мога да се съглася до някъде. Само до някъде. Това за баницата и лудия всички го знаем. В крайна сметка работодателя следи за културата на работното място и налага определени правила, които важат за всички. Всеки има право да изисква еднакво отношение.

На предходното ми работно място, ако някой закъснее си тръгваше по-късно. Ако трябва да тръгне по-рано идваше по-рано. Или ако се наложи спешно да излезе пак на следващия ден идваше по-рано. Без значение кой е и защо е. Това минаваше през прекия ръководител за одобрение. Устно. Никога не е било проблем, никой не е цепил секундата, но и злоупотреби нямаше.

За отпуските обаче е малко спорно. Т.е. не точно спорно, ами има определени положения при хора със и хора без деца. Хората с деца могат да отидат на почивка само през ваканциите. Или най-малкото трябва да намерят опция за гледане на отрочето. Аз до сега можех да си вдигна шапката, когато искам и видя евтинки билети. От тук нататък ще си планирам почивките с месеци по-рано, ще си давам заявката за отпуск и ако е одобрена никой не може да ми се сърди, че е решил от сега за след две седмици да почива, а не може, защото би съвпаднало с моята почивка, която е планирана отдавна.

За празниците можех и аз да застана на нож с колегите, които са от други градове и трябва да пътуват, за да се видят с родата, пък аз винаги взимах междупразничните дни, щот съм си от тук и никъде няма да ходя И никога не съм мрънкала, че на 15ти септември офиса е полу-празен. Ми ще отидат хората! Разбира се, че ще отидат!

Вече за болничните не знам, там нямам преки наблюдения, освен от хора, които се принудиха да напуснат работа заради често-боледуващи деца. Може просто да съм целила колективи със здрави хлапета.

Sherilyn, хубаво се радваш, че си с мъже, които не отсъстват заради хлапетата, но това по мое мнение е част от проблема на "вечно отсъстващите и закъсняващи майки" Не знам твоите колеги с колко годишни дечица са, разбира се. Но зад всяка закъсняваща майка стои мъж, който е отишъл на време. Зад всяка майка в болничен заради детето - също. При нас от сега е ясно, че стане ли нещо най-вероятно аз ще съм болничен, тъй като ММ изкарва доста повече от мен. Съответно би натежало доста повече на семейния бюджет той да не работи.

Абсолютно съм съгласна.

А на колегите няма ли да им натежи да работят двойно за същите пари?